РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501438 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П. В. Д. против
решение № 1299/18.04.2022г. по гр.д.№ 3505/2022г. на ПдРС, VІ гр.с., с което в
производство по ЗЗДН същата е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на въззиваемата С.Г.Р. и е отстранена за срок от 3 месеца от
съвместно обитаваното с въззиваемата жилище в ***, като на жалбоподателката е наложена
глоба в размер на 200 лева. Във въззивната жалба се сочи, че жалбоподателката в
продължение на 2 години сама се е грижила за детето на въззиваемата. По време на
пандемията последната я спряла от работа под претекст, че е загрижена за здравето й, а
всъщност с цел да я ползва да гледа детето й. Проблемите започнали, когато лицето А.Д., с
когото съжителствала въззиваемата, започнал да отправя обиди спрямо жалбоподателката.
Д. редовно малтретирал и детето на въззиваемата. Последната имала претенции за
съвместно обитаваното жилище, което жалбоподателката била изплатила лично.
От въззиваемата С.Г.Р. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, изложени са съответни доводи за
това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3505/2022г. на ПдРС, VІ гр.с. е образувано по молба от
С.Г.Р. против П. В. Д. за защита от домашно насилие. В молбата за защита се твърди, че
ответницата- жалбоподателка в настоящето производство, е ***на въззиваемата, като от две
години живеела в дома на последната. Жалбоподателката се опитвала да се намесва във
възпитанието на детето на въззиваемата и да създава конфликти в семейството й, което се
отразявало негативно и на детето. На *** г. се разразил скандал в дома на С.Р., при който
майка й, след като била попитана кога ще си тръгне от къщата, реагирала крайно агресивно.
Първо, отишла в съседната стая и изчакала съпругът на Р. да тръгне за работа, след което
започнала да крещи и заплашва дъщеря си, заканвайки се, че нямало да си тръгне от дома й,
1
а щяла да продаде бащината си къща, където трябвало да живее, и щяла да си харчи парите.
Впоследствие се засилила към въззиваемата и я надрала по гърдите, около врата и по
дясната предмишница, като и нанесла одрасквания, кръвонасядания и охлузвания. За
посочените наранявания, Р. си извадила медицинско удостоверение.
От жалбоподателката не е подаден писмен отговор на молбата за защита и не е
заявено становище по същата в проведеното по първоинстанционното дело публично
съдебно заседание на 12.04.2022г.
Към молбата за защита е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са
отразени същите обстоятелства като в молбата за защита. Съдържанието на декларацията не
се опровергава по никакъв начин, тъй като освен приетото по делото на ПдРС
съдебномедицинско удостоверение от ***г., не са налице други доказателства. Това
удостоверение индиректно подкрепя твърденията в молбата за защита, тъй като в същото са
отразени констатирани при прегледа на въззиваемата травми- охлузвания и кръвонасядания
по гръдния кош и по горните крайници, които по види и тежест кореспондират с твърдяните
от същата насилствени действия, извършени спрямо нея от майка й.
Съдебномедицинското удостоверение не съставлява доказателство относно това от
кого са причинени травмите. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3.
Както беше посочено по- горе, липсва каквото и да било основание за съмнение относно
достоверността на изложените в декларацията обстоятелства. Ето защо и съобразно с
разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, с обжалваното решение правилно и законосъобразно
молбата за защита е приета за основателна. Несъмнено спрямо въззиваемата е упражнено
физическо насилие, макар и в не особено тежка форма. Налице е и психически тормоз,
изразяващ се в отказ на жалбоподателката да престане да крещи на дъщеря си в
присъствието на детето й и да напусне помещението, в което са се намирали. При
положение, че е извършен акт на домашно насилие, то несъмнено следва да бъде приложена
мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. С оглед създалите се трайно нетърпими отношения между
страните, е напълно уместно и налагането на мярката по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН. Срокът на
тази мярка е минималният по закон и не може да бъде редуциран под минимума.
Наложената глоба също е в минимален размер. Ето защо, обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата бъдат присъдени направените от нея
съдебни разноски във въззивното производство в размер от 500 лева за адв.възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1299/18.04.2022г. по гр.д.№ 3505/2022г. на ПдРС, VІ
гр.с., с което в производство по ЗЗДН жалбоподателката П. В. Д. е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на въззиваемата С.Г.Р. и е
отстранена за срок от 3 месеца от съвместно обитаваното с въззиваемата жилище в ***, като
й е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Г.Р., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 500 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3