РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Благоевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500308 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Срещу решение № 166 от 03.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 71
от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев, са подадени две въззивни жалби.
Първата жалба изхожда от „А - С“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на
управление с. А, общ. Х, обл. Б ул. „Е. П.“ №, представлявано от В. Н. А., и е
насочена срещу частите на първоинстанционното решение, с които
дружеството е осъдено да заплати парични обезщетения на И. Р. Б., Е. Ю. Б. и
Е. Ю. Б., присъдени на основание чл. 200 от КТ. В нея се твърди, че
въпросният съдебен акт, в атакуваните му части, е незаконосъобразен,
необоснован и постановен при нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Районният съд се позовал на показанията на
свидетелите И. Я. Б. и Н. Ю. Д., които били близки роднини на починалия и
били заинтересовани свидетели. Свидетелката Б. посочила, че не живее в с. А.
и има впечатления само от първата седмица след смъртта на бащата.
Показанията й не били точни, конкретни и пълни и не установявали
претърпяни от ищците неимуществени вреди с голям интензитет.
******Съдът нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог. Внезапността на
събитието и неподготвеността на ищците за него мотивирали скръбта им, но
нямало данни състоянието им да е продължило за относително дълъг период
от време. Присъдените обезщетения били извън принципа за справедливост и
1
не отговаряли на установените по делото претърпяни неимуществени вреди от
ищците. Необосновано и незаконосъобразно, в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила, съдът приел, че направеното от ответното
дружество възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ е недоказано. Тези изводи не се
основавали на събраните по делото доказателства, които, в нарушение на
процесуалните правила, не били обсъдени в обжалваното решение. Съдът не
се съобразил с разпоредбите на закона и с практиката на ВКС по
приложението на закона. От събраните по делото доказателства се
установявало по несъмнен начин, че починалият Ю. Б. е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука, като не е спазил изискванията за
безопасни и здравословни условия на труд. Самоволно, въпреки проведения
инструктаж, Ю. Б. не извършил необходимото за цялостното укрепване на
изкопа и не изпълнил задълженията си да пази своите и на останалите здраве
и живот. По свое решение, без да му е дадено каквото и да било разпореждане,
той влязъл в изкопа преди поставяне на укрепването. Като дългогодишен
служител, Б. следвало да знае безопасните и здравословни условия на труд за
работа в изкоп, който не бил укрепен изцяло. Той проявил груба небрежност и
допринесъл за настъпване на трудовата злополука. ******* Всички събрани
по делото доказателства сочели, че Ю. Б., наследодател на ищците, е проявил
груба небрежност и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при
претърпяната трудова злополука. Направеното възражение от ответното
дружество по чл. 201, ал. 2 от КТ било основателно и следвало да бъде
уважено, като присъденото обезщетение бъде намалено с приноса на
починалия работник. Моли се за отмяна на решението в атакуваните му части
и отхвърляне на предявените искове.
Подаден е отговор на тази жалба от ищците. В него се излагат съображения за
неоснователност на същата. Присъденото обезщетение не било прекомерно
високо спрямо претърпените вреди. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат
на трудова злополука, при смърт на пострадалия работник, съдът следвало да
вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния
случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по
смисъла на чл. 52 от ЗЗДог. Такъв характер имали обстоятелствата, при които
е настъпила злополуката, възрастта на работника, стресът на близките от
внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на
пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, преживените
страдания от загубата на близък човек, както и загубата на морална,
емоционална и материална подкрепа. Принципът за справедливост изисквал в
най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие.
Обезщетението имало за цел да репарира, в относително пълен обем,
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните
последици от извършеното деяние. По конкретното дело категорично се
доказали обстоятелствата около смъртта на Ю., внезапното й настъпване,
2
изключително близките му отношения с ищците *** на Е., Е. и И. в резултат
на смъртта на най-близкия им човек, както и всички други елементи,
подлежащи на доказване и обосноваващи уважаването на предявените искове.
Изцяло неоснователно се явявало оспорването на решението от ответната
страна по спора. ********Ответната страна не доказала, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на хипотезата, изразена в чл. 200, ал. 4
от КТ. Моли се за потвърждаване на решението на районния съд в атакуваните
от работодателя негови части, касаещи присъдените парични обезщетения.
И. Р. Б., ЕГН **********, адрес с. А, общ. Х, обл. Б., ул. „Ч“ № 6, Е. Ю. Б.,
ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Б., ул. „Ч.“ №, и Е. Ю. Б., ЕГН
**********, адрес с. А., общ. Х., обл. Бл., ул. „Ч“ №, обжалват решението в
отхвърлителните му части. Справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди било в размер на по 120 000 лева. Съдът неправилно
приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог при определяне на обезщетението
по справедливост. Претендираното от ищците обезщетение се явявало
съобразено със съдебната практика по сходни дела и било справедливо по
отношение на претърпените вреди, поради което и следвало исковете да бъдат
уважени в пълния претендиран размер. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не било абстрактно, а било свързано с преценка на
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства. При
причиняване на смърт, за обезщетението за неимуществени вреди, от значение
били възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия и редица други обстоятелства, както и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество. В казуса категорично се доказали обстоятелствата около
смъртта на Ю., внезапното й настъпване, изключително близките му
отношения с ищците, както и силните и болезнени техни емоционални
преживявания в резултат на смъртта на най-близкия им човек. ***** Моли се
за отмяна на обжалваните отхвърлителни части на съдебното решение и
цялостно уважаване на предявените претенции.
Дружеството е подало отговор на жалбата на ищците. В него се застъпва
тезата, че тя е неоснователна. Атакуваните със същата части на решението на
Районен съд Гоце Делчев били допустими, основателни и законосъобразни. Те
не следвало да бъдат отменяни. При постановяване на съдебното решение и
определяне на размера на обезщетението, съдът не нарушил разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗДог. Съгласно тази законова норма, критерият за определяне на
обезщетението бил „по справедливост“. Съгласно константната съдебна
практика, справедливостта не била абстрактна категория или субективна
такава, която да е в зависимост от разбиранията и критериите на докладчика
по делото. Във всеки случай преценката следвало да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. *****Първата
инстанция изложила подробни мотиви. Тя спазила процесуалните правила и
обсъдила всички доказателства. Моли се за оставяне на жалбата на ищците без
уважение.
3
ЗАД „Е“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „И“, бул.
„Х“ № , представлявано от Д С Д и Р Г Б трето лице-помагач на ответника, е
представило становище, с което заявява, че се присъединява към изложеното
във въззивната жалба и отговора, депозирани от „A - С“ ЕООД. Районният съд
следвало да вземе предвид доказателствения материал, от който се
установявало, че не са доказани по безспорен начин претендираните
неимуществени вреди. Приложените по делото документи, сами по себе си, не
можели да констатират преживени страдания, тяхната степен и дали изобщо
са били налице такива. Твърденията относно силната емоционална връзка
между ищците и починалото лице също останали недоказани. Ищците не
представили никакви доказателства, които безспорно да установят
твърденията им. С оглед на трайната съдебна практика, стандарта на живот в
страната и принципа на справедливостта, присъденото обезщетение било
прекомерно завишено и не отговаряло на реално претърпените от страна на
ищците дискомфорт, страдания и болки. Не се установявала особеност на
изградена връзка, по-силна от обичайната. Не се представяли доказателства и
за издръжка. Твърдените болки и страдания не можели да бъдат установени
единствено със свидетелски показания, без да се ангажират и издадени
своевременно документи от компетентни органи и лица /лекари, банкови
институции, социални служби и т. н./. С оглед на разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗДог, обезщетението следвало да бъде съобразено с конкретните
обстоятелства. Безспорно било установено поведението на пострадалото лице,
описано от ответника, и как то не е спазило изискванията за безопасност на
работното място, представляващо съпричиняване на вредоносния резултат в
твърдения процент.
„A - С“ ЕООД обжалва и определение № 725, постановено на 28.10.2024 г. и
отнасящо се до разноските. В частната жалба се твърди, че споменатото
определение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът уважил частично
исковете, като имало и отхвърлителен диспозитив, което сочело, че следва да
бъдат присъдени разноски по компенсация. Присъждането на разноски на
процесуалния представител не означавало, че техният размер не следва да
бъде съобразен с уважената част на иска и като бъдат взети предвид
разноските, направени и претендирани от ответника. Без значение било по
каква причина част от иска е отхвърлен. Видно от диспозитива на
постановеното решение, съдът уважил частично предявените искове, което
следвало да бъде отразено и в размера на присъдените разноски. Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също имал право да иска
заплащане на направените от него по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Тази правна норма била основанието на ответника
да претендира разноски. Районният съд неоснователно и незаконосъобразно
отхвърлил искането. Той неправилно се позовал на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 от ГПК. Тя не намирала приложение в настоящия случай, тъй като
разноските не били възложени на ищеца. Без значение по отношение на
присъждането на разноските било дали ответникът е дал повод за завеждане
4
на делото, тъй като той претендирал разноски предвид отхвърлената част на
исковете. Следвало обжалваното определение да бъде отменено и искането на
ответника досежно разноските да се уважи.
Ищците са подали отговор на частната жалба, в който излагат аргументи за
нейната неоснователност. Не било без значение по каква причина е
отхвърлена част от иска. Съгласно трайната практика на съдилищата,
плащането в хода на процеса било релевантно за постановяване на решението
по осъдителния иск по съществото на спора, докато присъждането на разноски
се явявало санкция за поведението на страната, дала повод за завеждане на
иска. Застрахователните обезщетения на ищците били заплатени на 16.03.2023
г. Делото било образувано на 26.01.2023 г., към която дата на ищците не било
изплатено каквото и да е застрахователно обезщетение. Предявеният иск не
бил частично отхвърлен поради неоснователност, а поради плащане в хода на
процеса. Ето защо на дружеството не се дължали разноски по съразмерност. В
този смисъл била и трайната практика на ВКС. Не било налице основание за
претендиране на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК от страна на „А - С“ ЕООД.
Жалбите и отговорите са редовни и допустими. Страните не направиха
процедурни и доказателствени искания. Не се наложи и служебно събиране на
доказателствен материал. Проведе се открито заседание на въззивната
съдебна инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 200 от КТ.
От писмените доказателства, приобщени от първата инстанция, се установява,
че ищцата И. е съпруга на Ю Ю Б., а ищците Е. и Е. са негови деца.
Ю е бил обвързан от валидно трудово правоотношение с „А - С“ ЕООД и е
полагал труд като строителен работник.
Б. е бил осигурен за всички осигурителни рискове, включително за трудова
злополука, от ЗАД „Евроинс“.
Безспорно е установено въз основа на доказателствата, събрани пред
районния съд, че на * г., около * ч., при извършване на СМР по ремонт на
водопровод и канализационни мрежи и съоръжения в гр. П., кв. „Х. Б.“,
магазин „Л“, Ю е починал по време на осъществяване на трудовата си
дейност. Не се спори между страните по делото, че настъпилата злополука има
характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Квалификацията на
злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са
установени с представените и приети като писмени доказателства от
първоинстанционния съд разпореждане № 5104-01-3 от 18.01.2023 г. на НОИ-
ТП Благоевград и протокол за резултатите от извършеното разследване на
злополуката № 5103-13-1 от 04.01.2023 г. на НОИ-ТП П.. Последният се
ползва с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 от КСО, като
констатациите в него не са оспорени от страните по делото.
Механизмът на настъпване на трудовата злополука е изяснен от заключението
5
на техническата експертиза, което не е опровергано от останалите елементи на
доказателствената съвкупност. Установено е, че Ю. и още трима работници са
извършвали дейности по укрепване на изкоп за полагане на канализационни
тръби и са слезли в същия, но е настъпило внезапно свличане на земна маса от
северната му страна, вследствие на което Х. и Ю. са били изцяло затрупани и
са починали.
Надлежно доказано е наличието на причинно-следствена връзка между
настъпването на трудовата злополука и смъртта на наследодателя на ищците.
******
От необореното заключение на техническата експертиза е доказано, че
строителният обект, на който е настъпила трудовата злополука, не е отговарял
на изискванията на ЗЗБУТ и на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., като от
работодателя са били допуснати множество нарушения в тази насока. ****
******
Доказано е по делото, че на работниците е бил извършен начален, периодичен
и ежедневен инструктаж.
****В хода на производството по делото пред първата съдебна инстанция са
разпитани свидетелите И*******
Третото лице-помагач на ответника е представило писмени доказателства,
които несъмнено установяват, че на всеки от ищците е изплатено
застрахователно обезщетение от 19 880 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука,
които са причинили смърт на работника, работодателят отговаря
имуществено. Нормата на чл. 200, ал. 4 от КТ пък гласи, че дължимото
обезщетение се намалява с размера на получената сума по сключения договор
за застраховане на работника. Фактическият състав за възникване на тази
отговорност на работодателя, имаща обективен характер, кумулативно
включва следните предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение
между работодателя и пострадалия работник, 2/ трудова злополука,
претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение, 3/ вреда,
претърпяна от пострадалия, 4/ настъпила смърт и 5/ причинна връзка между
трудовата злополука, вредата и смъртта. В случая категорично са налице
всички споменати предпоставки и няма пречки за ангажиране на
отговорността на ответното дружество за репариране на претърпените
неимуществени вреди от наследниците на починалия работник, като
допуснатите от страна на работодателя нарушения на безопасността на труда
вече бяха посочени по-горе.
При определяне на справедливия размер на обезщетенията за
неимуществените вреди, съдът следва да вземе предвид всички установени по
делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за това.
Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
възрастта на работника, стресът на близките от внезапното настъпване на
6
смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е
полагал за семейството си, преживените страдания от загубата на близкия
човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили
в резултат от вредоносното действие. Съдът има задължение да обсъди и
съобрази всички допустими доказателства, които са относими към
правнорелевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест
при определяне на размера на обезщетението. Справедливостта като правен
принцип, прогласен в чл. 52 от ЗЗДог, не е абстрактно понятие. Тя трябва да
почива на анализа на фактите по делото, за да се осъществи целта на закона -
постигане на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния
имуществен еквивалент. В този смисъл справедливостта, като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, винаги включва
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател.
******
Настоящият съдебен състав не констатира наличие на причини за
некредитиране на разказаното от свидетелите Б. и Д. Законодателят е създал
едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица
за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това,
е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението
на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена
Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания на Б. и Д. не са
противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им
да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в
случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото
изхождат от близък роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение
№ 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Дияна Ценева, роднинската връзка на свидетеля със страната, която го
е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се
считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани
заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети
за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното
от свидетелите Б. и Д. следва да се приеме за характеризиращо се с висока
7
степен на достоверност, защото не противоречи на останалите елементи от
доказателствената съвкупност. Разказаното от тези свидетели е и вътрешно
хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на
свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското
производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55/. Показанията
им не оставят съмнение, че те са били очевидци на това, което обрисуват, и
имат необходимите пълни, преки и непосредствени впечатления от него. Не са
налице основания за некредитиране на разказаното от въпросните свидетели.
При определяне на справедливите обезщетения следва да бъде отчетена и
динамиката на икономическите процеси в страната, финансовата обстановка в
Република България към момента на настъпването на трудовата злополука,
инфлационните процеси в последните години, синхронизирането на
българското законодателство с европейското, както и актуалната практика на
ВКС, която бележи тенденция за увеличаване на присъжданите обезщетения
при смърт на пострадалите от трудова злополука, с оглед на по-пълното
компенсиране на неимуществените вреди за техните близки.
*****
Мотивиран от изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира,
че дължимите обезщетения следва да бъдат съобразени със средния размер на
обичайно присъжданите в аналогични случаи /Решение № 22 от 22.01.2025 г.
на ВКС по гр. д. № 1099/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Десислава
Попколева, Решение № 633 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3491/2023 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова, Решение № 401 от 24.06.2024
г. на ВКС по гр. д. № 2759/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Таня
Орешарова, и др./, тъй като не се доказват по делото факти и обстоятелства,
които да разкриват изключителност на преживените болки и страдания. В този
ред на мисли, за преживялата съпруга следва да бъде определено обезщетение
в размер на 150 000 лева, а за всяко от децата - по 100 000 лева.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ може да се намали при
съпричиняване, когато работникът е допринесъл за злополуката при груба
небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Тя е форма на вината и е налице тогава, когато
работникът не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-
небрежният би положил. Изводът за съпричиняване от страна на работника не
може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с
допуснати от него нарушения на правилата за безопасност. Съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето на трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на
обезщетението. При определяне на степента на съпричиняване, съдът е
длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за
безопасност, които е допуснал или извършил работодателят. Когато
8
последният, в лицето на своите служители, на които е възложено задължение
за осигуряване на мерки за безопасни условия на труд, целящи избягването на
конкретен риск, не осигури такива и по този начин техническото
обезопасяване на работния процес се прехвърли изцяло в тежест на лицата,
изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за
степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от
пострадалия груба небрежност. Превенцията на риска от трудова злополука
при извършването на дейности, които са източник на повишена опасност, е
отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на
работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и
условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система
от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни
правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови
работници, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които
работодателят трябва да предприеме, за да осигури безопасни условия на
труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба,
естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Отговорността
на работодателя се увеличава, когато с оглед на превенцията на риска той не е
обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими
мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции, зависещи
единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на работниците
при извършване на работата. Когато според действащ регламент за
гарантиране на безопасността при конкретен производствен риск е
съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в тежест на
работодателя. Ако той е могъл да предприеме съответни мерки за техническо
обезопасяване на работното оборудване и място, които да избегнат конкретен
риск, но вместо това ги е компенсирал с организационни такива и в тежест
основно на лицата, изложени на риска, във всеки конкретен случай това е от
значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при
допусната от пострадалия груба небрежност, изразяваща се в явно
пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до работата му /Решение №
36 от 28.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5328/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Десислава Попколева/.
Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства се налага
изводът за проявена груба небрежност от страна на пострадалия, вследствие
на която е настъпила трудовата злополука, поради което е налице основание за
намаляване на отговорността на работодателя. Поведението на работника,
предвид голямата дълбочина на изкопа, в който той доброволно е влязъл, без
да е напълно подсигурен срещу затрупване, разкрива липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. ********
При това положение и като има предвид безспорното по делото
обстоятелство, че на всеки ищец е изплатено от третото лице-помагач
застрахователно обезщетение за смъртта на наследодателя им в размер на
9
19 880 лева, въззивната инстанция определя крайните размери на
обезщетенията, които трябва да бъдат присъдени на ищците: на съпругата -
85 120 лева /150 000 лева минус 45 000 лева /30 % от 150 000 лева/ минус
19 880 лева/, и на всяко от двете деца - 50 120 лева /100 000 лева минус 30 000
лева /30 % от 100 000 лева/ минус 19 880 лева/, заедно със законната лихва,
считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане.
Атакуваното решение трябва да бъде отменено изцяло, защото в него е
пропуснато да се отбележи важното обстоятелство, че претенциите са
предявени като частични, а също така и за яснота и прецизност на всеки от
диспозитивите. На отмяна подлежат и постановените от първата инстанция
актове във връзка с разноските - решение № 266 от 28.10.2024 г., определение
№ 724 от 28.10.2024 г. и определение № 725 от 28.10.2024 г., понеже се налага
преизчисляване и ново присъждане на тези разноски.
Адвокатът на ищците претендира присъждане на възнаграждения по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и за двете инстанции. Такова за настоящата
инстанция не му се следва, тъй като неговата въззивна жалба не се уважава, а
се уважава тази на ответната страна, свързана със съпричиняването. За
представителството на тримата ищци пред първата инстанция, на адвокат М.
Б. е справедливо да се определи и присъди възнаграждение в общ размер на
15 000 лева, при съобразяване на обстоятелството, че съдът не е обвързан от
сумите, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, както и след отчитане на фактическата и правна сложност
на спора, извършените процесуални действия и постигнатите крайни
резултати.
На работодателя се следват разноски и за двете инстанции, изчислени и
присъдени съобразно отхвърлените части на исковете. Възнаграждението на
адвокат С. Н пред първата инстанция е прекомерно с оглед на фактическата и
правна сложност на спора, извършените процесуални действия и събираните
доказателства, поради което първо трябва да бъде намалено до същия размер
като на адвокат Б. и после да бъде присъдено по съразмерност. Хонорарът й
пред настоящата инстанция също се явява прекомерен и подлежи на
редуциране, предвид изхода от въззивното обжалване и несъбирането на
доказателства пред втората инстанция.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 166 от 03.07.2024 г., решение № 266 от 28.10.2024 г.,
определение № 724 от 28.10.2024 г. и определение № 725 от 28.10.2024 г.,
постановени по гражданско дело № 71 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев.
ОСЪЖДА „А - С“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
А, общ. Х, обл. Б, ул. „Е“ № , представлявано от В Н А, да заплати на И. Р. Б.,
ЕГН **********, адрес с. А, общ. Х, обл. Б, ул. „Ч в“ № 6, сумата от 85 120
10
/осемдесет и пет хиляди сто и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
смъртта на нейния съпруг Ю. Ю. Б., ЕГН **********, настъпила на 28.11.2022
г. в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази
главница, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на главницата,
и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за разликата
между присъдените 85 120 /осемдесет и пет хиляди сто и двадесет/ лева и
претендираните 100 000 /сто хиляди/ лева, предявени като частичен иск от
200 000 /двеста хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „А - С“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
А., общ. Х, обл. Б., ул. „Е. П.“ №, представлявано от В. Н. А., да заплати на Е.
Ю. Б., ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Б, ул. „Ч. № , сумата от 50
120 /петдесет хиляди сто и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
смъртта на неговия баща Ю. Ю. Б., ЕГН **********, настъпила на 28.11.2022
г. в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази
главница, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на главницата,
и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за разликата
между присъдените 50 120 /петдесет хиляди сто и двадесет/ лева и
претендираните 100 000 /сто хиляди/ лева, предявени като частичен иск от
200 000 /двеста хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „А - С“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление с. А., общ.
Х., обл. Б, ул. „Е. П.“ №, представлявано от В. Н. А, да заплати на Е. Ю. Б.,
ЕГН **********, адрес с. А, общ. Х, обл. Б, ул. „Ч“ № 6, сумата от 50 120
/петдесет хиляди сто и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
смъртта на нейния баща Ю Ю Б., ЕГН **********, настъпила на 28.11.2022 г.
в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази
главница, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на главницата,
и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за разликата
между присъдените 50 120 /петдесет хиляди сто и двадесет/ лева и
претендираните 100 000 /сто хиляди/ лева, предявени като частичен иск от
200 000 /двеста хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „А - С“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление с. А, общ. Х,
обл. Б, ул. „Е П“ № , представлявано от В. Н. А, да заплати на адвокат М. И. Б.
от Адвокатска колегия П, кантора гр. П, р-н „Ц.“, ул. „Д-р Г. В.“ №, ет., оф.,
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за представителството на
тримата ищци пред първата инстанция, в общ размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА И. Р. Б., ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Б., ул. „Ч“ № .,
да заплати на „А - С“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление с. А.,
общ. Х, обл. Б, ул. „Е П“ №, представлявано от В. Н. А. сумата от 2050 /две
хиляди и петдесет/ лева, представляваща следващи се разноски за
11
производството пред районния съд, и сумата от 700 /седемстотин/ лева,
представляваща следващи се разноски за производството пред втората
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Е. Ю. Б., ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х. обл. Б., ул. „Ч“ №,
да заплати на „А - С.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. А., общ. Х., обл. Б, ул. „Е. П.“ №, представлявано от В. Н. А.,
сумата от 2050 /две хиляди и петдесет/ лева, представляваща следващи се
разноски за производството пред районния съд, и сумата от 700 /седемстотин/
лева, представляваща следващи се разноски за производството пред втората
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Е. Ю. Б., ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Бл., ул. „Ч.“
№, да заплати на „А - С.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. А., общ. Х., обл. Б, ул. „Е. П.“ № , представлявано от В.Н.А.,
сумата от 2050 /две хиляди и петдесет/ лева, представляваща следващи се
разноски за производството пред районния съд, и сумата от 700 /седемстотин/
лева, представляваща следващи се разноски за производството пред втората
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „А - Строй“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. А, общ. Х, обл. Б, ул. „Е П“ №, представлявано от В Н А, да
внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 7415 /седем хиляди четиристотин и
петнадесет/ лева, представляваща дължаща се държавна такса за уважените
части на исковете, и сумата от 630 /шестстотин и тридесет/ лева,
представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите
лица в първата съдебна инстанция.
Настоящото решение е постановено при участието на ЗАД „Е.“, ЕИК.
седалище и адрес на управление гр. С, р-н „И“, бул. „Х К“ №, представлявано
от Д С Д и Р. Г., като трето лице-помагач на „А - С“ ЕООД, ЕИК , седалище и
адрес на управление с. А., общ. Х., обл. Б, ул. „Е. П.“ № , представлявано от В.
Н. А.
На И. Р. Б., Е. Ю. Б. и Е. Ю. Б. /чрез адвокат М. Б./, „А - Строй“ ЕООД /чрез
адвокат С. Н/ и ЗАД „Е“ ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на настоящия въззивен
съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях в едномесечен срок, считано
от връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и
чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България, с
касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13