№ 22
гр. Свищов, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20214150200303 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С“ЕАД с ЕИК *, представлявано от МКв
срещу НП № 459638-F474929/27.08.2019 г. на Началник отдел „ОД“ –Велико
Търново при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от
ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 700
лева за извършено нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за
нарушение на материалния закон по аргументи, подробно изложени в
депозираната жалба. Сочи се, че е изпълнено вмененото задължение със
закона за отчитане на доставките чрез ЕСФП, а липсата на данни в НАП се
дължи на технически неизправности в системата, за което жалбоподателят не
отговаря. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание
1
жалбоподателят не се представлява.
Ответникът по жалбата –ГД ФК при ЦУ на НАП, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт СС, взема становище за неоснователност на
жалбата. Излага, че в АУАН и НП няма допуснати нарушения, издадени са от
компетентни органи в указаната от закона форма и реквизити, съдържат
мотиви, правилно била посочена нарушената норма, както и санкционната
такава, и не са нарушени процесуалните правила за издаването. Събраните
доказателства безспорно установявали извършеното нарушение. Сочи, че от
данните, които са изпратени от нивомерната измервателна система не може
да бъде направено заключение какво е количеството на горивото, което е в
резервоара, тъй като нивомерната система отчита доста по-малко количество
отколкото документите, близо 2000 литра. Видно от протокола за извършена
проверка, товарителницатата която е издадена от цистерната с № РВ4983РН
от 23.01.2019 г., както и от служебен бон № 0010348 и служебен бон №
0010350, които са изведени от ЕСФП, че нивомерната система е отчела по-
малко количество отколкото е налято от системата. Жалбоподателят сам
сочел, че на 22.01.2019 г. е бил запознат с факта, че нивомерната система е
била неизправна и поплавъкът е засядал. Видно е, че ремонтът е извършен
едва на 05.03.2019 г. Жалбоподателят се позовавал на срок в Наредба Н-18 –
45-дневен за ремонт на фискалните устройства, но този срок е за
актуализиране на фърмуера, иначе срокът, който е даден за ремонт по
Наредба Н-18 е 2 дни ако се намира фискалното устройство в града. Не било
предписано, че лицето може да извършва дейност с неправилно
функциониращо фискално устройство. Моли съда да потвърди издаденото
НП. Алтернативно, моли съдът да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закона за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение без съществени изменения на
обстоятелствата в нарушението. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно жалбоподателят „С“ЕАД с ЕИК *, представлявано от МКв е
задължено лице, което извършва продажба на течни горива по смисъла на
чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
2
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. В обект – бензиностанция, стопанисван от
дружеството и находящ се в гр. Свищов, Западна индустирална зона се
използвала нивомерна система тип FANIR-4914.
На 26.02.2019 г. свидетеля Р.Х. – инспектор по приходите в ГД“ФК“
при ЦУ на НАП и колегата му А.В. извършили проверка на описаната
бензиностанция, експлоатирана от дружеството жалбоподател. В хода на
проверката свидетеля и колегата му изискали документите за ЕСФП, договора
за сервизно обслужване, документи за собственост на обекта, изискал и
допълнително документи за доставки, които да представят в НАП. След
съпоставка на представените документи и справка от масивите на НАП
свидетеля и колегата му установи разминаване между количеството по
документ и отразеното количество по нивомера. Във връзка с това бил
изготвен констативен протокол с бланков № №0360911 от същата дата. На
01.03.2019 г. управителя на дружеството се явил в ТД на НАП – Велико
Търново и представил изисканите документи, сред които документи за
доставка на гориво от дата 23.01.2019 г., а също протокол от сервизната
фирма, обслужваща дружеството жалбоподател от 22.01.2019г. Бил изготвен
констативен протокол с бланков № №0360914. Свидетелят Х. приел, че
проверяваното юридическо лице е извършило нарушения на чл.3, ал.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Ето защо още в същия ден – 01.03.2019 г.
съставил АУАН № F474929 в присъствието на управителя на дружеството. В
него отразил, че е извършено следното нарушение: при извършена проверка
на 26.02.2019 г. в търговски обект – ведомствена бензиностанция, находящ се
в гр. Свищов, Западна индустриална зона/завод Свилоза/, стопанисван от „С"
ЕАД, ЕИК * и последваща проверка в Информационните масиви на НАП се
установи, че от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна система FANIR-4914
са подавани некоректни данни за количество гориво, по дистанционна връзка
за дата 23.01.2019 г. за 14243,00 л. Дизел/201/ при 15С. Декларирани на
24.01.2019 г., 16188,00 л. Дизел/201/ при 15 С, с АДД №
01000000000004314009/23.01.2019 г. При така констатираните обстоятелства
е видна разлика от 1945,00 л. Дизел/201/ при 15С, с което ЗЛ не е изпълнило
задължението си да подавана на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение на течни горива. Извършената проверка
3
е документирана с ПИП №0360911/26.02.2019 г. и ПИП 0360914/01.03.2019 г.,
ведно с приложените към тях доказателства.
Свидетелят приел, че проверяваното юридическо лице е извършило
нарушения на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Актът бил връчен
на управителя, който посочил, че ще подаде допълнително възражение.
В срока за възражение, на 05.03.2019г. дружеството подало такова.
Посочило, че се касае за инцидентно новонастьпил на 22.01.2019г.
технически проблем в нивомерната система, който своевременно е открит на
22.01.2019 от сервизиращата системата „Ф“ ООД и са направени постъпки за
решаването му като законоустановения срок 45 дни за тяхното отстраняване
към момента на проверката и съставянето на АУАН не е изтекъл.
Катигорично това се установявало от Протокол 0003758/22.01.2019г.,
съставен в присъствие на представители на С и сервизната фирма от „Ф“
ООД, за оглед сонда, почистване на сонда, установена дължина на обходната
тръба около 500мм (поплавъка засяда над 2400мм). Според дружеството,
заради проблема с поплавъка, дори и горивото да се намира в резервоара
(каквото е обективното положение), нивомерната система не го отчита над
2400мм. Това е причина за описания в АУАН дефицит на 1945л. дизел, който
иначе реално се намира в резервоара. Посочил, че цитираната нивомерна
система с проблемния поплавък не е единственото средство за измерване и
отчитане на горивото в реално време към НАП – има още 2 точки за същия
резервоар и ако същите бъдат взети в предвид в съвкупност, щяло да се
окаже, че количеството по АДД обективно съответства на изписаното като
заредено гориво.
Въз основа на АУАН, на 27.08.2019г. началника на Отдел „ОД“ –Велико
Търново в ЦУ на НАП издал процесното наказателно постановление, с което
на дружеството жалбоподател била наложена на основание чл.185, ал.2 вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер по 700лв. за нарушение
по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. НП възпроизвежда
описаното в АУАН нарушение. Отразено е, че срещу съставения АУАН е
постъпило възражение, което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е
преценено за неоснователно. За да се определи административното наказание
са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане
4
на чл.28 от ЗАНН. Наказателното постановление било връчено на
08.03.2021г. Жалбата до районния съд била подадена чрез наказващия орган
на 09.03.2021г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства – . протокол
за извършена проверка № 0360911/26.02.2019г.; справка за регистрираните
съобщения за доставка на гориво за период от 4.01.2019г. до 20.02.2020г. ;
отчет и от фискална памет, фискални бононове; справка за получени
количества горива; Документ, удостоверяващ точния адрес на доставка,
детайлен регистър, блок-схема, приемо-предавателни протоколи, фактури,
справка за подадени количества горива от „С“ЕАД , свидетелство за
регистрация на фискално устройство №2869/31.13.2018г., Договор №
10182/31.12.2018г. с фирма „Ф“ ООД, Протокол № 0003785/22.01.2019г.,
Протокол № 0003902/28.02.2019г., Протокол № 0004031/5.03.2019г. и таблица
за извършени ремонти, Паспорт на фискално устройство, Заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице, подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършената от съда проверка се констатира, че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения. Действително АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответните компетенции, а НП е издадено от компетентен орган . Съдът
констатира, че в АУАН и в НП са допуснати нарушения на разпоредбите на
чл. 42 от ЗАНН, съответно на чл. 57 от ЗАНН.
Разпоредбите изискват АУАН и наказателното постановление да
посочват конкретните законови разпоредби нарушени виновно. Съобразно чл.
185, ал. 2 от ЗДДС –глоба или имуществена санкция, се прилага на лице,
което извън, случаите по ал.1, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В
5
нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано
или нерегистрирано лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, да
предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. В изпълнение на предоставеното му от
чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал
наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване
на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите. Това е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3, ал. 3 от
която, лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен
тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Както бе казано разпоредбата
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС въвежда наказуемост на деяния, представляващи
нарушения на чл. 118 от ЗДДС /извън случаите на чл. 185, ал. 1/ или на
нормативен акт по неговото прилагане. Доколкото чл. 118 от ЗДДС съдържа
множество хипотези, вкл. такива предвиждащи нарочна подробна уредба в
подзаконов нормативен акт, е следвало АНО да посочи и съответната
препращаща разпоредба /в случая чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС/. Липсата на
конкретизация коя от коментираните хипотези органът приема за
осъществена, представлява непрецизна правна квалификация на деянието,
която допълнително ограничава правото на защита на соченото за нарушител
лице.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е
допуснато нарушение, което е съществено. На дружеството за допуснатото
нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. на основание
чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Посочената алинея 2 на чл. 185
от закона предвижда извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
6
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Доколкото конкретното основанието за налагане на
имуществена санкция в случая е ал.1, то административно наказващия орган е
следвало да посочи в описанието на нарушението, че същото не води до
неотразяване на приходи или при изписване на санкционната разпоредба да
посочи изрично, че прилага изречение второ на ал. 2 от разпоредбата на
чл.185 от ЗДДС. По този начин наказващият орган е ограничил правото на
защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере за какво
нарушение е наказан. Едновременно с това е налице неправилно приложение
на материалния закон. Нарушението по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наказуемо
със същата санкция, като това по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. с, ал. 1 от
ЗДДС, но се различава, коренно по съставомерните обстоятелства.
На следващо място, от фактическа страна по делото безспорно се
установи, че като лице, което извършва продажби на течни горива,
дружеството жалбоподател е адресат на цитираните по-горе норми - чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Безспорно е
и, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя е монтирана нивомерна система
тип FANIR-4914. Предвид на това нормата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ му вменява задължение да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта за търговия на течни горива. От представените още с възражението
доказателства се установява, че ден преди проверката от сервизната фирма
„Ф“ ООД е констатирано, че поплавъка засяда над 2400мм. Предвид на това
са предприети мерки за отстраняване на тази повреда. В тази връзка
процесуалния представител на наказващия орган изтъкна, че срокът, който е
даден за ремонт по Наредба Н-18 е 2 дни, ако се намира фискалното
устройство в града ( имайки предвид разпоредбата на ч.52 от Наредбата).
Посочи още, не е предписано, че лицето може да извършва дейност с
неправилно функциониращо фискално устройство. Вмененото обаче
нарушение е именно за липса на подаване на данни, а не за извършване на
дейност при неправилно функциониращо фискално устройство, поради което
възражението се явява неоснователно.
7
Посочените по-горе нередовности обуславят отмяна на издаденото
постановление само на това процесуално основание. Поради това, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
нарушаване правата на жалбоподателя, обжалваното НП не е в състояние да
ангажира законосъобразно отговорността на жалбоподателя за
констатираното с АУАН нарушение.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на разноски,
които се присъждат по реда на чл. 143 от АПК. С оглед изхода на спора, т.к.
съдът отмени обжалвания административен акт разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат може да се възложат единствено на
жалбоподателя. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3,т.1 и т.2 вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 459638-F474929 / 27.08.2019 г.
на Началник отдел „ОД“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на
„С“ЕАД с ЕИК *, представлявано от МКв на основание чл.185, ал.2 вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за
извършено нарушение на чл.3, ал.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8