№ 47
гр. П., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200066 по описа за 2025 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.И.У. - А., управител на "А.У.А" ЕООД, със
седалище и адрес на управление /населено място/, с ЕИК:***, против
Наказателно постановление № 314а-73/30.12.2024 г. на ВПД Началник РУ – П.
при ОДМВР – Б., с което за извършено нарушение на чл. 16, ал. 2 от Закона за
защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, на основание чл. 34а, ал. 1 от
същия закон на „А.И.У. - А.“ ЕООД, собственик – управител е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат
доводи за неправилно приложение на материалния закон и поради неправилно
определяне на отговорното лице. Навежда се, че нарушените законови
разпоредби не предвиждат ангажиране на отговорността за допустителство.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление № 314а-73/30.12.2024 г. на ВПД Началник РУ – П.
към ОДМВР – Б., като неправилно и незаконосъобразно. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно
1
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовани се
явява упълномощен процесуален представител. Същият поддържа жалбата и
иска отмяна на НП. Не претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ВПД Началник РУ П. при ОДМВР - Б.,
редовно призован не се явява, не се представлява.
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от
проведено съдебно заседание на 27.02.2025 г. Разпитани бяха свидетелите
З.П.Я., И. Г. Д. и Г. Й. П..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна :
Безспорно се установи по делото, че на 12.10.2024 г., по повод подаден сигнал
за силна музика, екип от служители на РУ-П. в състав И. Г. Д. и Г. Й. П. е
изпратен на проверка в ресторант – кетъринг „В.“, находящ се в гр. П.,
ул."Ал.С." № ***.
Около 23:05 часа при пристигането си на място полицейските служители
установили, че заведението работи, има посетители и се чува лек шум от
тонколона. Разговаряли с управителя на заведението – А.И.У.-А." която
обяснила, че е наясно със забраната за озвучаване след 23:00 часа и тъкмо
спирали музиката.
Свидетелят И. Г. Д. издал Разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, с което писмено
разпоредил на А.И.У. - А., да спазва разпоредбите на чл.16а, ал. 3 от ЗЗШОС,
след което музиката била спряна и не бил получаван повторно сигнал. За
извършената проверка мл. инспектор И. Г. Д. съставил Докладна записка рег.
№ 314р-20409/14.10.2024г. до Началника на РУ – П., който, с резолюция
разпоредил да се състави АУАН .
В изпълнение на тази резолюция, на 02.12.2024 г. мл. инспектор И. Д. съставил
АУАН срещу А.И.У.-А." управител на ресторант–кетъринг "В.", за това че на
2
12.10.2024 г. около 23:15 часа в гр. П., ул. "Ал.С." №***, като управител на
търговски обект ресторант - кетъринг "В.", стопанисван от "А.У. - А." ЕООД с
ЕИК***, е допуснала озвучаване от обекта и на открити площи в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, реакционни зони и
територии и зони със смесено предназначение за времето от 23:00 часа до
08:00 часа. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 16, ал.2 от
ЗЗШОС.
Въз основа на така съставения акт, ВПД Началник РУ – П. при ОДМВР – Б.
издал атакуваното НП № 314а-73/30.12.2024 г., в което изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка, и за нарушение на чл. 16, ал. 2 от
ЗЗШОС, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС наложил на „А.И.У. - А.“
ЕООД, собственик – управител на ресторант кетъринг „В.та, имуществена
санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на А.И.У. на 08.01.2025 г., в
законоустановения срок – 17.01.2025 г. е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
В съдебното заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят И. Г. Д., свидетелят по акта Г. Й. П. и свидетел очевидец,
работещ като сервитьор в ресторант "В." – З.П.Я.. Полицейският служител И.
Д., който е и актосъставител потвърждава, че при проверката е установен слаб
шум от тонколона, че музиката е спряна след указание и че по-късно, след
резолюция, е съставен АУАН в присъствието на управителя, която е
съдействала и подписала акта. Свидетелят по акта Г. П. описва идентична
обстановка, но твърди, че актът е съставен в РУ–П. и после връчен, като не е
присъствал при връчването. Разпитан е също така и З.Я., сервитьор в
заведението, който посочва, че музиката е била спряна около 22:55 ч., преди
идването на полицаите. Според него в заведението е имало само шум от
говорещи клиенти.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
3
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения
срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна. Съображения:
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП като нарушител и
дали е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени и всички изисквания на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление.
В настоящия случай, актът е издаден от компетентно длъжностно лице – И. Г.
Д., в качеството му на ст. полицай при РУ - П., НП е издадено от компетентен
орган - ВПД Началник Районно управление - П. при ОДМВР - Б., на
основание чл. 36 и чл. 37, във връзка с чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС и Заповед №
8221з-829/23.07.2019 г. на Министъра на МВР.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок, поради което
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН. И двата акта са съставени в изискуемата от закона писмена форма.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че при разглеждане на дела
по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по
същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
В изпълнение на своето правомощие по проверка на законосъобразността на
административнонаказателния акт, съдът установява следното:
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
4
постановление, се поддържа, че на 12.10.2024 г., около 23:15 часа, в /населено
място/, А.У.-А., в качеството на управител на ресторант-кетъринг "В.", е
допуснала озвучаване от обекта за времето от 23:00 ч. до 08:00 ч. Деянието е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 16, ал. 2 от Закона за
защита от шума в околната среда, каквато разпоредба изобщо не съществува.
Дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка и органът е имал
предвид т. 2 от чл. 16, вместо ал. 2 , то последната не отговаря на
фактическото описание на деянието – фактическото обвинение е за допускане
озвучаване на обект, а т. 2 на чл. 16 ЗЗШОС е свързана с определяне на
компетентни длъжностни лица от съществуващите структури в общинската
администрация, за контрол и осъществяване на дейностите, свързани с
ограничаване на шумовите нива в околната среда. При така изложеното, съдът
намира, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като е допусната
неправилна квалификация на деянието – не е приложена правилната
материалноправна разпоредба, под чийто фактически състав да се субсумира
твърдяното нарушение.
От друга страна, в резултат на коментираното обстоятелство, е налице пълно
несъответствие между фактическото обвинение и правната квалификация на
вмененото административно нарушение. Последното, от своя страна, води до
ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като последният не е
имал възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен
(фактическото или посоченото с правната квалификация), респективно срещу
какво следва да се защитава, и представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Така констатираното нарушение на закона е особено
съществено и не може да бъде санирано в настоящото производство, поради
което влече след себе си незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
Паралелно с посоченото, оспореният административен акт страда и от други
пороци.
В казуса, както в АУАН, така и в НП се твърди, че жалбоподателят "допуска"
озвучаване на обекта, т.е. изпълнителното деяние на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение е посочено като допустителство.
Съгласно чл. 10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите,
помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в
5
случаите, предвидени в съответния закон или указ. Доколкото
административното обвинение е за нарушение на правило, установено в
Закона за защита от шума в околната среда, а цитираният закон не съдържа
разпоредба касателно ангажиране на административнонаказателната
отговорност за допустителство, то и отговорността на жалбоподателя като
допустител в конкретния случай е незаконосъобразно ангажирана.
Отделно от изложеното и за прецизност, съдът намира за необходимо да
посочи също така, че в общия случай допустителят допуска извършването или
довършването на нарушението от друго лице, той бездейства и макар, че има
възможност не попречва на извършителя на деянието. В тази връзка, дори и
при такова незаконосъобразно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя, както в акта, така и в наказателното постановление също
липсват съставомерни елементи от фактическата страна на вмененото
нарушение – не са изложени каквито и да е факти и обстоятелства по
отношение на това друго лице извършителят на нарушението, който чрез
озвучаване нарушава забрана въведена с чл. 16а ЗЗШОС, липсва описание на
самото нарушение, както и с кои свои действия или поведение
жалбоподателят не е препятствал озвучаването в обекта.
Не на последно място, съдът намира, че в настоящия случай наказващият
орган е приложил неправилно и материалния закон и по отношение на
наложеното наказание, което се явява абсолютна предпоставка за отмяна на
атакуваното НП. Както бе посочено по – горе, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл.
34а, ал. 1 от ЗЗШОС, която предвижда наказание "глоба" от 500 до 1000 лева
за физическите лица и имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лева за
юридическите лица и едноличните търговци, при констатиране на нарушение
по чл. 16а, ал. 1- 5. От посоченото е видно, че субекти на отговорността за
неизпълнение на задължението по 16а, ал.2 ЗЗШОС могат да бъдат както
физическите лица, така и юридическите лица. В настоящия казус, АУАН е
съставен срещу физическото лице А.У.-А., за това, че като управител на
търговски обект е допуснала озвучаване от обекта за времето от 23:00 часа до
08:00 часа. Същевременно, при определяне размера на санкцията обаче, АНО
е наложил наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева, което не
съответства на предвидения в санкционната разпоредба размер за нарушения,
извършени от физически лица, а е предвидено за нарушения, извършени от
6
юридически лица. В тази връзка, съдът намира, че така определеният от АНО
размер не съответства на формулираното фактическо обвинение, което е
особено съществено нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на
горепосоченото НП.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че в настоящия казус
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана
незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на
административнонаказателни санкции не може да почива на предположения,
а следва да се ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни
и точни факти и обстоятелства. По тези съображения, съдът следва да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно, в какъвто смисъл е и константната практика на
касационната инстанция / Решение 1179 от 28.06.2023 г. по КНАХД № 96/2023
г. по описа на Административен съд - Б., Решение № 1091 от 19.05.2023 г. на
АдмС - Б. по КНАХД № 175/2023 г., Решение № 575 от 10.03.2023 г. на АдмС -
Б. по КНАХД № 65/2023 г., Решение № 442 от 17.02.2023 г. на АдмС - Б. по
КНАХД № 27/2023 година/.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление / НП/ № 314а-73/30.12.2024 г. на
Началник РУ - П., с което на „А.И.У. - А.“ ЕООД, собственик – управител на
ресторант – кетъринг "В.", ЕГН **********, с адрес /населено място/, за
нарушение на чл. 16, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда
/ЗЗШОС/, на основание чл. 34а, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена
санкция, в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8