Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

04.07.2018

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На		петнадесети март				Година	2018

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело номер

900

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Ч. Р. Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез юрисконсулт Ц.М., против „Л.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., общ. Р., обл. В., бл. 6, вх. Б, ап. 13, представлявано от К.а.м., с която ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на: трансформаторен пост находящ се в гр. Р., пл. № 95, кв. 2, както и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да се отмени нотариален акт за констатиране на право на собственост на недвижим имот № 22, том 2, нот. дело № 244/07.03.2007 г.  Претендират се и разноски.

На ответника е изпратен препис от молбата с приложенията. В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК,  е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва изцяло иска. Твърди, че е изключителен собственик на процесния трафопост, имало е разговори и започната процедура за изкупуването му от ищеца по реда на Закона за енергетиката, ищецът е изготвил доклад на оценител относно стойността на обекта, но през 2012 г. ищецът уведомил ответника че прекратява процедурата по придобиване на трансформатора.

Правното основание на иска е чл. 124 ГПК вр. с чл. 537 ал. 2 ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е търговско такова и е регистрирано по ТЗ и получило лицензия при условията и реда на Закона за Енергетиката за извършване на дейности по преобразуване, пренос и разпределение на ел. енергия на територията на западна България, включително на територията на Община Р.. В качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1 т. 24 от ДР на Закона за енергетиката дружеството е собственик и владее всички енергийни обекти, част от електроразпределителната мрежа на територията на Община Р.. Твърди още, че в това си качество на лицензирано енергийно предприятие ищеца е собственик и води в активите си енергийни обекти сред които и трансформаторен пост находящ се в гр. Р., пл. № 95 в кв. 2 с площ от 20 кв. м. ведно с отстъпено право на строеж и сервитутни права. Твърди, че за същия имот притежава акт за държавна  частна собственост № 1392/16.02.2004 г. издаден от областния управител на област В. и вписан в РС Мездра по № 238 том II, дело № 352 дв. вх. № 476 от 26.03.2004 г. Твърди, че след направени справки в Община Р. не са могли да се снабдят с данъчна оценка и скица на имота тъй като претенции върху него предявява ответното дружество, като се позовава на нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № 22 том II, нот. дело № 244 /07.03.2007 г. на Съдията по вписванията при МзРС. С оглед горното обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск. Оспорва издадения констативен нотариален акт, като твърди, че той е издаден през 2007 г. при действието и на Закона за енергетиката, след като този трафопост е бил заведен вече в активите на ищеца. Твърди, че обектите са със специфично функционално предназначение като енергиен обект /трансформаторен пост построен през 1978 г., както е отразено в цитирания по-горе акт за държавна  частна собственост/ на основание закона за електростопанството от 1948 г. /отм./, последвалия го закона за електростопанството от 1975 г. /отм./, са извън свободния търговски оборот, като единствения хипотетичен приемател - купувач може да бъде само енергийно предприятие по смисъла на § 1 т. 24 от ДР на ЗЕ.

Въз основа на горното твърди, че ответника не може да е придобил трафопоста чрез преобразуване на ЮЛ, защото енергийните обекти не са се предоставяли на енергийните предприятия и в последствие са включени в капитала на НЕК, не може да го е придобил чрез приватизация, защото законът го забранява и не може да го е придобил с покупко-продажба от друго лице, защото никой не може да придобие права които праводателят му не притежава. На това основание оспорва констативния нотариален акт на ответника и моли да бъде отменен. В исковата молба ищецът обосновава правото си на собственост на процесния трафопост съгласно издадения акт за държавна частна собственост чрез изложение на обстоятелства и представяне на писмени доказателства, от които е видно, че ищеца е правоприемник на активите в Северозападна България на НЕК ЕАД. Това обстоятелства не се оспорва от ответника и съдът намира за ненужно да преповтаря изложеното в исковата молба в тази насока. В подкрепа на обстоятелството, че трафопоста се води в дълготрайните активи на дружеството по сметка № 203 сгради.

В писмения си отговор ответното дружество твърди, че недвижимият имот предмет на установителния иск е придобит от ответното дружество по силата на няколко възмездни сделки – нот. акт за покупко-продажба № 57, том I, нот. дело № 168/97 г. на МзРС, договор за покупко-продажба на нежилищен имот и ликвидиране на съсобственост в гр. Р., от 04.04.97 г., и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 97 том III, нот. дело № 549/2007 г. като твърди че от датата на придобиване на недвижимия имот в него се е намирал процесния трансформатор. Твърди още, че ответното дружество и ищеца са започнали процедура по закупуване на трансформатора, като е била оформена и писмена кореспонденция съобразно изискването на закона, съставен е бил констативен протокол, който е приложен на стр. 80 от делото, в който е записано ,че трансформатора е собственост на ответното дружество и се предлага да бъде изкупен енергийния обект. Този протокол е подписан от представител на собственика и представител на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД. Изготвен е бил доклад на оценител относно стойността на обект. С писмо от 03.08.2012 г., приложено лист 101 от делото ищцовото дружество е уведомила ответника че прекратява процедурата за придобиване на трансформаторния пост. Въз основа на представените и приети по делото с отговора писмени доказателства ответника моли иска да бъде отхвърлен.

По делото е разпитан свидетеля Кузманов, който твърди че докато предприятието е работело трафопоста е поддържан, сменяно е масло, имало е правоспособен човек, който имал правата да го почиства и да го поддържа. Не знае работници на ЧЕЗ да са влизали в трафопоста. Това е било докато „Л.Д.“ е работел.

По делото е назначена и изслушана съдебно електротехническа експертиза, заключението на която неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е дало заключение,че процесния трафопост се намира на територията на производствена база на бившето предприятие „ТПК Дъб“. От разпределителното табло на трафопоста са захранени потребители както следва: Производствена фирма „Л.Д.“ ЕООД, общинско предприятия „БКС“ и производствено предприятие ТПК „Дърводелски цех“, със съответните абонатни номера.

При така изясненото от фактическа страна, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.

Ищецът има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск в защита на правото си на собственост върху процесния трафопост предвид оспорването от страна на ответника, манифестирано чрез снабдяването му с констативен нотариален акт за същия имот.

По делото не се спори, че трафопостът се намира в парцел, който е собственост на ответника и се владее от него.

Спорът между страните е съсредоточен около това: Собственик ли е ответника на процесния трафопост, предвид обстоятелството, че енергийните обекти по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за електростопанството (отм.), който е действал по време на построяването на трафопоста /съгласно АДС – 1978 г., а съгласно отразеното в удостоверението за търпимост на стр. 86 от делото – 1973 год./, са вещи извън гражданския оборот и не могат да се придобиват от частни субекти, тъй като представляват държавна собственост, а същевременно ал. 2 на същия текст сочи, че кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия.

По делото не са представени данни от страните, кой е построил процесния трафопост, както и собствеността му до момента на придобиване собствеността на терена от ответника, който като такъв е собственик и на постройките върху него, ако не е установено друго /чл. 92 ЗС/. Обстоятелството, че собственик на терена е ответното дружество не се оспорва от страните.  

Правният въпрос, свързан с горното е относно приложимостта на §4, ал.11 от Закона за енергетиката.

За да се отговори на този въпрос е необходимо да се проследи действащото законодателство към момента на изграждане на трафопоста, както и към момента на придобиване на терена, върху който е построен, от ответника.

Самият трафопост е построен през 1978 год. като енергиен обект, но дали е бил предназначен да захранва единствено построилото го предприятие и е представлявал част от неговата вътрешно-заводска инфраструктура, по делото няма данни.

Съгласно чл. 8 ал. 2 от действалия по това време Закон за електростопанството (отм.), електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на електрическа енергия и необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система, включително и заводските централи, се изграждат и поддържат от потребителите. Те упражняват и контрола за техническа изправност и безопасност при стопанисваните от тях електрически съоръжения съгласно чл. 21 от Закона за електростопанството /отм./.

Цитираните разпоредби уреждат случаите, когато според предвиденото в чл. 2 ал. 2 ЗЕ (отм.) в сила до 20.07.2009 год., изключение, енергийни обекти могат да принадлежат на частноправни субекти. По делото не е установено процесният трафопост да е бил включен в баланса на изградилото го предприятие, а евентуално след преобразуването му в търговско дружество – в капитала на същото чрез изричен акт на отрасловия министър в качеството му на орган за управление и разпореждане с държавно имущество.

С §4 от Закона за енергетиката, с който е отменен Законът за електростопанството, са въведени разпоредби, по силата на които енергийните обекти и съоръжения, които към момента на влизането му в сила са собственост на трети лица, подлежат на задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия.

По този начин самият закон признава правото на частноправни субекти, различни от енергийните предприятия, да притежават такива обекти. От текстовете на §4 от Закона за енергетиката става ясно, че частна собственост върху енергийни обекти, подлежащи на изкупуване по реда на този закон, може да е възникнала в резултат от реституция или приватизация, а така също и в случаите на частна държавна или общинска собственост, когато обектите са изградени със средства от държавния или общински бюджет. Във всички хипотези обаче, собствеността преминава върху съответното преносно или разпределително предприятие възмездно, срещу заплащане на пазарната стойност на енергийния обект и по реда, определен със закона.

Разпоредбата на §4, ал.11 от Закона за енергетиката създава едно изключение от посоченото правило. С този текст е уредена частична недействителност на приватизационния договор по отношение на енергийни обекти, с които се захранва повече от един потребител. В тези случаи по силата на закона е отнето вещно-правното прехвърлително действие на сделката, касаещо собствеността върху такива обекти, но въпреки това тяхното придобиване от енергийните предприятия следва да се извърши по реда на предходните алинеи – т.е. възмездно. Тълкуването на текста налага извода, че в тези случаи енергийното предприятие трябва да заплати стойността на съответния обект в полза на държавата, защото собствеността е останала държавна, а не е преминала върху приватизиращото дружество. Тази последица ще настъпи обаче само при наличието на предвидената в §4 ал. 11 от ЗЕ предпоставка, а именно – подлежащият на изкупуване енергиен обект да захранва повече от един потребител. Тази разпоредба обаче е неприложима в случая.

Видно от заключението на съдебно електротехническата експертиза, процесния трансформаторен пост захранва с ниско напрежение три потребителя със съответните посочени в заключението абонатни номера. Липсват данни по делото обаче кога са присъединени вторият и третият потребител към трафопоста. Това е важно, тъй като в констативния протокол на лист 80 от делото, подписан от представител на „Л.Д.“ и представители на ищцовото дружество, е посочено, че собственикът „Л.Д.“ ще предаде на „Чез Разпределение България“ за експлоатация и поддръжка трансформаторния пост и оборудване. Това изявление, вписано в констативния протокол, може да се приеме за извън съдебно признание, направено от ищеца, че собственик е ответника. В този констативен протокол не е отразено колко потребителя се захранват от процесния трафопост. Посочен е само един диспечерски номер.

Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма, се следва от закона - чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен, както е в конкретния случай, /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ, от гледна точка на подписа, е автентичен, а доколкото не е спорен от гледна точка на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. Само по себе си признанието на факт, писмено или устно, за разлика от съдебното признание на иска, не налага неговото доказване с други доказателствени средства, но като елемент на доказателствения материал по делото, следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства.

Освен това, по отношение наведеното от ищеца обстоятелство, че с процесния тансформатор се захранват няколко обекта, по същия начин следва да се цени и писмото, отправено от ищеца до ответника и съдържащо се на лист 101 от делото, в което е посочено изявлението на ищеца, че прекратява започналата процедура за придобиване на процесния трансформатор при условията на § 4 от ПЗР на Закона на енергетиката, поради подписан предварителен договор за присъединяване на друг обект за електроснабдяване. От горното може да се направи извод, че до този момент процесния трансформаторен пост е захранвал само ответното дружество. И това не се оспорва от страните.

По отношения оспорения в отговора на ответника Акт за държавна собственост, в който процесния трансформатор е вписан като частна държавна собственост и е включен в капитала на праводателя на ищеца „Електроразпределение Плевен“ ЕАД: Акта за частна държавна собственост № 1392/16.02.2004 г.на Областния управител на гр. В. вписан в СВ при МзРС, няма правопораждащо действие(чл. 5 ал. 3 от ЗДС), т.е. статута на имота се извлича не от това какъв акт за държавна (респ.общинска) собственост е съставен за него, а от неговото предназначение и начин на ползване, респ. техническата му характеристика.

 Съгласно разпоредбата  на  чл. 5 ал. 2 и 3 от Закона за държавната собственост, АДС е официален документ, съставен от определените в закона ред и форма, утвърден от посочените в закона длъжностни лица, който няма правопораждащо действие, но съгласно чл.  114. ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.

След като в настоящия случай не се доказа ищеца да е собственик на процесния трафопост, следва да се приеме, че собственик е ответното дружество, и констатациите в АДС следва да се приемат за оборени.

В конкретния случай следва да се приеме, че ищеца не е собственик на процесния трансформаторен пост, а ще следва да го придобие по реда на §4 ПЗР на Закона за енергетиката.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв ще следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и иска за отмяна на нотариален акт за констатиране на право на собственост на недвижим имот № 22, том 2, нот. дело № 244/07.03.2007 г., която отмяна следва от уважаване на установителния иск.

На основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ч. Р. Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Б. М. Б. Център“, иск против „Л.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., общ. Р., обл. В., бл. 6, вх. Б, ап. 13, с който ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на: трансформаторен пост находящ се в гр. Р., пл. № 95, кв. 2, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ч. Р. Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Б. М. Б.Център“, иск против „Л.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., общ. Р., обл. В., бл. 6, вх. Б, ап. 13, за отмяна, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, на нотариален акт за констатиране на право на собственост на недвижим имот № 22, том 2, нот. дело № 244/07.03.2007 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Ч. Р. Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Б. М.Б.Център“, да заплати на „Л.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., общ. Р., обл. В., бл. 6, вх. Б, ап. 13, направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: