Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на шестнадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 628
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК и се развива при повторно
разглеждане на делото, след проведен касационен контрол на предходно въззивно
решение (чл. 294 ГПК).
С решение № 106/05.11.2020 г., постановено по гр. д. №
1023/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, е обезсилено
решение № 232/22.10.2019 г., по в.гр.д. №
359/2019 г. на ОС Ловеч, в частта, с която въззивният съд е обезсилил като
недопустимо решение № 64/17.04.2019 г., по гр.д. №
208/2017 г. на РС Тетевен в частта, с която предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е
отхвърлен за сумата над 15 124 лв. до сумата 24 800 лв. С със същото
решение касационната инстанция е отменила решение № 232/22.10.2019 г.,
по в.гр.д. № 359/2019 г. на ОС Ловеч, в частта, с която съдът е
обезсилил като недопустимо решение № 64/17.04.2019 г.,
по гр.д. № 208/2017 г. на РС Тетевен, с която С.Д.С. е осъден да
заплати на Г.М.С. на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 15 124 лв.
представляваща стойността на направени полезни разноски в жилищен имот,
индивидуална собственост на С., съставляваща двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 72343.500.318.1 по КККР на гр. Тетевен. Върховният касационен съд
е отменил и определение то № 1/02.01.2020 г., по в.гр.д. №
359/2019 г. на ОС Ловеч, с което съдът е допълнил въззивното решение в частта
за разноските.
Отчитайки предмета на въззивно
обжалване по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и съображенията на
съдебния състав, постановил отменителното решение, досежно недопустимото
обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, при липса на подадена въззивна
жалба в частта, с която предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за сумата над
15 124 лв. до сумата 24 800 лв., настоящият въззивен състав намира
следното:
Предмет на въззивното производство е
единствено частта от съдебно решение № 64/17.04.2019 г.,
по гр.д. № 208/2017 г. на РС Тетевен, с която предявеният иск по
чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 15 124 лв. до сумата 24 800
лв.
Въззивникът С.Д.С. взема участие в съдебното
заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. М.В., която
поддържа въззивната жалба, излага съображения за нейната основателност,
акцентувайки на наведените оплаквания за неправилност на съдебния акт в
обжалваната му част и моли за неговата отмяна, за отхвърляне на предявения иск
и за присъждане на разноските. В представени по делото писмени бележки от пълномощника
на въззивника се доразвиват доводите за неоснователност на предявения иск, в
частност за липса на предпоставките на чл. 59 ЗЗД.
Въззиваемата Г.М.С. взема участие в съдебното заседание лично и чрез адв. К., която оспорва въззивната жалба, излага съображения правилност на
решението в обжалваната му част и моли за неговото потвърждаване, както и за присъждане
на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива
съображенията си за неоснователност на въззивната жалба и за осъществен
фактически състав на непозволено увреждане по чл. 59 ЗЗД.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно. Проверка за неговата
допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК не се дължи от настоящия състав, защото в
отменителното решение на ВКС този въпрос е бил предмет на обсъждане при
разглеждане на основанието за допускане до касация и произнасяне по наведените
касационни основания. В мотивите на същото решение е прието изрично, че
предавеният иск е допустим и е указано произнасяне по същество, при
съобразяване предмета на въззивното обжалване, очертан с подадената от С.Д.С.
въззивна жалба – само в осъдителната част на първоинстанционното решение, с
която С.Д.С. е осъден да заплати на Г.М.С. сумата от 15 124 лв. В този
смисъл съдът следва да провери правилността на решението в обжалваната му част
по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните (отделено е като безспорно в
отношенията им вж. доклад в съдебно заседание от 07.12.2017 г., по гр.д. № 208/2017
г. на РС Тетевен), че С.Д.С. и Г.М.С. сключили граждански брак на 31.05.1981
г., че този брак е прекратен с решение от 14.06.2013 г., по гр.д. № 19/2013 г.
на РС Тетевен, влязло в законна сила на 24.06.2014 г. От последното решение,
прието като писмено доказателство по делото, се установява че семейното жилище
на страните, представляващо двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. *****,
е предоставено на С.Д.С., като негова лична собственост. Установява се от
приетата по делото скица, че двуетажната сграда е с идентификатор
72343.500.318.1 по КККР на гр. Тетевен.
От показанията на свидетелите Г.В., Р.Й., Т.М., се
установява, че при сключване на брака жилищната сграда била изпълнена в груб
строеж – на тухла и покрита. Сградата не е била измазана, нямала дограма,
нямала под, ВиК и електрическа инсталация. От показанията на тези свидетели се
установява, че след като страните по делото сключили брак, С. и Г. те започнали
да стягат къщата – измазали я отвън и отвътре, сложили дограма, изпълнили ВиК и
електрическа инсталация. Към есента на 1981 г. те подготвили за живеене само
първия етаж – бил покрит с бил покрит с дюшеме, вкл. с обзавеждане на банята и
кухнята. Впоследствие бил пригоден за живеене и вторият етаж от къщата, който е
бил обитаем преди омъжването на дъщеря им М.и раждането на внучката им Г.(2006
г.). От показанията на свидетеля П.П.(отчасти), А.Ц.(отчасти), Х.П.(отчасти) също
се установява, че при сключване на брака между С. и Г., жилищната сграда била
изпълнена в груб строеж (на тухла и покрита), а довършителните работи по нея и
обзавеждането на първия етаж започнало веднага след сватбата на страните. От
показанията на св. Б.Д.(собственик и обитател на съседния имот от 1990 г.) се
установява, че към 1990 г. къщата е била обитаема от страните, но се строяли
гаражите пред нея, че през 1994 г. бил подменен покрива на същата жилищна
сграда, че впоследствие (около 2005-2006 г.) дъщерята и зетя на страните (М.и В.)
заживели на втория етаж, ремонтирали го, вкл. чрез изпълнение на баня и
тоалетна, като изградили и нова отоплителна система (парно). След като
отношенията им със С. и Г. се влошили, М.и В. напуснали втория етаж и заживели
в постройката, построена в същия поземлен имот. След прекратяване брака на
страните, на първия етаж останал да живее С., заедно с новата му партньорка М.Ц.,
които през 2016 г. направили нова инсталация за парно ремонт на част от
помещенията на първия етаж. В този смисъл са показанията на Б.Г.и на М.Ц. (на
последната ценени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед обстоятелството, че тя
живее с ответника на съпружески начала), от които се установява ремонт на
банята на първия етаж и на ВиК и електрическата инсталация на същия етаж,
извършен през 2016 г. и необходимостта от извършването му.
Обсъждайки ги с по-висока критичност в съответствие с
изискванията на чл. 172 ГПК, предвид връзката на родство с ответника (негов
брат), съдът не кредитира показанията на свидетеля П.С., тъй като в съответните
им части те не кореспондират с останалите доказателствени средства. Свидетелят
посочва, че когато страните се оженили, къщата била стегната както е
понастоящем, че те живеели там, а свидетелят в съседната къща и че съпругите на
двамата братя постоянно се карали помежду си. Казаното от свидетеля е в противоречие
с показанията на болшинството от останалите свидетели за същите обстоятелства, от
които се установява, че при сключване на брака, сградата била изпълнена в груб
строеж и не се обитавала, че страните заживели в немя, след като обзавели първия
ѝ етаж. В този смисъл което няма как да се приеме за установено и че
семействата на братята са живели заедно и че между съпругите на двамата братя е
имало непрекъснати дрязги – които са били поводът, по който бащата е дарил на С.С.
(ответника) сумата от 8 000 лв., за да си стегне къщата и да няма
претенции към брат си за старата къща.
От приетите по делото удостоверения (л. 183, 185 и 189 по
гр.д. № 208/2017 г. на РС Тетевен) се установява, че Г.С. е работила в „*****”
АД, а С.С. е работел във „*****” АД. Получаваните от Г.С. трудови възнаграждения
в годините от 1986 г. до 1991 г. са в общ размер на 22627,74 лв. За периода от
1980 г. до 1991 г. С.С. е изплащал заем, удържан по разплащателни ведомости в
общ размер на 9 220 лв., а полученото трудово възнаграждение от 1981 г. до
1983 г. е в размер на 4439,60 лв., а от 1986 г. до 31.12.1988 г. – 16 533,
93 лв.
От заключението на съдебно-техническата оценителна
експертиза се установява, че всички описани в исковата молба действително са
повишили цената (стойността) на процесната двуетажна жилищна сграда (правещи я
обективно годна трайно да задоволява жилищни нужди), като размерът на
увеличението, определен към датата на извършването им е 26 407,29 лв., към
прекратяване на брака (24.06.2014 г.) е 29 753 лв. и към деня на изготвяне
на заключението – 34 864 лв. Цената на двуетажната жилищна сграда към датата
на извършване на съответните СМР-та и към прекратяване на брака е 66 300
лв. (с извършване на съответните СМР), респ. 34 647, 79 лв. (без
извършването им), а към 2021 г. е 75 850,72 лв. (с извършване на
съответните СМР), респ. 38 830,80 лв. (без извършването им). От
заключението се установява и че стойността на строително-монтажни работи,
довели до увеличението, е 30 336,11 лв. (към извършването им), 21 498,
35 лв. (към прекратяване на брака 24.06.2014 г.) и 22 333,93 лв. (към
настоящия момент). Стойността на сградата на ниво груб строеж при сключване на
гражданския брак (1981 г.) е 34 647, 79 лв.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е основателен. Възможността
за воденето му между бивши съпрузи е призната от съдебната практиката и се
допуска за случаите на изравняване икономически създадено през време на брака
неравенство, доколкото това неравенство не се свежда до придобиване на общи
права през време на брака и не се претендира по-голям дял от тях, респ. оспорва
се приноса на другия съпруг в придобиването, в които случаи са установени
специални искове по СК. Когато единият съпруг претендира само връщане на
даденото през време на брака, с което другия съпруг се е обогатил, спорът се
разрешава на плоскостта на неоснователното обогатяване. Такъв е и конкретният
случай – ищцата поддържа, че през време на брака ѝ с ответника е допринесла
за увеличаване стойността на жилищната сграда, собственост на бившия ѝ
съпруг, придобита от него преди брака.
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД включва
обогатяването на ответника без основание за сметка на обедняването на ищеца и
връзка между обогатяването и обедняването, които да произтичат от един общ факт
или факти. В случая тези елементи са налице. Жилищната сграда е собственост на
ответника (предбрачно имущество), която при сключване на брака е била изпълнена
в груб строеж. Макар да са били необходими за да я приведат във вид, годна за
обитаване от съпрузите и да са изпълнени с тази цел, извършените през време на
брака строително-монтажни работи са довели до увеличаване на нейната стойност. Съдът
приема, че разходите за тях са поети поравно от двамата бивши съпрузи, с оглед
данните за получавани от тях трудови възнаграждения и за погасяван заем, респ.
недоказаност на твърденията на ответника за изпълнение на довършителните работи
с негово лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, респ. чл. 20 СК (отм.). Между
обедняването ищцата и обогатяването на ответника е налице връзка, защото ищцата
икономически поема част от разходите за строително-монтажните работи, довели до
увеличаване стойността на жилищната сграда, собственост на ответника.
Естеството на предявения иск по чл. 59 ЗЗД налага да се изследва какво е
обедняването на ищеца, съотнесено към обогатяването на ответника, което следва
да бъде преценявано когато обедняването е настъпило в правната сфера на
страните по спора, т.е. в момента, в който средствата са вложени. Към този
момент стойността на строително-монтажни работи, довели до увеличението, е
30 336,11 лв. Стойността на двуетажната жилищна сграда след извършване на
съответните строително-монтажни работи е 66 300 лв. (към извършване на
съответните СМР), а стойността на жилищната сграда в груб строеж, без
извършване на СМР (преди тяхното извършване), е 34 647, 79 лв., поради
което увеличената стойност на имота към датата на извършване на СМР е в размер
на 31 653 лв. В хипотезата на чл. 59 ЗЗД ищцата има право на по-малката
сума измежду сумата, с която се е обеднила (извършените разходи за
строителството) и тази, с която собственикът се е обогатил (увеличената
стойност на имота към датата на извършване на съответната строителна дейност).
Нейното обедняване е в размер на 15 168 лв. - половината от стойността на
строително-монтажните работи, довели до увеличението. Участието на страните е
равностойно, доколкото строително-монтажните работи са извършени през време на
брака, без установен изключителен или по-голям принос в извършването им. Ответникът
се е обогатил със сумата 15 826,50 лв. (половината от увеличената стойност на
имота, негова собственост) за сметка на ищцата, доколкото тази сума е по-малка
от сумата 15 168 лв.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба. Онези от тях, свеждащи се до липса на елементите на
фактическия състав по чл. 59 ЗЗД, са неоснователни по изложените по-горе
съображения в обратен смисъл- че фактическият състав е налице. Неоснователно е
възражението за изтекла погасителна давност. Вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД
(ПВС-1-79, Пленум). Поради това, че давност между съпрузи не тече (чл. 115, б.
„в“ ЗЗД), следва да се приеме, че такава е започнала да тече с прекратяване на
брака (24.06.2014 г. – когато влиза в сила на решението за развод), като от
този ден до предявяване на иска (20.03.2017 г.) не са изтекли пет години.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният от Г.С. против С.С. иск по чл. 59 ЗЗД
е основателен и доказан до размера на сумата от 15 168 лв. Крайните изводи
на двете съдебни инстанции по основателността на иска съвпадат. Независимо, че
районният съд го е уважил в по-нисък размер, осъждайки ответника да заплати на
ищеца 15 124 лв., поради липса на въззивна жалба от Г.С. (вкл. насрещна
такава) настоящият състав не би могъл да ревизира решението, присъждайки
разликата до 15 168 лв.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск
съвпадат с крайните такива на районния съд.
При
този изход на делото въззиваемият-ответник, следва да заплати разноските на
въззивницата-ищец, претендитраните от нея разноски за двете въззивни
производства, вкл. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд
(чл. 294, ал. 2 ГПК). Те са доказани в общ размер на 2076,48 лв. (504 лв. - по
в.гр.д. 359/19 ОС Ловеч, 592,48 лв. – по гр.д. 1022/20 ВКС и 980 лв. – по
в.гр.д. 628/20 ОС Ловеч) и следва да се присъдят изцяло, с оглед
основателността на предявения иск, респ. неоснователността на въззивната жалба
(чл. 78, ал. 1 ГПК). Поради неоснователност на предявения иск и на въззивната
жалба, разноските на ответника следва да останат в негова тежест.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/17.04.2019 г., по гр.д. № 208/2017 г. на РС Тетевен, в
обжалваната му част, с която С.Д.С. е осъден да заплати на Г.М.С. на основание
чл. 59 ЗЗД сумата от 15 124 лв., представляваща стойността на направени полезни
разноски в жилищен имот, индивидуална собственост на С.Д.С., съставляващ
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 72343.500.318.1 по КККР на гр.
Тетевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.М.С.,
с ЕГН **********, с адрес: *** 3 сумата от 2076,48 лв., представляваща общ
размер на сторените по делото разноски за двете въззивни и за касационното
производство (по в.гр.д. 359/19 ОС Ловеч, по в.гр.д. 628/20 ОС Ловеч и по гр.д.
1022/20 ВКС).
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.