Определение по дело №331/2019 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 391
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Мариета Спасова Спасова
Дело: 20194220100331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 391

гр. Дряново, 18.12.2019 година

 

Дряновският районен съд в закрито заседание на 18.12.2019г. в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА,

 

по гр. дело № 331 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 3 от ГПК.

Производството по делото е образувано по посъпила искова молба от С.К.С. *** с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В същата се твърди, че ищецът е роден на ***г. от родители К. С. К. и Д.К.С.. За раждането му бил съставен акт за раждане № 34. Твърди, че не било тайна, че баща му бил осиновен от дядо му С. И.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да приеме, че баща му К. С. К. и К.Б.Д. са едно и също лице, което е осиновен син на С. К. И., роден през 1888г. и почитал на 12.02.1954г.

С допълнителна молба от 30.09.2019г. прави уточнение, че ищецът отправил искане до община Дряново да му издаде удостоверение за наследници на С. *** сочи като син – баща му, но си имена К.Б.Д.. Към момента нямало възможност да бъде възстановен акта за осиновяване, а ищецът черпел права от този факт. Ищецът имал интерес от установяване на факта на осиновяването, тъй като бил наследник на К. С. И.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо община Дряново, че ищецът е наследник на К. С. К., бивш жител ***, починал на 04.06.1987г.

С допълнителна молба от 08.10.2019г. посочва, че производството по делото е по реда на чл. 542 от ГПК. Съставеният акт за осиновяване на бащата на ищеца К. С. К. от дядо му С. И. бил изгубен или несъставен, унищожен и нямало възможност да бъде възстановен.

С допълнителна молба от 25.10.2019г. посочва, че различията в имената на наследодателя Б. и С. пречели на ищеца да се разпорежда с наследствените си земеделски земи. Твърди, че общото исково производство по чл. 124 от ГПК намирало приложение за установяване на наследствени правоотношения или правоотношения по осиновяване. Поради което поддържа производството да се разгледа по този ред.

В дадения от съда срок е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от община Дряново, в който се посочва, че предявеният иск е недопустим, поради което молят производството по делото да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК не било предвидено да се предявава иск за установяване на извършено осиновяване, както се цели от ищеца. Ответникът не оспорвал обстоятелството, че К. С. К. и К. Б.Д. са имена на едно и също лице, което било видно от записването на лицето в тези имена в представените документи. Оспорват обаче обстоятелството, че това лице е осиновен син на С. К. И..  Алтернативно молят предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като липсвали каквито и да било доказателства за извършеното осиновяване.

Съдът като извърши проверка на исковата молба по чл. 130 от ГПК намира, че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено поради следното :

Настоящият състав на съда приема, че установяването на осиновяване, за което не е съставен надлежен съдебен акт, не е факт с правно значение, чието установяване е допустимо да се извърши по реда на охранителното производство, уредено в разпоредбите на чл. 542 и сл. от ГПК. Съдът приема също, че установяването на осиновяването като правно отношение е недопустимо и по реда на предявяване на положителен установителен иск, предвиден в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 3 ГПК иск за установяване на пораждане, изменение или прекратяване на гражданско правоотношение може да се предяви само в предвидените в закона случаи. Осиновяването е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна връзка, подобна на връзката между родител и дете. Осиновяването следователно е правоотношение, възникнало въз основа на волеизявление на съд, обективирано в нарочен официален документ и съществуването му като правоотношение може да се основава само на съдебен акт, а не на фактически отношения между страните. Отделно от това окончателният съдебен акт е следвало да се обнародва в “Държавен вестник”, за да се оповести на всички заинтересовани лица.   

Проследявайки възникването на нормативната уредба на територията на България, съдът приема, че до 1890 г., от който момент е в сила Законът за припознаване на незаконнородените деца, узаконяването и осиновяването им (в сила до 1940 г.), осиновяването е извършвано съгласно българските обичаи. С влизане в сила на този първи закон след Освобождението на България, което е станало преди раждането на наследодателя на ищеца през 1903г., отношенията, свързани с осиновяването са придобили държавноправен характер. Правният режим на осиновяването през периода от 1940 г. до 1949 г. е уреден със Закона за извънбрачните деца и осиновяването, който е отменен с разпоредбата на чл. 165 от Преходните разпоредби на Закона за лицата и семейството (в сила от 10.09.1949 г.). Следва да се има предвид, че в цитираните закони произходът се определя по строго предписани правила: в Закона за лицата и семейството – чл. 61 – чл. 72 и в Семейния кодекс от 1968г. (отм.) - чл. 30 – чл. 42. Строго разписани в тези нормативни актове са и правилата за установяване и оспорване на произход. Ограниченията в тях се отнасят до лицата, имащи право да претендират установяване или оспорване на произход, и до сроковете за предявяване на претенциите. Извън тези изрично посочени лица и срокове установяване и оспорване на произход са недопустими. В този смисъл решение № 529/ 01.07.2013г. по гр. дело № 181/ 2011г., IV гр. о. ВКС.

Поради всичко изложено следва да се приеме, че самостоятелен иск за установяване правоотношението по осиновяването на едно лице от друго лице не е предвиден в закона, което обуславя недопустимостта на производството при извършената проверка по реда на чл. 130 ГПК.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

           ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от С.К.С., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 331/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Габрово.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :