Мотиви към решение 260071/ 22.03.2021г. по АНД № 237/ 2021г.
по описа на РС - М.
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Р. п. г. М. Постановление от 17.02.2021г. за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия В.М.С. за престъпление по чл.343в ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Р. п. г. М. чрез представителя си поддържа постановлението и предлага на съда
след като го признае обвиняемия В.С. за виновен, да го освободи от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание към минимума предвиден в
закона.
Обвиняемият В.С. на досъдебното производство се признава за виновен за извършеното
деяние. В хода на съдебното такова не се явява. Упълномощеният му защитник моли
съда да постанови решение, с което след като признае за виновен обвиняемия да го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
към минимума предвиден в закона, т.к е пенсионер с минимална пенсия.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
обвиняемият и становището на прокурора, намира за установено следното:
Обвиняемия В.М.С. е роден на xxxгxxx. Не е осъждан /реабилитиран/. Обвиняемият
В.С. има основно образование, пенсионер, с постоянен адрес xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx.
На 01.02.2021г. около 10.40ч.
свидетелите А. Д. и Б. Р., двамата служители на Участък - Бойчиновци при РУ - М.
се намирали в село Г., обл.М.. Около 10.40ч. в село Г. на ул.”М. Б. К.” пред №
19 спрели за проверка лек автомобил марка „Д. Л.” с peгистрационен № XXXX . При
извършената проверка установили, че автомобила се управлява от обвиняемият В.М.С.
xxx.
По време на проверка на
документите на автомобила и водача С., полицейските служители извършили справка,
при което установили, че последният управлява в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление на МПС.
За извършеното от обвиняемия В.С. нарушение му
съставили АУАН бл. № 875998.
Видно от Писмо от Началник
Сектор „ПП” – арг.л.5 от БП обвиняемият С. не се води на отчет в сектор ПП при
ОД на МВР-М.. Същият има СУ на МПС, което е отнето на 28.12.2016г. с НП №
16-1808-000290/ 22.12.2016г. Видно от същото писмо се установява, че към датата
на инкриминираното деяние – 01.02.2021г. в Сектор ПП при ОД на МВР-М. на
обвиняемия има наложени наказания и лицето не е изпълнило задължението си по
чл.159 ал.2 и чл.190 от ЗДвП, за да му бъде върнато СУ на МПС.
По отношение на обвиняемия В.С.
по делото е приложено влязло в сила Наказателно постановление за управление на
МПС без съответно СУМПС № 20-0996-002784/02.09.2020г. на Началника на РУ - М.,
влязло в сила на 07.10.2020г. /арг.л.12 от ДП/.
От гореизложената фактическа
обстановка се установява, че обвиняемият В.М.С.
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 във връзка с ал.1 от НК, а именно: на
01.02.2021г. в село Г., обл.М. по ул.”М. Б. К.” е управлявал лек автомобил
марка „Д.”, модел „Л.”, с рег.№ XXXX , в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство с НП № 20-0996-2784/02.09.2020г. на Началника на РУ - М.,
влязло в законна сила на 07.10.2020г.
Изложената фактическа обстановка се
установява от свидетелските показания на А.
П. Д. и Б. Р. Р., както и от
приложените по делото доказателства и доказателствени средства - акт за
установяване на административно нарушение, наказателно
постановление, справки, справка за съдимост.
Събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин всички признаци от обективна
страна на престъплението. Видно от приложената по делото справка за нарушител
от региона, а и копие от НП № 20-0996-2784/02.09.2020г.
на Началника на РУ - М., влязло в законна сила на 07.10.2020г. обвиняемият е бил неправоспособен водач на
моторно превозно средство, санкциониран по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление. Фактът, че на тази дата
управлявал посоченият автомобил се установява, както от съставения АУАН, така и
от показанията на свидетелите, а и от признанието
на вината на обвиняемия в хода на досъдебното
производство.
Видно от приложената справка за съдимост, обвиняемият
С. е осъждан за престъпления от общ характер /арг.л.24-32 от БП/. Съгласно
определение от 12.02.2021г. по НОХД № 190/2021г. на РСМ по отношение на
обвиняемия има настъпила пълна реабилитация на основание чл.88а от НК.
Ето защо съдът приема, че обвиняемият не е осъждан.
Налице са условията на чл. 78а от НК -
обвиняемият е пълнолетно лице, за престъплението по чл.343в
ал.2 oт НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Деецът не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по раздел ІІ на гл. XI от НК, естеството на
извършеното деяние не предполага наличие на щети за възстановяване.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че обвиняемият С.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК,
като му бъде наложено от съда административно наказание от вида и в минимален размер,
предвиден в чл. 78а ал.1 от НК .
При това тълкуване на
закона, съдът признава за виновен обвиняемия В.М.С. за извършеното деяние по чл.343в ал.2
във връзка с ал.1 oт НК, като намира, че са налице предпоставките на чл. 78а,
ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК – т.е следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и да му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000.00
/ хиляда / лева, съобразявайки и разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемият
С. е извършил престъпно деяние като пенсионер и доходите му са единствено от
това., поради което съдът наложи размер на глоба при минимума съобразявайки
изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба,
считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемия
С. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по
делото, които да обосновават налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия В.М.С. да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка
на РС – София 5.00 лева държавна такса в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: