Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,…. 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XVII
въззивен състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла
Букова
ЧЛЕНОВЕ: Тони Гетов
Елена
Динева
при участието на секретаря Н.П. и в
присъствието на прокурора Нели Златкова, разгледа докладваното от съдия Динева в.н.о.х.
дело №2695 по описа за 2014 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 16.12.2013г. по нохд № 2616/2013г.
по описа на СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия В.В.Я., роден на *** ***, живущ ***,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи в ЕТ „А.”,
ЕГН ********** за невиновен в това, на 30.05.2012 г., около 14.00 часа, в гр. С., ул.
Ж.Н. № **,
пред асансьора във входа на жилищна сграда, да е отнел чужди движими вещи -
златен ланец с медальон с общо тегло
Срещу описания съдебен акт е
подаден протест от Софийска районна прокуратура, в който се излагат доводи, че
първоинстанционният съд не е възприел правилно фактите по делото. Отправя се
искане до съда да отмени съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен, като
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание, представителят
на Софийска градска прокуратура не поддържа подадения протест.
Защитникът на подсъдимия
моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият Я. не се явява в
съдебно заседание.
Въз основа на събрания
доказателствен материал и след обстойния му, изчерпателен, задълбочен и
всеобхватен анализ, първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка,
която се споделя напълно от настоящата инстанция, без да са налице основания за
внасяне на съществени допълнения или корекции в нея. Тя е следната:
Подсъдимият В.В.Я., с ЕГН **********, е роден на *** ***, живущ ***,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи в ЕТ „А.”.
На 30.05.2012г. св. И. Б. отивала към дома на
дъщеря си в кв. „Р.”, ул. „Ж.Н.” **. След като влязла във входа на
кооперацията, застанала да изчака идването на асансьора. До нея отдясно
застанал и непознат мъж. Тя го попитала на кой етаж отива. Заговорили се и в
този момент издърпал златен синджир на стойност 2040 лева, който носела на
врата си. Бижуто се скъсало. Освен верижка имало и медальон с овална форма,
който бил стара ръчна изработка. Свидетелката Б. успяла да удари непознатия мъж
под кръста, като той загубил равновесие и избягал. Пострадалата веднага се
обадила на полицията от дома на дъщеря си, като впоследствие решила да отиде до
районното управление лично. Тогава видяла непознатия мъж на спирката на градски
транспорт, от която същият се качил в трамвай номер 20. Часът бил около 14:15
часа.
Междувременно бащата на подсъдимия му дал
сума пари в размер на 600 лева да ги занесе на адвокат в кантората му. На
предаването на парите присъствал св. Д.И.. Това се случило в гр. С., ж.к. „Л.” 3. Я. взел парите качил се на маршрутно такси
и стигнал в офиса на адвокат И. на бул.„ П.Е.” към 14 и 30 часа. Там бил
въведен в чакалнята от св. Х.В., където се наложило да изчака адв. И.. Срещнали се и той предал сумата. Около 18.22
часа се чул по телефона с баща си и му съобщил, че е дал парите така както са се
разбрали.
На 20.05.2012г. подсъдимият бил задържан за
извършен грабеж над И. Б.. Извършено било разпознаване, на което св. Б.
посочила подсъдимия за извършител на деянието.
Фактите по делото се установяват по
категоричен начин от събраните пред първата съдебна инстанция по делото
доказателства: гласни доказателствени средства- обясненията
на подсъдимия В.Я., показанията на свидетелите И. С.-Б., В. Я., Д.И., Е. И. и Х.В.; писмени - заявление за
съдействие от пострадалата до 01РУП-СДВР (л. 6 досъдебното производство),
заповед за задържане и протокол за личен обиск на подсъдимия от 20.06.2012 г. в
7.00 часа (л. 9 и л. 10 досъдебното производство), протокол за разпознаване (л.
14 досъдебното производство), копие от личния адвокатски бележник на Е. И. (л.
80-81 досъдебното производство), справки от „БТК” АД е разпечатка на
проведените телефонни разговори от подсъдимия с телефонен № ********** и баща
му е № ********** на 30.05.2012 г. (л. 82-84 и л. 161-168 от делото),
удостоверение № 5223/31.10.2013 г. от началника на дирекция „Национална система
Законосъобразно
първоинстанционният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия Я.. Те систематично
възпроизвеждат действията на подсъдимия през деня на 30.05.2012г. Обясненията
на Я. се подкрепят от останалия доказателствен материал-от показанията на св. Я.,
И., И. и В.. Правилно съдът, при анализиране на обясненията на Я. е отчел
тяхната природа освен на гласно доказателствено средство, но и на средство на
защита. Предвид изложеното, въззивният съд напълно споделя изводите на първата
инстанция досежно кредитирането на обясненията на подсъдимия.
Правилно първата инстанция е дала вяра на
показанията на св. Я., като е отчел неговата родствена връзка с подсъдимия.
Тези показания се подкрепят, както от обясненията на подсъдимия, така и от
показанията на свидетелите И. и В., които последователно възпроизвеждат
обстоятелството, че подсъдимият е имал уговорка с адвокат И. да предаде сума
пари. Твърденията на свидетеля се потвърждават и от приетото като писмено
доказателство копие от адвокатски бележник на адв. И.. От показанията на св. И.
и В. се установява, че Я. е отишъл в кантората на И. около 14 и 30 часа, където
е бил въведен в чакалнята от св. В.. Показанията на св. И. също подкрепят
показанията на св. Я. и обясненията на подсъдимия.
Показанията на св. Я., И., И. и В. се
подкрепят и от приетите по делото като писмени доказателства справки от БТК,
които установяват местонахождението на подсъдимия на 30.05.2012г., което не
съвпада с това описано в обвинителния акт. Телефонните разпечатки подкрепят
показанията на свидетелите за водените от тях разговори и в кой часови диапазон
са осъществени.
Настоящият
въззивен състав намира, че са правилни изводите на Софийски районен съд относно
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелката Б.. От нейните
показания се установява по категоричен
начин, че на 30.05.2012г. около 14 часа, е извършено спрямо нея
нападение, в резултат на което от врата й е издърпан златен синджир с медальон.Тези
показания се подкрепят от приетото като писмено доказателство удостоверение № 5223/31.10.2013 г. от началника на дирекция
„Национална система
Законосъобразно Софийски районен съд не е кредитирал
извършеното разпознаване. Въззивният състав напълно споделя изводите на
първостепенния съд, че същото е опорочено, тъй като не са разяснени правата на
поемните лица. Нещо повече, самите поемни лица в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция, в свои показания твърдят, че не са знаели кое лице е
разпознавало, какъв е бил предметът на разпознаване и по какви белези е
следвало да бъде извършено процесуално-следственото действие.
Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд относно кредитирането на повторната съдебно-оценителна
експертиза. Повторно даденото експертно заключение напълно изяснява въпроса за
пазарната стойност на златния синджир. От експертизата се установява, че
стойността на инкриминираните вещи е в размер на 2040 лева.
От свидетелството за съдимост се установява, че подсъдимият има предходни осъждания.
Районният съд, въз основа на
фактическата обстановка по делото обосновано е приел от правна страна, че
подсъдимият В.В.Я. не е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК.
От обективна страна, за съставомерността
на деянието, квалифицирано по чл. 198, ал. 1 НК следва деецът да е отнел чужда
движима веща като употреби сила или заплашване спрямо лицето, от което я
отнема.
От субективна страна
престъплението се извършва при условията на пряк умисъл и специална
цел-противозаконно да присвои вещта.
В настоящия случай се
установява, че има извършено престъпление грабеж спрямо св. Б., като от врата й
е отнет златен синджир чрез употреба на сила.Не се установява кой е авторът на
деянието.
От доказателствената
съвкупност по делото, събрана в досъдебното и в съдебното производство, не може
да се установи кой е извършителят на деянието. Липсват доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза, че автор на престъплението е В.Я..
На стадия на досъдебното
производство са извършени действия по разследването, които по никакъв начин не
водят до единствения извод, че подсъдимият на 30.05.2012г. е извършил грабеж.
Грабежът е престъпление, за чието разкриване, разпознаването като процесуално-следствено
действие има решаващо значение. В настоящия случай, както и по-горе е посочено
при обсъждане на доказателствата, разпознаването е опорочено и не дава
информация затова дали подсъдимият е извършител на деянието. Нещо повече в
съдебно заседание, св. Б. не е категорична относно това дали точно В.Я. е автор
на деянието. Ето защо, единствената правна възможност за съда е да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение и да оправдае подсъдимия.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция се солидаризира с изводите на Софийски районен съд, че подсъдимият не
е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и
на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 16.12.2013г. по НОХД №2616/2013г., СРС, НК, 110 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.