РЕШЕНИЕ
№
260511
гр. Пловдив, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 2461 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от М.К., ирландска гражданка, родена на *** г.,
в***, против Решение № 2022 от 19.06.2020 г., постановено по гр. дело № 15241
по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката против „ПОЗИТ” ЕООД, ЕИК: *********, иск за признаване за
установено между страните недължимостта на парично вземане в размер на 2936
лева – главница, представляваща разноски по гр. д. № 282/2017 г. по описа на
ВКС, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 03.12.2018 г. в полза на
Етажна собственост на четириетажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво с
идентификатор 02676.155.126.1, разположена в имот с идентификатор
02676.155.126, с административен адрес: ***, което вземане е прехвърлено в
полза на „ПОЗИТ“ ЕООД с договор за цесия от 19.02.2019 г. и е образувано изп.
дело № 20198900400335 по описа на ЧСИ Борис Велинов, рег. № 890 на КЧСИ, с
район на действие ОС Благоевград. Със същото решение жалбоподателката е осъдена
да заплати на насрещната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Поддържа се, че същото е немотивирано и не съдържа обсъждане на всички доводи и
възражения, направени от ищцата – жалбоподател в настоящото производство.
Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се взема
становище за нейната неоснователност. Отправя се молба за отхвърляне на
подадената въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция,
Пловдивският окръжен съд прие следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск на ищцата М.К. против ответника „ПОЗИТ” ЕООД за признаване
за установено между страните недължимостта на парично вземане в размер на 2936 лева – главница, представляваща разноски по гр.д. №
282/2017 г. по описа на ВКС. Ищцата твърди, че била осъдена да заплати на
Етажна собственост на четириетажна
жилищна сграда с партерно и подземно ниво с идентификатор 02676.155.126.1,
разположена в имот с идентификатор 02676.155.126, с административен адрес: ***,
сумата от 2936 лева съдебни разноски по гр. д. № 282/2017 г. по описа на
ВКС, за която сума бил издаден изпълнителен лист от 03.12.2018 г. За събиране
на сумата било образувано изпълнително дело № 20198900400335
по описа на ЧСИ Борис Велинов, рег. № 890 на КЧСИ, с район на действие ОС
Благоевград. Ищцата твърди, че в поканата за доброволно изпълнение, която ѝ била
връчена, било посочено, че е осъдена да заплати горепосочената сума в полза на
взискателя „ПОЗИТ“ ЕООД, без към поканата да е приложен документът, въз основа
на който е настъпило процесуално правоприемство между кредитора по
изпълнителния лист и ответното дружество. Същата била уведомена от съдебния
изпълнител, че ответното дружество придобило вземането по изпълнителен лист въз
основа на сключен договор за цесия между „ПОЗИТ“ ЕООД и „ПРОПЪРТИУАЙЗ“ ЕООД,
действащо в качеството си на управител на етажната собственост. Ищцата не
оспорва съществуването на вземането по изпълнителния лист, но поддържа, че
същото не се дължи на дружеството – взискател по изпълнителното дело. В исковата
молба се навеждат доводи за нищожност на договора за цесия поради липса на
съгласие на носителя на вземането – етажната собственост, доколкото управителят
на етажната собственост няма правомощието да сключва договор за продажба на
вземане, ако преди това не е свикано и проведено ОС на ЕС и решението в тази
насока не е взето със 100 % мнозинство от собствениците. Ищцата поддържа още,
че договорът за цесия е нищожен като сключен при липса на надлежна
представителна власт, като твърди, че решението на ОС на етажните собственици
за избор на управител на ЕС, както и всички други решения на ОС от 2017 г. били
оспорени в отделно исково производство пред РС – Разлог, по което била издадена
обезпечителна заповед от 06.03.2019 г., с която изпълнението на тези решения на
ОС, включително и за избор на управител, било спряно. В тази връзка оспорва
датата на договора за цесия и навежда твърдения, че в него умишлено била
посочена дата, предхождаща датата на издаване на обезпечителната заповед. Посочва
още, че цесията не ѝ била съобщена, поради което прехвърлянето на
вземането нямало действие спрямо нея.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „ПОЗИТ“ ЕООД, в който се оспорва
предявеният иск. Поддържа се, че процесната сума е безспорно дължима, а за ищцата
е безразлично дали ще я заплати на етажната собственост или на ответното
дружество. Твърди се, че договорът за цесия между етажната собственост и
„ПОЗИТ“ ЕООД бил валидно сключен на 19.02.2019 г., за което ищцата била
уведомена на 13.03.2019 г. С отговора на исковата молба е направено искане за
прекратяване на производството по делото поради липса на интерес у ищцата от
воденето му, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
За да
постанови обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявения иск,
първоинстанционният съд е изложил доводи, че искът по чл. 439 ГПК е свързан с
оспорване от страна на ищеца на изпълняемото право, предмет на изпълнението, а
осъществената промяна в страните по изпълнителното производство не заличава
това право. Счел е за неотносимо към предмета на спора възражението на ищцата
за нищожност на договора за цесия, тъй като същата не е страна по него. В
мотивите си съдът е приел още, че с връчването на препис от отговора на
исковата молба, към която е приложено изходящо от цедента уведомление,
адресирано до ищцата, последната е валидно уведомена в хода на процеса за
сключената цесия, поради което и прехвърлянето на процесното вземане е породило
действие, а ответникът се явява надлежен кредитор на вземането.
При
извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1
ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност съобразно
посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните
материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439,
ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.
2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет
на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост
на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. В настоящия случай въз основа на Определение №
256 от 22.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2821 по описа за 2017 г. на ВКС, I г.о., в полза на Етажна собственост на
четириетажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво с идентификатор
02676.155.126.1, разположена в имот с идентификатор 02676.155.126, с
административен адрес: ***, е издаден изпълнителен лист от 03.12.2018 г. за
сумата от 2936 лв. – разноски. По делото не е спорно, а и се установява от
приложената по делото покана за доброволно изпълнение, че е налице висящо
изпълнително дело № 335/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № 890 с район на действие
ОС – Благоевград със страни взискател – ответното дружество, и длъжник – ищцата
М.К., за събиране на вземането по изпълнителния лист. С предявения иск ищцата
не оспорва процесното вземане, а оспорва единствено правото на ответното
дружество да проведе изпълнително производство за неговото събиране. Новонастъпилият
факт, на който се позовава тя, е сключването на договор за цесия, с който
вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на ответното дружество. Прехвърлянето на вземане представлява договор между кредитора по едно
облигационно отношение и трето лице – нов кредитор, по силата на който
вземането преминава върху цесионера и има действие за длъжника от деня на
съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Длъжникът не е страна по
договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има
за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно
задължение длъжникът да престира на цесионера. В тази връзка цесията се явява
предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. След съобщаване на
цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД старият кредитор се счита за заменен с
новия кредитор.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен отказа на първоинстанционния съд да разгледа доводите
на ищцата за недействителност на договора за цесия и направеното във връзка с
тях възражение за неговото антидатиране. Следва да се отбележи, че ищцата не е
оспорила с въззивната жалба приетото от първоинстанционния съд, че е била уведомена
за извършената цесия в хода на настоящото производство. Предвид горното и с
оглед очертаните в закона предели на въззивната проверка съдът намира,
че същата е уведомена за цесията с
връчването на препис от отговора на исковата молба и приложенията към него,
сред които е и уведомление от предишния кредитор за прехвърляне на вземането,
адресирано до нея. От деня на получаване на уведомлението цесията е
породила действие за ищцата и същата дължи изпълнение по прехвърленото вземане
на ответното дружество. Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД длъжникът се
освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз
основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи
изпълнението. Така, предвиденото в горепосочената разпоредба осигурява
погасителния ефект на изпълнението, извършено на цесионера, дори и в хипотезата
на нищожност на цесията /така Решение № 97 от 21.08.2017 г., постановено по гр.д.
№ 60282 по описа за 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., Определение № 40 от 25.01.2018
г., постановено по ч.гр.д. № 4750 по описа за 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о./. Доколкото
ищцата е получила съобщение за извършената цесия от цедента, за нея не следва
да има значение дали цесията е нищожна между страните по нея, щом ако плати на
цесионера, ще се освободи от дълга си.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от
ищцата отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
По отношение на разноските
в първоинстанционното производство: Доколкото с подаването на въззивна жалба
срещу решението се запазва висящността на спора, то всяка от страните може да
оспорва решението и в частта му за разноските и това оспорване следва да бъде
разгледано в рамките на въззивното производство – така Определение № 224 от
09.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 5263 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. По тази причина следва да бъде разгледано направеното във
въззивната жалба възражение за прекомерност на присъденото в полза на ответната
страна адвокатско възнаграждение. Според настоящия състав на съда присъденото
от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. се
явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед обстоятелството, че в
производството пред първата инстанция е проведено едно открито съдебно
заседание, поради което възнаграждението следва да бъде намалено до минималния
предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер от 435,52 лв.
При този изход на делото по съществото на спора
в полза на жалбоподателката К. разноски за въззивната инстанция не следва да се
присъждат. В нейна тежест следва да бъдат възложени сторените от въззиваемото
дружество разноски в производството пред въззивната инстанция. Последното
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро /с
левова равностойност 3911,66 лв./. С молба от 17.11.2020 г. от страна на
жалбоподателката е направено възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид това, че въззивното
дело е разгледано в едно открито съдебно заседание /на заседанието, проведено
на 18.11.2020 г., ход на делото не е даден поради нередовното призоваване на
въззиваемата страна/, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
минималния съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер, възлизащ на 435,52 лв.
По направеното от въззиваемото дружество с
нарочна молба от 17.02.2021 г. искане за отмяна на допуснатото с Определение №
10676 от 27.09.2019 г., постановено по гр. д. № 15241 по описа на РС – Пловдив
за 2019 г., обезпечение на предявения иск компетентен да се произнесе е съдът,
който го е допуснал, в случая – РС – Пловдив.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2022 от 19.06.2020 г., постановено по гр. дело №
15241 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М.К.,
ирландска гражданка, родена на *** г. в *** против
„ПОЗИТ” ЕООД, ЕИК: *********, иск за признаване за установено между страните
недължимостта на парично вземане в размер на 2936 лева – главница,
представляваща разноски по гр. д. № 282/2017 г. по описа на ВКС, за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 03.12.2018 г. в полза на Етажна
собственост на четириетажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво с
идентификатор 02676.155.126.1, разположена в имот с идентификатор
02676.155.126, с административен адрес: ***, което вземане е прехвърлено в
полза на „ПОЗИТ“ ЕООД с договор за цесия от 19.02.2019 г. и е образувано изп.
дело № 20198900400335 по описа на ЧСИ Борис Велинов, рег. № 890 на КЧСИ, с район
на действие ОС Благоевград, както и в частта, с която М.К., ирландска
гражданка, родена на *** г. в ***, е осъдена да заплати на „ПОЗИТ” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 435,52 лв., сторени в производството пред първата
инстанция разноски.
ОТМЕНЯ Решение № 2022 от 19.06.2020 г., постановено по гр. дело №
15241 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която М.К., ирландска
гражданка, родена на *** г. в ***, е осъдена да заплати на „ПОЗИТ” ЕООД, ЕИК
*********, сумата над 435,52 лв. до присъдения с решението размер от 1000
лв.,
сторени в производството пред първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА М.К.,
ирландска гражданка, родена на *** г. в ***, да заплати на „ПОЗИТ” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 435,52 лв., сторени в производството пред въззивната
инстанция разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: