Решение по дело №242/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: В. И. М. [ЕГН]

ЧРЕЗ адв. Я. С., САК

съдебен адрес: [населено място], [жк] [адрес], ет.*, ап.*

ПРОТИВ: Решение № 76/21.02.2024 г., постановено по

АНД № 20231720201960 по описа за 2023 година на PC - П.*.

Жалбоподателя, счита решението за неправилно поради, което моли да бъде отменено, като незаконосъобразно, неправилно, неоснователно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при съществени нарушение на процесуалните правила и при непълнота на доказателства или при условията на евентуалност да бъде отменено решението и делото върнато на друг състав на районният съд за събиране на доказателства и провеждане на съдебно следствие.

Счита, че жалбоподателя бил поставен в невъзможност да разбера за което точно деяние е санкциониран и къде, точно били извършено нарушението, къде е бил поставен знака оказващ ограничение на скоростта-Б26 и защо нарушението се явявало при условията на повторност. Налице било противоречие между обстоятелствената част на ЕФ и решението и приложените по делото от ОПУ-П.* писмо с изх.№11-00-375 /18.12.2023г, което било пречка за защита на жалбоподателя.

Сочи, че ако се приемело, че АТТС( автоматизирано техническо средство) било разположена на 600 метра след знак В-26, а МПС на жалбоподателя е заснето на 148м. пред това или след това, то изчисленията и в двата случа не излизат. 600+148=748м., което било по-малко от посоченото разположение на системата от 879м от знак Б-29.

Неправилно районният съд бил приел, че посоченото нарушение е в условията на повторност. От приложения по делото ЕФ № К/4464801 съставен на дата 06.02.2021г. се установявало, че е съставен на дата 06.02.2021г., от неизвестно лице с ръкописен текст в долният ляв ъгъл било изписано издаден на 10.02.2021г., а в долен десен ъгъл написано връчен 24.01.2022г. Върху ЕФ серия К № 4464801 съставен на дата 06.02.2021г. от МВР-СДВР липсвал подпис на В. М. или каквото и да е друго писмено доказателства , че този ЕФ му е връчен на посочената дата -24.01.2023г. Тоест ЕФ бил отпаднал по давност по ЗАНН. Неправилно районният съд приел, че измерената скорост е именно на автомобила, посочен в ЕФ заснет при приближаването му към АТСС. Било видно от приложената снимка, че в една успоредност се намират две МПС, едното посочено в ЕФ и още едно бял на цвят ,чийто peг. номер е бил в невъзможност да бъде установен, тъй като се намирал в обсега на пътно препятствие. Тоест наказващият орган не бил посочил и каква е била скоростта на другото МПС движещо се успоредно с МПС на жалбоподателя.

В проведеното съдебно заседание касаторът В. И. М., редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалния представител на касатора поддържа касационната жалба Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, ОДМВР П.* редовно призован, не се представлява.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като прецени допустимостта на жалбата и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението на районния съд е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 22.01.2023 година, в 11:33 часа, в [населено място], [жк] с автоматизирано техническо средство е заснет лек автомобил „**“, рег. № [рег. номер], движещ се със скорост от 91 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 60 км/ч. За така установеното на собственика на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който е наложена „Глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4464801 на 08.02.2022 година.

При така установените факти Районен съд П.* при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП на настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС от настоящия касатор към датата на нарушението, видно от приложените по делото доказателства е, че последния при ограничение на скоростта от 60 км/ч се е движел с 91 км/ч. Правилно е обосновало реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на МПС по силата на необорената оборима презумпция, възприета с разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд Перник съдебен акт.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, поради което обжалваното решение на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. съдебно решение № 76 от 21.02.2024 година, постановено по АНД № 1960 по описа за 2023 година на Районен съд П.*.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.