Решение по дело №710/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 и сл. Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.Х.Г. срещу Заповед № 4074з-746/02.06.2023 г. на „За“ Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ при Министерството на вътрешните работи /МВР/.

Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което моли да бъде прогласена нищожността й. Изложени са съображения и за отмяната й, тъй като била издадена незаконосъобразно. Нарушена била разпоредбата на чл. 210 ЗМВР, а именно – не било ясно какъв е този протокол, който е следвало подчинените на жалбоподателя служители да съставят и от кой нормативен или вътрешноведомствен акт се следва това тяхно задължение. Не било ясно и кои разпоредби на закон или подзаконов нормативен акт, на заповеди и разпореждания по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР било нарушило наказаното лице. Не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението, нито формата на вината на нарушителя. Не се установявало по категоричен начин в какво се изразява неупражняване на контрол на подчинени и несъздаване на организация, вкл. и за изясняване на извършено престъпление или подготвяне на такова, като се сочи, че деянието, твърдяно да е извършено от жалбоподателя, се квалифицира под две различни норми чл. 200, ал. 1, т. 6 и чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. Не били посочени кои служебни задължения не е изпълнило наказаното лице по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Акцентира се, че при две нарушения следва да бъде приложена нормата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, а това не е сторено от наказващия орган. Допуснати били съществени процесуални нарушения, не били спазени сроковете по чл. 195 ЗМВР, а на жалбоподателя не била връчена нарочна заповед за воденото срещу него дисциплинарно производство. Липсвала субективната страна на нарушенията, тъй като Г. нямал вина за неизвършването на някакви непонятни и непредвидени от закона действия, свързани с намирането от полицейски патрул на една вещ – дрон, чието притежаване не е забранено то закона и собственикът на която е неизвестен. Оспорената заповед била издадена в противоречие с материалния закон и не съответствала на целта му. Моли същата да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Г.Х.Г., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител сочи, че допуснатите съществени процесуални нарушения водят до невъзможността наказаното лице да се защити срещу акта. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказвало да е извършено деянието, така че то да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира разноски по списък.

Ответникът Директор на РДГП – Смолян към ГДГП при МВР, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, в които са изложени подробни съображения за отхвърляне на жалбата. Заповедта била издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липсата на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от справка от 28.02.2023 г. до „За“ Директора на РДГП – Смолян към ГДГП при МВР Г.Х.Г. – началник на 02 група ОДГ от ГПУ Ново село, след като е уведомен, че на 29.10.2022 г. от състава на ГПН „Автопатрул“ при ГПУ Ново село е намерено безпилотно въздухоплавателно средство /БВС, дрон/, не е извършил проверка дали са съставени необходимите протоколи за БВС /дрон/ и оставянето му на съхранение в ГПУ Ново село.

Със заповед № 4074з-285/09.03.2023 г. на „За“ Директора на РДГП – Смолян към ГДГП при МВР е образувана проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, като в същата е посочено, че данните са за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, за което се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „порицание“. Определен е състав на комисията, на който е възложена проверката, като е определен срок за обективиране на резултатите в писмена справка – до 22.03.2023 г., който срок е удължен до 13.04.2023 г. със заповед на „За“ Директора на РДГП – Смолян към ГДГП при МВР от 13.03.2023 г. И двете заповеди са връчени на старши инспектор Г.Х.Г..

Констатирано е от проверяващата комисия, че на 29.10.2022 г. мл. инспектор Д.Д. /назначен в ГПН АвП – 615, заедно с мл. инспектор И. З./ извършили в района на 105 км. на магистралата проверка по получен в 23:30 ч. сигнал. Проверили и извършили справки на две лица с криминалистически регистрации и автомобила, с който пътували, като съставили единствено докладна записка до началника на ГПУ Ново село /31.10.2022 г./. След проверката извършили обширен обход на района и намерили дрон с диаметър около метър, прикрепен върху голяма пластмасова щайга. По нареждане на мл. експерт Б.К. откарали дрона в ГПУ Ново село, което се случило, след като К. е докладвал за случая на ст. инспектор Г.Х.Г. – началник на 02 група ОДГ от ГПУ Ново село. Видно от обясненията на Д. от 15.03.2023 г. не били изготвили протокол за прибирането на дрона в ГПУ Ново село.

Въз основа на горното е посочено, че ГПН е следвало да направи преценка за наличието на условия за образуване на досъдебно производство предвид мястото, на което е извършена проверка на криминално проявени лица и е намерено БВС, тъй като било напълно възможно с последното да е било извършено престъпление или да се подготвя извършването на престъпление. ГПН е неглижирал тези обстоятелства и същите са предпочели да докладват на инструктиращия служител вместо да предприемат по своя инициатива необходимите полицейски действия.

Въз основа на заповед от 26.10.2022 г. на „За“ Директора на РДГП - Смолян на Г.Х.Г. – началник на 02 група ОДГ от ГПУ Ново село, считано от 08:30 ч. на 30.10.2022 г. до 20:00 ч. на 31.10.2022 г., се възлагат правомощия по осъществяване на общо ръководство и контрол на ГПУ Ново село към РДГП – Смолян.

Резултатите от проверката са обективирани в справка от 30.03.2023 г., върху която е отбелязано „съгласен съм“ на 03.04.2023 г., но без данни за лицето, което е поставило тази резолюция, и длъжността, която заема. Посочва се, че за случая не били съставени протоколи за оглед на местопроизшествие, не е заведен ЗМ по случая, липсвали приемо-предавателни протоколи за оставяне съхранението на намерената вещ /БВС/. Изготвена била единствено докладна записка от 03.02.2023 г., че за прибирането на дрона са уведомени ПОД на РДГП и ст. инспектор Г., видно от която е извършена проверка на МПС, но не са открити предмети, представляващи интерес, като липсва протокол за проверката, оглед на района без изготвен писмен документ /протокол за оглед/, какъвто се изисква по ЗМВР и НПК.

Старши инспектор Г.Х.Г. не бил осъществил контрол – не е извършил проверка дали ГПН е съставил необходимите документи за намирането на дрона, прибирането му в ГПУ Ново село и предаването му за съхранение, което представлявало нарушение на служебната дисциплина на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР и за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР се предвиждало налагането на наказание „порицание“.

Във връзка с открития дрон не бил заведен заявителски материал с цел установяване на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, не е заведена проверка по ЗМ или каквато и да е друга проверка, поради което старши инспектор Г.Х.Г. следвало да изпълни служебните си задължения съгласно възложените му правомощия със заповедта от 26.10.2022 г., но същият не е създал организация за изясняване на това дали има извършено престъпление или подготвяно такова. Не било ясно какъв е правният статут на намерения предмет /дрон/ - дали същият има връзка с евентуално извършено престъпление или нарушение на граничния режим, които обстоятелства не било възможно да бъдат изяснени без назначена проверка по ЗМВР или на Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материали, утвърдени със заповед на Министъра на вътрешните работи от 24.10.2014 г. Горното представлявало нарушение на служебната дисциплина на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, извършено от старши инспектор Г.Х.Г. и за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР се предвиждало налагането на наказание „порицание“.

От старши инспектор Г.Х.Г. били дадени сведения на 16.03.2023 г., върху които е отбелязано „приех“ на 03.04.2023 г., но без данни за лицето, което ги е приело, и длъжността, която заема. Г. е обяснил, че на 29.10.2022 г. около 23:50 ч. му се обадил служител, назначен за ръководител /инструктиращ/ на смяната младши експерт Б.К., който му разяснил за намерения дрон на 105 км от автомагистрала Марица в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, с прикрепени към него с миши опашки две празни пластмасови касетки, и за извършената проверка на две лица с криминалистически регистрации. Разпоредил да се докладва на ОД на ГПУ и същият да изпрати съобщение до ОДЧ на РДГП и да се изготви подробна докладна по случая, като ако няма други разпореждания на ОДЧ, ГПН да прибере дрона по надлежния ред в ГПУ Ново село. В понеделник сутринта на 31.10.2022 г. докладвал обстановката на РДГП и обстоятелствата по намиране на дрона. Получил разпореждане служителите от ОИД да предприемат ОИМ и да докладват. Извършил проверка по документите като съобщения и ДЗ, като пропуснал протокола по прибирането и съхранението на дрона.

От старши инспектор Г.Х.Г. не били дадени обяснения и не са направени възражения след запознаване със справката на 05.04.2023 г. и след получаване на покана за това от 13.04.2023 г.

Въз основа на горното, след като се е запознал с материалите по проверката, приключила със справка от 30.03.2023 г., вземайки предвид тежестта на нарушението, липсата на настъпили от него последици, обстоятелствата, при които е извършено това нарушение, формата на вината, цялостното поведение на служителя по време на службата му, дадените от същия писмени обяснения на 16.03.2023 г., вкл. и доколкото не бил докладвал за случая по надлежния ред на главен инспектор Панчо Ванков, на който са възложени правомощия по осъществяване на общо ръководство и контрол на ГПУ Ново село за периода от 18.10.2022 г. до 16.11.2022 г., на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 ЗМВР, със Заповед № 4074з-746/02.06.2023 г. на „За“ Директора на РДГП – Смолян към ГДГП при МВР на старши инспектор Г.Х.Г. - началник на 02 група ОДГ от ГПУ Ново село е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Заповедта е получена от наказаното лице на 06.06.2023 г.

По делото са приети като доказателства: постановление на прокурор при Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение Свиленград, за отказ да се образува досъдебно производство по случая поради липсата на съобщение за извършено престъпление и данни, от които да се направи извод, че е извършено престъпление от общ характер; Вътрешни правила за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед на Министъра на вътрешните работи от 24.10.2014 г.; писмо от Началника на ГПУ Ново село, че в същото на 29.10.2022 г. няма образувани досъдебни производство от разследващи служители.

По делото са изслушани свидетелските показания на Б.К.К., които съдът кредитира като дадени обективно и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Към месец октомври 2022 г. свидетелят бил командир на отделение към ГПУ – Свиленград, РД Смолян, инструктиращ на смяната, но към настоящия момент не бил служител, а - към ОЗ „Охрана“ Хасково. Негов пряк ръководител, началник на група, бил Г.Х.Г.. Работили по издирване и преследване на мигранти, когато се обадил нарядът -Д.Д.. Видяли били кола на магистралата, проверили двама човека, като всичко било наред. След около 30-40 минути от другия край на магистралата на около 100-150 метра намерили някакъв дрон. Уточнява, че постоянно служителите откривали някакви вещи, които обичайно изхвърляли, но когато намереното било нещо по-значимо, го оставяли в ГПУ, като се изготвяла докладна записка. Д. е изготвил докладна записка, като свидетелят е казал в разговор за дрона на ст. инспектор Г., който замествал началника на ГПУ. Този дрон не са свързали с някакво престъпление, тъй като притежаването му не било забранено, а и нямало данни за извършване на престъпление. Впоследствие прокуратурата била уведомена, но в постановление на прокурора било посочено, че няма данни за извършено престъпление и не може да бъде образувано досъдебно производство. Допълва, че в случая няма как да се състави протокол, тъй като вещта е била изоставена. Съставяли се протоколи при претърсване на някого, помещения, район, така че да се подпише от лицето, от което се изземва вещта.

По делото са изслушани свидетелските показания на Д.К.Д., които съдът кредитира като обективно изготвени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят посочва, че си спомня за случая. Около 23:30 ч. получили сигнал, че са забелязани две лица в района на магистралата на 105 км. - между Свиленград и Капитан Андреево, на отбивката за Свиленград. Едното лице било в колата, другото - отвън. Съвместно с полицай Узунков направили справка на ОДЧ ГПУ Ново село – техния участък, като и двете лица излезли с криминално минало. Същите търсели тоалетни, искали да пътуват до Турция, но не могли, защото не ги допускали поради срив в системата, за която и нарядът знаел. Проверили автомобила с тяхно съгласие, но не намерили никакви вещи, представляващи интерес, поради което ги пуснали да се движат в посоката си. След това направили обход в района, като от другата страна – на паркинг отбивката на магистралата, намерил дрон. Не можел да свърже този дрон с двете лица или, че се извършва някакво престъпление. Нелегални мигранти нямало наоколо. Уведомил инструктиращия на смяна /началник на смяна – Б.К., командир на отделението/, който му разпоредил да занесе дрона в участъка - на съхранение при домакина. Написал докладна записка, тъй като не се изземвала дадена вещ от лице, когато се изготвят протоколи. Често намирали изоставени, изгубени вещи, предвид бежанската вълна. След консултация с прекия началник ги изхвърляли или откарвали в участъка. Протокол за всяка намерена вещ не съставяли, но пишели докладни записки. Във връзка с дрона не получил други разпореждания. Бил наказан, че не е съставил протокол за проверка на автомобила на двете лица и, че не е иззел дрона с протокол за изземване, съответно - да го е предоставил в участъка с протокола. Съдът обаче отменил наказанието му.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 211 във връзка с чл. 210, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК и от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Актът е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 4 ЗМВР, тъй като процесното наказание се явява наложено на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР от ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 38, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 7, ал. 5 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ПУДМВР - лице на ръководна длъжност /Директор на РДГП – Смолян/, по отношение на служител /началник група/ на ръководна длъжност в ГПУ, съгласно III.2.2 от заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР. Не е налице основание за прогласяване на нищожността на оспорения акт съгласно на чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На основание чл. 210, ал. 1 ЗМВР „дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта“. Оспорваният акт не съдържа всички изискуеми по чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити.

Разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която „при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата“, е формално съобразена. Посочени са тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, като въпреки че е отчетено, че от деянието не са настъпили вредни последици, не са изложени мотиви по какъв начин се отразява това при определяне вида на наказанието. Извършена е незадълбочена преценка на поведението на държавния служител, без да се съобрази, че същият е награден 5 пъти по смисъла на чл. 191 ЗМВР, и, че на същия са наложени и други дисциплинарни наказания, но през 2004 г. и 2012 г., т.е. много преди налагането на наказание с процесната заповед.

В конкретния случай не са посочени разпоредбите, които се твърди Г. да е нарушил, така че съдът да извърши преценка с оглед фактите по делото дали в действителност тези разпоредби са нарушени. Не са посочени кои разпоредби на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове е нарушил, нито кои заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, не е изпълнил. Формално е посочено, че не се изпълняват служебни задължения, но не е конкретизирано къде са разписани тези задължения и от къде се следва тяхното изпълнение. Това е от съществено значение при определяне на нормата, която регламентира в какво се изразява конкретното нарушение – чл. 194, ал. 2, т. 1 или т. 2 ЗМВР. Цитирането на Вътрешни правила за организация на работата в МВР по заявителски материали в оспорената заповед, без да е посочена нормата, от която се следва задължението на наказаното лице, не е достатъчно, за да се обуслови извод за неизпълнение, което да попада под обхвата на понятието „неизпълнение на служебно задължение“. Нормата, която регламентира задължението, е посочена в справката от 30.03.2023 г., но доколкото не се съдържа в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не би могло да се възприеме, че за нарушението й на лицето е ангажирана дисциплинарната отговорност.

Приемайки обратното, че от събраните по делото доказателства обективно се установяват в достатъчна степен нарушението и неговият нарушител, то съдът дължи преценка налице ли е вина у нарушителя, чиято форма, следва да се отбележи, че не е посочена в оспорения акт. Виновното поведение на Г. не се констатира, като същото дори се опровергава при преценка на осъществилите се в действителност факти. Не се обезпечава извод, че Г.Х.Г. съзнателно не е изпълнил служебните си задължения си. Напротив – преди, по време и след проверката, той е изпълнявал задълженията си по служба, като неизвършването на проверка дали да са съставени от ГПН необходимите документи за намирането на дрона, прибирането и оставянето му за съхранение в ГПУ Ново село, вкл. и по отношение на заявителски материали, не представлява съществен пропуск, доколкото от съвкупността на събрания по делото доказателствен материал безспорно се установяват извършената проверка, резултатите от нея, кои са проверените лица, и че дронът се намира в ГПУ Ново село /съгласно справка от 28.02.2023 г./, а противоречия между сведенията на жалбоподателя, обясненията и свидетелските показания на К. и Д. не се установяват. Дори и действията на жалбоподателя да се приемат за нарушение на служебната дисциплина, не е изначално изключена възможността неизпълнението по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР да се квалифицира като незначително. В тази хипотеза нарушението би било маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, а съответстващото му дисциплинарно наказание е „мъмрене“.

Не е посочена и датата, на която са извършени дисциплинарните нарушения. За такава не може да се приеме дата 29.10.2022 г. предвид обстоятелството, че откриването на дрона и извършването на последващите го действия е около полунощ, вкл. и на следващия ден. Отделно, на наказаното лице е възложено осъществяване на общо ръководство и контрол на ГПУ Ново село за периода от 08:30 ч. на 30.10.2022 г. до 20:00 ч. на 31.10.2022 г. Поради това, че не са посочени и разпоредбите, които са нарушени от жалбоподателя, не може да се установи към кой момент той е следвало да изпълни задълженията си по служба, съответно – към кой момент се счита, че същият не го е сторил, вкл. и доколкото осъществяването на контрол на подчинени в случая зависи и от изпълнение на техните служебни задължения, за които моментът на изпълнение не е бил посочен в оспорения акт. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените по чл. 197, ал. 1 от този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му /чл. 195, ал. 1 ЗМВР/. В този смисъл не може да се приеме как наказващият орган е достигнал до извода, че едногодишният срок изтича на 29.10.2023 г., вкл. и доколкото ръководството и контрола на ГПУ Ново село към 29.10.2022 г. не са били възложени на Г.Х.Г.. Следва да се допълни, че съгласно нормата на чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, като се приема за открито, когато същият този орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай не би могло да се установи кога започва да тече двумесечният срок от откриване на нарушението, доколкото върху справката за резултатите от проверката е поставена резолюция „Съгласен съм“ с дата 03.04.2023 г., но липсва отразяване на имената и длъжността на лицето, което е поставило подписа си под резолюцията. Препятства се изводът на съда към кой момент са постъпили материалите по дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган и същият е установил безспорно нарушението и нарушителя, както и дали са налице основания за прекратяване на дисциплинарното производство по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.

Не са налице и основанията по чл. 207, ал. 1 във връзка чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 от ЗМВР, че се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина – предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Цитирани са общата разпоредба на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР и конкретните на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от с. з. Съгласно чл. 208 от ЗМВР „при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението“. Липсата на заповед за образуване на дисциплинарно производство не е нарушение на производствените правила, тъй като такава се изисква при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2-т. 15 от ЗМВР. В случая по делото е приложена заповед за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и/или установяване на неговия извършител.

В разпоредбите на чл. 205 и чл. 206 от ЗМВР са разписани и следните процесуални правила: дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204 от с.з. След приключване на проверката и преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, но и да събере и оцени всички доказателства, както и доказателствата, посочени от държавния служител

В конкретния случай дисциплинарното производство е приключило в срок до 4 месеца от образуването му. С резултатите от проверката, обективирани в справката от 30.03.2023 г., Г.Х.Г. се е запознал. Предоставена му е възможност да депозира възражения срещу справката, но такива не са депозирани от него. Прави впечатление, че в заповедта, с която се възлага проверката и с която жалбоподателят се е запознал, се съдържат данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, за което се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „порицание“, а със справката, която е изготвена като резултат от извършената проверка, се съдържат данни и за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, но съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за което също се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „порицание“. С оспорената заповед на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗМВР е наложено едно общо дисциплинарно наказание - „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, без да са изложени мотиви за основанието за налагане само на едно наказание предвид разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР, която разпоредба не е цитирана в оспорения акт /Решение № 4132 от 29.03.2018 г. по адм. д. № 10163/2016 г., V отд. на ВАС/. Съгласно същата при две нарушения на служебната дисциплина, когато за санкционирането им са предвидени еднакви по вид наказания, наказващият орган определя едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок. В действителност това не е сторено в конкретния случай, но доколкото е определен минималният срок за налагане на наказанието „порицание“, се възприема, че допуснатото процесуално нарушение от страна на наказващия орган не е съществено. От друга страна, обаче, следва да се посочи, че въпреки разграничаването на две отделни нарушения непосочването на наказание за всяко от тях и определянето на съответното за случая наказание по смисъла на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, се ограничава възможността на служителя да организира адекватно своята защитна теза, вкл. и да разбере в какво всъщност се изразяват извършените от него деяния и какви са последиците от тяхното извършване от гледна точка на дисциплинарната отговорност, която носи. В хода на образуваното срещу Г. дисциплинарно производство същият се е защитавал срещу нарушение, представляващо „неупражняване на контрол над подчинени“, а с издаването на заповедта е ангажирана дисциплинарната му отговорност за неизпълнение на служебни задължения, установени за първи път със справката, обективираща резултатите от проверката, срещу която обвинителна теза същият не е могъл да се защити. Върху дадените от същия писмени обяснения от 16.03.2023 г. е поставена резолюция „Приех 03.04.2023 г.“, но под същата не се съдържат имената на лицето, което я е поставило, и длъжността, която заема, т.е. не може да се формира извод, че същите са приети именно от дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Формално те са обсъдени в оспорената заповед. Въпреки това следва да се посочи, че тези обяснения са дадени в хода на проверката, възложена за установяване на един вид нарушение на служебната дисциплина, а не – след изготвянето на справката, обективираща резултатите от проверката, когато всъщност се установява и друго по вид нарушение на служебната дисциплина. Нарушена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, в която алтернативно са посочени възможностите за изразяване на защитната теза на държавния служител – същият да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, като това следва да бъде осъществено в двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Правото на участие на Г.Х.Г. във воденото дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР е ограничено, поради което се формира за наличието на съществени процесуални нарушения - основание за отмяна на акта съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.

Не е реализирана целта на закона. Нарушен е и принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Преди всичко административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вярно е, че целта на дисциплинарно наказващия орган е да дисциплинира държавния служител при изпълнение на служебните му задължения и упражняване на служебните му правомощия, но от друга страна, налагането на дисциплинарното наказание следва да бъде последица от проведена процедура, при която не са съществено ограничени правата на наказаното лице. Наказанието „порицание“ е наложено несправедливо, същото не съответства на тежестта на нарушенията, а тя е и незначителна, дискредитира се твърдението за виновното извършване на деянията. Допуснатите процесуални нарушения, в своята съвкупност и установяването по отношение на някои от тях, че са съществени, ограничават правото на защита на наказаното лице и осъществяването на съдебния контрол както по отношение представляват ли конкретните деяния нарушения на служебната дисциплина и какви са наказанията, които им се следват, доколкото за всяко едно от тези нарушения законът дава възможност за налагане на друго по-леко наказание от процесното, а именно – „мъмрене“ и „писмено предупреждение“.

Извод: оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт и като такъв подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК от ГД „ГП“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт /по аргумент § 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗМВР/, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лева, представляващи държавна такса, депозит за призоваване на свидетели, адвокатско възнаграждение. Последното съдът намира за прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, поради което е основателно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение е намалено на 750 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 211, изр. Трето във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 4074з-746/02.06.2023 г. на „За“ Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“– Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерството на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, с адрес – гр. София, да заплати на Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

Съдия: