Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 645/10.12.2018г.
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито заседание на двадесет
и шести ноември , през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова като……разгледа….докладваното…от съдията………БИСЕРКА
БОЙЧЕВА… адм.д.№514/2018г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.65,ал.1 от Закона за общинската собственост/ЗОС/ ,във връзка с чл.145 и
сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на К.В.Н.
*** против Заповед№2146/ 19.09.2018г. на кмета на община Монтана ,с която е
иззет на основание чл.65,ал.1 от ЗОС от жалбоподателя поземлен имот с
идентификатор №48489.13.101 по КК и КР на
гр.Монтана ,ведно с построените в него 2 броя сгради с идентификатори№
48489.13.101.1 и № 48489.13.101.2 – частна общинска собственост ,в който попада
отчужден имот бивш пл.№ 178 ,кв.8 по недействащия кадастрален и регулационен
план на гр.Монтана от 1974г., ,актуван с АЧОС№5717/2018г. ,поради това, че ги
владее без правно основание.В жалбата си иска отмяна на заповедта , като
незаконосъобразна ,поради липса на
форма и съществени нарушения на
административно-производствените правила и материалния закон , а в съдебно заседание,чрез адв.М*** поддържа
жалбата и иска да се отмени заповедта и да му се присъдят разноските по делото.Подробни
съображения излага в писмена защита.
Ответникът-Кмет на община Монтана,
чрез юрк.Петкова иска да се потвърди заповедта, като правилна и
законосъобразна.Подробни съображения излага в писмена защита.Моли и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след проверка на
оспорения административен акт , предвид
твърденията на страните и приложените
доказателства, приема следното:
Съдът приема жалбата за допустима,като подадена в срока по
чл.149,ал.1 от АПК и от легитимирано лице.Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.09.2018г./видно от обратна разписка на
л.33/ ,а жалбата е подадена директно до съда на 11.10.2018г., тоест в 14-
дневния срок по чл.149,ал.1 от АПК. По същество същата е неоснователна, по
изложените по-долу съображения.
Установено е от административната преписка ,че Община Монтана е собственик на поземлен имот с идентификатор №48489.13.101 с площ 481.00 (четиристотин осемдесет и един) кв. м с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), който по действащия подробен устройствен план на гр. Монтана е включен в Урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII, кв. 369 и в част от улица с ОТ 1163-1164, ведно със сгради с идентификатори: №48489.13.101.1 със застроена площ 70.00 (седемдесет) кв. м, брой на етажите: 1, предназначение: жилищна сграда и №48489.13.101.2 със застроена площ 32.00 (тридесет и два) кв. м. брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, съгласно акт за частна общинска собственост №5717/2018 г., вписан в Службата по вписвания гр. Монтана/л.23-26/.
Имот планоснимачен №178, кв. 8 по недействащия кадастрален и регулационен план на гр. Монтана от 1974 г. е включен в част от УПИ VIII, кв. 369 и в част от улица с ОТ 1163-1164 по действащия регулационен план на гр. Монтана, одобрен със заповед №740/10.07.1997 г., съгласно удостоверение док. №24-00- 651/30.07.2018 г., издадено от община Монтана/л.27/.
Със заповед №683/17.08.1987 г. на Председателя на изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Михайловград за осъществяване на мероприятие - комплексно жилищно строителство на основание чл. 63 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) в полза на държавата е отчужден недвижим имот, представляващ дворно място пл. №178, включено в новообразувания жилищен комплекс "М*** ", кв. 8 по плана на гр. Михайловград с подобренията в него, съсобственост на съпрузите Н*** Г*** Н*** и Г*** П*** Н*** . Оценката на имота с всички подобрения в него е на стойност 14 860 (четиринадесет хиляди осемстотин и шестдесет) лева. Собствениците на имота са обезщетени както следва: Н*** Г*** Н*** и Г*** П*** Н*** с едно тристайно жилище по техен избор в жилищен блок 18, комплекс „М*** ", като се предоставя в повече една стая за нуждите на четиричленното семейство на синът им В*** Н*** Н*** . А другият син К*** Н*** Н*** е обезщетен с отстъпване на тристайно жилище по негов избор в жилищен блок 18, комплекс „М*** "/л.36/.
С допълнителна заповед №282/02.03.1990 г. на Председателя на
изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Михайловград К*** Н*** Н*** на основание чл. 100 от ЗТСУ и влязлата в сила заповед №683/17.08.1987 г. е обезщетен с тристайно жилище, представляващо апартамент №8 от 102.70 кв. м, находящо се на IV етаж, вх. * в ЖСК „Е*** ", бл. * -4 в комплекс „М*** ", строящ се в кв. 8 по плана на гр. Михайловград и мазе №8 от 4.43 кв. м, ведно с право на строеж в размер на 6.90 % идеални части/л.37/.
С допълнителна заповед №283/02.03.1990 г. на Председателя на изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Михайловград на основание чл. 100 от ЗТСУ и влязлата в сила заповед №683/17.08.1987 г. Н*** Г*** Н*** и Г*** П*** Н*** са обезщетени с тристайно жилище, представляващо апартамент №6 от 102.70 кв. м, находящо се на III етаж. вх. * в ЖСК „Е*** ", бл. * -4 в комплекс „М*** ", строящ се в кв. 8 по плана на гр. Михайловград и мазе №6 от 3.08 кв. м, ведно с право на строеж в размер на 6.84 % идеални части.
По молби от Н*** Г*** Н*** и К*** Н*** Н*** с нотариална заверка на подписите/л.40,41/, за промяна на местонахождението на отстъпените като обезщетение жилища, на основание чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ, със заповед №819/11.05.1990 г. на Председателя на изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Михайловград са изменени заповеди №683/17.08.1987 г. и №283/02.03.1990 г., като собствениците на имота са обезщетени както следва: Н*** Г*** Н*** и Г*** П*** Н*** с едно тристайно жилище по техен избор в ЖБ 46-3, комплекс „М*** ", а К*** Н*** Н*** е обезщетен с едно тристайно жилище по негов избор в жилищен блок 46-3, комплекс „М*** "/л.42/.
С допълнителна заповед №3127/29.12.1990г. на Председателя на ВИК на Общински народен съвет гр. Михайловград на основание чл. 100 от ЗТСУ във връзка с влезли в сила заповеди №683/17.08.1987 г. и №819/11.05.1990 г. Н*** Г*** Н*** и Г*** П*** Н*** са обезщетени с тристайно жилище, представляващо апартамент №8 от 96.45 кв. м, находящо се на IV етаж в жилищен блок 46-3, строящ се върху държавен парцел в комплекс „М*** ", кв. 165 по плана на гр. Михайловград и мазе №8 от 3.93 кв. м, ведно с право на строеж в размер на 6.98% идеални части.
След изграждането на жилищен блок 46 Н*** Г*** Н*** и Г*** П*** Н*** са се снабдили с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено в обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ №111, том III, нот. дело №1235/20.09.1991 г./л.44/.
С допълнителна заповед №3128/29.12.1990 г. на Председателя на ВИК на Общински народен съвет гр. Михайловград на основание чл. 100 от ЗТСУ във връзка с влезли в сила заповеди №683/17.08.1987 г. и №819/11.05.1990 г. К*** Н*** Н*** е обезщетен с тристайно жилище, представляващо апартамент №10 от 96.45 кв. м, находящо се на V етаж в жилищен блок 46-3, строящ се върху държавен парцел в комплекс „М*** ", кв. 165 по плана на гр. Михайловград и мазе №10 от 6.43 кв. м, ведно с право на строеж в размер на 7.08% идеални части/л.45/.
След изграждането на жилищен блок 46 К*** Н*** Н*** се е снабдил с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено в обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ №112, том III, нот. дело №1236/20.09.1991 г./л.46/.
Въпреки получените обезщетения за отчуждения имот и построените в него сгради, същите се ползват без правно основание от К.В. Н.-син на В*** Н*** Н*** ,и внук на Н*** Г*** Н*** и Г*** П*** Н*** .При тази фактическа обстановка ,съдът от правна страна приема следното.
При
служебна проверка на оспорената заповед на основание чл.16 АПК на всички
основания по чл.146,т.1-5 АПК ,съдът намира същата за издадена от компетентен
орган ,при спазване установената форма , на процесуалния и материалния закон и целта на закона,по
следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл.
65, ал. 1 от ЗОС - Кметът на Община Монтана, в установената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила. Безспорно е, че след като
се изземва имот, за който е надлежно издаден Акт за частна общинска
собственост, единственият компетентен орган да издаде заповедта по чл.
65, ал. 1 от ЗОС е Кметът на съответната Община– в случая на Община Монтана.
Правото на собственост е установено с АЧОС№5717/31.08.2018г. на Община Монтана
и поради това обектът, чието изземване е
постановено, е общински.Същата не страда от липса на форма съгласно
чл.59,ал.2,т.4 АПК , изложени са в нея фактически и правни основания за
издаването й,в отговор на възражението в жалбата ,че същата е немотивирана.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при нейното издаване. Адресатът на акта е уведомен с писмо изх.№94-К-643/03.09.2018г.,
че държи имота без правно основание и в 7- дневен срок следва да го освободи,в
противен случай ще се пристъпи към принудителното му изземване по реда на чл.65
,ал.3 от ЗОС/л.28/.Писмото му е връчено редовно на 07.09.2018г.чрез неговата
майка/л.29/.Не са подадени възражения против него . Материално-правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от
Закона за общинската собственост са: 1. имотът да е общинска собственост и
2. наличие на някоя от алтернативните предпоставки - имотът се владее или държи
без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала.
Правото на собственост върху имота, както се
посочи по -горе, се установява въз основа на представения Акт за частна
общинска собственост № 5717/31.08.2018г. , който се ползва с материална
доказателствена сила, която не е оборена в производството, т. е. налице е
първата предпоставка за изземване на имота.
Налице е и втората предпоставка за изземване
- към датата на издаване на оспорения акт – 19.09.2018г. не е налице /липсва/
годно основание за владеене на имота. Съдът, с разпореждане от 24.10.2018г. при
насрочване на делото/л.47-48/ ,както и с резолюция от 14.11.2018г. /л.54/изрично
е указал на жалбоподателя да докаже, че владее ,респ.държи имота на някакво
правно основание,което в настоящето производство той не е направил. В жалбата също
не се твърди ,да има някакво правно основание за ползване на имота ,като се
вметва ,че е имало отчуждително производство за имота ,по което страна са били
баща му и баба му и дядо му.Позовава се обаче на разпоредбата на §3 ,ал.2 от
ПЗР на ЗТСУ ,че в случаите ,когато имотът не е завзет до 30.10.1998г. заповедта
за отчуждаване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината.
Разпоредбата на §3 ,ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ/отм./ гласи:“В случаите, когато
имотът не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за
обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината“. Аналогична
е и разпоредбата на §9,ал.2 от ПР на ЗУТ ,на която се позовава и адв.М*** ,и
която обхваща случаи ,когато производството е започнало със заповед за отчуждаване,
обезщетението е определено, но не е изплатено и имотът не е завзет от общината.
Тази хипотеза обаче е неотносима в случая ,доколкото не се касае за възстановяване
по ЗВСОНИ ,по ЗТСУ и др.,каквито изводи прави и юрк.Петкова в съдебно заседание./в
т.см. Р. по а.д.№ 14811/2012г. по описа на ВАС/. Освен това самото отчуждение е
ирелевантно по отношение на настоящия жалбоподател,доколкото по него страна са
били бабата и дядото на жалбоподателя ,както и неговия баща В*** Н*** Н*** ,не
и самия той.Затова и същият не може да се позовава на него ,доколкото от
отчуждението не са произтекли никакви права ,нито задължения за него,същото не
го засяга.В настоящето производство съдът не следва да проверява законосъобразността
на отчуждителната процедура ,както неправилно се твърди в писмена защита от
адв.М*** -процесуален представител на жалбоподателя, а само законосъобразността
на оспорената заповед за изземване на имота ,който в случая се ползва от лице
без правно основание/чл.65,ал.1 ЗОС/.Не се оспори АЧОС№5717/2018г. от адв.М*** в
съдебно заседание ,който се ползва с материална доказателствена сила по чл.179
от ГПК,при което съдът е длъжен да приеме,че имотът е общински.От декларация на
жалбоподателя /л.53/,нотариално заверена ,се вижда ,че жалбоподателя ползва и към днешна дата
имота,временно и с разрешение на баща си В*** Н*** Н*** ,но не го свои.От
представената по делото декларация от жалбоподателя /л.55/същия се съгласява да
живее в имота в продължение на 5 години,като няма право да бъде вписван в
списъка на нуждаещите се граждани. Фактът на владение на имота се потвърждава и
от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели Л***
Г*** ,Ц*** Б*** ,Ц*** К*** и В*** Н. ,които потвърждават ,че имота се владее от
жалбоподателя ,а често в него идва и бащата В*** Н.. Не се твърди нито в
жалбата,нито в съдебно заседание ,нито в писмена защита от жалбоподателя
,респективно от неговия процесуален представител адв.М*** ,че имотът се държи
или владее на някакво правно основание. След като в процеса жалбоподателя не
доказа ,въпреки указанията на съда ,че ползва имота на някакво правно основание
,при условие ,че имота е общински ,за него има издаден акт за частна общинска
собственост ,който не бе оспорен в производството ,и който констатира правото на собственост на общината
върху него ,и при положение ,че имота се ползва понастоящем от жалбоподателя
без правно основание,налице са и двете материално-правни предпоставки за
изземването му по реда на чл.65 ,ал.1-3 от ЗОС.
Съдът намира, че е спазена с издаване на
оспорената заповед и целта на Закона
за общинската собственост - управление и ползване на имотите частна
общинска собственост за нуждите на Общината, и в случаите, когато липсват
основания на упражняващите фактическа власт лица, административния орган да
предприеме необходимите действия за изземване на имота, с оглед най- пълна
защита на интересите си на собственик, и по този начин създаване на възможност
за извличане на приходи от отдаването под наем на имота, както и възможност на
нуждаещи се лица, да ползват освободения имот, като бъдат настанени в него.
Предвид горепосоченото съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, и според правилата
на чл.
143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144
от АПК във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, на оспорващия следва да се
възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в
размера на 100 лв. Водим от горното, и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Монтана
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Н. *** против
Заповед№2146/ 19.09.2018г. на кмета на община Монтана ,с която е иззет на
основание чл.65,ал.1 от ЗОС от жалбоподателя поземлен имот с идентификатор
№48489.13.101 по КК и КР на гр.Монтана
,ведно с построените в него 2 броя сгради с идентификатори№ 48489.13.101.1 и №
48489.13.101.2 – частна общинска собственост ,в който попада отчужден имот бивш
пл.№ 178 ,кв.8 по недействащия кадастрален и регулационен план от 1974г.,
,актуван с АЧОС№5717/2018г. ,поради това, че ги владее без правно основание,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.В.Н. *** да заплати на Община
Монтана разноски по делото в размер на 100/сто/лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховния
административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: