Решение по дело №334/2020 на Административен съд - Шумен

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№................, град Шумен, 10.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Шуменският администратИ.ен съд в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Росица Цветкова

 

при секретаря Св. Атанасова

като разгледа докладваното от администратИ.ен съдия Р. Цветкова адм. дело №334 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***02, представлявано от управителя К.Б., чрез пълномощник адвокат И.. С. при ВАК, срещу РА №Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г. издаден от Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по приходите в при ТД на НАП гр.Варна, изцяло потвърден с Решение №176/04.08.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на НАП по отношение установени задължения за корпоратИ.ен данък по ЗКПО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 53 069.09 лв. и лихва общо в размер на 13 836.97 лв. и установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец април 2017 г., месец февруари 2019 г., месец юни 2019 г., месец юли 2019 г. и месец октомври 2019 г. общо в размер на 32 504.89 лв. и лихва в размер на 2 877.02 лв.

   С протоколно определение от открито съдебно заседание на 03.11.2020 г., на основание чл.159 т.8 от АПК, поради оттегляне на жалбата, е оставена без разглеждане депозираната жалба от „Б.“ ЕООД срещу РА №Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по приходите в при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение №176/04.08.2020 г. на Директора на Д „ОДОП“ град Варна, в частта, с която е установено задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.04.2017 г. за сумата в размер на 1 680.00 лв. и лихва в размер на 499.84 лв. и за данъчен период м.02.2019 г. за сумата в размер на 11 233.00 лв. и лихва в размер на 1 263.81 лв. и е прекратено производството по адм.д.№334/2020 г. по описа на АдмС град Шумен в тази част. Определението е влязло в законна сила.

   Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно органът по приходите не е признал декларирания от жалбоподателя преотстъпен КД за 2016 г. по реда на чл.189б от ЗКПО. Излагат се доводи, че придобитият с фактура №10…95/18.12.2017 г. актИ. – дискова брана, марка Велес агро, модел Зевс 5, за сумата в размер на 63 000 лв. без ДДС, както и придобитият актИ. „асфалтова площадка за кантар“ с фактура №980/30.11.2017 г., отговарят на условията на чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, поради което отказът да се признае данъчното облекчение за придобитите актИ.и не е съобразен с доказателствата и е неправилен. Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно органът по приходите не е признал декларирания от жалбоподателя преотстъпен КД за 2017 г. по реда на чл.189б от ЗКПО за закупен актИ. вертикално фуражно-раздаващо ремарке с фактура №0…4061/27.11.2018 г., тъй като задължението на дружеството за данък върху ПС към 31.12.2017 г. не подлежи на принудително изпълнение, каквото изискване вменява чл.167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО, поради което отказът да се признае данъчното облекчение за придобития актИ. не е съобразен с доказателствата и е неправилен.

   Оспорващият счита, че е следвало органът по приходите да намали декларирания от дружеството финансов резултат за 2018 г. със сумата в размер на 77 210.90 лв. по фактура №10…75/31.08.2018 г., тъй като предмет на доставката е авансово плащане за наем на земеделска земя за 2018/2019 г. Доколкото разходите за обработка на земята ще бъдат признати за 2019 г., то и през 2019 г. следва да бъдат отчетени и авансово получените приходи през 2018 г. С оглед на това неправилно органът по приходите е отказал да извърши намаление на отчетените приходи по посочената фактура за 2018 г. Излагат се и доводи, че неправилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството на основание чл.26 от ЗКПО във вр. с чл.10 ал.1 от ЗКПО за 2018 г., като не е признат разход по фактура №10…26/08.12.2016 г. за доставка на листен тор, тъй като издадената фактура №10…78/19.04.2017 г. установява реалното количество по доставката. Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно органът по приходите не е признал декларирания от жалбоподателя преотстъпен КД за 2018 г. по реда на чл.189б от ЗКПО за закупен актИ. вертикално фуражно-раздаващо ремарке с фактура №0…4061/27.11.2018 г., тъй като задълженията на дружеството за данък върху ПС към 31.12.2018 г. са заплатени, поради което общото изискване за преотстъпване на КД по чл.167 от ДОПК е налице, както и актИ.а, отговаря на изискването на чл.189б от ЗКПО.

   По отношение на отказания данъчен кредит по 10 фактури, издадени от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД за доставки на стоки, СМР услуги и извършени авансови плащания, жалбоподателят твърди, че са налице доказателства, които не са ценени от органа по приходите, които категорично установяват настъпило данъчно събитие по процесните доставки, както и за дружеството са налице всички законови предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, поради което жалбоподателят счита, че незаконосъобразно му е отказано приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец юни, месец юли и месец октомври 2019 г. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени РА в обжалваното му част, както и да му присъди направените по делото разноски.

   Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт И.. И., редовно упълномощена, която излага становище за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: 

   На основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002719007504-020-001/25.11.2019 г., издадена от Д.К., на длъжност Началник на сектор "Ревизии", е възложено извършването на ревизия на оспорващия за корпоратИ.ен данък за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2019 г. до 31.10.2019 г. и за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г., както и е възложено ревизията да бъде извършена от Г. К. – гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията и С.Б.– главен инспектор по приходите. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 03.11.2020 г. и връчена по електронен път на 29.11.2019 г., съгласно инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на ревизията е двумесечен от датата на връчване на заповедта. С последваща Заповед за изменение на ЗВР от 28.01.2020 г., издадена от Д.К., на длъжност Началник на сектор "Ревизии", на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 28.02.2020 г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 03.11.2020 г. и е връчена по електронен път, съответно на 28.01.2020 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.

   В хода ревизията са изпратени искания за насрещни проверки, писмени обяснения от трети лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от данъчно-задълженото лице.

   Ревизиращият екип е установил, че дружеството през ревизирания период е регистриран земеделски производител, с последна заверка от ОД „Земеделие“ град Шумен на 22.11.2018 г. за стопанска 2018/2019 г. и извършва следните дейности: отглеждане на зърнени и технически култури-пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, рапица. Обработва собствена и наето по договори земеделска земя, собственост на ФЛ и ЮЛ, както и земи от ДПФ. Дружеството има регистрация по ЗДДС от 30.10.2006 г.

   По ЗКПО за 2016 г.

   Установено е, че за 2016 г. дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО на 31.03.2017 г. с деклариран полагащ се годишен КД в размер на 52 036.33 лв., деклариран КД за внасяне 22 759.14 лв., както и деклариран преотстъпен данък в размер на 29 277.19 лв. по реда на чл.189б ал.1 от ЗКПО. С оглед на това от задълженото лице е изпратено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения, връчено на 13.12.2019 г. Въз основа на така подаденото искане, представителят на дружеството с молба от 27.12.2019 г. е представил исканите документи и е дал обяснения, че е инвестирал преотстъпения данък за закупуване на нова земеделска техника – дискова брана „Зевс-5 ДХ“ на стойност 63 000.00лв., необходима да извършване на земеделска дейност. Техниката е закупена от „Михул 2009“ ЕООД с фактура №10…95/18.12.2017 г., приложена към обяснението на РЛ. До третото лице доставчик е изпратено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения във връзка с така закупената техника, което лице с придружително писмо от 30.01.2020 г. е предоставило на проверяващия екип митническа декларация, инвойс, товарителница, Договор, приемо-предавателен протокол, справка от сметка 411 Клиенти с партида „Б.“ ЕООД и обяснение, в което е посочено, че дисковата брана „Зевс 5“, сериен №9 не е завеждана в актИ.а на „Михул 2009“ ЕООД, тъй като е придобита и продадена като стока на „Б.“ ЕООД. С оглед на тези доказателства ревизиращият екип е приел, че актИ.ът е придобит от дружеството на 03.09.2018 г., съгласно протокола за придобИ.ане на актИ.а през 2018 г. и същият е заведен в ДАП и САП през 2018 г., поради което не е изпълнено условието на чл.189 ал.2 т.1 от ЗКПО. В тази връзка е била дадена възможност на жалбоподателя да представи друг актИ., който да отговаря на изискването на чл.189б от ЗКПО, като дружеството е представило информация за придобита асфалтова площадка за кантар на стойност 75 226.66 лв. по фактура №980/30.11.2017 г. с доставчик „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД с обяснения от 02.03.2020 г. Ревизираното дружество е представило и Договора за строителство от 20.09.2017 г., КСС и Протокол за установяване, завършване и за заплащане на извършените видове СМР от 30.11.2017 г. Въз основа на тези доказателства органът по приходите е приел, че е изградена нова площадка и не се прави ремонт на съществуваща такава, като в същия период дружеството е закупило и кантар. АктИ.ът е заведен в данъчния и счетоводен амортизационни планове от ноември 2017 г., в счетоводна сметка 2043. С оглед на това ревизиращият орган е приел, че не са спазени условията в чл.189б ал.2 от ЗКПО, тъй като изградената площадка не отговаря на условията за земеделска техника използвана в земеделието на земеделския производител, а е само свързващо звено в технологичния процес на земеделското предприятие и не е пряко свързана с първичното производство. Прието е също, че тази площадка не е изградена в имот, собственост на ревизираното дружество. Органът по приходите е приел, че независимо, че са изпълнени условията по чл.167 ал.1 от ЗКПО, то не са спазени условията на чл.189б ал.2 от ЗКПО за преотстъпване на данък върху доходите за 2016 г. на дружеството, тъй като не е налице актИ., отговарящ на условията по чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, а именно в който да е инвестиран преотстъпеният данък, поради което сумата в размер на 29 277.19 лв., представляваща деклариран преотстъпен данък от дружеството за 2016 г., е дължима, ведно с лихвата на основание чл.175 от ДОПК.

   По ЗКПО за 2017 г.    

   Установено е, че за 2017 г. дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО на 19.03.2018 г. с деклариран КД за внасяне 20 503.44 лв., както и деклариран преотстъпен данък в размер на 18 558.47 лв. по реда на чл.189б ал.1 от ЗКПО и полагащ се КД в размер на 39 061.91 лв. Преотстъпеният данък е осчетоводен по счетоводна сметка „Резерви от преотстъпен данък“. Ревизиращият екип е установил, че ревизираното дружество не е представил информация за закупен актИ., в който да е инвестиран преотстъпения данък, както и е установено, че дружеството има задължения МДТ към 31.12.2017 г. в общ размер на 2 460.97 лв. за данък ПС, съгласно справка от Община Шумен. С оглед на това ревизиращият екип е приел, че не са спазени условията по чл.189б ал.2 от ЗКПО за преотстъпване на данъка върху доходите за 2017 г. на дружеството, както и не са изпълнени условията на чл.167 ал.1 от ЗКПО, тъй като ревизираното дружество има изискуеми публични задължения към Община Шумен, подлежащи на принудително изпълнение, които не са погасени до 31.12.2017 г., поради което сумата в размер на 18 558.47 лв., представляваща деклариран преотстъпен данък от дружеството за 2017 г., е дължима, ведно с лихвата на основание чл.175 от ДОПК.

   По ЗКПО за 2018 г.

   Установено е, че за 2018 г. дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО на 12.03.2019 г. с деклариран КД за внасяне 17 918.25 лв., определен след приспадане на внесени авансови вноски в размер на 9000.00 лв. Дружеството е отчело приходи по сметка 751 „Нефинансови приходи за бъдещи отчетни периоди“ в размер на 121 145.20 лв. за наем земя за 2018 г., за което е издадена фактура №100063/31.10.2017 г. от ревизираното дружество с получател ЕТ „Х.П. 91“ град Варна. Сумата не е влязла в размера на приходите по подадената ГДД от дружеството за 2017 г., поради което е прието от ревизиращия екип, че следва да се отчете на приход през 2018 г. През 2018 г. е установено, че също е издадена фактура №010…75/31.08.2018 г. от ревизираното дружество с получател ЕТ „Х.П. 91“ град Варна за сумата в размер на 77 210.90 лв. за наем на земя, която е включена и е част от размера на приходите по ГДД за 2018 г., като съгласно договора следва да се отчете като приход за 2019 г. С оглед на това ревизиращият екип е приел, че следва да се увеличи размера на приходите на дружеството с разликата 43 934.30 лв., поради което и на основание чл.78 от ЗКПО облагаемата печалба следва да се увеличи със сумата в размер на 43 934.30 лв., тъй като не са представени доказателства за отчетени разходи във връзка с неотчетените приходи.

   Установено е, че дружеството по фактура №10…26/08.12.2016 г. с данъчна основа 8 400.00 лв. и ДДС в размер на 1680.00 лв., издадена от НИТЦЗ Плантис ЕООД е завело в счетоводна сметка 302 Материали 1 050.00 кг. листен тор по 8.00 лв. единична цена. От доставчика НИТЦЗ Плантис ЕООД е издадено КИ №10…77/19.04.2017 г. с данъчна основа -8 400.00 лв. и ДДС -1680.00 лв., което не е отразено в счетоводството на дружеството. Към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г., с оглед представената справка на сметка 302Материали, този листен тор не е наличен. С оглед на това и доколкото листния тор е изписан като разход от дружеството през 2018 г., то е отчетен разход, който действително не е извършен. Ревизиращият екип е приел, че с отчитане на този разход е нарушен чл.10 ал.1 от ЗКПО, като на основание чл.26 т.2 от ЗКПО следва да се увеличи облагаемата печалба с 8 400.00 лв.

   Въз основа на горното ревизиращият екип е приел, че счетоводният финансов резултата на дружеството за 2018 г. следва да се коригира в посока увеличение със сумата в размер на 52 334.30 лв., от която 8 400.00 лв. разходи непризнати за данъчните цели на основание чл.26 от ЗКПО и 43 934.30 лв. приходи неотчетени през текущата година по чл.76 от ЗКПО. Въз основа на това е определен допълнителен дължим КД в размер на 5 233.43 лв. и на основание чл.175 дължима лихва.

   По ЗДДС  

   За данъчен период месец юни 2019 г., месец юли 2019 г. и месец октомври 2019 г.

   Ревизиращият екип е установил, че през месец октомври 2019 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по фактура №0…365/20.08.2019 г., с доставчик „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД, с данъчна основа 7 600.00 лв. и ДДС в размер на 1 520.00 лв., като доставчикът не е отразил фактурата в Дневника за продажби. В тази връзка от ревизираното дружество са изискани допълнителни документи и писмени обяснения за реалност на доставките. Дружеството е представило 10 бр. фактури, издадени от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД с №№0…302/31.05.2019 г., 0…310/07.06.2019 г., 0…294/13.05.2019 г., 0….299/28.05.2019 г., 0…356/10.08.2019 г., 0…346/31.07.2019 г., 0…342/30.07.2019 г., 0…337/18.07.2019 г., 0…333/11.07.2019 г. и 0…365/20.08.2019 г. с предмет на доставки услуга, авансово плащане на СМР, материали, аванс за доставка на хладилна ракла минусова, авансова плащане за доставка на строителни материали, аванс за доставка на дървен материал, авансова плащане на СМР. Дружеството, с оглед доказване на реалност на сделките, е представило на ревизиращия екип и Договор за строителство от 17.04.2019 г. с предмет “СМР на сграда 2 тоалетни стопански двор“ на стойност 10 000.00 лв. със срок 31.05.2019 г., Акт обр.19 на стойност 7 760.00 лв. и ДДС 1 552.00 лв.; Договор за строителство от 12.05.2019 г. с предмет на договора „СМР на сграда 3 в стопански двор в с.Тодор Икономово“ на стойност 10 000.00 лв. и срок на договора 12.06.2019 г., Акт обр.19 на стойност 7 480.00 лв. и начислен ДДС 1 496.00 лв.; Договор за строителство от 10.04.2019 г. с предмет на договора „СМР на сграда 1 в стопански двор в с.Тодор Икономово“ на стойност 33 000.00 лв. и срок на договора 30.05.2019 г., Акт обр.19 на стойност 27 224.00 лв. и начислен ДДС 5 444.80 лв.; Опис на материали към фактура №0…356/10.08.2019 г. на стойност 7 870.00 лв., включващ цимент, греди различни размери, дъски, летви и керемиди.

   Установено е, че в инвентарната книга на ревизираното дружество няма заведен имот селскостопански двор в с.Тодор Икономово, както и към периода на извършваните доставки в „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД има назначено само едно лице за един месец, което да извършва строителни дейности. Въз основа на доказателства е прието, че „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД в процесния период не притежава капацитет да извършва СМР, тъй като не притежава материална и техническа обезпеченост за извършване на такъв вид услуги. По отношение на фактурите с предмет авансово плащане е установено, че не са извършени доставките, за които е платено, както и във фактурите не е отразено конкретно в какво се изразява доставката и дали е по договор. Въз основа на това и доколкото липса конкретизация какво СМР ще бъде извършено, органът по приходите е приел, че не са налице реално извършени доставки, както и предпоставки за извършване на такИ.а. С оглед на това ревизиращият екип е приел, че по посочените фактури, издадени от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД липсва реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и не е възникнало данъчното събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС, което да бъде предмет на облагане с ДДС. При това положение не е налице право на данъчен кредит по смисъла на чл.68 от ЗДДС и ползваният ДК от ревизираното дружество по тези фактури е неправомерно както следва: за юни 2019 г. ползван ДК в размер на 3 048.00 лв., за юли 2019 ползван ДК в размер на 7 089.22 лв. и за октомври 2019 г. ползван ДК в размер на 9 454.67 лв. С оглед на това е установено задължение ДДС за данъчен период месец юни 2019 г. в размер на 3 048.00 лв., ведно с лихва на основание чл.175 от ДОПК; за данъчен период месец юли 2019 в размер на 7 089.22 лв., ведно с лихва на основание чл.175 от ДОПК и за данъчен период месец октомври 2019 г. в размер на 9 454.67 лв., ведно с лихва на основание чл.175 от ДОПК.

   За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад /РД/ №Р-03002719007504-092-001/13.03.2020 г., издаден от органите по приходите, овластени със заповедта за възлагане на ревизия и обектИ.иращ констатациите и изводите, установени в хода на ревизионното производство. Докладът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 03.11.2020 г. и е връчен на ревизираното лице на 16.03.2020 г. по електронен път, видно от разписката.   В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК ревизираното лице е подало молба на 26.03.2020 г., с която на основание чл.117 ал.5 от ДОПК е поискало срокът за депозиране на възражение и представяне на доказателства по ревизионния доклад да бъде удължен. С Уведомление от 26.03.2020 г., издадено от органът по приходите, и връчено на ревизираното лице на 26.03.2020 г., срокът бил удължен до 29.04.2020 г. В този срок е депозирано възражение от ревизираното лице, в което е оспорено определените допълнителни задължения по ЗКПО и ЗДДС с изложени подробни аргументи, както и са били представени допълнителни доказателства приемо-предавателен протокол от 19.12.2017 г., приемо-предавателен протокол от 03.08.2018 г., фактура №0…406/27.11.2018 г., приемо-предавателен протокол от 27.11.2018 г., Договор №01-802/24.11.2016 г., Декларация от 27.11.2018 г., свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника и ДАП за 2018 г.

   Ревизията е приключила с издаване на РА №Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г. от Д.К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК. В РА са обсъдени обстойно представеното възражение и приложените нови документи, като ревизиращият екип е приел същите за частично основателни само по отношение правните изводи, но не и по отношение установените задължения. Прието е по отношение КД за 2017 г., с оглед представеното възражение от ревизираното лице и приложените допълнителни доказателства, че са изпълнени условията на чл.189б от ЗКПО, тъй като представените допълнителни доказателства установяват, че закупеният актИ. отговаря на посочените условия, но не са ангажирани доказателства допълнително, че са изпълнени условията на чл.167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО, поради което на това основание не е признато правото на преотстъпване на данъка в размер на 18 558.47 лв. С възражението срещу РД ревизираното дружество е отправило искане към органът по приходите да признае 60 на сто преотстъпване на КД за 2018 г. по отношение на актИ.а фуражо-раздаващо ремарке DeLaval, модел VM12В, което е прието за неоснователно.

   Въз основа на това и на основание чл.119 ал.2 от ДОПК и чл.175 ал.1 от ДОПК с процесния РА са установен задължения за КД по ЗКПО за 2016 г. в размер на 29 277.19 лв. и лихва в размер на 9 263.72 лв. за периода от 01.04.2017 г. до 13.05.2020 г.; КД по ЗКПО за 2017 г. в размер на 18 558.47 лв. и лихва в размер на 3 980.08 лв. за периода от 03.04.2018 г. до 13.05.2020 г.; КД по ЗКПО за 2018 г. в размер на 5 233.43 лв. и лихва в размер на 593.17 лв. за периода от 02.04.2019 г. до 13.05.2020 г.; установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период месец юни 2019 г. в размер на 3 048.00 лв. и лихва в размер на 236.24 лв. за периода от 09.08.2019 г. до 13.05.2020 г.; ДДС по ЗДДС за данъчен период месец юли 2019 г. в размер на 7 089.22 лв. и лихва в размер на 488.41 лв. за периода от 09.09.2019 г. до 13.05.2020 г.; ДДС по ЗДДС за данъчен период месец октомври 2019 г. в размер на 9 454.67 лв. и лихва в размер на 388.72 лв. за периода от 18.12.2019 г. до 13.05.2020 г.

   Установените задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период месец април 2017 г. и месец февруари 2019 г., както и лихвите, не са предмет на настоящото производство, с оглед оттеглената жалба в тази част.  

   РА е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 03.11.2020 г. и е връчен на ревизираното лице електронно на 15.05.2020 г., съгласно извършеното отбелязване в него с Разписка.

   Срещу РА е подадена жалба вх. №6095/29.05.2020 г. до Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, който с Решение №176 от 04.08.2020 г. е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил изцяло ревизионния акт, като обстойно са обсъдени изложените възражения в жалбата. Решението е съобщено на жалбоподателя на 10.08.2020 г. по електронен път, който недоволен е депозирал жалба срещу РА на 24.08.2020 г. чрез администратИ.ния орган до АдминистратИ.ен съд – Шумен.

   В хода на съдебното производство от страна жалбоподателя е представена нотариален акт за собственост №10, том II, рег №1511, дело №163 от 18.06.2020 г., по силата на който дружеството е признато за собственик по давностно владение на недвижими имоти – сгради, находящи се в с.Тодор Икономово, а именно: 1.Второстепенна постройка – склад за отровни вещества с площ от 220 кв.м., построена в дворно место цялото с площ от 1918 кв.м. и съставляващо УПИ I-740 в кв.109; 2.Селскостопански обект – краварник родилно на един етаж с площ от 820 кв.м., построен в дворно место цялото с площ от 5 392 кв.м. и съставляващо УПИ II-740 в кв.110; 3.Второстепенна постройка – склад за месо на един етаж с площ от 40 кв.м., построена в дворно место цялото с площ от 1918 кв.м. и съставляващо УПИ III-740 в кв.112; 4.Второстепенна постройка – сграда кантар на един етаж с площ от 165 кв.м., построена в дворно место цялото с площ от 1189 кв.м. и съставляващо УПИ I-740 в кв.110; 5.Селскостопански обект на един етаж с площ от 1460 кв.м., построен в дворно место цялото с площ от 8 362 кв.м. и съставляващо УПИ II-740 в кв.111; 6.Селскостопански обект – зърносушилня на един етаж с площ от 3010 кв.м., построена в дворно место цялото с площ от 7 630 кв.м. и съставляващо УПИ I-740 в кв.111; 7.Второстепенна постройка – КТП, КПП, автомИ.ка и помощни сгради на един етаж с площ от 200 кв.м., построени в дворно место цялото с площ от 1977 кв.м. и съставляващо УПИ IV-740 в кв.112; 8.Селскостопански обект – склад за резервни части на един етаж с площ от 500 кв.м., построен в дворно место цялото с площ от 947 кв.м. и съставляващо УПИ II-740 в кв.112; 9.Производствен обект – трафопост на един етаж с площ от 39 кв.м., построен в дворно место цялото с площ от 556 кв.м. и съставляващо УПИ III-740 в кв.111; 10.Други нежилищни обекти на два етажа с площ от 440 кв.м., построени в дворно место цялото с площ от 1109 кв.м. и съставляващо УПИ I-740 в кв.112.

   От представената справка от Община Шумен по отношение задълженията на дружеството за МДТ се установи, че за 2016 г. дружеството е имало задължение за данък ПС в размер на 598.15 лв. за „Седлови влекач Скания Р124“ с рег.№Н5855ВН и лихва 10.14 лв., които задължения са платени на 19.08.2016 г. по банков път. За 2017 г. дружеството е имало задължение по издаден АУЗД001545 за данък ПС в размер на 797.54 лв. за „Седлови влекач Скания Р124“ с рег.№Н5855ВН и лихва 95.89 лв. или на обща стойност 893.43 лв., които задължения са платени съответно на 29.10.2018 г. и на 09.04.2019 г. по банков път; както и задължение за данък ПС в размер на 398.77 лв. за „Седлови влекач Волво“ с рег.№Н2747ВС и лихва 22.82 лв., които задължения са платени на 30.03.2018 г. в брой. За 2018 г. дружеството е имало задължение за данък ПС в размер на 132.92 лв. за „Седлови влекач Скания Р124“ с рег.№Н5855ВН и лихва 10.38 лв. и за данък ПС в размер на 797.54 лв. за „Седлови влекач Волво“ с рег.№Н2747ВС и лихва 48.85 лв., които са платени.

   С протоколно определение от открито съдебно заседание на 01.12.2020 г. по искане на ответната страна на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на Протокол от 19.12.2017 г. и Протокол от 03.08.2018 г. по отношение положения подпис от Петро Велчев – за предал стока и съответно приел рекламацията, включително достоверна дата и съдържание на същите. Открито е и производство по оспорване истинността на ф.№0...302/31.05.2019 г., с предмет „извършено СМР, съгласно Акт - образец протокол 19“; Акт обр.19 от 31.05.2019 г. към нея и договор за строителство от 17.04.2019 г. с предмет „СМР на сграда 2. тоалетни стопански двор с. Тодор Икономово“, ведно с приложение 1; на фактура №0...310/07.06.2019 г., ведно с Акт обр.19 от 07.06.2019 г. и договор за строителство от 12.05.2019 г. с предмет „СМР на сграда 3 в стопански двор с. Тодор Икономово", ведно с приложение 1; на фактура №0..294/13.05.2019 г., ведно с Акт обр.19 от 13.05.2019 г. и договор от 10.04.2019 г., с предмет „СМР на сграда 1 в стопански двор с. Тодор Икономово"; на фактура №0...356/10.08.2019 г., с предмет „строителни материали по опис“, ведно с Опис на материали към фактура №0...356/10.08.2019 г.; на фактура №0..346/31.07.2019 г., с предмет „аванс за доставка на хладилна ракла - минусови“; на фактура №0...342/30.07.2019 г., с предмет „авансово плащане за доставка на строителни материали“; на фактура №0...337/18.07.2019 г., с предмет „аванс за доставка на дървен материал“; на фактура №0...333/11.07.2019 г., с предмет „авансово плащане за СМР“; на фактура №0...365/28.08.2018 г., с предмет „авансово плащане за СМР“, по отношение положения подпис върху тях от името на управител и представляващ „ПАУЪР БИЛД ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД, включително дата и съдържание на същите.

   По делото от страна на оспорващия са представени в оригинал всички доказателства, по отношение на които е открито производството по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

   С оглед така откритото производството по искане на ответната страна бе назначена съдебно-графологична експертиза с конкретно поставени въпроси от ответната страна, формулирани в молба от 17.02.2021 г. От заключението на вещото лице от 26.03.2021 г., прието от съда като компетентно дадено, се установи, че подписите в графа „съставил” на фактури №294/13.05.2019 г., №302/31.05.2019 г., №310/07.06.2019 г., №333/11.07.2019 г., №337/18.07.2019 г., №342/30.072019 г., №346/1.07.2019 г., №356/10.08.2019 г., №365/28.08.2018 г. не принадлежат на лицето Кристиян Димитров Х.. Вещото лице дава заключение, че подписите в графа „съставил” на фактури №294/13.05.2019 г., №302/31.05.2019 г., №310/07.06.2019 г., №333/11.07.2019 г., №337/18.07.2019 г., №342/30.072019 г., №346/31.07.2019 г., №356/10.08.2019 г., №365/28.08.2018 г. не са идентични със сравнителните образци от подписа на лицето И.Г.М.. В заключението вещото лице е посочило, че въпреки установените различия, поради наличието на частични съвпадения на подписите от фактурите с началната и заключителната част на сравнителните образци от подписа на И.Г.М. дава вероятно заключение, че лицето И.Г.М. е положило подписите във фактурите, като е използвало съкратен вариант на подписа /параф/, съставен от началната и заключителна част на подписа си.

   Установи се от заключението, че ръкописният текст „К. Х.” в графа „съставил” по фактури №294/13.05.2019 г., №302/31.05.2019 г., №310/07.06.2019 г., №333/11.07.2019 г., №337/18.07.2019 г., №342/30.07.2019 г., №346/31.07.2019 г., №356/10.08.2019 г., №365/28.08.2018 г. е изпълнен от лицето И.Г.М..

   Предвид констатацията, че подписите в графа „съставил” па фактурите и подписите в графа „изпълнител” по договорите за строителство, ведно с приложения №1 и протоколите за установяване на видовете СМР и опис към фактура №356/10.08.2019 г. са изпълнени от едно и също лице, вещото лице е дало вероятно заключение, че и подписите в графа „изпълнител” по договор за строителство от 10.04. 2019 г. ведно с приложение №1 и протокол за установяване на видовете СМР от 13.05.2019 г., договор за строителство от 17.04.2019 г., ведно с приложение №1 и протокол за установяване на видовете СМР от 31.05.2019 г., договор за строителство от 12.05.2019 г., ведно с приложение №1 и протокол за установяване на видовете СМР от 07.06.2019 г. и опис към фактура №356/10.08.2019 г. са положени от И.Г.М., като същият е използвал съкратен вариант на подписа си /параф/.

   С оглед дадената вероятност за положените подписи, по искане на жалбоподателя, бе назначена допълнителна съдебно-графологична експертиза с конкретно поставени задачи в открито съдебно заседание на 20.04.2021 г., като изрично бе указано от съда заключението да бъде изготвено въз основа на представен лично от лицето И.Г. Минков сравнителен почерков материал. В тази връзка от заключението на вещото лице по допълнителната СГЕ, прието от съда като компетентно дадено, се установи, че подписите в графа „съставил” по фактури №294/13.05.2019 г., №302/31.05.2019 г., №310/07.06.2019 г., №333/11.07.2019 г., №337/18.07.2019 г., №342/30.072019 г., №346/31.07.2019 г., №356/10.08.2019 г., №365/28.08.2018 г. и в графа „изпълнител" по договор за строителство от 10.04.2019 г., ведно с приложение №1 и протокол за установяване на видовете СМР от 13.05.2019 г., по договор за строителство от 17.04.2019 г., ведно с приложение №1 и протокол за установяване на видовете СМР от 31.05.2019 г., по договор за строителство от 12.05.2019 г., ведно с приложение №1 и протокол за установяване на видовете СМР от 07.06.2019 г. и опис към фактура №356/10.08.2019 г. са положени от И.Г.М..

   От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-счетоводна-техническа експертиза, прието от съда като компетентно дадено, се установи, че „Дискова брана Зевс 5“, закупена с фактура №98/18.12.2017 г., издадена от „Михул 2009“ ЕООД е заведена в счетоводния и данъчния амортизационен план на дружеството през месец декември 2017 г., като начисляването на счетоводни и данъчни амортизации започва от 01.01.2018 г. т.е. началото на месеца, следващ месеца, в който актИ.ът е придобит. В счетоводството на „Михул 2009“ ЕООД няма документи за направена рекламация от жалбоподателя, както и няма извършени счетоводни записвания за същата, отразяваща върнатата машина на „Михул 2009“ ЕООД, след което същата да е предадена отново от „Михул 2009“ ЕООД на жалбоподателя, с протокол от 03.09.2018 г. Според вещото лице дружеството правилно е завело в счетоводната си отчетност процесния актИ. „асфалтова площадка за кантар“ през 2017 г. като съоръжение, тъй като актИ.ът „Асфалтова площадка за кантар“ е използвана в земеделската дейност като актИ., създаващ условия за достъп до автокантара, който от своя страна обслужва земеделието. Икономическа изгода от използване на асфалтова площадка за кантар се постига косвено, чрез намаляване на необходимо присъщите разходи за ползване на услуги и/или наемане на друг кантар с прилежаща площадка за изпълнение на същите функции.

   От заключението също се установи, че неплатените в срок задълженията на „Б.“ ЕООД *** за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и тяхното заплащане е както следва: 1.За 2016 г. задължения 608.29 лв., в т.ч. главница 598.15 лв. и лихви 10.14 лв. Платени суми 608,12 лв. на 19.08.2016 г. 2.За 2017 г. задължения 1315.02 лв., в т.ч. главница 1196.31 лв. и лихви 118.71 лв. Платена сума на 30.03.2018 г. – 421.59 лв., платена сума на 28.10.2018 г. – 810.39 лв. и платена сума на 09.04.2019 г. - 83,04 лв. 3.За 2018 г. задължения 989.69 лв., в т.ч. главница 930.46 лв. и лихви 59.23 лв. Платени суми на 09.04.2019 г. – 930.46 лв. Няма надвнесени местни данъци и такси по партидата на „Б.“ ЕООД през 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

   Според заключението на вещите лица е допусната счетоводна грешка при отчитане на прихода за 2018 г. по фактура №**********/31.08.2018 г. за получен аванс за наем на земеделски земи за стопанската 2018/2019 г., издадена на ЕТ „Х.П. 91“, като е отчетен по-голям приход в размер на 57 908.18 лв., поради което частта от прихода по същата фактура, който трябва да се признае за календарната 2018 г. е в размер на 19 302.72 лв. Въз основа на това вещото лице дава заключение, че дължимият корпоратИ.ен данък и лихвите за 2018 г. върху данъчен финансов резултат, съобразен с установеното с РА преобразуване и извършеното допълнително намаление на резултата с размера на допуснатата грешка, е в размер на 26 360.86 лв.

   Установи се от заключението, че са изпълнени описаните строителни работи, посочени в протоколи от 13.05.2019 г. към фактура №294/13.05.2019 г., протокол от 31.05.2019 г. към фактура №302/31.05.2019 г. и протокол от 07.06.2019 г. към фактура №310/07.06.2019 г., издадени от „Пауър Билд енд Трейд“ ЕООД в новопостроени сгради, находящи се в стопански двор в с.Тодор Икономово, община Каолиново, област Шумен в имот, собственост на „Б.“ ЕООД. Извършените авансови плащания по фактури №299/28.05.2019 г., №333/11.07.2019 г., №365/20.08.2019 г., №337/18.07.2019 г., №342/30.07.2017 г. и №346/31.07.2019 г., издадени от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД, представляват актИ.и по смисъла на Закона за счетоводството и приложимата обща рамка Национални счетоводни стандарти. Към датата на изготвяне на заключението по настоящата експертиза извършените авансови плащания по посочените фактури са налични в счетоводството на жалбоподателя.

   С оглед направено оспорване от ответната страна на комплексната съдебно счетоводна-техническа експертиза в частта за определения и дължим КД за 2018 г. бе назначена допълнителна СЧЕ с конкретно поставени въпроси както от ответника, така и от жалбоподателя. От заключението на вещото лице се установи, че общият размер на приходите, които следва да се признаят за 2018 г., по фактура №**********/26.10.2017 г. и по фактура №**********/31.08.2018 г., при съобразяване на §1, т.14 от ДР на ЗСч и §2, т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието, възлиза на стойност 110 161.62 лв., като ревизионният орган е определил размера на приходити от наем за 2018 г. за наемните отношения между „Б.” ЕООД и ЕТ „Х.П. 91” в размер на 121 145.20 лв. С оглед на това вещото лице е определило данъчният финансов резултат и дължимият корпоратИ.ен данък за 2018 г., изчислен и при съобразяване с корекциите на данъчния финансов резултат, извършени от органите по приходи с РД и РА за 2018 г., както следва: данъчна печалба 310 533.21 лв. и съответно дължим КД в размер на 31 053.32 лв., от който внесен 26 918.25 лв. и оставащ дължим в размер на 4 135.07 лв.

   От заключението на вещото лице също се установи, че общият размер на приходите, които следва да се признаят за 2018 г., по фактура №**********/26.10.2017 г. и по фактура №**********/31.08.2018 г., при съобразяване на §1, т.14 от ДР на ЗСч и §2,т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието след извършена проверка на отчетените от дружеството приходи през периода по всяка от фактурите възлиза на стойност 110 161.62 лв., като съответно данъчната печалба е 310 533.21 лв. и дължим КД в размер на 31 053.32 лв., от който внесен 26 918.25 лв. и оставащ дължим в размер на 4 135.07 лв.

   От така установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

   Оспореният в настоящото производство РА е издаден надлежно от оправомощените Д.К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК.

   Съдът приема, че в ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания, така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към администратИ.ната преписка.

   По отношение материалната законосъобразност на оспорения РА:

   По ЗКПО за 2016 г.:

   Органът по приходите е приел, че независимо, че са изпълнени условията по чл.167 ал.1 от ЗКПО, то не са спазени условията на чл.189б ал.2 от ЗКПО за преотстъпване на данък върху доходите за 2016 г. на дружеството, тъй като не е налице актИ., отговарящ на условията по чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, в който да е инвестиран преотстъпеният данък, поради което сумата в размер на 29 277.19 лв., представляваща деклариран преотстъпен данък от дружеството за 2016 г., е дължима.

   В тази връзка органът по приходите е приел, че актИ.ът – дискова брана „Зевс-5 ДХ“ на стойност 63 000.00 лв., е придобит от дружеството на 03.09.2018 г., съгласно протокола за придобИ.ане на актИ.а през 2018 г. и същият е заведен в ДАП и САП през 2018 г., поради което не е изпълнено условието на чл.189 ал.2 т.1 от ЗКПО. По отношение на актИ.а „асфалтова площадка за кантар“ на стойност 75 226.66 лв. органът по приходите е приел, че не са спазени условията в чл.189б ал.2 от ЗКПО, тъй като изградената площадка не отговаря на условията за земеделска техника използвана в земеделието на земеделския производител, а е само свързващо звено в технологичния процес на земеделското предприятие и не е пряко свързана с първичното производство.

   С разпоредбата на чл.189б от ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоратИ.ен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и жИ.отинска продукция. В текста на ал.2 на чл.189б от ЗКПО са дадени кумулатИ.но предвидените законови предпоставки за преотстъпване на корпоратИ.ния данък, като в т.1 на посочената разпоредба е предвидено, че данък се преотстъпва, когато преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

   В настоящата хипотеза ревизираното дружество, в качеството му на купувач, е сключило Договор за покупко-продажба на 18.12.2017 г. с „Михул 2009“ ЕООД град Русе, в качеството му на продавач, по силата на който продавачът се е задължил да продаде, а купувачът да заплати цената на „Дискова брана, марка: Велес Агро, модел: Зевс 5, сериен номер:9“ при цена 63 000.00 лв. без ДДС или с начислен ДДС общо в размер на 75 600.00 лв. В чл.4 б.“д“ на договора е уговорено задължение за продавача да извърши доставката на стоката в 30-дневен срок от момента на получаване на сумата, прИ.едена от купувача по банков път. В чл.5 от Договора е уговорено задължението за купувача да заплати равностойността на стоката, предмет на настоящия договор, като представи екземпляр от платежно нареждане. В чл.13 от договора е уговорено, че същият влиза в сила от момента на получаване на сумата, прИ.едена от купувача по банковата сметка на продавача. По този договор е издадена и фактура №010…/18.12.2017 г. с предмет „Дискова брана, марка: Велес Агро, модел: Зевс 5, сериен номер:9“ при цена 63 000.00 лв. без ДДС или с начислен ДДС 12 600.00 лв. или общо в размер на 75 600.00 лв.

   Установено е от органът по приходите, а това не се оспорва и от жалбоподателя, че по сметка на доставчика „Михул 2009“ ЕООД град Русе  в Уникредит Булбанк, която сметка е посочена и във фактурата, са постъпили суми от „Б.“ ЕООД по процесната доставка както следва: на 16.01.2018 г. – 15 600.00 лв., на 04.09.2018 г. – 30 000.00 лв., на 19.12.2018 г. – 5 000.00 лв. и на 24.04.2019 г. – 20 000.00 лв. С приемо-предавателен протокол от 03.09.2018 г. „дисковата брана“ е предадена на дружеството.

   От заключението на вещите лица по КСТЕ се установи, че „Дискова брана Зевс 5“, закупена с фактура №98/18.12.2017 г., издадена от „Михул 2009“ ЕООД е заведена в счетоводния и данъчния амортизационен план на дружеството през месец декември 2017 г., като начисляването на счетоводни и данъчни амортизации започва от 01.01.2018 г. т.е. началото на месеца, следващ месеца, в който актИ.ът е придобит.

   Въз основа на тези факти съдът приема, че е изпълнено второто условие въведено в разпоредбата на чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, а именно актИ.ът, представляващ нова земеделска техника, е придобит от дружеството в предвидения в разпоредбата срок, т.е. до края на 2017 г., но не е налице първото условие от посочената разпоредба, а именно преотстъпеният данък да е инвестиран от задълженото лице в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, а именно до 31.12.2017 г., с оглед започналото плащане от 16.01.2018 г.

   Доколкото ЗКПО не дефинира термина "придобити", неговото разбиране следва да е подчинено на смисъла, вложен в други норматИ.ни актове с общо приложение. Съгласно чл.24 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, какъвто е и настоящият случай, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Видно от сключения Договор за покупко – продажба на 18.12.2017 г. е договорено да бъде извършена доставката в 30-дневен срок от момента на получаване на сумата. Както в Договора за покупко-продажба, така и в издадената въз основа на нея фактура №010…/18.12.2017 г. са включени индИ.идуализирани компоненти, които напълно съответстват и на табелата със заводските данни на техниката, представени от дружеството. Завеждането на актИ.а в счетоводния и данъчния амортизационен план на дружеството през месец декември 2017 г., като начисляването на счетоводни и данъчни амортизации е започнало от 01.01.2018 г., както и сключеният Договор за покупко-продажба от 18.12.2017 г. и издадената въз основа на него фактура №010…/18.12.2017 г., доказват придобИ.ането на процесния актИ. в срока по  чл.189б ал.2 т.1 ЗКПО, а именно до края на 2017 г. Данъчното събитие е настъпило с издаване на фактурата през 2017 г., както и придобИ.ането на актИ.а по правилата на ЗЗД. Обстоятелството, че плащането по доставката е през 2018 г. не се отразява на придобИ.ането на актИ.а, но води до неизпълнението на първото условие по чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, а именно преотстъпеният данък да е инвестиран в нова земеделска техника в определения от закона срок – в настоящият случай до края на 2017 г., поради което законосъобразно е прието от органите по приходите, че процесният актИ. не отговаря на условията по чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО. В настоящата хипотеза не е налице влагане на преотстъпения данък в нова земеделска техника до края на 2017 г., т. е. не е налице инвестиране на данъка в нова земеделска техника до края на 2017 г., тъй като заплащането на договорената цена за техниката е започнало на следващата година - 16.01.2018 г. и с отразено последно плащане на 24.04.2019 г. Следва да се отбележи, че в случая не са касае за договор за финансов лизинг, независимо от извършените плащания на вноски, тъй като сключеният договор между страните недвусмислено касае покупко-проджба. 

   Съдът дължи произнасяне и по отношение на актИ.а „асфалтова площадка за кантар“ на стойност 75 226.66 лв., тъй като органът по приходите се е произнесъл в оспорения РА, независимо че в Решението на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна липсва произнасяне. Прието е в РА, че не са спазени условията в чл.189б ал.2 от ЗКПО, тъй като изградената площадка не отговаря на условията за земеделска техника използвана в земеделието на земеделския производител, а е само свързващо звено в технологичния процес на земеделското предприятие и не е пряко свързана с първичното производство.

   Както бе посочено по-горе данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани е уредено в чл.189б от ЗКПО, като разпоредбата на чл.189б ал.2 ЗКПО изчерпателно изброява условията, чието едновременно изпълнение води до преотстъпване данъка. Едно от тях (от условията), което лицата регистрирани като земеделски стопани трябва да изпълнят, за да се възползват от тази данъчна преференция, е да инвестират в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването - чл.189б ал.2 т.1 ЗКПО. Понятието "земеделска техника" за целите на чл.189б от закона е дефинирано в §1 т.60 от ДР на ЗКПО като самоходни, несамоходни и стационарни машини, съоръжения, инсталации и апарати, използвани в земеделието. ЗКПО не съдържа легално определение на понятието "съоръжение", "инсталации" и "апарати". Няма такИ.а определения и в други норматИ.ни актове, поради което следва, че те са употребени в общоприетия им смисъл. Според Речника на българския език, публикуван на официалната страница на Института за български език на БАН, понятието „съоръжение“ означава сбор от уреди, машини, инсталации и подобни, които улесняват и подпомагат някоя производствена дейност, а „инсталация“ означава система от уреди, машини и технически съоръжения за извършване на определена работа или технологически процес.

   В тази връзка, съгласно Договор за строителство от 20.09.2017 г., сключен между ревизираното дружество, в качеството му на инвеститор, и „Пътно поддържане – Нови пазар“ ООД град Нови пазар, в качеството му на изпълнител, инвеститорът е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни следната поръчка: „Изграждане на площадка за кантар с.Тодор Икономово“ по предварително зададена количествена сметка от инвеститора, приложена към договора. Няма спор, че тази площадка е изпълнена, което се установява и от приложения по делото Протокол от 30.11.2017 г. за установяване, завършване и за заплащане на извършените видове СМР, за което е издадена и фактура от 30.11.2017 г. за сумата по договора в размер на 75 226.66 лв. без ДДС.

   Според вещите лица по комплексната експертиза ревизираното дружество правилно е завел в счетоводната си отчетност процесния актИ. „асфалтова площадка за кантар“ през 2017 г. като съоръжение, тъй като „асфалтова площадка за кантар“ е използвана в земеделската дейност като актИ., който създава условия за достъп до автокантара, който от своя страна обслужва земеделието. Жалбоподателят е завел в счетоводната си отчетност „асфалтова площадка за кантар“ през 2017 г. като съоръжение. Според вещите лица предназначението на този актИ. е да създава условия за функционирането на уреда за измерване на тегло, като изпълнява определените за целта технически функции, т.е. асфалтовата площадка създава условия за достъп до автокантара. Икономическата изгода от използването на асфалтовата площадка за кантар се постига косвено в хода на нейната употреба чрез намаление на необходимо-присъщите разходи от използването на услуги и/или наемане на друг кантар с прилежаща площадка за изпълнение на същите функции.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че процесният актИ., независимо от факта, че е заведен в счетоводството на дружеството като „съоръжение“, не може да бъде квалифициран като "съоръжение" използвано в земеделието по смисъл на §1 т.60 от ДР на ЗКПО, тъй като не е пряка част от състав на автокрана и не представлява приспособление за извършване на някаква работа от прякото производство на жалбоподателя. Както сочат и вещите лица тази асфалтова площадка създава единствено условие за достъп до автокантара, който кантар обслужва пряко земеделието.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че независимо, че са изпълнени условията по чл.167 ал.1 от ЗКПО по отношение на ревизираното дружество, то не са спазени условията на чл.189б ал.2 от ЗКПО за преотстъпване на данък върху доходите за 2016 г., тъй като не е налице актИ., отговарящ на условията по чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, в който да е инвестиран преотстъпеният данък. Сумата в размер на 29 277.19 лв., представляваща деклариран преотстъпен данък от дружеството за 2016 г., съдът приема, че е дължима. Като е достигнал до този извод органът по приходите е приложил правилно закона, поради което жалбата в тази част се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

   По ЗКПО за 2017 г.:

   Прието е от органът по приходите, с оглед представеното възражение от ревизираното лице и приложените допълнителни доказателства, че са изпълнени условията на чл.189б от ЗКПО, тъй като представените доказателства установяват, че закупеният актИ. отговаря на посочените условия, но не са ангажирани доказателства, че са изпълнени условията на чл.167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО, поради което на това основание не е признато правото на преотстъпване на данъка в размер на 18 558.47 лв.

   В тази връзка от приложения Договор №01-802/24.11.2016 г., сключен между „А.“ ЕООД в качеството на продавач и ревизираното дружество, в качеството на купувач, се установи, че предмет на договора е продажба на оборудване и техника, отразена в Спецификация – Приложение 1, представляваща съставна е неразделна част от договора. Съгласно приложената Спецификация, в същата е включено и вертикално фуражо-раздаващо ремарке DeLaval, модел VM12В-1 бр. с подробно описани елементи и договорена цена в размер на 41 071.00 евро без ДДС. Съгласно приемо-предавателния протокол от 27.11.2018 г. посочената техника вертикално фуражо-раздаващо ремарке DeLaval, модел VM12В-1 бр. е предадена на ревизиращото лице, в който е отразено изрично, че техниката е нова. Издадена е и фактура №0…4061 от 27.11.2018 г. за актИ.а като окончателно плащане по посочения по-горе договор, от която се установи, че ревизираното дружество е извършило авансово плащане на 02.10.2018 г. и на 22.10.2018 г. по конкретно посочени фактури на обща стойност 80 327.90 лв. От приложените счетоводни регистри този актИ. е заведен през 2018 г., както и техниката е била регистрирана в министерството на земеделието, храните и горите на 12.12.2018 г.     

   Въз основа на горното съдът приема, че са спазени условията на разпоредбата на чл.189б ал.1 и ал.2 от ЗКПО, за което няма и спор между страните. Преотстъпеният данък е инвестиран в нова земеделска техника, необходима за извършване на дейността на дружеството като земеделски производител и придобит в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, а именно до края на 2018 г., както и са изпълнени и останалите условия по чл.189б ал.2 от ЗКПО. Размерът на преотстъпения данък е правилно определен по реда на чл.189б ал.1 от ЗКПО, както е констатирано и в РД и не превишава 50% от стойността на придобитата селскостопанска техника.

   Изводите на органът по приходите, че не са налице общите условия, предвидени в разпоредбата на чл.167 ал.1 от ЗКПО, а именно дружеството към 31.12.2017 г. има публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, съдът намира за неоснователни.

   Спор няма между страните, че това са задължения за местен данък за ПС, което се установи и от заключението на вещите лица по комплексната ССчТЕ. Спорът е дали тези задължения са публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.167 ал.1 от ЗКПО и чл.209 ал.2 от ДОПК.

   Нормата на чл.167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО въвежда ограничение за преотстъпването на корпоратИ.ен данък спрямо данъчно задължените лица, които към 31 декември на съответната година имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и лихви, свързани с невнасянето им в срок. Безспорно задълженията за местен данък – данък ПС е публично общинско вземане по чл.162 ал.2 т.1 ДОПК. Безспорно дружеството има неплатени такИ.а задължения към 31.12.2017 г.

   За да е налице обаче подлежащо на принудително изпълнение публично задължение, следва да е налице изпълнително основание, предвидено в чл.209 ал.2 ДОПК, установяващо задължението по основание и размер. Сочената разпоредба посочва изчерпателно видовете актове, въз основа на които е допустимо предприемането на принудително изпълнение, а именно: 1.ревизионен акт, независимо дали е обжалван; 2.декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 3.актовете по чл.106 и 107, независимо дали са обжалвани; 4.решение, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано; 5.влязло в сила наказателно постановление; 6.влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка; 7.разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано; 8.разпореждане по чл.211 ал.3, независимо дали е обжалвано.

   Органът по приходите е приел, че в настоящата хипотеза е налице основанието по т.2 на чл.209 ал.2 от ДОПК, а именно декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Декларирането на ППС се извършва по реда на чл.54 от ЗМДТ като собственикът декларира единствено и само притежаваното от него превозно средство, като размерът на данъка се определя по реда на чл.55 и сл. от ЗМДТ от общинската администрация и се съобщава на задълженото лице. Следователно с подаването на декларация за придобито ППС задълженото лице не декларира изчислено от него задължение за данък върху превозното средство. Това се потвърждава и от приложеното Съобщение изх.№СЗК1856/17.08.2017 г., издадено от старши инспектор по приходите в отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, с което е уведомено ревизираното дружество, че съгласно подадената от него данъчна декларация на 17.08.2017 г. и въз основа на данни от регистъра на ППС, потвърден от МВР, на основание чл.54 от ЗМДТ му са определени задължения за МПС за седлови влекач с рег.№Н2747ВС в размер на 398.77 лв. В това съобщение е посочен срокът и начинът на заплащане на задължението. Следователно подадената декларация за придобито ППС по реда на чл.54 от ЗМДТ не е от актовете по смисъла на чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК, тъй като с тази декларация задължено лице не сочи изчислени от него задължения за данъци, а те са определят от общинската администрация. Сочената разпоредба недвусмислено изисква задълженията да са определени по размер и основание от самото лице в подадената от него декларация, поради което изводът на органът по приходите, че е налице акт по смисъла на чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК, въз основа на който е допустимо предприемането на принудително изпълнение, протИ.оречи на закона.

   В хода на ревизионното производство и в настоящото съдебно производство не се установи да са налице други актове, изрично посочени в разпоредбата на чл.209 ал.2 от ДОПК спрямо дружеството към 31.12.2017 г., въз основа на които е допустимо предварително изпълнение. По делото има приложен Акт за установяване на задължения №АУЗД001545/11.06.2018 г. от орган по приходите при Община Шумен за задължения за местен данък за 2017 г., но този Акт е издаден след 31.12.2017 г., поради което не попада в разпоредбата на чл.167 ал.1 т.1 от ЗКПО. Връченото съобщение за определения данък също не е от актовете, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.209 ал.2 ДОПК

   Само за изчерпателност следва да се посочи, че правилото на чл.209 от ДОПК е императИ.но и то не изисква да са предприети действия по принудително изпълнение на дължимата по декларация сума. Но задължително следва да е определено по размер, с подаването на съответната декларация, което в настоящата хипотеза не е налице.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че за ревизираното дружество са изпълнени изискванията на чл.167 от ДОПК, както и условията по чл.189б от ЗКПО, поради което е налице основание за преотстъпване на КД за 2017 г. със сумата в размер на 18 558.47 лв., представляваща 60 на сто от декларирания КД с ГДД по чл.92 от ЗКПО. Въз основа на това съдът приема, че жалбата в тази част е основателна и съответно РА в тази част следва да бъде отменен като незаконосъобразен по отношение установеното задължение в размер на 18 558.47 лв., представляващо КД за 2017 г., ведно с начислената лихва върху него в размер на 3 980.08 лв.  

   По ЗКПО за 2018 г.:

   Прието е от органът по приходите, че счетоводният финансов резултат на дружеството за 2018 г. следва да се коригира в посока увеличение със сумата в размер на 52 334.30 лв., от която 8 400.00 лв. разходи непризнати за данъчните цели на основание чл.26 от ЗКПО и 43 934.30 лв. приходи неотчетени през текущата година по чл.76 от ЗКПО. Въз основа на това е определен допълнителен дължим КД в размер на 5 233.43 лв.

   Жалбоподателят не оспорва извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 43 934.30 лв., представляваща приход от наем на земя по фактура №010…61/31.10.2017 г., издадена от ревизираното дружество на ЕТ „Х.П. 91“.

   Жалбоподателят оспорва извършеното увеличение на финансовия резултат от органа по приходите чрез отчитане на приходите както по фактура №010…61/31.10.2017 г., така и по фактура №010…75/31.08.2018 г., като счита, че следва преобразуването на финансовия резултат да се извърши поотделно за всяка фактура, а именно увеличение с неотчетените приходи и намаление с неправилно отчетените приходи.

   Установи се по делото, че фактура №010…61/26.10.2017 г., издадена от ревизираното дружество на ЕТ ’’Х.П. 91” е с предмет „Авансово плащане за наем на собствени земеделски земи за стопанската 2017/2018 г. и Авансово плащане за наем на преотдадени земеделски земи за стопанската 2017/2018 г.” с данъчна основа и сума за плащане в размер на 121 145.20 лв. Фактура №010…75/31.08.2018 г., издадена от ревизираното дружество на ЕТ ’’Х.П. 91” е с предмет „Авансово плащане за наем на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. - 772.109 дка по 100 лв./дка” с данъчна основа и сума за плащане в размер на 77 210. 90 лв.

   Съгласно §1 т.14 от ДР на ЗСч отчетният период съвпада с календарната година и обхваща периода от 01 януари до 31 декември, а според §2 т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието „стопанска година” обхваща периода от 01 октомври на текущата година до 01 октомври на следващата година. Следователно един годишен финансов отчет обхваща период от две стопански години.

   Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, съгласно счетоводното законодателство наема се отчита като експлоатационен /оператИ.ен/ лизинг, съгласно СС №17-Лизинг. Приходите от оператИ.ен лизинг следва да бъдат признати по линейния метод през целия срок на лизинговия договор, независимо дали се получават постъпления на тази база. От заключението на вещото лице се установи, че с фактура №010…61/26.10.2017 г. е фактурирано авансово плащане за наем на земеделска земя за стопанската 2017/2018 г., като фактурата обхваща два отчетни периода и отразява приход от наеми за 2017 г., както и предплатен приход от наем за 2018 г. Стойността на фактурата е 121 145.20 лв. и обхваща два отчетни периода, като отразява приход от наеми, изчислен на линейна база за 2017 г. – 30 286.30 лв., както и предплатен приход от наем за 2018 г. -90 858.90 лв. При това положение вещото лице е заключило, че общият размер на приходите, които трябва да се признаят по фактурата за 2018 г. са на стойност 90 858. 90 лв., а именно за месеците от януари до септември 2018 г.

   От заключението на вещото лице също се установи, че с фактура №010…75/31.08.2018 г. е фактурирано авансово плащане за наем на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г., като фактурата обхваща два отчетни периода и отразява приход от наеми за 2018 г., както и предплатен приход от наем за 2019 г. Стойността на фактурата е 77 210.90 лв. и обхваща два отчетни периода, като отразява приход от наеми, изчислен на линейна база за 2018 г. – 19 302.72 лв., както и предплатен приход от наем за 2019 г. -57 908.18лв. При това положение вещото лице е заключило, че общият размер на приходите, които трябва да се признаят по фактурата за 2018 г. са на стойност 19 302.72 лв., а именно за месеците от октомври до декември 2018 г.

   С оглед на горното експерта заключава, че общият размер на приходите, които следва да се признаят за 2018 г. по двете фактури и при съобразяване на §1 т.14 от ДР на ЗСч и §2 т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието възлиза на стойност 110 161.62 лв.

   С оглед гореизложеното и при спазване разпоредбите на §1 т.14 от ДР на ЗСч и §2 т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието съдът приема, че ревизираното дружество е следвало през 2018 г. да отчете прихода и по двете фактури, тъй като 2018 г. обхваща части от двете стопански години в земеделието, а именно 2017/2018 г. и 2018/2019 г. С оглед на това съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ и приема, че общият размер на приходите от наем на земеделска земя за 2018 г. по двете фактури - №010…61/26.10.2017 г. и №010…75/31.08.2018 г. и при съобразяване на §1 т.14 от ДР на ЗСч и §2 т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието, е в размер на 110 161.62 лв., при определен от органът по приходите в размер на 121 145.20 лв.

   Вещото лице е дало заключение, че при това положение полагащият се КД за 2018 г., при съобразяване с останалите корекции на данъчния финансов резултат, извършени от органите по приходи с РД и РА, е в размер на 31 053.32 лв., при определен с РА в размер на 32 151.68 лв. При внесен КД за 2018 г. от жалбоподателя в размер на 26 918.25 лв., остава разлика за внасяне в размер на 4 135.07 лв.

   По отношение извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 8 400.00 лв., приета като разход, непризнат за данъчните цели на основание чл.26 от ЗКПО.

   Признаването на счетоводни разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО. В чл.10 от ЗКПО е уредено понятието и общият принцип за документална обоснованост, по смисъла на който не е достатъчно само наличието на издаден данъчен документ и съответните отразявания в счетоводството на доставчика и получателя, а следва да е установено, че стопанската операция е вярна и действително осъществена, съобразно принципите на чл.4 ал.1 т.5 от Закона за счетоводството /ЗСч/. А съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1.разходи, несвързани с дейността; 2.разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а именно по регламентация на чл.10 от ЗКПО.

   Съгласно фактура №10…26/08.12.2016 г. с данъчна основа 8 400.00 лв. и ДДС в размер на 1680.00 лв., издадена от НИТЦЗ Плантис ЕООД град Разград, ревизираното дружество е завело в счетоводна сметка 302 Материали 1 050.00 кг. листен тор по 8.00 лв. единична цена, а през 2017 г. дружеството е заприходило 910.00 кг. листен тор по 8.00 лв. единична цена по фактура №10…78/19.04.2017 г., издадена също от доставчика НИТЦЗ Плантис ЕООД град Разград, с данъчна основа 7 280.00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 456.00 лв. От доставчика НИТЦЗ Плантис ЕООД град Разград е издадено КИ №10…77/19.04.2017 г. към фактура №1000…26/08.12.2016 г. с данъчна основа -8 400.00 лв. и ДДС -1680.00 лв., което не е отразено в счетоводството на дружеството. В писменото обяснение дадено от управителя на НИТЦЗ Плантис ЕООД град Разград И. Желязков е посочено, че КИ е издадено, тъй като е имало спор за доставеното количество листен тор по фактура №1000…26/08.12.2016 г. и е издадена фактура №10…78/19.04.2017 г. за реално количество на стойност 8 736.00 лв.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че законосъобразно органът по приходите е увеличил финансовият резултат на дружеството със сумата в размер на 8 400.00 лв., тъй като сумата е изписана като разход от дружеството през 2018 г., който разход не е извършен. Безспорно доставката по фактура №10…26/08.12.2016 г., с оглед издаденото КИ №10…77/19.04.2017 г., не е извършена за посоченото количество листен тор, а извършена доставка по издадената последваща  фактура №10…78/19.04.2017 г. за 910.00 кг. листен тор по 8.00 лв. единична цена или с данъчна основа 7 280.00 лв. Следователно ревизираното дружество неправилно е намалило финансовият си резултат за 2018 г. и със сумата в размер на 8 400.00 лв., представляваща стойността на 1 050.00 кг. листен тор по фактура №10…26/08.12.2016 г., тъй като това количество не е действително закупено и налично. С оглед на това съдът приема, че законосъобразно органът по приходите е приел, че с отчитане на този разход е нарушен чл.10 ал.1 от ЗКПО, като на основание чл.26 т.2 от ЗКПО следва да се увеличи облагаемата печалба с 8 400.00 лв.

   Твърдението на жалбоподателя, че незаконосъобразно органът по приходите му е отказал да признае 60 на сто преотстъпване на КД за 2018 г. по отношение на актИ.а фуражо-раздаващо ремарке DeLaval, модел VM12В, съдът приема за неоснователно. Категорично се установи, а това не се и оспорва и от жалбоподателя, че в подадената ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО за 2018 г. дружеството не е декларирало преотстъпване на КД, още по-малко при условията на чл.189б от ЗКПО, касаещи данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. В ревизионното производство до издаване на РД дружеството не е декларирало такИ.а факти и обстоятелства. Едва с възражението си срещу РД е отправено искане органът по приходите да извърши такова преотстъпване.

   Съгласно разпоредбата на чл.166 от ЗКПО преотстъпването на корпоратИ.ния данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоратИ.ен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон. Това право данъчно задълженото лице го реализира с подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО, където изрично посочва размерът и основанието за ползване на данъчното облекчение. При положение, че самото ревизирано дружество не е декларирало такова данъчно облекчение в определения от закона ред и срок, неоснователно се иска от органът по приходите да извърши приспадане на КД при условията на чл.189б от ЗКПО служебно и то по отношение на актИ., който е деклариран като основание за преотстъпване на КД за 2017 г.   

   Въз основа на гореизложеното и съобразно заключението на вещото лице по назначената ССчЕ съдът приема, че дължимият КД от ревизираното дружество за 2018 г., при данъчна печалба 310 533.21 лв., е в размер на 31 053.32 лв. При внесен КД за 2018 г. от жалбоподателя в размер на 26 918.25 лв., то дължимият като разлика за внасяне е в размер на 4 135.07 лв. С оглед на това жалбата се явява частично основателна и РА в частта, с която е определен КД за 2018 г. следва да бъде отменен за разликата над 4 135.07 лв. до 5 233.43 лв., както и в частта по отношение начислената лихва върху главницата за разликата над 468.68 лв. до 593.17 лв. Размерът на лихвата е определен за периода 02.04.2019 г. до 13.05.2020 г. върху главница в размер на 4 135.07 лв. чрез лихвения калкулатор на НАП.  

   По ЗДДС за данъчен период месец юни 2019 г., месец юли 2019 г. и месец октомври 2019 г.:

   Ревизиращият екип е приел, че по фактури с №№0…302/31.05.2019 г., 0…310/07.06.2019 г., 0…294/13.05.2019 г., 0….299/28.05.2019 г., 0…356/10.08.2019 г., 0…346/31.07.2019 г., 0…342/30.07.2019 г., 0…337/18.07.2019 г., 0…333/11.07.2019 г. и 0…365/20.08.2019 г. с предмет на доставки услуга, авансово плащане на СМР, материали, аванс за доставка на хладилна ракла минусова, авансова плащане за доставка на строителни материали, аванс за доставка на дървен материал, авансова плащане на СМР, издадени от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД, липсва реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и не е възникнало данъчното събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС, което да бъде предмет на облагане с ДДС. При това положение не е налице право на данъчен кредит по смисъла на чл.68 от ЗДДС и ползваният ДК от ревизираното дружество по тези фактури е неправомерно както следва: за юни 2019 г. ползван ДК в размер на 3 048.00 лв., за юли 2019 ползван ДК в размер на 7 089.22 лв. и за октомври 2019 г. ползван ДК в размер на 9 454.67 лв. С оглед на това е установено задължение ДДС за данъчен период месец юни 2019 г. в размер на 3 048.00 лв., за данъчен период месец юли 2019 в размер на 7 089.22 лв. и за данъчен период месец октомври 2019 г. в размер на 9 454.67 лв.

   Съгласно Договор за строителство от 17.04.2019 г., сключен между ревизираното дружество, в качеството на възложител и „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД град Златоград, представлявано от управителя К.Х., в качеството на изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши изпълнението на обект “СМР на сграда 2- тоалетни в стопански двор с.Тодор Икономово“, по единични цени по приложение №1 към Договора. Уговорена е цена на услугата до 10 000.00 лв. с вкл. ДДС и срок на изпълнение до 31.05.2019 г. В чл.9 от договора е уговорено, че изпълнението на СМР се осъществява само от доставени от възложителя качествени материали, конструкции и изделия, които са доставени от възложителя. Уговорено е също, че плащането ще бъде извършено от възложителя след подписване на фактура и акт обр.19 за извършените СМР в брой. С Протокол за установяване на видовете СМР от 31.05.2019 г., подписан и от двете страни, са описани подробно изпълнените СМР по количество, цена и крайна стойност. За извършената услуга е издадена фактура №0…302/31.05.2019 г. с доставчик „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД град Златоград и получател ревизираното дружество с данъчна основа 7 760.00 лв. и начислено ДДС в размер на 1 552.00 лв.   

   Съгласно Договор за строителство от 12.05.2019 г., сключен между ревизираното дружество, в качеството на възложител и „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД град Златоград, представлявано от управителя К.Х., в качеството на изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши изпълнението на обект “СМР на сграда 3 в стопански двор с.Тодор Икономово“, по единични цени по приложение №1 към Договора. Уговорена е цена на услугата до 10 000.00 лв. с вкл. ДДС и срок на изпълнение до 12.06.2019 г. В чл.9 от договора е уговорено, че изпълнението на СМР се осъществява само от доставени от възложителя качествени материали, конструкции и изделия, които са доставени от възложителя. Уговорено е също, че плащането ще бъде извършено от възложителя след подписване на фактура и акт обр.19 за извършените СМР в брой. С Протокол за установяване на видовете СМР от 07.06.2019 г., подписан и от двете страни, са описани подробно изпълнените СМР по количество, цена и крайна стойност. За извършената услуга е издадена фактура №0…310/07.06.2019 г. с доставчик „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД град Златоград и получател ревизираното дружество с данъчна основа 7 480.00 лв. и начислено ДДС в размер на 1 496.00 лв.  

   Съгласно Договор за строителство от 10.04.2019 г., сключен между ревизираното дружество, в качеството на възложител и „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД град Златоград, представлявано от управителя К.Х., в качеството на изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши изпълнението та обект “СМР на сграда 1 в стопански двор с.Тодор Икономово“, по единични цени по приложение №1 към Договора. Уговорена е цена на услугата до 33 000.00 лв. с вкл. ДДС и срок на изпълнение до 30.05.2019 г. В чл.9 от договора е уговорено, че изпълнението на СМР се осъществява само от доставени от възложителя качествени материали, конструкции и изделия, които са доставени от възложителя. Уговорено е също, че плащането ще бъде извършено от възложителя след подписване на фактура и акт обр.19 за извършените СМР по банков път. С Протокол за установяване на видовете СМР от 13.05.2019 г., подписан и от двете страни, са описани подробно изпълнените СМР по количество, цена и крайна стойност. За извършената услуга е издадена фактура №0…294/13.05.2019 г. с доставчик „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД град Златоград и получател ревизираното дружество с данъчна основа 27 224.00 лв. и начислено ДДС в размер на 5 444.80 лв.  

   От същия доставчик са издадени фактура №0…299/28.05.2019 г. с предмет „авансово плащане за СМР“ с данъчна основа 8 222.12 лв. и начислено ДДС в размер на 1 644.00 лв.; фактура №0…356/10.08.2019 г. с предмет „строителни материали по опис“ с данъчна основа 7 870.00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 574.00 лв.; фактура №0…346/31.07.2019 г. с предмет „аванс за доставка на минусова хладилна ракла“ с данъчна основа 8 238.33 лв. и начислен ДДС в размер на 1 647.67 лв.; фактура №0…342/30.07.2019 г. с предмет „авансово плащане за доставяне на строителни материали“ с данъчна основа 7 436.67 лв. и начислено ДДС в размер на 1 487.33 лв.; фактура №0…337/18.07.2019 г. с предмет „аванс за доставка на дървен материал“ с данъчна основа 7 888.33 лв. и начислено ДДС в размер на 1 577.67 лв.; фактура №0…333/11.07.2019 г. с предмет „авансово плащане за СМР“ с данъчна основа 8 240.00 лв. и начислено ДДС в размер на 1 648.00 лв. и фактура №0…365/20.08.2019 г. с предмет „авансово плащане за СМР“ с данъчна основа 7 600.00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 520.00 лв.

   От ревизираното дружество е представен и опис към фактура №0…356/10.08.2019 г., отразяващ вида на строителните материали, количество, единична цена и крайна стойност.

   Съгласно предоставената справка от НАП от 17.02.2021 г. и 15.02.2021 г. за регистрирани трудови договор се установи, че в периода 01.01.2019 г. до 31.08.2020 г. за лицето Р.С.К. има регистриран трудов договор от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД с дата на сключване 27.08.2019 г. и дата на прекратяване 28.10.2019 г., като по отношение на лицето С.Н.Б. не са налице регистрирани трудови договори от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД. За лицето Р.С.К. има регистриран трудов с „Кет-Ен и Ай-Билдинг Комерс“ ЕООД с дата на сключване 01.10.2017 г. и дата на прекратяване 27.08.2019 г., както и за лицето С.Б. с дата на сключване 06.09.2018 г. и дата на прекратяване 01.02.2021 г.

   В хода на съдебното производство от трето неучастващо лице в процеса „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД бяха изискани и представени документи, свързани с доставките по процесните фактури.

   Няма спор между страните, а това се установява и от констатациите в ревизираното производство от органа по приходите, че ревизираното дружество е ползвало ДК по процесните фактури.

   Съгласно чл.68 ал.1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/осъществен от него внос; 4/изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25 ал.2 и ал.3 от ЗДДС. В този момент възниква задължението на доставчика да начисли ДДС.

   Съгласно чл.25 ал.2 и ал.3 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл.25 ал.3 от ЗДДС. Правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на стоки или услуги, поради което настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за възникване на правото на приспадане. Обратно, когато действителното извършване на доставката на стоки или услуги липсва, не може да възникне право на приспадане. В този аспект Съдът на ЕС многократно е посочвал, че упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само поради това, че е посочен във фактура. Добросъвестността или недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от Шеста директИ.а – Решение от 27 юни 2018г. по съединени дела SGI и Valeriane, С-459/17 и С-460/17г., точка 38, като този, който иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че отговаря на условията за да се ползва от него – Решение от 26 септември 1996г. по дело Enkler, С-230/94, т.24. В тази връзка и в съответствие с националните правила за доказването следва да се извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да се определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. За целите на тази преценка следва да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките. Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последния да се разпорежда фактически със стоката като собственик, респектИ.но при услугите – преценката за реалното възникване на резултата от услугата, е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на събраните доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано.

   За преценката за реалното изпълнение на услугата от съществено значение са доказателствата, свидетелстващи за възможността на доставчиците да ги изпълнят. Така, преценявайки всички обстоятелства относими към настъпване на данъчното събитие, органите по приходите могат да откажат на данъчнозадълженото лице – адресат на фактура, правото да приспадне ДДС, посочен във фактурата, ако установят, че сделките, на които съответства тази фактура, не са действително извършени. В тази връзка по отношение на фактурите, издадени от доставчика „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД за извършени СМР/услуга/ – фактура №0…294/13.05.2019 г., №0…302/31.05.2019 г. и №0…310/07.06.2019 г., по делото не са събрани доказателства относно възможността на дружеството – кадрова, техническа и материална, за изпълнение на фактурираните строителни услуги. Необходимите ресурси за изпълнение на услугите се извеждат от сключените между ревизираното дружество и „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД договори, с които изпълнителят се е задължил от датата на започване на работа до датата на завършване на обекта да поеме отговорност по грижите за всички работи, материали и съоръжения на обекта. В договорите единствено е уговорено, че при извършване на СМР-тата изпълнителят се е задължил да влага доставените от възложителя качествени материали, конструкции и изделия, които са доставени от възложителя. Изрично е договорено, че договорената цена е крайна, т.е. включва всички необходими разходи за цялостното завършване на съответната дейност, включително и работна сила, без материали, конструкции и изделия, които са доставени от възложителя.

   Макар във фактурите да е посочено, че се отнасят за СМР по съответния протокол, в представените към фактурите протоколи и актове обр.19 са посочени и конкретен вид дейности и обем, а именно, че се отнасят за: ръчен изкоп, зидария, полагане на мазилка, направа на покрИ.на конструкция, покрИ.ане с керемиди, включително пренасяне, монтаж на улуци и водосточни тръби, полагане на подложен бетон. Така определени с протоколите като извършени и приети, и в контекста на клаузите по договора, дейностите изискват във всички случаи издателят на фактурите да е разполагал с необходимата работна ръка и механизация, а доказателства за това не са представени, както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство. НапротИ., установи се от представените по делото доказателства, че за процесния период месец май-месец август 2019 г., а именно в периода на фактурираните услуги, в „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД има назначено едно лице на длъжност мазач-гипсаджия, като съгласно изисканата от съда и представена от НАП справка по отношение на лицето  Р.С.К. има регистриран трудов договор от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД с дата на сключване 27.08.2019 г. и дата на прекратяване 28.10.2019 г. В хода на съдебното производство не се установи доставчикът да е имало на разположение работници на трудов или граждански договор за извършване на дейностите по зидария, боядисване, изкопаване на земни маси.

   В тази връзка за първи път в съдебното производство се наведоха твърдения от жалбоподателя, каквито липсват и в депозираната жалба срещу процесния РА, че извършването на процесните СМР са били възложени от „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД на подизпълнител „Кет ен и Ай Билдинг Комерс“ ЕООД. В тази връзка от третото неучастващо лице в хода на съдебното производство бяха представени Договор за строителство от 02.05.2019 г., ведно с приложен към него Протокол обр.19 и фактура №0…1578/02.06.2019 г. за сумата в размер на 6 697.30 лв.; Договор за строителство от 14.05.2019 г.., ведно с Протокол обр.19 и фактура №0…1579 г. за сумата в размер на 5 560.00 лв. и Договор за строителство от 14.04.2019 г., ведно с Протокол обр.19 и фактура №0…1577/15.05.2019 г. за сумата в размер на 23 389.70 лв.

   На първо место тези доказателства категорично подкрепят извода, че дружеството „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД не е имало потенциал да извърши услугите по процесните фактури. На второ место дали СМР-тата, идентични по видове и обем, са били изпълнени на обектите на жалбоподателя от „Кет ен и Ай Билдинг Комерс“ ЕООД в случая е ирелевантно, тъй като за да се признае правото на приспадане на ДК за получени услуги, следва да се установи не само възникването на резултата от тях, а и че същият е изпълнен именно от лицето, издало фактурата. Независимо от това следва да се посочи, че в договорите, сключени между ревизираното дружество и „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД за извършване на СМР-тата, липсва договорка, даваща право на изпълнителя да сключва договори за извършване на целият обем СМР с друг подизпълнител. Следва да се отбележи, че от заключението на вещите лица по комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза действително се установи, че описаните както в Договорите, така и по Протоколите СМР-та са извършени в обекта на жалбоподателя, но това не води до извода, че услугата е извършена от доставчика „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД. Показанията на свидетелите Р.С.К. и С.Н.Б. са общи и не установяват по категоричен начин какви точно ремонтни дейности са извършвани, по отношение на какви строителни обекти, какви материали са вложени, както и че процесните СМР са извършени от доставчика по фактурите.

   Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че органите по приходите не са извършили задълбочен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, както и че са се позовали единствено на събраните доказателства по отношение на доставчика. Видно от приложения по делото РД и РА органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит по процесните фактурите при съвкупен анализ на всички установени в ревизионното производство данни. Анализът на представените в хода на ревизията писмени доказателства – фактури, договори, протоколи, актове обр.19, липсата на наети по трудов или граждански договор лица, необходими за изпълнение на фактурираните СМР, сочи на извод за недоказване на основната предпоставка за правомерното упражняване на правото на приспадане по процесните фактури – настъпване на данъчно събитие.

   По отношение на фактурите, издадени от доставчика „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД за доставки „аванс за СМР“ – фактури с №№0….299/28.05.2019 г., 0…333/11.07.2019 г. и 0…365/10.08.2019 г., аванс за доставка на хладилна ракла по фактура №0…346/31.07.2019 г., аванс за доставка на строителни материали по фактура №0…342/30.07.2019 г. и аванс за доставка на дървен материал – фактура №0…337/18.07.2019 г. Във фактурите, обектИ.иращи доставка „аванс за СМР“ въобще не е посочено конкретно за какви бъдещи СМР е извършено авансовото плащане. Липсва в тях също посочване на сключен договор за извършване на такИ.а дейности между ревизираното дружество и доставчика. В тази връзка съдът констатира, че фактура №0….299/28.05.2019 г. е издадена в периода на Договор за строителство от 17.04.2019 г., сключен между ревизираното дружество, в качеството на възложител и „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД град Златоград, по който е съставен Протокол за приемане на 31.05.2019 г. В договора обаче липсват клаузи, че за възложителя има задължение за авансово плащане. Установено е от органите по приходите, че фактура №0…365/10.08.2019 г. не е отразена в дневника за продажби и в СД за ДДС на доставчика. При тази липса на конкретика за извършено авансово плащане, при липса на доказателства, установяваща последваща доставка след извършаване на авансовите плащания, съдът приема, че органът по приходите законосъобразно е приел, че не е налице реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС по отношение на посочените фактури.

   По отношение на фактура №356/10.08.2019 г. с предмет „строителни материали под опис“. Към фактурата е представен опис на материалите с конкретно посочен вид на стоката – цимент, греди, дъски, летви и керемиди, единична цена, брой и стойност без ДДС. ПротИ.но на твърдението на оспорващия, по делото не е налице Приемо-предавателен протокол, установяващ, че стоката е предадена от доставчика на купувача. Единствено в описа на материалите има отразяване предал и приел и съответно положен подпис. Под тези подписи обаче липсва отразяване на кои лица са и по конкретно на приел, поради което не може да се установи по категоричен начин, че стоката е предадено от доставчика „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД на получателя - ревизираното дружество, както и липсва посочване на дата, на която е приета стоката. Касае се за опис към фактура, а не за приемо-предавателен протокол, установяващ получаване на стоката, поради което съдът приема, че доставката и по тази фактура не е извършена реално. При доставка на вещи, определени по своя род, съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността върху стоките се прехвърля с тяхното предаване и именно този факт не се установи по делото.

   Неоснователно жалбоподателят обосновава претендираното право на приспадане за получените услуги и стоки със записванията в счетоводните си книги и констатацията на вещото лице по назначената комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, както и че е извършено плащане по всички фактури. Съгласно чл.167 от ДиректИ.а 2006/112 правото на приспадане възниква по времето, когато данъкът стане изискуем, а съгласно чл.63 от директИ.ата, ДДС става изискуем, когато стоките са доставени. Ето защо, моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството. Правото в областта на ДДС не може да зависи от начина на определено осчетоводяване от страна на данъчнозадълженото лице. За разлика от подоходното облагане, облагането в областта на ДДС се основава единствено и само на извършването на дейности, поради което начинът на осчетоводяването на сделките няма отношение към правото на приспадане.

   Неправилно жалбоподателят се позовава и на практика на СЕС като твърди, че неправомерното поведение на доставчиците, не може да бъде основание за ограничаване на правото на приспадане. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на персонал, актИ.и и материален ресурс, в т.ч. данни за произхода на стоката, не може да бъде самостоятелно основание да се откаже правото на приспадане, но само при положение че е безспорно установено съществуването и предаването на стоката на получателя, съответно възникването на резултата от услугата в резултат на дейности на издателя на фактурата. Във всички случаи обаче наличието на техническа и материална обезпеченост за извършване на доставката – за възможността на доставчика да извърши доставката, има пряко отношение към нейното доказване и констатираните в тази връзка обстоятелства от страна на органите по приходите – неотговаряне на насрещните проверки, липсата на доказателства за персонал, техника и материали, необходими за изпълнението на СМР, няма как да не бъдат съобразени при преценката за настъпване на данъчно събитие по фактурите, по които се претендира право на приспадане.

   Ирелевантно е и обстоятелството, че са извършени разплащания, тъй като само̀ по себе си плащането, извън хипотезите на авансовите плащания, не поражда изискуемост на данъка, респектИ.но право на приспадане.

   По така изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на органите по приходите, че липсва реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и не е възникнало данъчното събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС, което да бъде предмет на облагане с ДДС. При това положение не е налице право на данъчен кредит по смисъла на чл.68 от ЗДДС и ползваният ДК от ревизираното дружество по тези фактури е неправомерно.

   Съдът приема направеното възражение от ответната страна, че приложеното по делото пълномощно, по силата на което управителят К.Х. на дружеството „Пауър Билд Енд Трейд“ ЕООД е упълномощил И.Г.М. да управлява и представлява дружеството, както и да го представлява лично в качеството му на управител, е съставено за целите ревизионното и съдебното производство, за неоснователно. От приложеното пълномощно безспорно се установи, че същото е с нотариална заверка на подписите на 11.05.2015 г., което категорично води на извода, че лицето И.Г.М. още към тази дата е било упълномощено да представлява дружество и пълномощното не е съставено за целите на ревизията или за настоящото съдебно производство. С оглед на това, както и с оглед заключението на вещото лице и по двете СГЕ, кредитирани изцяло от съда, съдът приема, че оспорване истинността на Протокол от 19.12.2017 г. и Протокол от 03.08.2018 г. по отношение положения подпис от Петро Велчев; на ф.№0...302/31.05.2019 г., с предмет „извършено СМР, съгласно Акт - образец протокол 19“; на Акт обр.19 от 31.05.2019 г. и договор за строителство от 17.04.2019 г. с предмет „СМР на сграда 2. тоалетни стопански двор с. Тодор Икономово“, ведно с приложение 1; на фактура №0...310/07.06.2019 г.; на Акт обр.19 от 07.06.2019 г. и договор за строителство от 12.05.2019 г. с предмет „СМР на сграда 3 в стопански двор с. Тодор Икономово", ведно с приложение 1; на фактура №0..294/13.05.2019 г.; на Акт обр.19 от 13.05.2019 г. и договор от 10.04.2019 г., с предмет „СМР на сграда 1 в стопански двор с. Тодор Икономово"; на фактура №0...356/10.08.2019 г., с предмет „строителни материали по опис“, ведно с Опис на материали към фактура №0...356/10.08.2019 г.; на фактура №0..346/31.07.2019 г., с предмет „аванс за доставка на хладилна ракла - минусови“; на фактура №0...342/30.07.2019 г., с предмет „авансово плащане за доставка на строителни материали“; на фактура №0...337/18.07.2019 г., с предмет „аванс за доставка на дървен материал“; на фактура №0...333/11.07.2019 г., с предмет „авансово плащане за СМР“; на фактура №0...365/28.08.2018 г., с предмет „авансово плащане за СМР“, по отношение положения подпис върху тях от името на управител и представляващ, включително дата и съдържание на същите, е недоказано. Това обаче не рефлектира върху установените от съда факти и изложените правни изводи по-горе в настоящото решение.

   От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че частично оспореният РА в настоящото производство е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при липса на съществени нарушения на администратИ.но производствените правила. РА в частта, с която е установено задължение в размер на 18 558.47 лв., представляващо КД за 2017 г., ведно с начислената лихва върху главницата в размер на 3 980.08 лв., както и в частта, с която е установено задължение за КД за 2018 г. за разликата над 4 135.07 лв. до 5 233.43 лв., ведно с начислената лихва върху главницата за разликата над 468.68 лв. до 593.17 лв., следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като протИ.оречащ на материалния закон. В този смисъл жалбата се явява частично основателна, като в останалата част следва да бъде отхвърлена.

   Съобразно изхода на спора и на двете страни се дължат разноски. 

   Разноски жалбоподател: Съгласно представеният списък на разноските, жалбоподателят претендира общо в размер 6 250.00 лв., от които договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 4 800.00 лв., внесена държавна такса в размер на 50.00 лв., внесени депозити за вещи лица общо в размер на 1300.00 лв. и внесен депозит за свидетели в размер на 100.00 лв. По отношение претенцията за присъждане като разноска внесения депозит за свидетели, съдът намира за неоснователно, тъй като свидетелите бяха разпитани от разстояние по местожИ.еене и на същите не е изплатена внесената от жалбоподателя сума за явяване в съдебно заседание. Този депозит може да бъде възстановен на жалбоподателя от съда. Направеното възражение от ответната страна за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение за един адвокат съдът намира за неоснователно, тъй като делото се явява такова с фактическа и правна сложност. С оглед на това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, съразмерно уважената част на претенцията, направените по делото разноски общо в размер на 1 667.96 лв.

   Разноски ответник: Съгласно представеният списък за разноските, ответникът претендира общо в размер на 3 158.34 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 552.88 лв. и внесен депозит за вещи лица общо в размер на 700.00 лв. При това положение размерът на разноските следва да бъде определен, както съразмерно отхвърлената част на жалбата, така и съобразно прекратената част поради оттегляне на жалбата по аргумент от чл.143 ал.4 от АПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК. С оглед на това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски общо в размер на 2 424.66 лв.

   Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

   ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г., издаден от Д.К., Началник сектор и възложител на ревизията и Г. К., Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение №176/04.08.2020 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на „Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***02, представлявано от управителя К.Б., е установено задължение корпоратИ.ен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 18 558.47 лв., ведно с начислена лихва в размер на 3 980.08 лв., и в частта, с която е установено задължение за корпоратИ.ен данък по ЗКПО за 2018 г. за разликата над 4 135.07 лв. до 5 233.43 лв., ведно с начислена лихва за разликата над 468.68 лв. до 593.17 лв.

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***02, представлявано от управителя К.Б., срещу Ревизионен акт №Р-03002719007504-091-001/13.05.2020 г. издаден от Д.К., Началник сектор и възложител на ревизията и Г. К., Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение №176/04.08.2020 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на НАП в частта, с която е установено задължение за корпоратИ.ен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 29 277.19 лв. и лихва в размер на 9 263.72 лв.; установено задължение за корпоратИ.ен данък по ЗКПО за 2018 г. за сумата в размер до 4 135.07 лв. и лихва за сумата в размер до 468.68 лв. и установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец юни 2019 г., месец юли 2019 г. и месец октомври 2019 г. общо в размер на 19 591.89 лв. и лихви общо в размер на 1 113.37 лв.  

   ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***02, представлявано от управителя К.Б., направените по делото разноски общо в размер на 1 667.96 (хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) лева.

   ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***02, представлявано от управителя К.Б., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна при ЦУ на НАП направените по делото разноски общо в размер на 2 424.66 (две хиляди четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) лева.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния администратИ.ен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                              АДМИНИСТРАТИ.ЕН СЪДИЯ: