Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12873 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.И.М., ЕГН **********, с адрес *** за делба
на следния недвижим имот: Апартамент № 40 с административен адрес гр. Варна, ****,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № **** по КК и КР на гр.
Варна, с площ от 111,85 кв.м., с прилежащи части: изба № 17 с площ от 16,43
кв.м. и таван № 15 с площ от 5,52 кв.м., както и 2,3076 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, при граници: на същия етаж – имоти ****и ****,
под обекта – имот ****и над обекта – няма, находящ се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор № ****, при квоти: ½ ид.ч. за С.А.С. и
½ ид.ч. за М.И.М., при запазено пожизнено право на ползване върху целия
имот на дарителката ****.
В исковата молба са изложени твърдения, че С.А.С. и М.И.М.
са съсобственици на горепосочения недвижим имот. С нот. акт №150, том LXIII, дело №15495/1993г. на Варненски нотариус, ****и ****
/възходящи на страните/ дарили на последните Апартамент № 40 с административен
адрес гр. Варна, ****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ****
по КК и КР на гр. Варна, с площ от 111,85 кв.м., с прилежащи части: изба № 17 с
площ от 16,43 кв.м. и таван № 15 с площ от 5,52 кв.м., както и 2,3076 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: на същия етаж
– имоти ****и ****, под обекта – имот ****и над обекта – няма, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****. С дарението
дарителите си запазили пожизнено правото на ползване върху подарения имот. Дарителят
****починал на 02.01.1998г., като към настощия момент право на ползване върху
целия имот имала дарителката ****. През м. март 2019г. ответникът извел
дарителката от жилището, без да й обясни къде я води и я настанил в старчески
дом „св. Георги“-Варна без нейно съгласие и от тогава ползвал еднолично целия
имот и лишавал ищеца от ползване на неговата припадаща се част.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който не оспорва предявения иск. Не се оспорва придобиването на
имота от страните по силата на договор за дарение. Желае прекратяване на собствеността като
придобие дела на ищеца срещу справедлива цена. Оспорва твърдението, че е извел
дарителката от имота против волята й и ползва еднолично същия. Твърди, че
дарителката е настанена в дом за стари хора с нейно съгласие и предвид здравословното
й състояние.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №150,
том LXIII, дело №15495/1993г. на Варненски нотариус Александър Ганчев, на 21.12.1993г. е сключен договор за дарение, по силата
на който ****с ЕГН ********** и **** с ЕГН ********** са дарили на своите внуци
С.А.С. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН ********** апартамент № 40 с
административен адрес гр. Варна, ****, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № **** по КК и КР на гр. Варна, с площ от 111,85 кв.м., с
прилежащи части: изба № 17 с площ от 16,43 кв.м. и таван № 15 с площ от 5,52
кв.м., както и 2,3076 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, при граници: на същия етаж – имоти ****и ****, под обекта – имот ****и
над обекта – няма, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ****. Дарителите са запазили пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху процесния имот за всеки от двамата
поотделно.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от
ЗС.
В първата фаза на производството по
съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице
и при какви квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в
съсобствеността.
Установи се по делото, че процесният недвижим имот е
придобит от страните по силата на договор за дарение, сключен с техните баба и
дядо ****и ****, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №150,
том LXIII, дело №15495/1993г. на Варненски нотариус Александър Ганчев. Доколкото не е посочен при
какви идеални части се прехвърля процесния имот, следва да се приеме, че
страните са го придобили при равни квоти.
Предвид изложеното съдът намира, че процесния недвижим
имот е съсобствен между страните по делото, при квоти, както следва: ½ ид.ч. за С.А.С. и ½ ид.ч. за М.И.М..
Във връзка с договора за дарение на процесния имот от
21.12.1993г., следва да се има предвид, че дарителите са запазили пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху същия. Видно от представеното по делото
препис-извлечение от акт за смърт №0004/02.01.1998г., издаден от Район
“Приморски“ – община Варна, дарителят ****е починал на 02.01.1998г., предвид
което неговото право на ползване върху имота се е прекратило. Върху имота обаче все още тежи правото на
ползване на дарителката ****.
Ограниченото вещно право на ползване по чл. 56 ЗС дава
право на едно лице-несобственик да ползва вещта, съгласно нейното
предназначение и да получава добивите от нея, без да променя съществено вещта,
т. е. то е абсолютно вещно право върху чужд имот и се изчерпва с правомощията
за използване на вещта, без да се накърнява субстанцията и предназначението й.
Съдържанието на това право покрива по обем правомощието на собственика да
ползва и да си служи с вещта. Титулярът на голата собственост обаче
може да реализира останалите права, произтичащи от нейното съдържание. Вещното
право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС действа еднакво срещу собственика на
обременения имот и срещу всички други лица. И той и те са носители на
задължения за въздържане от въздействие върху имота, несъвместими с правото на
ползване и защитата на това право се осъществява с помощта на петиторните и владелческите искове,
Запазеното право на ползване е определено в чл. 56 ЗС, като право да се ползва
дадена вещ според нейното предназначение и тя следва вещта. Дори и с промяната
на предназначението правото се запазва и остава да тежи върху имота. Ето защо,
задължение на делбения съд е при наличието на учредено вещното право
върху имота предмет на делбата, това право да бъде посочено, тъй като
обременява недвижимия имот за който се допуска и ще се извършва делбата,
въпреки че всички искове относими към правото на защита на тези вещни
права, не могат да накърнят правата на съсобствениците на имота /в този см.
Решение № 735 от 18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 405/2005 г., ГК, I г. о./.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим имот:
Апартамент № 40 с административен адрес гр. Варна, ****, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № **** по КК и КР на гр. Варна, с площ от
111,85 кв.м., с прилежащи части: изба № 17 с площ от 16,43 кв.м. и таван № 15 с
площ от 5,52 кв.м., както и 2,3076 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, при граници: на същия етаж – имоти ****и ****, под обекта –
имот ****и над обекта – няма, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № ****, при квоти: ½ ид.ч. за С.А.С., ЕГН **********
и ½ ид.ч. за М.И.М.,
ЕГН **********, като върху имота има учредено пожизнено право на ползване в
полза на ****, ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: