№ 994
гр. Русе, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520103785 по описа за 2022 година
Ищцата Т. Х. С. твърди, че на 13.09.2021 г. сключила с насрещната
страна Договор за паричен заем № 4258212, по силата на който
„***********“ АД й предоставили 2 750 лв., с част от които бил погасен друг
неин кредит при същия заемодател /1 863,36 лв./, а тя се задължила да върне
дадената й сума чрез 17 погасителни вноски, всяка в размер на 182,06 лв. и
платима в 2-седмичен период, включващи възнаградителна лихва и други
такси и разходи, при уговорен ГПР от 41,31 % и ЛПК от 35 %, или общо
3 095,02 лв.Твърди, че от страна на кредитора не й бил предоставен
погасителен план по смисъла на ЗПК.Счита, че наличната в договора таблица
няма такъв характер.Твърди, че не са й били предоставени Общите условия.
Сочи, че във връзка с основния контракт, на 13.09.2021 г. тя подписала
и Договор за предоставяне на гаранция с „******“ ЕООД, явяващо се
дъщерно дружество на ответника.Така в нейна тежест било възложено
плащане на допълнителна сума към вземането по основния кредит в размер на
1 630,98 лв.Съгласно чл.З ал.1 от договора, погасяването на вземането на
гаранта било разсрочено в двуседмични вноски, съвпадащи с датите, на които
следвало да се престират вноските в полза на главния кредитор.
Счита, че договорът за паричен заем е изцяло недействителен по
1
смисъла на чл.22 от ЗПК (допуснати нарушения на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.6,
т.9а, т.11, т.20, т.23 и т.24, чл.12 ал.1 т.7-9) и ЗЗП (поради неспазване
изискването да се информира потребителя за условията за заплащане на
месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде
платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар. „оскъпяване“
на кредита), евентуално-същият съдържа нищожни клаузи.
Намира за нищожно и споразумението с дъщерното дружество на
кредитора, тъй като е сключено в нарушение на добрите нрави и ЗПК.
Иска от съда да прогласи недействителността на основния договор или
евентуално-нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него (клаузата,
регламентираща лихвен процент в размер на 35% и клаузата, възлагаща в
тежест на потребителя да предостави задължително обезпечение на кредита, а
ако не го предостави-да сключи Договор за предоставяне на гаранция с
дружество, посочено от ответника (чл.4).Търсят се разноски за
производството.
Ответникът “***********“ АД-София оспорват исковете, като са
наведени доводи и за тяхната недопустимост. Претендира се отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски по делото.
Приети за съвместно разглеждане с първоначалните претенции са
исковете на ”***********” АД-София, в случай, че се уважи предявените от
първоначалната ищца искове, то да бъде осъдена Т. Х. С. да им заплати
сумата от 1 044,34 лв., представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем № 4258212/ 13.09.2021 г., а в условия на евентуалност-ако бъде
отхвърлен предявеният от първоначалната ищца иск за обявяване
недействителност на процесния договор, то да бъде осъдена насрещната
ответница да им заплати сумата от 1 323,44 лв.-незаплатена част от дължима
главница, със законната лихва от предявяване на иска.
Насрещната ответница оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Приложен е Договор за паричен заем № 4258212 от 13.09.2021 г., по
силата на който “***********“ АД-София се задължили, след подадено
заявление (СЕФ)-л.15-л.17, да предадат на Т. Х. С. за срок от 34 седмици,
сумата от 2 750 лв., която заемополучателката се съгласила да върне
разсрочено на 17 вноски от по 182,06 лв., платими през две седмици до
2
10.05.2022 г., при ГЛП от 35 % и ГПР от 41,31 % , при уговорена
възнаградителна лихва от 345,02 лв.
В чл.6.1 е казано, че всяка погасителна вноска съдържа главница и
лихва.С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената
възнаградителна лихва върху остатъчната, съобразно погасителния план,
главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските.
Според чл.3 от контракта, страните се съгласили, че с получената в заем сума
ще бъде погасен друг заем на ищцата по договор, сключен със същия
заемодател, на стойност от 1 863,36 лв.Остатъкът до пълния размер на
кредита бил предаден на потребителя.
Видно от чл.4, съконтрахентите се съгласяват, че в 3-дневен срок
заемополучателката трябва да осигури на кредитора обезпечение-поръчител,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че на 13.09.2021 г.
ищцата подписала Договор за предоставяне на гаранция с „******“ ЕООД,
явяващо се дъщерно дружество на ответника.Така в нейна тежест било
възложено плащане на допълнителна сума към вземането по основния кредит
в размер на 1 630,98 лв.Съгласно чл.З ал.1 от договора, погасяването на
вземането на гаранта било разсрочено в двуседмични вноски, съвпадащи с
датите, на които следвало да се престират вноските в полза на главния
кредитор.
Приложен е двустранно подписан между страните погасителен план
(л.50).В колонка шеста от него е вписан размер на възнаграждение при избарн
от потребителя трети вариант на обезпечение-по 95,94 лв.Така периодичната
вноска става в размер на 278 лв.
Ответникът е изложил твърдения, че заемополучателката е неизправен
съконтрахент.До завеждане на делото същата погасила само част от
главницата-1 426,55 лв. и част от договорната лихва-65,92 лв.
Според ищцата, тя е погасила общо 2 761 лв., включващи и
възнаграждението на гараната, като сумите са били предадени на основния
кредитор.В тази връзка е приложен екземпляр от Погасителния план към
договора за кредит, съдържащ подписите на потребителя при престиране на
съответтната вноска.Ищцата твърди, че там не са отразени направените от нея
плащания в полза на гаранта.
Назначеното в производството вещо лице, след запознаване с
представените по делото доказателства и такива, предоставени от ответника и
дружеството-гарант, се е произнесло, че ищцата е погасила общо 2 761 лв.,
които 60 лв.-такси, 35,94 лв.-лихва за забава, 959,40 лв.-279,10 лв.-
3
възнаградителна лихва за периода 13.09.2021 г.-31.01.2022 г. и 1 426,56 лв.-
главница.Така дължими по последните две пера останали съответно 65,92 лв.
за времето 15.02.-10.05.2022 г. и 1 323,44 лв.Експертът е пояснил, че тези
стойности са при приет ГЛП от 35 % и в случай, че се съобразят плащанията
за гаранта.При игнориране на последния, погасената главница възлиза на
2 398,90 лв., ням азадължение за договорна лихва, а лихвата за забава е 17,08
лв.Тук отново е направено уточнението, че ГЛП е 35 %.Експертът е
потвърдил, че стойността надхвърля трикратния размер на законната лихва
към датата на сключване на договора.Експертът е дал варпианти на дълга при
по-нисък ГЛП и без включване на сумите по договора за гаранция. В този
случай непогасена е останала главница от 133,84 лв.Вещото лице е
докладвало, че възнаграждението за гаранта не е било включено в ГПР.В
случай, че това задължение бъде съобразено, то ГПР би възлязло на 492 %.
Представени са доказателства, че ответникът е предал получените суми
за дружеството-гарант в размер на 959,40 лв., а от страна на последното е
приложено потвърждение за плащането.Вещото лице е докладвало, че във
връзка с поставените му задачи, е изискало от ответника първични
счетоводни документи, удостоверяващи прехвърляне на сумата по банков път
или в брой.Страната не представила такива.Експертът е пояснил, че по
смисъла на Закон за счетоводството приложеното потвърждение не е
достатъчно доказателство за извършване на финансова операция.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем, а в условия на евентуалност-на отделни негови
клаузи.Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по нея-физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компететност, и юридическо лице, което е небанкова финансова институция
по чл.3 ал.1 от ЗКИ, даваща заем в рамките на своята търговска дейност,
касае се до договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК.
Същевременно към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП вр. чл.143 и сл. от ЗЗП),
както и нормите на ЕОП относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице
противоречие с добрите нрави.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени изисквания в
разпоредбите на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1 т. 7-12 и т.20 и ал. 2, и чл.12 ал.1 т. 7-9
4
от ЗПК.Неспазването на което и да е от тях, според императивна норма на чл.
22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски
кредит.
По силата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на контракта, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 към закона начин.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразяваобщите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 41,31 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК.Този и размер не надвишава максималната стойност по чл.19 ал.4 от
ЗПК.Той обаче не отразява действителният ГПР, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението
по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с третото
за спора лице - “Файненшъл България“ ЕООД,което се явява част от общите
разходи по кредита по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗПК.
Таме казано, че общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора запотребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредити.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.По делото няма спор, а това се установява и от
справка в ТР, че “Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на
капитала на “Файненшъл България“ ЕООД. В същото време, съгласно
договора за предоставяне на гаранция, “***********“ АД е овластено да
приема вместо гаранта уговореното с потребителя възнаграждение.
Разсрочването на последното се явява част от погасителния план, подписан
между страните. Тези факти обуславят извод, че разходът за възнаграждение
в полза на гаранта е известен на заемодателя.Самата клауза за обезпечение по
процесния договор противоречи на нормата на чл.16 от ЗПК, според която
доставчикът на финансова услуга трябва сам да оцени платежоспособността
на потребителя. В процесния случай плащането по договора за гаранция не е
отразено кат оразход при формиране на оповестения ГПР, въпреки че е
включен в общия дълг и месечните вноски.С това е допуснат онарушение на
5
чл.19 ал.1 от ЗПК.При отчитане на този разход, ГПР се променя значително
до 492 %. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето-чл.22 от ЗПК. Това
налага извод за недействителност на договора за заем, при което главният иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен.В този случай съдът не
дължи произнасяне по евентуалните претенции. При недействителен договор
за заем, потребитеилят връща само чистата стойност по кредита и не дължи
лихви и други разходи.В процесния случай се установява, че ищцата е внесла
в полза на кредитора сумата от 2 761 лв. при предоставен аглавница от 2 750
лева.Това сочи на неоснователност на насрещния иск, предявен в случай на
уважаване на главната първоначална претенция.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна се следват разноски за
производството, претендирани в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.В тежест
на ответника е и държавната такса по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №
4258212/ 13.09.2021 г., сключен между “***********” АД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин-7“, бул.“Джавахарлал
Неру“ № 28, “Силвър център“, ет.2, офис № 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и
А.В.М., заедно и пооотделно, и Т. Х. С., ЕГН **********, от гр.Русе,
ул.”.........” № 1, .........., чрез адв.К. И. Б. от АК-Русе, гр.София, ул.“Гургулят“
№ 31, офис-партер, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на ***********” АД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин-7“, бул.“Джавахарлал
Неру“ № 28, “Силвър център“, ет.2, офис № 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и
А.В.М., заедно и пооотделно, срещу Т. Х. С., ЕГН **********, от гр.Русе,
ул.”.........” № 1, .........., чрез адв.К. И. Б. от АК-Русе, , гр.София, ул.“Гургулят“
№ 31, офис-партер, за заплащане на сумата от 1 044,34 лв.-непогасена
главница по Договор за паричен заем № 4258212/ 13.09.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА “***********” АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
6
управление: гр.София, ж.к.“Люлин-7“, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,
“Силвър център“, ет.2, офис № 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.,
заедно и пооотделно, да заплатят на адв.К. И. Б. от АК-Русе възнаграждение
от 450 лв., за оказаната от нея безплатна правна помощ на Т. Х. С., ЕГН
**********, от гр.Русе, по гр.дело № 1574/2022 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА “***********” АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Люлин-7“, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,
“Силвър център“, ет.2, офис № 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.,
заедно и пооотделно, да заплатят по с/ка на РРС сумата от 123,80 лв.,
представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7