Решение по дело №203/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 196
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20211700500203
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Перник , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500203 по описа за 2021 година
С решение №260053/26.01.2021год. , постановено по гр.дело № 5587/2020год. Пeрнишкият
районен съд е признал за установено по отношение на И. С. М. от *** , че дължи на „
Топлофикация Перник“ АД гр.П. сумата от 358.15лева , представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от 46.89лева ,представляваща
обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2018год. до 06.07.2020год. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 03.08.2020год. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния размер на главницата 716.30лева за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2019год. и законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 93.79лева за периода от 10.07.2018год. до 06.07.2020год.
Със същото решение съдът е осъдил „ Топлофикация Перник“ АД да заплати на И.М.
сумата от 600 лева , сторени разноски в заповедното и исково производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал И.М.,който го ожалва в ЧАСТТА МУ ,
в която е уважен предявения против него иск по чл.422 от ГПК. Според жалбоподателя
решението на районния съд в обжалваната му част е недопустимо като постановено по
недопустим иск. Жалбоподателят твърди, че за сумите като главица и лихва ,за които искът
1
по чл.422 от ГПК е уважен , липсва възражение по чл. 414 от ГПК ,тъй като в подаденото
такова от него изрично е признал тяхната дължимост. С оглед на това счита , че
предявеният иск по отношение на тези суми иск по чл.422 от ГПК е лишен от правен
интерес и моли решението ,в обжалваната му част, да бъде обезсилено и да му бъдат
присъдени направените по делото, в частност и пред настоящата инстанция разноски.
Въззиваемата страна не е допизирала в срок писмен отговор. С приложената по делото
молба моли обжалваното решение да бъде потвърдено , като й бъдат писъдени разноски за
въззивното производство .
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните намира за установено следното:
Със заявление от 03.08.2020год. , „ Топлофикация Перник“ АД е поискала издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И. С. М. за сумата от
716.30лева,представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в в *** за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год.,
както и сумата от 93.79лева , представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за
периода от 10.07.2018год. до 06..07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год.
Искането е уважено и за сумите по заявлението е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ***год. по ч. гр.дело № 3900/2020год. по описа на ПРС, ведно със
сумата от 25 лева държавна такса и сумата от 50лева –юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок длъжникът И.М. е подал възражение по чл.414 от
ГПК , оспорвайки вземането по заповедта над сумата от 358.15лева главница и над сумата
46.99 лева лихва. Изрично е заявил ,че не оспорва и признава дължимостта на 358.15лева
главница и 46.99 лева лихва или за ½ част оспорва дължимостта, а за другата 1 / 2 част-
признава нейната дължимост.
В изпълнение указанията на съда заявителят –„ Топлофикация Перник“ АД е предявил иск
по чл.422 от ГПК за цялото вземане по заповедта за изпълнение . С постановеното по иска
Решение № 260053/26.01.2021год. районния съд е уважил иска по чл.422 от ГПК за сума в
размер на 358.15лева като част от общата стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2019год., както и сумата от 46.89лева ,като представляваща част от обезщетение за
забава на месечни плащания за периода от 10.07.2018год. до 06.07.2020год. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 03.08.2020год. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за
разликата до пълния размер на главницата и лихвата , респ.за част , равна на уважената. За
да уважи частично иска съдът се е позовал на установеното от фактическа страна по делото ,
а именно ,че ответника е собственик на 1 / 2 част от топлоснабдения имот,респ. дължи
доставена и потребена топлинна енергия за него съответстваща на правата му в
2
съсобствеността .
Доколкото предявеният пред районния съд иск е установителен, то наличието на правен
интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв
правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в
полза на кредитора заповед за изпълнение. В чл. 414 ГПК е предвидена възможност за
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение или нейна част. Доколкото в случая
размерът на задължението на длъжника е установим и този размер на дълга не е оспорен от
жалбоподателя , а изрично е признат от него, то следва извод, че предявеният против него
установителен иск за неоспорената сума и период е недопустим. Заповедта, с оглед
разпоредбата на чл. 416 ГПК, в невъзразената й част, влиза в сила и подлежи на изпълнение.
Т.е. след като е призната дължимост на конкретно вземане, то и заявителят няма правен
интерес да предяви иск за това вземане. Посоченото във възражението, че не се дължи 1 / 2
част от сумата, описана в заповедта, преценено във връзка с направеното признание за
дължимост на тази част , по съществото си съставлява оспорване на заповедта в останалата
й част и по отношение на нея заявителят има интерес от предявяване на иска .
В случая установителния иск е предявен за цялата сума по заповедта за изпълнение ,като
районния съд го е уважил за 1 / 2 част от исковата претенция и го е отхвърлил за останалата
1 / 2 част от исковата претенция. С оглед установеното по делото , а именно че длъжникът е
собственик на 1 / 2 ид.част от топлоснабдения апартамент , разгледано във връзка с
мотивите на съдебния акт,намала извод ,че искът е уважен именно за притежаваните от
жалбоподателя идеални части в съсобствеността ,респ. за тази част от вземането по
заповедта за изпълнение,за която е направил признание за дължимост.
Предвид гореизложеното съдът намира, че след като за сумите, за които е уважен иска по
отношение на И.М. няма възражение по чл. 414 ГПК, то и решението в частта му, с която е
уважен предявеният против него установителен иск е недопустимо като постановено по
недопустим иск, поради което и същото в тази му част следва да се обезсили и
производството по делото да се прекрати.
По отношение отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника- жалбоподател в
настоящото производство е дължат направените по делото разноски. Това е така ,тъй като
иска по чл.422 от ГПК за 1 / 2 част от сумата по заповедта за изпълнение е предявен
въпреки липсата на оспорване, тоест при липсата на възражение по чл.414 от ГПК , поради
което не може да се приеме ,че е станал причина за завеждане на делото. С оглед на това и
предвид прекратявне на делото ,то същият има право на разноски както и исковото ,така и в
заповедното производство , съответстващи на признатата от него част от вземането.
Събразявайки горното ,съдът намира ,че въззиваемото дружество следва да заплати на
3
жалбоподателя направените във въззивното производство разноски,които са в размер на
328лева. Не следва да му се присъждат такива за исковото производство пред районния съд
и заповедното производство,тъй като те са му присъдени с първоинстанционното решение и
с повторното им присъждане би се обогатил неоснователно.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260053/26.01.2021год. , постановено по гр.дело № 05587/2020год.
по описа на Пернишкия районен съд , с което е признато за установено по отношение И. С.
М. от *** , че дължи на „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. сумата от 358.15лева ,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от
46.89лева ,представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от
10.07.2018год. до 06.07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ***год. по ч. гр.дело № 3900/2020год. по описа на ПРС като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради липса на възражение по чл.414 от ГПК за
тази част , подадено от И.М..
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № № ***год. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр.дело № 03900/2020год. по описа на Пернишкия районен съд ,в частта й ,в
която е разпоредено И.М. да заплати на „ Топлофикация Перник“ сумата от 358.15лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от
46.89лева , представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от
10.07.2018год. до 06.07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на И. С. М. с ЕГН ********** от *** сумата от 328 лева
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за прилагане на ч.гр.дело № 03900/2020 год.
по описа на Пернишкия районен съд.

4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5