№ 1424
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря И. Б. В.
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110152316 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът ЗАД „Алианц България”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Дондуков” № 59 и ответникът ЗАД
„Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ №2.
Предявен е иск по чл.411 КЗ за сумата 1239,01лв. изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ., ведно със законната лихва от 8.9.2021г. до плащането, както и иск по чл.86 ЗЗД
за сумата 185,98лв. за периода 4.3.2020г. (датата на частичното плащане) до 7.9.2021г.
Ответникът оспорва иска като прави възражение за съпричиняване.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи сключване на валиден договор за
застраховка Каско, както и че е осъществено противоправно поведение – нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а, застрахован по застраховка
„Гражданска отоговорност“ при ответника, вследствие на което е настъпило ПТП с л.а,
застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца; вреди в причинна връзка с ПТП,
стойност на вредите, плащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е погасил изцяло регресната
претенция с извършеното плащане, както и че е налице съпричиняване на вредите от страна
на пътник в увредения автомобил.
Страните не спорят, че на 7.9.2019г. в гр. С., на паркинг, е настъпило ПТП между л.а. Ф. П.
с рег. № ., застрахован по застраховка Каско при ищеца, и Т. К. с рег № ., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.
1
Ищецът изплатил на собственика на л.а. Ф. П. застрахователно обезщетение в размер на
2463,01лв. Направил ликвидационни разноски в размер на 15лв.
Ответникът изплатил на ищеца по регресната претенция сумата 1212,13лв.
Спорно между страните е има ли съпричиняване на вредите от страна на пътник в
увредения автомобил.
От приетите писмени доказателства, заключението към САТЕ и разпит на свидетелите –
водачи на МПС, участвали в ПТП, се установява, че л.а. Ф. П. с рег. № . бил паркиран в
центъра на кв. Г., на 7.9.2019г. около 14,30ч. В абтомобила били водачът – св. Г., и от дясно
на него - съпругата му. Последната започнала да отваря вратата, за да излезе от автомобила
/св. Г. сочи следното: „тя тръгна да излиза, отвори вратата и друга кола я натисна....В
момента, в който отваря вратата, другата кола паркираше и я натисна с предната си част“/.
По същото време водачът на л.а. Т. К. с рег № .– св. Ж., предприел маневра за паркиране и с
предна лява част, ударил предната дясна врата на л.а. Ф. П. с рег. № ., като я увредил.
Съгласно заключението към САТЕ вредите по л.а. Ф. П. с рег. № . са в причинна връзка
с настъпилото ПТП. Автомобилът е бил в гаранция, поради което вредите е следвало да се
отстранят във „фирмен“ сервиз. За отстраняване на вредите е представена фактура за сумата
2463,01лв., като вещото лице сочи, че сумата отговоря на средните пазарни цени за
отстраняване на повредите във „фирмен“ сервиз.
Относно възражението за съпричиняване:
Съгласно практиката на ВКС по приложение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От тълкуването
на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не проявява действие
самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на
пострадалия не са причинени само от действия или бездействия на деликвента, а и от
действия или бездействия на увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да
бъде неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията
или бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай
причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е
обусловена от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на
деликвента и вредата. При това не е задължително действията на деликвента и на
пострадалия да се намират в причинна връзка едно с друго, а могат да се проявяват и
самостоятелно, но задължително следва да доведат до настъпването на една обща и
неделима вреда. В случаите на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е възможно деянието
на деликвента да е обусловило това на увредения и обратно, като го е предхождало и е било
условие за неговата реализация. Във всички случаи действията на деликвента и на
увредения, които са довели до настъпването на общата и неделима вреда трябва да са
реализирани преди или едновременно с непозволеното увреждане, но не и след това. За
наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина на увреденото лице,
което е допринесло за настъпването на общата вреда. Както е посочено в т. 7 от ППВС №
2
17/1963 година от значение за прилагането на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и вината на пострадалия.
Намаляването на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не представлява санкция за
неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово
задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който
правото свързва определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици
изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на
непозволеното увреждане. Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните
последици от допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя
изрично начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като
критерий в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която
се взема предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението
между тях. Този критерий отчита наличието на състави на непозволеното увреждане, при
които не се изисква виновно поведение на деликвента, като е приложим в случаите
когато съпричиняването е допуснато от малолетни, непълнолетни и лица, които не могат
да разбират свойството и значението на постъпките си. Освен този критерий за намаляване
на обезщетението като такъв се използва и степента на вината, при който водещи са
тежестта на вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение. В този
случай, ако вина за настъпване на общия вредоносен резултат имат и двете страни в
правоотношението, то се преценява коя от тях по-голяма от другата, а ако се приеме, че
двете вини са равнозначни, обезщетението се намалява поравно. Този критерий обаче сам по
себе ни е неприложим в случаите, когато се касае за състави на непозволеното увреждане,
които не изискват виновно поведение от страна на деликвента, а и както се посочи по-горе,
поначало вината на увреденото лице е без значение за настъпването на фактическия състав
на съпричиняването, като намаляването на обезщетението не представлява санкция за
неправомерно поведение на увредения. Освен тези два критерии, като критерий за
намаляване на обезщетението се използва справедливостта, при която съдът по свое
усмотрение, след преценка на всички факти, определя размера на съпричиняването. Всеки
един от тези критерии сам по себе си не може да послужи за намаляване на размера на
дължимото обезщетение, поради което следва същите да бъдат прилагани съвместно един с
друг при отчитане на всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на
непозволеното увреждане и степента на вредоносния резултат. Преценката за намаляването
на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на
степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната
обективна вредоносност, но също така ако е налице субективен елемент трябва да бъдат
взети предвид тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е
противоправно, както и степента на неговата вина. Самото намаляване следва да отразява
размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. Затова е
допустимо, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по
делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод,
3
че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на
деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи
намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в
настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този
на деликвента.
В настоящия случай водачът на л.а. Т. К. с рег № . е нарушил задължението си по
чл.25, ал.1 от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Същевременно пътникът в л.а. Ф. П. с рег. № . е нарушил нормата на чл. 95 ЗДвП:
водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да
слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че
няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
Съдът намира, че поведението и на двамата участници е в причинна връзка с настъпването
на ПТП-то. Това поведение в случая е противоправно и виновно, което следва да се отчете
при определяне на степента на съпричиняване. В случая съдът намира, че поведението и на
двамата участници е довело в еднаква степен до вредоносния резултат. Предвид изложеното,
дължимото обезщетение следва да се намали с ½ - до 1231,51лв.. На ищеца се дължат и
ликвидационни разноски в размер на 15лв. Предвид изплащането на сумата от страна на
ответника в размер на 1212,13лв., искът е основателен за сумата 34,38лв. На основание
чл.86 ЗЗД се дължи и обезщетение за забава заза периода 4.3.2020г. (датата на частичното
плащане) до 7.9.2021г., което, изчислено по реда на чл.162 ГПК, е в размер на 5,16лв.
Относно разноските: Страните са представили списъци на разноските и доказателства за
тяхното извършване: ищецът – за сума в общ размер 745,70лв., а ответникът – 220лв. На
ищеца следва да се присъди сумата 20,69лв.– съразмерно с уважената част от иска, а на
ответника – 213,90лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното:
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ №2 да плати на ЗАД „Алианц България”АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Дондуков” № 59, сумите:
- 34,38лв. изплатено застрахователно обезщетение по щета № . и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от 8.9.2021г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
34,38лв. до предявения размер от 1239,01лв.
- 5,16лв. – обезщетение за забава за периода 4.3.2020г. (датата на частичното плащане) до
7.9.2021г., като ОТХЪВРЛЯ иска за сумата над 5,16лв. до предявения размер от 185,98лв.
- 20,69лв.– разноски, съразмерно с уважената част от иска
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Княз Дондуков” № 59 да плати на ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2 сумата
213,90лв. – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5