№ 18693
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110137733 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ............. срещу
.................
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.11.2022 г. около 16:00 часа в гр. Стара Загора,
в локалното платно на ул. „Генерал Столетов“ пред УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Смарт“ с рег. №
............., управляван от М. С., и паркирания л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
............., при следния механизъм: водачът на л.а. „Смарт“ при движението си
в локалното платно не осигурява достатъчно странично отстояние и
реализирал ПТП с паркирания л.а. „Фолксваген Пасат“, в причинна връзка с
което на последния са причинени щети. Твърди, че към датата на ПТП л.а.
„Фолксваген Пасат“ е застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“, полица № .......... г. със срок на валидност: 24.07.2020 г. –
23.07.2024 г. Твърди, че на 10.02.2023 г. в качеството на застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2 486, 38 лв.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото
към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента
– за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 486, 38 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 2 511, 38
лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 2 511, 38 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва от исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 75, 60
1
лв., представляваща мораторна лихва за периода 04.04.2023 г. – 06.07.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ................, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва настъпването на ПТП със сочения от ищеца механизъм. Оспорва да е
налице противоправно поведени от страна на водача на л.а. „Смарт“, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Оспорва настъпването
на твърдените вреди в причинна връзка с виновно и противоправно поведение
на водача на л.а. „Смарт“. Позовава се на съпричиняване от страна на водача
на л.а. „Фолксваген Пасат“, като твърди, че последният не се е съобразил с
наличието на пътен знак В27 – „Забранени са престоят и паркирането“. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 15.11.2022 г. около 16:00 часа в гр.
Стара Загора, в локалното платно на ул. „Генерал Столетов“ пред УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Смарт“ с
рег. № ............., управляван от М. С., и паркирания л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ..............
Безспорно е между страните, че към 15.11.2022 г. л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ............. е бил застрахован при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“, полица № .......... г. със срок на валидност:
24.07.2020 г. – 23.07.2024 г.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
16.11.2022 г. застрахователят е уведомен за настъпването на застрахователно
събитие, а именно – че на 15.11.2022 г. към 11:00 часа л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ............. е бил паркиран в локалното на ул. „Генерал
Столетов“ в гр. Стара Загора пред УМБАЛ и при връщането си около 16:00
часа водачът е установил драскотини и огънат преден ляв калник, предна лява
врата и драскотини на задна лява врата, във връзка с което е образувана щета
№ 470422222262301.
Безспорно е между страните, че към 15.11.2022 г. гражданската
отговорност на водача на л.а. „Смарт“ с рег. № ............. е била застрахована
при ответника.
Безспорно е между страните, че на 10.02.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 2 486, 38 лв.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че ПТП е настъпило
при следния механизъм: на 15.11.2022 г. около 16:00 часа водачът на л.а.
„Смарт“ с рег. № ............. предприема маневра в локалното платно на ул.
„Генерал Столетов“ в района на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, при
което не е оставил достатъчно странично разстояние (безопасна странична
2
дистанция) и е реализирал ПТП с паркирания л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ............., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
Стойността, необходима за възстановяването им по средни пазарни цени,
възлиза на сумата 3 316, 39 лв., а ликвидационните разноски са в размер
между 15 и 25 лв. Вещото лице е посочило, че мястото на съприкосновението
на двата автомобила е по дължината на пътното платно – в локалното платно
на ул. „Генерал Столетов“ в района на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“,
а по широчината му – на около 2 метра вляво от десния край на платното за
движение, считано по посоката на ориентация на л.а. „Фолксваген Пасат“.
Вертикалната пътна маркировка на локалното платно на ул. „Генерал
Столетов“ в района на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ е съставена от
пътен знак В-27 „Забранени престоят и паркирането“ от дясно на пътното
платно и в двете посоки на движение, която се потвърждава от представената
по делото схема на вертикалната пътна маркировка.
Пред СРС е разпитана свидетелката М. С., която депозира показания, че
си спомня да е участвала в ПТП през м.11.2022 г. при управлението на л.а.
„Смарт“ с рег. № ............. в гр. Стара Загора, когато на излизане от паркинга
на Окръжна болница е ожулила паркирана бяла кола. Заявява, че се е
надявала да мине и е мислела, че има място, но е ожулила автомобила, както и
че са съставили протокол за ПТП и потвърждава, че това е предявеният й
такъв на л.9 от делото и че ПТП е настъпило по начина, отразен в схемата към
същия.
Ищецът е отправил към ответника регресна покана, получена на
03.04.2023 г., видно от представено известие за доставяне обр. 243.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
3
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно между
страните обстоятелства, ангажираните писмени и гласни доказателства и
заключението на АТЕ.
От представените по делото писмени доказателства, заключението на
АТЕ и показанията на свидетелката С. се установи механизмът на
произшествието, а именно – че водачът на л.а. „Смарт“ с рег. № .............,
излизайки от локалното платно на ул. „Генерал Столетов“ пред УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“, като не е спазил достатъчна странична
дистанция при преминаване, е реализирал съприкосновение с паркирания л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ............., в причинна връзка с което на последния
са нанесени щети, с оглед на което е осъществила деликт.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на
деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за
оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните
по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
От страна на ответника е заявено възражение за съпричиняване по
съображения, че л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил паркиран на място, забранено
за паркиране и престой. Установи се от заключението на АТЕ и
представената схема на вертикална пътна маркировка, че към датата на ПТП
увреденият л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ............. е бил паркиран в
локалното платно на ул. „Генерал Столетов“ пред УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“, при наличието на пътен знак В-27 „Забранени престоят и
паркирането“ от дясно на пътното платно и в двете посоки на движение.
Горното обаче не е достатъчно да обоснове извод за съпричиняване, а следва
да се установи, че от обективна страна е налице принос за настъпване на
вредите, а в случая – че като е паркирал в нарушение на забранителния знак
В-27, водачът е създал пътна обстановка, при която останалото свободно
място за преминаване е било обективно недостатъчно за спазване на
странична дистанция при преминаване. Такъв извод не би могъл да се изведе
от заключението на АТЕ, нито от схемата на вертикалната пътна маркировка.
Изводът за наличието на съпричиняване на може да почива на
предположения. Обезщетението се намалява по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД след
проведено пълно и главо доказване от страна на ответника, че е осъществено
поведение, с което обективно е допринесено за настъпване на вредоносния
резултат. Такова доказване в случая не е проведено. С оглед изложеното
съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Безспорно е между страните, че на 10.02.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 2 486, 38 лв.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
4
качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската
отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 3 316, 39 лв. В случая изплатеното застрахователно обезщетение от
2 486, 38 лв. е в размер, по-малък от стойността по средни пазарни цени.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
изплатеното застрахователно обезщетение 2 486, 38 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 25 лв., установени от заключението на АТЕ, или общо за
сумата от 2 511, 38 лв.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага. С писмо,
получено от ответното дружество на 03.04.2023 г., ищецът е предявил
5
регресна претенция пред ответното дружество, като с писмо вх. № от
15.05.2023 г. ответникът е отказал изплащане на сумата. Съгласно
разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-дневния срок от
представянето на всички доказателства, ответникът изпада в забава за
изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета. В случая ответникът е изпаднал в забава от
04.05.2023 г. и от тази дата дължи мораторна лихва за периода 04.05.2023 г. –
06.07.2023 г., която е в размер на сумата 51, 69 лв., определена по реда на
чл.162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор на НАП.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 955, 76 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 6, 98 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................, ЕИК ........... да заплати на ............., ЕИК ..........., на
основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2 511, 38 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по образувана при ищеца щета № 470422222262301
във връзка с ПТП, настъпило на 15.11.2022 г. в гр. Стара Загора, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 06.07.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, и сумата 51, 69 лв. мораторна лихва за периода
04.05.2023 г. – 06.07.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва – за сумата над 51, 69 лв. до
пълния предявен размер от 75, 60 лв. и за периода 04.04.2023 г. – 03.05.2023 г.
– като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ................, ЕИК ........... да заплати на „............., ЕИК ...........,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 955, 76 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „............., ЕИК ........... да заплати на ................, ЕИК ...........,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 6, 98 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
6
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7