№ 173
гр. Варна , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20203100901191 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба предявена от ”УП
България 15” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.”Позитано” №2, т.5, представлявано заедно от Б.З. и Р.П.В.,
действащи чрез адв.Р.М., със съдебен адрес: гр.София, бул.”Никола
Й.Вапцаров” №55, Офис парк ”Експо 2000”, сграда ”Фаза 4”, ет.1, Адвокатско
дружество Волф Тайс, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“
№258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д.,
действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Триадица“ №6,
ет.2, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите, дължими на основание Договор за изкупуване на
електроенергия №139 от 20.04.2010г., както следва: -сумата от 69530.60лв.,
представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура
№122/30.11.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през
м.11.2017г., както и сумата от 19816.28лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, за периода от 29.12.2017г. до 21.10.2020г.
и -сумата от 115100.59лв., представляваща дължим остатък от обективирана
във Фактура №124/31.12.2017г. цена на произведена и доставена
електроенергия през м.12.2017г., както и сумата от 31940.34лв.,
1
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 25.01.2018г. до 21.10.2020г. Претендира се присъждане на законната лихва
върху процесните главници, считано от предявяване на иска-22.10.2020г. до
окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски. Сочи се
банкова сметка, по която евентуално да бъдат заплатени дължимите суми, а
именно сметка с BG31 UNCR 7000 1512 059374.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия,
произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от
КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от
ответника съгласно Договор за изкупуване на електроенергия №139 от
20.04.2010г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електроенергия
№ДУА-943/16.06.2008-3055-ВГ-22.07.2008-4022-ВГ-27.05.2009-27.05.2009г.
от 02.06.2009г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия
ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия,
която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и
съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране
на цените на електрическата енергия. Твърди се, че през месец ноември
2017г., ищецът доставил на ответника електроенергия в размер на 407.242
MWh, която е произведена от процесната ВяЕЦ при надхвърлен праг от 2000
MWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без
да е достигнала прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За
въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №122/30.11.2017г.
на стойност 92015.52лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна
цена в размер от 188.29 лв./MWh, представляваща преференциалната цена
предвидена в т.1.7 от Решение СП-1 на КЕВР. Твърди се, че ответникът не е
погасил ицяло задължението по Фактура №122/30.11.2017г., като дължимият
остатък е в размер на 69530.60лв. с ДДС, върху който се дължи и обезщетение
за забава в размер на 19816.28лв. за периода от 29.12.2017г. до датата на
подаване на исковата молба. През месец декември 2017г., чрез процесната
ВяЕЦ ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 558.158
2
MWh, за което е издадена Фактура №124/31.12.2017г. на обща стойност
123374.60лв. При фактуриране на продажната цена за количеството от
409.305 MWh е ползвана преференциалната цена по т.1.7 от Решение СП-1,
т.е. 188.29лв./MWh, тъй като ветрогенераторът е работил при надхвърлен
праг от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнал
2250 ефективни часа и без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. За останалото количество от 148.853 MWh, е
ползвана преференциалната цена по т.1.8 от Решение СП-1, т.е.
172.95лв./MWh, тъй като ветрогенераторът е работил след като надхвърлен
прагът от 2000 MWh НСПЕ, но без да са достигнати 2250 ефективни часа
работа и прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Твърди се,
че ответникът е заплатил част от сумата по Фактура №124, като дължимият
остатък е в размер на 115100.59лв. с ДДС, върху който се дължи и
обезщетение за забава в размер на 31940.34лв. за периода от 25.01.2018г. до
датата на подаване на исковата молба.
В подкрепа на горното се поддържа, че процесният договор за
изкупуване на ел.енергия е сключен при действието на чл.16 от Закон за
енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и
биогорива / отм./, като по силата на чл.18 от същия цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Сочи се, че на
03.05.2011г. е влязъл в сила ЗЕВИ, който отмил ЗЕВИАЕИБ, като § 7, ал.1 от
ПЗР на ЗЕВИ предвижда, че дългосрочните договори за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници запазват действието си,
като преференциалната цена за изкупуване е действаща към датата на влизане
в сила на закона, в случая тази определена с Решение Ц-10/30.03.2011 на
КЕВР. С въпросното решение е въведена нова преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, като е предвиден специален критерий-“наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа
годишни часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. С т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от
3
188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2250 часа и в
т.9 на решението е определена цена от 172.95лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили над 2250 часа. По силата на решението, до
достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия
по преференциалната цена определена в т.8 и след достигането на тези часове
по цената определена в т.9 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната
преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като
според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми
източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето
на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от
възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална
цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената
разпоредба, крайният снабдител-ответникът, има задължение да изкупува
произведената електроенергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количества произведена
електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа
произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена по която
общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена,
подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез
въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното
специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за
надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за
излишък на балансиращия пазар. С Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР
установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са
определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ,
за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в
зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
4
инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, ответникът следва
да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по
преференциална цена по т.8 и т.9 от решението, т.е. на цена от 188.29
лв./MWh, без ДДС до 2000 kWh за централи, работещи до 2250 часа и на цена
от 172.95 лв./MWh. без ДДС до 2300 kWh за централи, работещи над 2250
часа. Ето защо се поддържа, че до достигане на 2250 ефективни годишни
часове работа на вятърната електрическа централа на ищеца, ответникът
следва да изкупува произведените количества електроенергия, съответно по
т.8 до 2000 kWh и по т.9 от за горницата от 2000 kWh до 2300 kWh. На
следващо място се сочи, че след окончателната отмяна на т.1.7. от Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, е прието Решение №СП-5/28.03.2019г., с което
е определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по т.8 и
т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. Понастоящем Решение №СП-
5/28.03.2019г., е обявено за нищожно с по адм.д.№4422/2019г. и тази
нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, респективно същото е
неприложимо в отношенията между страните. На следващо място се сочи, че
по силата на Договора за изкупуване, ищецът има право да продава
произведената електрическа енергия по двете преференциални цени
определени в т.7 и т.8 от Решение Ц-18, като нормативната уредба не
установява забрана една и съща ВяЕЦ да произвежда електроенергия
едновременно като централа, работеща до 2250 часа, и централа, работеща
над 2250 часа, т.е. да спада и към двете групи централи. Поддържа се, че този
спорен въпрос е разрешен в мотивите на Решение №3312 от 04.03.2020г. по
адм.д.№14112/2018г. на ВАС. Развити са подробни съображения за
приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба,
включително касателно всички изменения /редакции/ на същата. В
заключение се поддържа, че неправилно и в противоречие с нормативната
уредба, и с условията на договорите между страните, ответникът не е
заплатил пълният размер на процесната произведената, съответно
фактурирана ел.енергия от ищеца. Моли се, ако бъде приета приложимост на
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР към разглежданият казус, съдът да се
произнесе инцидентно по валидността на административният акт, като
релевантен за изхода на настоящия спор.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба,
5
се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в
качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници
при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се
заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени
за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в
качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от количества
електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен
да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на
договора между страните и относимата нормативна уредба, регулираща
специфичните отношения по процесния договор, на ищеца е платена
съответната цена според установените лимити на производство, а именно
преференциална цена и цена на излишък на балансиращия пазар, определена
от “ЕСО“ ЕАД, в резултат, от което ищецът е получил дължимото му се
плащане. Поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че след
влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него нова
редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след
достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се
постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени
от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в
противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия,
произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното
специфично производство, по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар. Поддържа се, че изложените доводи от ищеца относно
тълкуването, съдържащото се в мотивите на Решение №3312 от 04.03.2020г.
по адм.дело №14112/2018г. на ВАС, са неправилни доколкото мотивите не са
в сочения от страната смисъл, като са изложени съображения в обратна
посока и се цитира относима съдебна практика. Развити са и подробни
съображения за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия
нормативна уредба, включително настъпилите изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба, както и искането на
6
ответника за приемане на безспорни факти и обстоятелства с посоченото в
отговора съдържание. Доразвити са доводи в подкрепа на исковите
претенция, както и за неоснователност на възраженията на ответника.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите
за неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение СП-
1/15.10.2020г. на КЕВР, като се поддържа, че не е налице първата
предпоставка за такъв, доколкото решението не е преюдициално за изхода на
търговският спор между страните.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата
молба, моли за уважаване на исковете и присъждане на деловодни разноски.
С писмени бележки са доразвити доводи в подкрепа на основателността на
претенциите.
Ответника, чрез пълномощник, оспорва исковете, поддържа отговора си
и моли за отхвърляне на претенцията.
Трето лице помагач на страната на ответника-“Национална
Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана от Иван Тодоров
Йончев, е депозирало писмено становище за неоснователност на претенциите,
основано на съображения за възприемане на тълкуването на правната уредба
като изключваща ползването на двете преференциални цени от един и същ
производител за една календарна година.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е налице спор и от събраните доказателства се установи,
че ищеца е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, която е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия №ДУА-
943/16.06.2008-3055-ВГ-22.07.2008-4022-ВГ-27.05.2009-27.05.2009г., а
ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр
на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-
7
11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение №И1-
Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/. Не се спори, че между страните е сключен
Договор за изкупуване на електроенергия №139 от 20.04.2010г., както и че за
процесните периоди и централа, ищецът е издал Фактура №122/30.11.2017г.
на стойност 92015.52лв. и Фактура №124/31.12.2017г. на обща стойност
123374.60лв., като осчетоводените количества ел.енергия, са фактурирани по
съответните определени с решение на КЕВР преференциални цени. Безспорно
е, че процесните количества ел.енергия произведени от ВяЕЦ, са изкупени от
обществения доставчик по цена за излишък, след което са продадени на
“НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ.
В случая основният спорен въпрос, който е и от значение за
основателността на претенциите, е дали съществува нормативно ограничение
в рамките на едногодишен период ВяЕЦ да попадат едновременно в две
ценови категории за заплащане на преференциални цени определени с
решение на КЕВР. Според настоящия съдебен състав, отговора на този въпрос
е положителен. По силата на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, ответникът, като краен
снабдител на ел.енергия, е задължен да изкупува ел.енергия, произведена от
възобновяеми източници по преференциална цена, действала към датата на
съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния
обект, съгласно чл.176, ал.1 от ЗУТ. Наред с това според ал.4 на посочената
правна норма цената на електрическата енергия от възобновяеми източници,
не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал.2, освен в случаите по
чл.32, ал.4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се
предоставят. Съгласно изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ /в сила от
24.07.2015г./ обществения доставчик, съответно крайните снабдители, са
задължени да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена, като за определяне на количествата
ел.енергия, се използва критерият-“нетното специфично производство на
ел.енергия“. В §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ е дадено легално определение на
“нетно специфично производство на електрическа енергия“, а имено това е
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални
цени след приспадане на собствените нужди. На основание § 17 от ПЗР към
ЗИД на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с
8
което установява нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
След отмяната на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, комисията е
приела Решение №СП-5/28.03.2019г., което се прилага, считано от
31.07.2015г., като обратното действие на административния акт, е придадено
със закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от
ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон. С Решение №СП-5/27.03.2019г. на
КЕВР, е определено нетно специфично производство на електрическа енергия
за вятърни електрически централи /каквато е централата на ищцовото
дружество/ в размер на 2000 kWh при централи работещи до 2250 часа при
цена за изкупуване определена с Решение №Ц-010 от 30.03.2011г. във връзка
с Решение №Ц-013 от 28.06.2006г. на КЕВР, т.е. в размер на 188.29лв./MWh,
без ДДС.
Видно от справка в системите на Ад.ССГ и ВАС, понастоящем
валидността и законосъобразността на Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР
е предмет на проверка по адм.д.№1719/2021г. по описа на АССГ, като по
същото не е постановен краен съдебен акт. Въпросният административен спор
обаче не се спира изпълнението и приложението на атакувания адм.акт, тъй
като съгласно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира
тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение, е недопустимо, освен в изчерпателно посочени
хипотези, сред които не попада процесната такава. В горецитираната норма е
предвидено изключение от общото правило в административния процес, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. В случая
със специален закон изрично е дерогирано суспензивното действие на
жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания индивидуален
административен акт, уредено в общия закон. Ето защо и към момента
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на изпълнение и намира
приложение в отношенията между страните по спора.
9
Както се посочи по-горе с въпросното решение на КЕВР, считано от
31.07.2015г. по отношение на процесният ВяЕЦ е установено НСПЕ в размер
на 2000 kWh, въз основа на която следва да се определя преференциална цена
и по конкретно според т.8 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР. В този
смисъл последователното преминаване от една тарифна група за
преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените
прагове /случая от т.8 в т.9 от Решение №Ц-010/20.06.2011г./, е недопустимо.
Това е така предвид въведеното с изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ,
ограничение на количеството ел.енергия произведена от възобновяеми
източници, което общественият доставчик, съответно крайните снабдители,
са задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз основа
НСП на ел.енергия. посочената разпоредба е приета с цел охраняване на
обществения интерес, в резултат от което същата е от императивен порядък.
Извода за недопустимост за преминаване от една тарифна група в друга, се
подкрепя от мотивите към законопроекта за изменение на въпросната норма
от ЗЕВИ, където изрично е записано, че замяната на понятието
“средногодишна продължителност на работата“ с “нетно специфично
производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални
цени да бъдат изкупувани, само онези количества ел.енергия, “които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Очевидно целта на
изменението на закона, е да се постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите,
заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва
възможността от неоснователно обогатяване на последните. Съгласно чл.18,
ал.1 от договора за изкупуване на ел.енергия сключен между страните, цената
за изкупуване на ел.енергия е регулирана и се определена от КЕВР като в ал.4
е заложен праг от 2250 пълни ефективни часове на работа годишно, при
който произведената ел.енергия ще се изкупува по максимална
преференциална цена, след което заплащането става по занижена цена.
Поначало правата и задълженията на страните по договора се определят
съобразно закона, действал в момента на сключване на сделката, ако обаче
новият закон е императивен, за в бъдеще правата и задълженията се
определят от него. Тук е мястото да се посочи, че в случая не се касае за
10
обратно действие на закона, а за действие спрямо заварени правоотношения
възникнали на основание гражданскоправни сделки, които се преуреждат за в
бъдеще от повелителните норми на закона. Следователно, след влизане в сила
на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, договора за продажба на ел.енергия, е
изменен от императивната разпоредба на закона и издаденото на основание
§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
На следващо място следва да се има предвид, че промяната, наложена
от законодателя с въвеждането на понятието “нетно специфично
производство“, не съставлява промяна на критериите, въведени с Решение Ц-
018/2011г. на ДКЕВР за определяне на две групи преференциални цени.
Посоченото решение определя преференциална цена за продажба на
електрическа енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се
най-вече със средната годишна производителност на ветровите генератори и
размера на инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на
ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни
часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество
ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана
мощност на ветровата централа. В България, тези ефективни часове на работа
на ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка
райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да
бъде разделена на две ветрови зони: зона с пълни ефективни годишни часове
на работа на ветровите генератори до 2250 часа включително; зона с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2250 часа.
Въз основа на горните показатели в решението се определят два вида
преференциални цени за ел.енергията, произведена от ветрови генератори-за
ветрови генератори с пълни ефективни годишни на работа до 2250 часа и за
такива с пълни ефективни годишни на работа над 2250 часа. Изложеното
сочи, че подхода на законодателя е принципен и се ръководи от параметрите
на централата и възможността за ефективна работа, поради което извода, че
една вятърна централа може да попада едновременно в две тарифни групи, е
неприемлив. Освен това този извод противоречи на формалната икономическа
логика, тъй като ако централа работеща по принцип до 2250 часа може да
преминава за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh в следващата тарифна
11
група, то тя винаги би била по печеливша от централа поначало работеща над
2250 часа, предвид значителната разлика в цената за първите 2000 kWh.
Наред с това този подход за определяне на изкупната цена би обезсмисли
наличието на две тарифни групи, доколкото ако се следва довода, за
преминаване при достигане на съответния праг, в следващата тарифна група,
то не би следвало да има различни изкупни цени за вятърните централи,
независимо от възможността им за определена ефективна годишна часова
работа или НСП, а следва да е налице еднаква начална цена за всички, като
тези от тях които преминат прага от 2250 часа и 2000 kWh да получават
заплащане по другата тарифа. В тази връзка следва да се има в предвид, че
както се посочи по-горе въвеждането на преференциални изкупни цени и
НСП, целят осигуряване на изкупуването на количествата ел.енергия, които
да осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост, с оглед
приоритетното развитие на този вид производство на енергия. В този смисъл
възможността един и същи производител да може да промени началното си
планиране и да преминава от една към друга тарифа, в рамките на една и
съща година, би довело до получаване на приход на производителя над
заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на
разходите, съответно би обезсмислило новата регулация, целяща
ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в
полза на обществото.
В заключение съдът намира, че със заплащането на ищеца на
произведената от неговата ВяЕЦ електроенергия, след надхвърляне на
съответното и нетното специфично производство и заложени часове работа,
на цена за излишък на балансиращия пазар, ответникът надлежно е изпълнил
договорните си задължение, поради което предявените претенции се явяват
неоснователни и като такива, следва да бъде отхвърлени.
Предвид неоснователността на главните претенции, неоснователна се
явяват и акцесорните такива за заплащане на мораторна лихва.
Искането на ищецът за осъществяване на косвен съдебен контрол върху
валидността на Решение СП-5/2019г. на КЕВР, съдът намира за
неоснователно, тъй като съгласно чл.17, ал.2 от ГПК за да се осъществи такъв
12
контрол от гражданския съд, е необходимо административният акт да е с
преюдициално значение, каквото в конкретния случай липсва, с оглед
изложените мотиви за непосредственото действие на оспорения адм.акт.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответникът се дължат деловодни разноски, които според доказателствата за
извършени такива и списъка на разноски, съставляват заплатен адвокатския
хонорар в размер на 9216лв. Налице са обаче основания за редуциране на
въпросният хонорар, по възражението на ищецът за прекомерност, доколкото
съобразно приложимата към процесният казус разпоредба на чл.7, ал.2, т.5 от
НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
6257.76лв. без ДДС или на 7509.31лв. Тук е мястото да се посочи, че не е
налице основание за определяне на отделно възнаграждение по всеки иск, тъй
като съобразно горецитираната наредба хонорара се определя на база интерес,
т.е. върху съвкупно претендираните парични средства. На следващо място
делото е с ниска фактическа сложност, а факта, че настоящият спор е пореден
такъв за ответната страна, води до понижаване на правната му сложност. Ето
защо съдът намира, че е налице основание за редукция на хонорара на
основание чл.78, ал.5 от ГПК до сумата от 7600лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ”УП България 15” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано” №2, т.5,
представлявано заедно от Б.З. и Р.П.В., за осъждане на “Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано
от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., да заплати сумите, дължими на
основание Договор за изкупуване на електроенергия №139 от 20.04.2010г.,
както следва: -сумата от 69530.60лв., представляваща дължим остатък от
обективирана във Фактура №122/30.11.2017г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.11.2017г., както и сумата от 19816.28лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 29.12.2017г. до 21.10.2020г. и -сумата от 115100.59лв., представляваща
13
дължим остатък от обективирана във Фактура №124/31.12.2017г. цена на
произведена и доставена електроенергия през м.12.2017г., както и сумата от
31940.34лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, за периода от 25.01.2018г. до 21.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска-22.10.2020г. до
окончателното им изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ”УП България 15” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано” №2, т.5, представлявано
заедно от Б.З. и Р.П.В., да заплати на “Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П.С.С.,
Я.М.Д. и и Д.К.Д., сумата от 7600лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8,
представлявана от Иван Тодоров Йончев.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14