Р Е
Ш Е Н
И Е № 260153
гр.Враца,
25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 26.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА
МИШОНОВА-
ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№152 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.С.П. ***, против Решение №260016/11.01.2021г.,
постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.№60/2020г., с което е осъдена да
заплати на В.Д.И., ЕГН ********** сумата 4 486.54лв., ведно със законната лихва
от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като
се изтъква и това, че същото не е мотивирано.
Според въззивника исковата молба, по която е образувано
делото, не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК, тъй като в
нея липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, и ищецът
не е посочил в какво се състои искането му, което води до невъзможност да се
индивидуализира спорния предмет, а приложените към нея писмени доказателства
взаимно си противоречат. По тази причина въззивникът счита, че районният съд е
следвало да остави исковата молба без движение и да даде на ищеца указания да
отстрани нейните нередовности.
На следващо място в жалбата се поддържа, че в случая липсва
елемент от договора за заем, а именно съгласие на страните за предаване на
парична сума от заемодателя на заемателя, като в първоинстанционното
производство не е установено кога ответницата е дала съгласие за сключване на
договор за заем, за избрания от ищеца начин на предаване на сумата, нейния
размер и срока за връщане. Въззивникът счита, че от представеното по делото
писмено доказателство за направен от ищеца банков превод на сумата 4 486.54лв.
по банковата сметка на ответницата с основание "заем" не може да се
направи извод за сключен договор за заем.
Въззивникът настоява, че за да бъде уважен иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
следните предпоставки: с кого ищецът като управител на "Д. 64"ООД е
водил разговори за сключване на процесния договор за заем; въпросният договор с
Д. Г. Д., *** във фирмата на ищеца ли е сключен; Д. Г. Д. ли заемател по
договора, от което според жалбоподателя следва, че ищецът не е доказал по
безспорен начин, че ответницата е страна по договора.
Нататък в жалбата се сочат твърденията на ответницата в
първоинстанционното производство, че не е сключвала договор за заем с ищеца,
управител на "Д. 63"ООД, между тях не е имало облигационни
правоотношения, тя не е получила заемната сума и никога не е давала съгласие за
сключване на такъв договор. Излагат се правни съображения във връзка с това, че
договорът за заем е реален и с останалите му характеристики и фактически
състав, който според жалбоподателката не е изпълнен.
Прави се искане обжалваното решение за бъде отменено.
Чрез пълномощника са адв.Ц.С. *** въззиваемият В.Д.И. е
подал отговор, в който оспорва въззивната жалба.
В отговора се прави възражение за нередовност на въззивната
жалба, свеждаща се до липса на ясно и конкретно указание в какво се състои
порочността на решението, което настоящият съдебен състав на споделя.
Въззиваемият настоява, че оплакването за нередовност на
исковата молба е неоснователно. Поддържа, че районният съд е преценил събраните
по делото доказателства, обсъдил е възраженията, доводите и исканията на
страните и правилно е уважил предявения
иск. Според изложеното в отговора с предаването на съответната сума договорът
за заем се счита сключен, независимо дали е налице писмен акт, тъй като с постигането
на устната уговорка и предаването на сумата фактическият състав на съглашението
е завършен. На следващо място в отговора се поддържа, че исковата молба има
ролята на покана и връчването й поставя длъжника в забава. Отделно се сочи, че
ищецът е правил опити за извънсъдебно уреждане на отношенията чрез устни и
писмена покани, но ответницата не е изпълнила задължението си.
Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е
редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което пълномощникът на въззивника я поддържа, а пълномощникът на
въззваемата страна я оспорва.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба
окръжният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
В.Д.И., ЕГН **********, представляван по пълномощие от адв.Ц.С. ***, срещу Й.Т.Т.,
ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 4
486.54лв., представляваща задължение по неформален договор за заем от
15.05.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са в заемни
правоотношения, по силата на които на 15.05.2019г. ищецът е отпуснал на
ответницата паричен заем в размер на 4 486.54лв., и заемната сума е преведена
на същата дата с нареждане по разплащателната сметка на ответницата в
"Банка ДСК"ЕАД. Ищецът сочи, че страните не са се разбирали за
дължимост на лихви, но уговорката им е била сумата да бъде върната възможно
най-скоро. В телефонни разговори ищецът многократно канил ответницата да върне
сумата, но това не се случило, поради което на същата била изпратена писмена
покана да погаси задължението си чрез банков превод по посочена банкова сметка.
*** на ищеца да предяви иска на посоченото в исковата молба основание.
Чрез пълномощника си адв.М. Л. от АК-Враца ответницата е
подала отговор на исковата молба, в който е оспорила предявения иск, като е
заявила, че не е сключвала с ищеца договор за заем и не е получила от него
никаква сума, както и че не е давала съгласие за сключване на такъв договор, за
размер на сумата, начина за нейното предаване и условията за връщането й.
Според ответницата представеното от ищеца банково извлечение не доказва
сключването на договор за заем и наличие на съвпадащи волеизявления на
страните.
Нататък в отговора се сочи, че исковата сума е постъпила по
банковата сметка на ответницата, но основанието за нейното заплащане е сключен
в устна форма договор за заем между ищеца и Д. Г. Д., с който тя живее на
съпружески начала. Твърди се, че от 07.07.2018г. до 10.09.2019г. Д. е работил по
трудов договор в "Д.-63"ООД като *** на товарен автомобил и е
извършвал превози на товари на територията на ЕС, а ищецът е съдружник и
управител на дружеството. Като служител в дружеството Д. Д. е бил с основно
месечно възнаграждение от 560лв., което реално не е получавал, а работодателят му
е заплащал по 55 евро на ден като командировъчни пари. Върху банковите сметки
на Д. били наложени запори от съдебни изпълнители и по тази причина
възнаграждението не се превеждало по неговата банкова сметка, ***, като
останалата по-голяма част от него е получавана в брой при прибирането от всеки
курс в България. Твърди се също, че титуляр на банковата сметка, по която е
преведена исковата сума, е на ответницата, но банковата карта се намира в Д.,
който оперирал със средствата по нея. Следващото твърдение е, че ищецът е
превеждал възнаграждението на Д. по банковата сметка на ответницата, като в
отговора се сочат извършени от ищеца преводи, както и такива от други служители
в "Д. 63"ООД.
Ищцата заявява, че договорът за заем е сключен между ищеца и
Д. през м.май 2019г. устно по телефона. В края на м.май същата година Д.
тръгнал на курс за 70 дни и за този курс е получил от ищеца авансовата част от
възнаграждението си в размер на 497лв. Твърдението на ответницата е, че по
договора за заем между ищеца и Д. исковата сума е преведена по нейна банкова
сметка ***е удържана от сумата за командировъчни пари, които Д. следвало да
получи през м.юни 2019г. след прибирането си от курс до Германия. Ищцата твърди
също, че възнаграждението за м.юни 2019г., което е следвало да бъде заплатено
на Д., е било в размер на 7 529.94лв., тъй като командировката му е била за 70
дни и от тази сума на 10.06.2019г. на същия са изплатени с разходен касов ордер
2 546.49лв. в брой, а с останалата част от възнаграждението в размер на 4
486.45лв. е погасена заемната сума.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следното:
Ищецът е представил операционна бележка от 15.06.2019г. за
преведени по сметката на ответницата 4
486.54лв. с вносител ищеца и със за основание "заем".
Ответницата е представила допълнително споразумение от
02.01.2019г. към сключения между "Д. 63"ООД и Д. Д. трудов договор от
07.09.2018г. Представено е банково извлечение от сметката на ищцата в
"Банка ДСК"ЕАД, от която е видно, че по нея са правени преводи от
различни лица, в т.ч. и от ищеца. Представени са запорни съобщения на ЧСИ А. Б.
и ДСИ при РС-Добрич, от които е видно, че върху банковите сметки на Д. Г. Д. са
наложени запори. Представена е и заповед от 10.09.2019г., с която трудовото
правоотношение между Д. и "Д. 63"ООД е прекратено.
Лицето Д. Д. е разпитано като свидетел. Същият е дал
показания, че живее с ответницата и докато работел в "Д. 63"ООД
заради наложените върху банковите му сметки запори ищецът му давал заплатата на
ръка с разходен касов ордер след връщане от командировка, а аванса превеждал по
сметката на ответницата, като заплатата му се формирала след направен от него
отчет. Д. свидетелства, че ответницата не е сключвала с ищеца договор за заем,
такъв бил сключен с него в устна форма преди тръгването му на курс през м.април
2019г., а сумата 5 000лв. му била необходима за предстояща операция на майката
на ответницата и била преведена по сметката на последната. Уговорката между Д.
и ищеца била заемната сума да се уравни с остатъка от заплатата му след
прибирането му от курса през м.юни. Свидетелят е заявил, че след прибирането му
от курса през м.юни получил 1 600-1 700лв., след като му била удържана сумата 4
500лв., като подписал ордер за цялата сума, и според него се е издължил напълно
на ищеца.
По искане на ответницата пред районния съд е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е изготвило заключение за
командировките на Д., за изплатените му от "Д. 63"ООД с касови ордери
суми за командировъчни, за осчетоводените разходи по авансови отчети и за
внесени от него суми с приходни касови ордери. Експертизата е установила, че
след заповедта за командироване на Д. през м.юни 2019г. с РКО му е заплатена
сума за командировка в размер на 7 400лв., а след връщане от курса остатъкът за
възстановяване е върнат с ПКО от 10.09.2019г.
При така изяснената фактическа обстановка в обжалваното
решение районният съд е приел за доказано заемното правоотношение между
страните, както и че заемната сума в исковия размер е предадена на ответницата
при поето от нея задължение да я върне, и при липсата на доказателства за
връщане искът е намерен за основателен и доказан и е уважен в пълен размер.
Решението е неправилно поради допуснати нарушения на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Договорът за заем е неформален и реален, както впрочем е
отбелязал и районният съд, и се счита за сключен с предаването на заемната
сума/вещ на заемателя.
След самостоятелен анализ на релевираните от ищеца факти, на
основанията за оспорване на иска от страна на ответницата и на събраните по
делото доказателства въззивният съд приема, че по делото не е доказан факта за
възникнало между страните валидно правоотношение по сключен между тях договор
за заем.
В подкрепа на исковата си претенция ищецът е представил
единствено операционна бележка за преведена по банкова сметка ***.54лв., със запис
в банковия документ за основание за превода "заем". По делото не са
ангажирани никакви доказателства за дадено от двете страни съгласие за
сключване на договор за паричен заем, за размера на заемната сума и за поемане
от страна на ответницата задължение да върне същата. При липсата на
доказателства за наличие на съвпадаща воля на страните по съществените елементи
на договора за заем единствено представената от ищеца операционна бележка е
недостатъчна за обосноваване на извод за сключен между тях такъв договор.
Заемът е реален договор, при който едната страна предоставя
на другата заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги
върне. Този договор не се предпоставя от други предходни правоотношения между
страните и доказването му става чрез възпроизвеждането пред съда на изявлението
на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне.
Заемодателят-ищец следва в условията на чл.154 ГПК да докаже с допустими от
процесуалния закон средства, че процесната сума е дадена като заем, предадена е
на ответника и той ги е приел като заем, поемайки заемното задължение.
Основателността на иска по чл.240, ал.1 ЗЗД се обуславя от проведено от ищеца
като носител на доказателствената тежест пълно и главно доказване на твърдените
факти за сключване на договор за заем. Тъй като не всяко плащане на парични
суми е резултат от сключен договор за заем, при липсата на други доказателства
за сключването на такъв договор от факта на предаването на определена парична
сума не може да се презумира възникването на валидно договорно правоотношение.
В този смисъл е формирана обилна и непротиворечива практика на ВКС /Решение
№283 от 03.10.2013г. по гр.д.№2202/2013г., ІV г.о., Решение №274 от
19.12.2013г. по гр.д.№1285/2012г., ІV г.о., Решение №97 от 22.03.2011г. по
гр.д.№417/201г., ІV г.о., Решение №52 от 22.05.2009г. по т.д.№695/2008г., І
т.о. и др./.
Изложеното дава основание на окръжния съд да приеме, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдението си за сключен с
ответницата договор за заем. Нещо повече, пред първата инстанция са събрани
доказателства за съществуващи парични взаимоотношения, в т.ч. и по отношение на
исковата сума между ищеца и трето лице, което затвърждава убеждението на този
съдебен състав за недоказаност на твърдението за съществуваща между страните по
делото договорна връзка и заемно правоотношение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго по същество, с което искът бъде
отхвърлен.
При този изход на делото в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски в общ размер 1
483.87лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №260016/11.01.2021г., постановено от
Районен съд-Козлодуй по гр.д.№60/2020г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***-***
срещу Й.Т.Т., ЕГН ********** с адрес *** осъдителен иск за сумата 4 486.54лв.,
представляваща задължение по договор за заем от 15.05.2019г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***-*** да заплати
на Й.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** направените пред двете инстанции
разноски в размер на 1 483.87лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.