Р Е
Ш Е Н
И Е № 66
гр.
Пловдив, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА
ДАНДАРОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
с участието на секретаря Анна
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 133/2020 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.Н.Г. против решение № 39/10.02.2020 г., постановено по гр.д. № 24/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения по изложените в жалбата съображения, поради което моли
съда да го отмени. Претендира разноски за процесуалния си представител адвокат В.С.
по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът Т. П., действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ „Г.т.– Т.П.“, счита, че жалбата е изцяло
неоснователна и лишена от правна и фактическа опора с доказателствата по
делото, поради което моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение
като правилно, законосъобразно, обективно и в синхрон със събрания
доказателствен материал пред първоинстанционния съд. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на
нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с предявените от Н.Н.Г. против Т. Г. П., действаща като едноличен търговец с
фирма ЕТ „Г.т.– Т.П.“, и Ч. Д. Х. субективно съединени
искове по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 45 от ЗЗД, като с влязло в сила определение №
103/27.02.2019 г. производството по делото е било прекратено по отношение на Ч.Х..
Ищецът твърди, че е наследник на Н. А. Г. и като
такъв е съсобственик на нива от 12,970 дка в местността „К.“ в землището на с. А
К, П. област, като Е. К. е собственик на ¼ ид.ч. от нивата, а останалите
¾ ид.ч. от нея са собственост на ищеца и сестрите му и между тях имало
уговорка само Г. да ползва имота, поради което през 2006 г. той засял 5 дка от
нивата със земна ябълка и 2 дка с хрян, които продавал няколко години на пазари
в С., като годишно получавал чист доход от около 30 000 лв., от които
22 500 лв. от земна ябълка и 7 500 лв. от хрян. През първата половина
на януари 2016 г. ищецът отишъл да вади реколта и видял трактор, западно
производство, без регистрационни номера, който изоравал парцела и унищожавал
продукцията, а шофьорът на трактора му казал, че му било наредено да изоре
парцела. Впоследствие той се оплакал в прокуратурата и в образуваното досъдебно
производство било установено, че трактористът бил изпратен от ответницата.
Доколкото му била нанесена имуществена вреда, изразяваща се в унищожаване на
имуществото му, което му е попречило да получи сумата 30 000 лв., ищецът
моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху нея, считано
от 31.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира адвокатски хонорар за
процесуалния си представител адвокат В.С. по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът
Т. П., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Г.т.– Т.П.“, счита, че
искът е недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права в съда, както и е
неоснователен, доколкото не е установено той да е претърпял имуществени вреди,
те да са настъпили от поведението на работник на ответника и да е налице връзка
между противоправното поведение и настъпилата вреда, поради което моли съда да
отхвърли иска.
С обжалваното
решение е отхвърлен искът на Н.Г..
Решението
е обжалвано от ищеца и в неговата цялост е предмет на въззивното производство.
Настоящият
състав приема за неоснователно възражението на ответницата, че ищецът предявява
чужди права /на останалите съсобственици/ в съда, което води до недопустимост
на иска му, респ. до недопустимост на постановеното решение.
Видно
от изложените в исковата молба и уточняващите молби обстоятелства, Г. твърди,
че е съсобственик на процесната нива, като по съгласие със сестрите си, с които
като наследници на Н. А. Г. са собственици на ¾ ид.ч. от нея, той
обработва една част и получава доходи от нея, като тази част е била изорана от
лица, на които ответницата е възложила работа, и по този начин са му нанесени
имуществени вреди под форма на пропуснати ползи, доколкото той не е могъл да
продаде произведената селскостопанска продукция. Предвид факта, че ищецът
твърди, че вследствие на това споразумение със сестрите си и положените от него
усилия той е щял да реализира печалба от производството и продажбата на земна
ябълка и хрян, за което му е попречило само поведението на ответницата, той
претендира, че е понесъл тези вреди лично и претендира пред съда обезщетение за
свое нарушено материално право.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на
няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/,
вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49
от ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка
между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС №
9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите
на съдебната власт.
По отношение
на причинените на ищеца вреди:
От
удостоверение за наследници на Н. А. Г.,
починал на 23.05.1973 г., е видно, че ищецът заедно със сестрите си А. Б.,
починала и оставила като наследници децата си С. С.и М. Г., М.А., починала и
оставила като наследник дъщеря си В. К., и Е.С.са негови наследници по закон.
С
решение № 12/14.09.1994 г. по преписка № 44/10.09.1991 г. на Поземлена комисия –
П., е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. А. Г. върху
посочените земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на с. А К, в т.ч.
нива от 12,970 дка, четвърта категория, местност „К.”, имот № . по плана за земеразделяне, при
граници: имот № . нива на И. А. Г., имот № ., нива на М. М. Г., имот № .,
напоителен канал и имот № .., полски път.
С два
договора от 23.04.2013 г. за дарение и за покупко-продажба, сключени с н.а. № …
г. и с н.а. № .. г., двата на нотариус А. И. с рег. № . и с район на действие
района на Пазарджишкия районен съд /л.
172 – л. 175 от приложената прокурорска преписка, които като писмени
доказателства могат да бъдат използвани и в настоящото производство/, Е. С. е
прехвърлила на Б.К. общо ¼ ид.ч. от процесната нива.
По
делото няма данни съсобствениците на земеделския имот след този момент да са си
разпределили реалното ползване на имота посредством някакво съглашение.
Видно
от анкетни карти за регистрация на земеделски производител от 22.01.2015 г. и
от 26.01.2016 г., Н.Г. е декларирал, че използва земеделска земя в общ размер
на 1,170 дка, от които 0,970 дка зеленчукова градина – имот № .. /какъвто
приема, че е актуалният номер на нивата – вж. скица от 29.02.2016 г. на ОСЗ – П..,
издадена въз основа на решение № 66100/13.05.1999 г. на ОСЗ – Пазарджик и писмо от 09.01.2020 г. на
Областна дирекция „З.“ – П./, в която отглежда градински домати, градински
краставици, други зеленчуци и винени лозя.
От
показанията на свидетеля Й. Г.., разпитан в първоинстанционното производство и
чиито показания като непротиворечиви и отразяващи негови лични впечатления
съдът кредитира, се установява, че от 2006 г. ищецът обработвал земя в м. „К..“
в с. А К, като бил засадил 5 дка земна ябълка и 2 дка хрян, през януари или
февруари 2016 г. свидетелят закарал Г. до нивата, но там имало трактор, който точно
излизал от нея, и в частта със земна ябълка, хрян и мА магданоз тя била
изорана, но не видели тракториста да оре, а на трактора нямало номера, говорили
с тракториста и той признал, че е изорал нивата, но свидетелят и ищецът не
можали да разберат как се казва и за кого работи, като впоследствие нивата била
засята с царевица, като свидетелят предполага, че тези, които са изорали
нивата, са я засадили с царевица, но не знае кой е бил.
В
същата насока са и показанията на свидетеля Н. Г., според който ищецът гледал
наследствена от баща му земя в с. А К, бил се разбрал със сестрите си да им
плаща някакъв наем за тяхната част, дълги години работил земята, първоначално
цялата нива от 12 дка, но впоследствие едната сестра продала своята част и той
ползвал около 9 дка през последните 5-6 години преди инцидента, от които 5 дка
със земна ябълка, 2 дка с хрян и 3 дка с люцерна за животните, свидетелят не е
присъствал, но разбрал от ищеца, че през януари – февруари 2016 г. някакъв
трактор изорал мястото, а след това то било засадено с царевица, но свидетелят
не знае кой е засадил царевицата.
По
делото е приложено ДП № 739/2016 г. по описа на РУ – П., образувано по жалба на
Н.Г., за това, че в края на януари 2016 г. в землището на с. А К, П. област
неизвестен извършител противозаконно е унищожил чужди движими вещи – трайни
насаждения от земна ябълка и хрян.
В това
досъдебно производство е разпитана като свидетел ответницата Т. П. /л. 159/, но
доколкото тя не е направила признание пред държавен орган за неблагоприятни за
нея факти, казаното пред разследващия полицай не може да бъде прието като
доказателство в конкретния правен спор.
Предвид
принципа за устност и непосредственост при събиране на доказателствата от съда
/чл. 11 от ГПК/, който е основен за гражданския процес, показанията на
останалите свидетели, дадени по посоченото досъдебно производство, не могат да
бъдат използвани в настоящия исков процес.
На база на събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че Н.Г. е съсобственик на нива от 12,970 дка, четвърта категория, местност „К..”, имот № .. по
плана за земеразделяне на с. А К, като с част от останалите съсобственици е
постигнал споразумение той да обработва част от нивата /около 7 дка/,
засаждайки я със земна ябълка и хрян, независимо че в качеството си на земеделски
производител е декларирал по-малка обработваема площ, като в края на януари
2016 г. тази част била разорана от трактор и унищожена продукцията, като по
този начин той претърпял имуществени вреди.
От
заключението на съдебно-аграрната експертиза с вещо лице С.Г., прието в
първоинстанционното производство, което съдът възприема, се установява, че
чистата сума, която ищецът би получил след приспадане на разходите по
отглеждането на земна ябълка и хрян от обработваемата площ на процесната нива би
се определила от пазарните цени, по които те са продават, като в П.област тя би
била в общ размер на 4 560 лв., а в гр. С. – 5 880 лв.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са събрани никакви
доказателства за това колко точно огнища земна ябълка и корена хрян Г. е
засадил, какво е било плододаването им към 2016 г., както и че той е продавал
реализираната от него земеделска продукция на пазари в страната, в частност в С..,
каквито твърдения е навел, по цени на дребно или по друг начин е получавал
печалба от тази своя земеделска дейност, поради което съдът приема тези
обстоятелства за недоказани.
По отношение на това дали вредите
са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, дали са причинени при или по повод изпълнение на възложената
работа, противоправността на действието и вината на лицето, на което е
възложена работата:
При доказателствена тежест,
лежаща върху ищеца, указана му изрично от окръжния съд с определение № 292/17.06.2019
г., той не е установил по несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на
пълно главно доказване, че разораването с трактор през януари 2016 г., чрез
което са унищожени насажденията му с земна ябълка и хрян, е било осъществено от
служители на ЕТ „Г.т.– Т.П.“ при изпълнение на възложената им работа, поради
което съдът приема това обстоятелство за недоказано.
На база на всички събрани по делото доказателства
съдът приема за установено, че Н.Г. е съсобственик на описания в исковата молба
недвижим имот, но доколкото не е доказано, че причинени му имуществени вреди
под форма на пропуснати ползи, неустановени по размер, са вследствие на
неправомерното и виновно поведение на лица, на които ответницата е възложила
работа, искът по чл.
49 от ЗЗД е неоснователен и недоказан поради неустановяване на всички елементи
от фактическия състав на това право и като такъв следва да бъде отхвърлен,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането /31.01.2016
г./ до окончателното й изплащане.
Доколкото първоинстанционният съд
е стигнал до същите правни изводи, решението му е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид отхвърляне на въззивната
жалба следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемата
направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 1 700 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния й
представител адвокат И.М.-А..
С оглед на гореизложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/10.02.2020 г., постановено по гр.д.
№ 24/2019 г. по
описа на Пазарджишкия
окръжен съд.
ОСЪЖДА Н.Н.Г. от с. А К, П.
област, ул. „М.“ № 10, ЕГН **********,*** /чрез адвокат В.С./ да заплати на Т.Г.
П., ЕГН **********, действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Г.т.- Т.П.“***,
ЕИК .. сумата
1 700,00 лв. /хиляда и седемстотин лева/ разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.