Решение по дело №503/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 57
Дата: 16 февруари 2022 г.
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20211800500503
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Д. В. Г. с ЕГН: **********, Г. Б.
А. с ЕГН: ********** и Б. Х. А. с ЕГН: **********, всички от гр. С.,
срещу решение № 260004/20.01.2021 г., постановено по гр.д. №
374/2018 г. по описа на РС- Сливница, с което е признато за
установено по отношение на ответниците, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК,
че В. К.И. с ЕГН: **********, Б. В. М. с ЕГН: ********** и Д. В. И. с
ЕГН: **********, всички от гр. С., са собственици въз основа на
осъществено давностно владение на имот, представляващ дворно
място с площ от 741 кв.м., находящ се в с. Г. М., общ. Д., махала „Б.“,
при граници водно течение, път, Ц.Д., С.В., което заема южната част
на имот № ...... и е идентично с имот с проектен номер ......, съгласно
скица проект № ...../......... г. на ОСЗ-Д..
Жалбоподателите релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение. Излагат, че не следва
да се цени Протокол от 06.07.1995 г. по гр.д. № 205/1994 г., с който е
одобрена съдебна спогодба, по силата на която се дава на
наследодателката на ищците масивна сграда на един етаж и частично
мазе с площ от 68 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото с
1
площ от 828 кв.м., съставляващо парцел ........, квартал ... Излагат, че
липсва идентичност между имота описан в исковата молба и
реституирания техен имот, който е с площ по скица от 0,965 дка.
Вещото лице също не е успяло да установи идентичност на двата
имота. Посочват, че РС-Сливница не обсъдил представените от тях
писмени доказателства, а единствено е кредитирал показанията на
свидетелите на ищците. Не бил представен и титул са собственост за
спорния имот, а представеният протокол за съдебна спогодба не е за
процесния имот. Единият имот представлява дворно място с къща на
един етаж, а другият земеделска земя с незаконно построена в нея
къща на два етажа и сутерен. Посочват, че техният наследодател е
провел процедура по ЗСПЗЗ и се е снабдил с решение № ........... г. на
ОСЗ-Д., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и съгл. чл.
18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ му е възстановено право на собственост в стари
реални граници на спорния имот – нива с площ от 0,965 дка. Ищците
не доказали давностно владение и идентичност на имота, поради
което считат, че искът им е изцяло неоснователен. По същество молят
решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите
страни В. К.И., Б. В. М. и Д. В. И. не изразяват становище.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез адв. А. поддържат
жалбата, а ответниците по жалба Б.М., чрез адв. Ангелова и Д.И. я
оспорват.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищците В. К.И., Б. В. М. и Д. В. И. са предявили срещу
ответниците Д. В. Г., Г. Б. А. и Б. Х. А. иск за установяване по
отношение на ответниците, че са собственици въз основа на
осъществено давностно владение на имот, представляващ дворно
място с площ от 741 кв.м., находящ се в с. Г. М., общ. Д., махала „Б.“,
при граници водно течение, път, Ц.Д., С.В., което заема южната част
на имот № ...... и е идентично с имот с проектен номер ......, съгласно
скица проект № ...../......... г. на ОСЗ-Д..
2
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Б.Д.Д. и
Х. И.. Техният наследодател към 1956 г. е бил собственик на имота по
силата на наследствено правоприемство и го е владял до смъртта си
през 1984 г., а след това имотът е владян от наследодателката на
ищците Х. И.. Твърдят, че имотът не е включван в ТКЗС или друга
земеделска организация.
В постъпилият отговор от ответниците, изразяват становище за
неоснователност. Позовават се на влязло в сила решение № .................
г. на ОСЗ-Д., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и съгл.
чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на наследодателя им Х.А.С. е възстановено
право на собственост в стари реални граници на спорния имот – нива
с площ от 0,965 дка. Твърдят, че ищците построили в техният имот
три незаконни сгради, без одобрени строителни книжа.
Фактическа обстановка е изяснена вярно и правилно от РС-
Сливница и въз основа на нея първоинстанционния съд е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Приетата съдебно-техническа експертиза проследява
регулационният статут на имота от 1936 г. Първият кадастрален план
на селото е одобрен със заповед № .... от .... г. Част от процесния имот
е заснет и нанесен в стария план като имот с пл. № ..., за който е
отреден съсобствен парцел I за имоти ... и ... в кв. ... Южната част от
имот пл. № ... е отреден за улица, а северната част е в границите на
парцел I – ..., ... в кв. ... Във връзка с изпълнението на ПМС 216 от
08.11.1961 г. за подобряване на градоустройственото планиране на
населените места и увеличаване на фонда на обработваемите земи
през 1962 г. целият парцел I-..., ... в кв. .. е изключен от регулационния
план на село Г.М.. От 1962 г. до настоящия момент процесния имот и
съседните му от север и юг са придобили статут на земеделски земи.
След прилагане на дейностите по възстановяване на земеделски земи
по реда на ЗСПЗЗ е изработена картата на възстановената собственост
и е възстановена собствеността в съществуващи реални граници.
Процесният имот попада в основната си част изцяло в имот ...... и
малка част в имот ........, което е показано на приложена скица към
експертизата /л. 82 от делото/. От запад и от изток имота граничи с
черни неблагоустроени пътища, а от север и от юг граничи с други
съседни имоти. В имота има една жилищна сграда на два етажа,
разположена в западната част на имота, една стопанска сграда,
разположена в източната част на имота и една обслужваща постройка
– навес, разположена в западната част на имота. При съпоставка с
данните от КВС, вещото лице инж. Ч.Я. установява, че имот пл. № ...
3
от стария план на селото от .... г. попада в границите на процесния
имот, което се вижда на комбинираната скица – т.е. между двата
имота съществува частична идентичност. Не може да се твърди
категорично както за наличието, така и за липсата на идентичност на
процесния имот с неурегулирания имот – предмет на делбата по гр.д.
№ 205/1994 г. на Сливнишкия районен съд.
Представени от ответниците са констативни протоколи от
10.09.2014 г. и от 18.03.2015 г., съставени от Община Д.,
удостоверяващи извършена проверка, по повод молби от Д.Г. и Г.А. за
извършено незаконно строителство в техен имот, без изискващите се
строителни книжа.
От приложената преписка с вх. № ......../........ г. от Общинска
служба по земеделие – Д. се установява, че с Решение № ...... от ..........
г. на ОСЗ-Д., влязло в сила на 28.06.2000 г., на основание чл. 18ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ и съгл. чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено
правото на собственост на Х.А.С. в стари реални граници на нива с
площ от 0,965 дка, девета категория, местност Б., имот № ...... по
картата на землището, при граници /съседи/: № ........ – нива насл. на
С.М.С., № ........ – канал на Община гр. Д., № ........ – нива нас. на
Н.Г.М., № 000158 – водно течение на Община Д..
В първото по делото заседание ищците са оспорили Решение №
...... от .......... г. на ОСЗ-Д..
От събраните гласни доказателства на св. Н.В. и св. Г.Б.
безспорно се установява, че наследодателят на ищците Б.Д. е
упражнявал фактическата власт върху имота до смъртта си /през 1984
г. /, а след това В. и Х. са упражнявали фактическата власт върху него,
като построили и двуетажна къща в имота, което продължава и към
момента на предявяване на иска. Двамата свидетели посочват, че
имотът не е бил включван в ТКЗС, тъй като се намира на склон.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда
са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗС – за признаване за установено, че ищците са
собственици на описания недвижим имот.
Така предявеният установителен иск е допустим предвид
твърденията в исковата молба, че ищците са придобили правото на
собственост върху имота на конкретно придобивно основание –
наследство и придобивна давност.
Ответниците са оспорили придобивното основание на ищците
4
като са заявили, че са собственици на имота на основание
възстановително решение по ЗСПЗЗ на техния наследодател Х.А.С..
С оглед твърденията на страните и данните по делото, е налице
спор за собственост, при който една от страните /в случая
ответниците/ се легитимират като собственици на процесния имот с
решение с конститутивно действие по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ.
Принципно, при такъв спор, ако насрещната страна оспорва
удостовереното с решението на ОСЗ право на собственост, в нейна
тежест /на оспорващата страна/ е да ангажира доказателства,
оборващи валидността и материалната законосъобразност на
решението на административния орган по възстановяване на
собствеността. В този случай съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК
разглеждащият спора граждански съд е длъжен да осъществи
инцидентен съдебен контрол върху валидността и материалната
законосъобразност на постановения от ОСЗ административен акт.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. №
11/1997 г., ОСГК на ВС, решенията на общинските поземлени
комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови
реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно
действие. Решението представлява стабилен административен акт,
който определя имота, чиято собственост се възстановява и неговия
собственик, а при спор за материално право, решението се оборва по
исков ред. От приложената административната преписка и при
осъществен административен контрол, съдът достига до извод, че
постановеният административен акт е законосъобразен и е настъпило
конститутивното действие на Решение № ...... от .......... г. на ОСЗ-Д..
До възстановяването на собствеността имотът е представлявал
земеделска земя - кооперативна собственост, а придобиването на
такава собственост по давност е забранено от разпоредбата на чл. 86
ЗС в редакцията до изменението в ДВ бр. 31/1990 г. До приключване
на реституционната процедура по ЗСПЗЗ имотът не може да се
придобие по давност предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.
Реституционната процедура е приключила с Решение № ...... от ..........
г. на ОСЗ-Д., влязло в сила на 28.06.2000 г. След анализ на
доказателствата въззивният съд приема, че процесният имот се владее
от ищците от момента, когато е приключила реституционната
процедура и придобивната давност е изтекла до предявяване на иска.
Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.79 ал.1
5
от ЗС, изискващ да са налице няколко елемента при условията на
кумулативност - владение по смисъла на чл.68 от ЗС , трайното
осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus
possessionis/ и при наличието на субективния елемент на владението с
намерение за своене /animus/.Налице е и вторият елемент от
фактическия състав на чл.79 от ЗС -владението да е осъществявано за
срок по-дълъг от 10 години.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания на св. Г.Б. и
св. Н.В., които подробно описват имота и неговите граници.
Показанията на свидетелите отразяват техни лични впечатления,
същите са безпротиворечиви и последователни. Съгласно
заключението на вещото лице процесният имот попада в основната си
част изцяло в имот ...... и малка част в имот ........, което е показано на
приложена скица към експертизата /л. 82 от делото/, поради което
неоснователни са възраженията, че се касае за друг имот и липсва
идентичност. При съпоставка с данните от КВС, вещото лице инж.
Ч.Я. установява, че имот пл. № ... от стария план на селото от .... г.
попада в границите на процесния имот, което се вижда на
комбинираната скица – т.е. между двата имота съществува частична
идентичност. Двамата свидетели посочват, че имота е бил на Б., който
е баща на Х., а в имота живее сега В.. От показанията им може да се
направи извод за явно, спокойно и несмущавано владение на имота,
упражнявяно от наследодателя на ищците и от тях. Действията им
показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на
други собственици.
С оглед на това, следва са се приеме, че ищците успешно са
провели пълно и главно доказване на правнорелевантните
обстоятелства по спора, поради което са налице предпоставките по
чл. 79, ал.1 от ЗС. С оглед това предявеният иск е основателен както
по посочените по-горе съображения, така и по изложените от
районния съд в обжалваното решение мотиви, към които настоящият
състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
Правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
На ответницата по жалба Б. В. М. следва да се присъдят разноски
в размер на 600, 00 /шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 20.01.2021 г.,
постановено по гр. дело № 374/2018 г. по описа на Районен съд - гр.
Сливница.

ОСЪЖДА Д. В. Г. с ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „М. л.-з.“,
ул. „М. М. Р.“ № ., Г. Б. А. с ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „Л.“, ул.
„В.“ №., ет. ., ап. .., Б. Х. А. с ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „Л.“, ул.
„В.“ №., ет. ., ап. .. да заплатят на Б. В. М. с ЕГН: ********** от гр. С.,
кв. „Г.“, ж.к. „Е.“, бл. .., вх. ., ет. ., сумата от 600, 00 лв. /шестстотин
лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7