Р Е
Ш Е Н
И Е № 80
гр.Белоградчик, 03.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
Съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 119 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на А.Т.А. ***, с ЕГН **********, срещу
НП № 270/07.05.2020 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което за
нарушаване на чл.43 ал.3 т.1, са наложени на жалбоподателя няколко санкции: "глоба"
в размер на 200,00 лв., на основание
чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и „лишаване от право на ловуване“ за
срок от 3 години, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД.
В
жалбата се излагат общи оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
издаденото наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено, като се
твърдят допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на
постановлението, което също било причина за отмяната му. Моли се допускането до
разпит на двама свидетели / но не са осигурени впоследствие за с.з./. В с.з.
жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа
жалбата и конкретизира доводите от нея за процесуални нарушения в хода на админ.нак.
производство – неправилна квалификация на деянието, в смисъл – непълна.
Алтернативно се твърди маловажност на проявата.
Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з., не изпраща представител,
не изразява становище по жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа
страна следното:
На
04.03.2020 г., ок. 14.00 ч., в РУ-Белоградчик постъпил сигнал за лице, което се
движи в м. “Филипови кошари“ / общ. Белоградчик/ с извадено от калъф
огнестрелно оръжие. По този повод, за да провери сигнала бил изпратен св.В. Т.,
заедно със други свои колеги. Те отишли на съобщеното им място, където заварили
лицето, подало сигнала и снели обяснения – устни разяснения, от същото. Не след
дълго, ок. 14.20 ч. на пътя ІІІ-1401, при км.36+800 / в м.“Ф. К.“, землище
на с. В., общ. Б. / се задало
МПС – бяло на цвят, с две лица в него. То се отправяло към друго МПС, което пък
било спряно / паркирано/ там, встрани от
същия път. Служителите на полицията спрели белия автомобил. Водач на автомобила
установили, че е А.Т.А. от гр. Б., а в
автомобила имало огнестрелно оръжие, не поставено в калъф, което полицаите видели
без затруднения и извършване на повече действия. Оръжието било видимо, оставено
отпред в колата, до седалката на водача, който им го показал и не отрекъл, че е
негово. А. представил на полицейските служители документи – негови, които
притежавал като ловец – членска карта, ловен билет, разрешително за носене на
оръжие, както и разрешително за лов за хищници.
Св.Т. и колегите му подали информация до ДГС – Белоградчик и останали на
място със спрените автомобил и лица в него, за да изчакат компетентни служители
на горското стопанство. Така на мястото пристигнали свид. Е.Д. *** и друг
служител от учреждението – свид. Г. Г.. В изпълнение на служебните си
задължения, те извършили проверка по ЗЛОД на водача на МПС – Ал.А.. И те
установили какви документи притежава той, вкл. разрешително за индивидуален лов
с № 075153 /по кочан/, от 04.03.2020 г. на специалист по ловно стопанство / не
се чете при кое ловно сдружение/ предоставено – бланката, от Директора на
ТП-ДГС-Белоградчик, издадено на Ал.А., с
което му се разрешава ловуването на хищници в периода 04-31.03.2020 г., в
ловище „Д.“ / село,
също в общ. Б., недалеч от
с. В., ноторно
известно и на съда/. Св. Д. и Г. констатирали, че в служебния полицейски
автомобил имало прибрано вече огнестрелно, ловно оръжие марка “Ремингтон“,
модел „700“, каб.22-250 /Rem. № G676182/ с прикачен оптически прицел. Това било оръжието,
което по закон притежавал иначе А., а той и не отрекъл, че е било при него, в
автомобила, който управлявал преди това. Оръжието не било заредено, нито имало
убит дивеч в някое от МПС. Още на полицейските служители, когато го спрели, А.
обяснил , че е ходил с оръжието си да проверява хранилки за дивите животни в
ловището „Д.“. Мястото на проверката пък, според свид.Д. и Г.,
било на ок. 70 м. извън района на ловище „Д.“. Предвид установеното движение с извадено от калъф ловно оръжие, извън
територията на ловище „Д.“ / за което
имало разрешително за лов/, а именно - в землището на с.В., общ.Б., А. и
служителите на полицията и на ДГС-Белоградчик отишли в сградата на полицейското
управление в гр.Б.. Там бил съставен от свид.Д. констативен протокол
№ 071287 и акт за нарушение по ЗЛОД.
Конкретно на жалбоподателя е оформен
АУАН № 270/04.03.2020 г. за нарушение на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД. Били
задържани оръжието с оптическия прибор, които свид.Д. предал за съхранение в
РУ-Белоградчик, с нарочен протокол. А.
подписал акта и приел копие от него, като написал и възражение, че е имал
проблеми с телефонния си апарат и обхвата му, а му се налагало провеждането на
разговор. / очевидно като причина, че не е бил в района на разрешеното му
ловище/. Впоследствие, със същия довод, А. е депозирал пред АНО и писмено
възражение, като е отрекъл и нарушението – твърдейки, че оръжието му е било в
калъф. Въз основа на така съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП №
270/07.05.2020 г., от Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата
е допустима и основателна.
При
издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати съществени процесуални
нарушения на ЗАНН и ЗЛОД, които налагат отмяната на актуваното наказателно
постановление.
От
показанията на разпитаните в с.з. свидетели на въззиваемата страна, съдът
намира, че се доказа по един безспорен начин фактическата обстановка, изложена
по-горе, като приета за установена от съда. Безспорно на 04.03.2020 г.
жалбопод. А. е „ловувал“ по смисъла на ЗЛОД /чл.43 ал.3 дефиниращ тази
дейност/, като се е движел, чрез МПС, с не поставено в калъф ловно оръжие. Безспорно и към момента на
проверката, ловуващият е имал и не е предоставил на проверяващите / най-вече
свид.Е.Д. и Г.Г., като компетентни служители / надлежни документи за
упражняване на лов – членска карта, ловен билет и най-вече – разрешително за
лов за съответния момент, но с позволение за се ловува в район, различен от
мястото на движение на А. и респ. мястото на извършената му проверка. В
показанията си, разпитаните по делото свидетели, подробно и непротиворечиво
описват случилото се при извършената от тях проверка на 04.03.20 г. на пътя в
м. “Филипови кошари“, землище на с. Вещица, общ. Белоградчик. По този начин се
установява описваната в АУАН и НП фактическа обстановка, което е дало основание
на Д. да оформи АУАН по ЗЛОД.
Въпреки
установеното до тук обаче, съдът констатира и две достатъчно сериозни нарушения
на материалните норми на ЗАНН и ЗЛОД. Тези нарушения според съда, му дават
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, независимо от
приетото по същество за проявата на жалбоподателя.
По-конкретно съдът констатира, че е
налице и неправилна и непълна квалификацията /цифром и словом/ на
отразеното в АУАН и НП деяние.
На първо място, в АУАН актосъставителят
е отразил, че е установил извършване на нарушение на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД.
Същата квалификация е дадена и от АНО, в НП. Но в този текст от нормативния акт, не се съдържат признаци на
адм.нарушение. В текста на чл.43 от ЗЛОД, се указва кое поведение се смята за „ловуване“ / принципът - в
ал.2, а особените хипотези – в ал.3 на чл.43 от ЗЛОД/. Самото нарушение в случая, когато е установено и доказано, би следвало
да се квалифицира по чл.84 ал.1 предл.3 от ЗЛОД – в тази разпоредба е и
изпълнителното деяние / “който ловува… извън определените в разрешителното места …“/ и
санкцията, предвиждана за него – “глоба от 50 до 400 лв.”
На второ
място, както изтъква и представителят на жалбоподателя, дори текстово
нарушението на А. не е описано в пълнота, поради което не е и съвсем ясно в
какво е обвинен. В обстоятелствената част на НП / идентично с текста от АУАН/,
се твърди, че провереният е ловувал , като се движел с извадено от калъф оръжие
/ посочено конкретно такова/, като са визирани момента и мястото на
установяване на тази дейност. Сам по себе си закона – в чл.43 ал.2 или 3 ЗЛОД,
не забранява поведението „ловуване“, независимо в коя изпълнителна форма ще се
осъществява – в случая „движение на лица извън населените места с извадено от калъф ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не“. Противоправното поведение на един ловец би
се изразило в ловуването „1.без да притежава редовно
заверен билет за лов или 2.с билет за лов, но без писмено разрешително за лов,
или 3. ловува извън определените в разрешителното места“. Т.е. възможни са три
отделни, различни хипотези, в които ловуващият би бил в нарушение на закона.
Никъде обаче в АНУН, а в последствие и в НП не е посочено някое от
обстоятелствата на чл.84 ал.1 ЗЛОД, обуславящо състав на нарушение. Или липсва
в обвинението, отправено към А. съставомерен признак, елемент, част от тези,
които съвкупно да доведат до противоправно поведение. От текста на АУАН и НП не
е видно дали обвинението е за лов без билет за лов, без разрешително за лов или
извън територията , посочена в последното. Макар и фактически пред съда да се
изясни каква е на практика действителната обстановка – от показанията на
разпитаните свидетели и представените в с.з. писмени доказателства от защитата
на А. / т.е. че се има предвид нарушаване границата на района, в който на
ловеца е позволено за осъществява определената дейност по ловуване/, то самото
наказателно производство по българското законодателство / в случая админ.
наказателно/ е формално, изискващо при провеждането му да спазени съществени и
минимални процесуални правила, които да гарантират правата на участниците в
него, респ. правата на обвинения – в случая жалбоподателят. Едно от тези
правила е задължението на АНО да посочи правилно текстовата и цифрова квалификация
на деянието, за което повдига обвинение, за да може засегнатият от обвинението
– да разбере същото и да прецени , организира,
правилно защитата си. А последния, при така изписаното още в АУАН
обвинение, е възпрепятстван да разбере същността му. АНО пък не е
изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се
произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН - с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, вкл. и придадената правна
квалификация на деянието .
При така
установените нарушения на процесуалния и материалния закон при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление, съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, и
като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
270/07.05.2020 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на А.Т.А. ***, с ЕГН
**********, са наложени : "глоба" в размер на 200,00 лв., на основание чл.84 ал.1 от Закона
за лова и опазване на дивеча и „лишаване от право на ловуване“ за срок
от 3години, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Районен Съдия :