Решение по дело №430/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от П. Г. П.-Д. с адрес ***, [улица], ***, против решение № 2153-04-24/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане № 2113-04-2016#6/26.03.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново. С посоченото разпореждане на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и добавка по чл. 84 от КСО. Жалбоподателката счита, че оспореният акт е в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Излага доводи, че ответникът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Счита, че е недопустимо норма на подзаконов нормативен акт да ограничава действието на норма от по-висок ранг. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на адм. орган за ново произнасяне.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представено писмено становище излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е образувано по повод Заявление вх. № 2113-04-2016 от 03.12.2024 г., подадено от П. Г. П.-Д. до директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към посочената дата заявителката заема длъжността старша медицинска сестра в медицински пункт на НВУ „В. Левски“ – гр. В. Търново - медицински пункт в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната към медицинските пунктове към МБАЛ-Плевен във ВМА – София. Между страните не се спори, че жалбоподателката е военнослужещ по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Въз основа на представените документи ръководител ПО в ТП на НОИ – В. Търново е издал разпореждане № 2113-04-2016#6/26.03.2025 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителката. В мотивите на разпореждането адм. орган е приел, че към датата на подаване на заявлението П. П.-Д. има навършена възраст 51 г. 01 мес. и 20 дни и зачел на жалбоподателката осигурителен стаж, както следва:

- осигурителен стаж от първа категория труд като военнослужещ по ЗОВСРБ - 21 г. 03 мес. 14 дни;

- осигурителен стаж от трета категория труд - 07 г. 04 мес. 17 дни;

Общият осигурителен стаж превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд бил изчислен на 42 г. 10 мес. и 10 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст възлиза на 94 г. 00 мес. 00 дни.

Издателят на разпореждането е приел, че на П. П.-Д. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на заявлението за пенсия тя има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но не е навършила изискуемата се възраст за 2024 г. от 54 години и 02 месеца. Приел е също, че по отношение на жалбоподателката не са налице и предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като по този ред, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ могат да се пенсионират единствено лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, а заявителката не отговаря на условието да е навършила изискуемата се по чл. 69 от КСО възраст за 2024 г. и няма недостигащ осигурителен стаж за правото на пенсия по чл. 69 от КСО.

Срещу този административен акт П. П.-Д. подала жалба, в която изложила доводите си и поискала правото ѝ на пенсия да бъде преценено отново като се постанови ново разпореждане, с което да ѝ се отпусне пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 03.12.2024 г., когато е събрала необходимите 94 точки и е отговаряла на изискванията за възраст и положен стаж от първа категория.

Директорът на ТП на НОИ – В. Търново приел жалбата за неоснователна и постановил процесното решение, с което я отхвърлил. Счел, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на чл. 69б, ал. 1 от КСО и изключението в нея се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не засяга изискуемата от закона възраст.

Решението е връчено на жалбоподателката на 13.05.2025 г. Недоволна от него, П. П.-Д. го е оспорела пред съда с жалба, подадена чрез ответника на 20.05.2025 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка се установи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО вр. чл. 59 АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената пред него жалба. Тези доводи важат и за разпореждане № 2113-04-2016#6/26.03.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново. Не се установява при издаването на тези актове да са допуснати съществени процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон:

По делото няма спор, че към датата на заявлението жалбоподателката е имала 21 години, 03 месеца и 14 дни осигурителен стаж от І категория труд, и 07 години, 04 месеца и 17 дни – осигурителен стаж ІІІ категория труд. Общият й осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, при спазване разпоредбите на чл. 104 от КСО, е 42 г. 10 мес. и 10 дни. От тях повече от две трети са действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Към датата на подаване на заявлението – 03.12.2024 г. тя е била на 51 год. 01 мес. и 20 дни. Безспорно е също така, че жалбоподателката няма право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението не е навършила изискуемата се възраст за 2024 г. от 54 години и 02 месеца.

Според настоящия състав обаче неправилно адм. орган е тълкувал разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

Съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. С чл. 69б, ал. 1, т. 2 е регламентирано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст.

Жалбоподателката П. П.-Д. е родена на [дата]. Предвид критериите на горепосочените разпоредби и с оглед на представените по административната преписка писмени доказателства /удостоверения за осигурителен стаж/ се налага извода, че на 03.12.2024 г. тя е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за ранно пенсиониране по чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, тъй като е отговаряла на всички законови изисквания, което е посочено и в решението на ответника.

Същевременно, въпреки наличието на условията по чл. 69б, ал. 1 от КСО относно П. П.-Д., административният орган е приел, че не може да ѝ бъде отпусната пенсия, тъй като не отговаря на условията на чл. 69 от КСО не поради недостигащ осигурителен стаж, а поради недостигаща възраст, респ. че чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложим с оглед нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Тези изводи на административния орган противоречат на материалния закон. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б от КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по-благоприятната правна възможност за заявителя. Нормата от подзаконов нормативен акт - чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да преустанови действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 и ал. 9 от КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, поради това че въвежда нови правила, различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО, които дават възможност за избор и жалбоподателката е направила такъв като е посочила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. В този смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси – напр. Решение № 5318 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10339/2024 г., VI о., Решение № 7109 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2023 г., VI о., Решение № 4375 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2024 г., VI о. и цитираната в него практика, и др.

При тези изводи обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, тъй като в случая не е отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на законоустановено право за това.

Изложеното обуславя извод за основателност на оспорването, поради което обжалваното решение следва да се отмени, съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на компетентния административен орган – ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – В. Търново за ново произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2153-04-24/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново и потвърденото с него разпореждане № 2113-04-2016#6/26.03.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново.

ВРЪЩА преписката на ръководителя на отдел „ПО“ при ТП на НОИ – В. Търново за издаване на разпореждане по подаденото от П. Г. П.-Д. Заявление вх. № 2113-04-2016 от 03.12.2024 г., съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.