Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 01.08.2019 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
03.07. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Таня Кемерова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1235 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 191/26.03.2019 г.
по гр.д. №2793/2018 г. по описа на
Районен съд-К.,в частта ,с която се признава за установено по отношение на „К.“
ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, че съществува
вземане на „Е.-П.Е.У.” ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.В.***,
за сумите: 350.00 лв. главница, явяваща
се компенсаторна неустойка, 57.75 лв. мораторна лихва за забава от 06.01.2017
г. до 22.08.2018 г. по договор за комбинирани услуги №**********/ 10.11.2016г.
за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща
група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Е. и законна лихва
върху главницата от 13.09.2018 г. до изплащане на вземането.
Въззивникът „К.“ ЕООД
ЕИК *** гр. К. излага доводи за
незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно съдебно решение.Моли
същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора ,с което
изцяло да се отхвърли предявения иск.Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемият „Е.-П.Е.У.“
ЕООД гр.В. ЕИК *** чрез процесуалния си представител счита,че въззивната жалба
следва да се остави без уважение ,а решението на районния съд в обжалваната
част като правилно и законосъобразно-потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№2325/2018 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Е.-П.Е.У.“ ЕООД заявление е
издадена заповед №1359/17.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника „К.н“ ЕООД за сумите: 350 лв. главница, 60.09 лв.
мораторна лихва за забава от 12.12.2016 г. до 22.08.2018 г. и законната лихва
върху главницата от 13.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и 75 лв.
разноски, от които: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид подаденото възражение по
чл.414 от ГПК предявения установителен иск е допустим.
В първоинстанционното производство ищецът е
представил заверено копие на Договорът за комбинирани услуги за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща
група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Е., ведно с
Приложение №1, подписан от страните.Този договор е сключен на 10.11.2016 г. в
гр.К., между „Е.-П.Е.У.“ ЕООД като продавач и „К.“ ООД като купувач, на
основание чл.100, ал.1 от ЗЕ, с предмет-„продажба и доставка на нетна активна
електрическа енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в
договора- чл.2, със срок на договора 12 месеца, считано от началото на
доставката на ел.енергия до обекта, посочен в Приложение №1/ магазин в гр.К., ***,
с ИТН:2009145/ - чл.4, ал.2.Не е спорно също така, че писмо от 29.11.2016 г., с
което, управителят на „К.“ ЕООД заявява, че „оттегля всички документи,
предоставени на Е.-П.Е.У.“ ЕООД във
връзка със смяна на доставчик на ел.енергия“ е получено от ищеца по имейл.
Представено е и от ответника заверено копие на Договорът за
комбинирани услуги №ПКСП-**********/10.11.2016 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги по условията на продукт Е., ведно с Приложение №1, подписани
единствено от ответника, с идентично с представения от ищеца договор за
комбинирани услуги съдържание. Видно от писмо изх.№8014226-1-1/30.11.2018 г. на ЕРЮГ,
ЕВН група, не е искана от „Е.-П.Е.У.“ ЕООД смяна на доставчика/координатор на
балансираща група и не е осъществена смяна на КБГ за обект с адрес гр.К., ***,
с ИТН-2009145.
Пред районния съд е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. На осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първата инстанция относно анализа на експертното заключение.
Не се спори по делото, че „Е.-П.Е.У.“
ЕООД е лицензиран търговец на електрическа енергия на пазара на балансираща
енергия и лицензирано дружество, регистрирано към Електроенергийния системен
оператор, черпещо права от ЗЕ и ПТЕЕ, съгласно Лицензия №Л-199-15/27.02.2016 г.
,а ответникът е краен клиент по смисъла на §1, т.27г от ДР на ЗЕ, за обект
-магазин, находящ се в гр.К., на ***, с ИТН-2009145.
Във въззивната жалба се правят оплаквания,че
неправилно първоинстанционния съд е формирал воля,че договорът за
покупко-продажба на ел.енергия е консесуален и неформален.Действително в т.4 от
договора страните са се договорили,че същият влиза в сила,само след
подписването му от страните.С оглед на събраните по делото доказателства съдът
приема,че с подписването от ответника на 10.11.2016 г. на договора за
комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на
продукт Е., Приложение №1 и декларация-съгласие между страните по делото са възникнали
облигационни задължения.В депозирания пред районния съд отговор ответникът
признава,че на 10.11.2016 г. е подписал договор за комбинирани услуги №
**********/10.11.2016 г. В хода на производството не се доказва твърдението на
въззивника,че към момента на подписване на договора не са му предоставени
общите условия.В този смисъл въззивният съд счита за неоснователно твърдението
на въззивника,че оттеглянето не нарушава договора от 10.11.2016 г.
В чл.21, ал.3 на процесния договор
за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия страните са
уговорили неустойка в размер на 350 лв. при едностранно прекратяване на
договора от страна на купувача преди доставката съгласно чл.4, ал.4 от
договора-първо число на месеца, следващ месеца на подписване на договора и след
получено потвърждение от мрежовия оператор за осъществен процес по смяна на
координатора съгласно ПТЕЕ. С изпратеното до ищеца писмено изявление от
29.11.2016 г. ответникът се е отказал от договора, поради което дължи уговорената
неустойка.В тази хипотеза кредиторът не следва да доказва наличието на
настъпили вреди.Изискуемостта за плащане на неустойката произтича от
договорната клауза и не е обусловено от наличието на отправена покана за
изпълнение на това задължение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираната
неустойка. Това възражение е неоснователно предвид търговския характер на
сделката и качеството на търговци на страните.Следва да се приложи чл.309 от ТЗ.
Предявеният акцесорен иск за мораторна
лихва е основателен,тъй като в чл.21
ал.4 от договора е уговорен срок за плащане на неустойката-30 дни,считано от
датата на писменото й предявяване.Ответникът признава,че е получил на
05.12.2016 г. покана за плащане,поради което мораторната лихва следва да се
присъди в установения размер-57,75 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира,че
решението на районния съд в обжалваната част е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.В полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 191/26.03.2019 г. по
гр.д. №2793/2018 г. по описа на Районен
съд-К. в обжалваната част.
ОСЪЖДА
„К.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.К.,
*** да заплати на „Е.-П.Е.У.” ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.В.*** сумата 100 лв./сто лева/-юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: