Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на седемнадесети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2138 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от и.д. директор на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна на Комисията
за защита на потребителите срещу Решение № 1067/02.08.2022г. постановено по
НАХД № 20223110200257/2022г. по описа на ВРС, 15 състав, с което е отменено НП № В –
0047618/21.12.21г. издадено от директор на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна на
Комисията за защита на потребителите.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. В касационната жалба се оспорват констатациите по фактите на въззивния съд, както и направените въз основа на тях правни изводи. Сочи се че решението на съда е постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материалните и процесуални норми, в противоречие със събраните по делото доказателства.
Ответникът, в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1067/02.08.2022г. постановено по
НАХД № 20223110200257/2022г. по описа на ВРС, 15 състав, с което е отменено НП № В –
0047618/21.12.21г. издадено от директор на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна на
Комисията за защита на потребителите.
С НП на „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД /БТК/, гр.София на основание чл.222а от Закона
за защита на потребителите (ЗЗПотр.) е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 500лв. за нарушение на чл.113, ал.1 вр. ал.2 от ЗЗПотр.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: във връзка с потребителска жалба вх.№ В-02-42/23.09.2021г. относно
рекламация на мобилен телефон „Huawei“, закупен на 07.09.2019г. от БТК е извършена проверка
от служител в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище гр.Варна на Комисията за защита на
потребителите. При проверката е констатирано, че потребителката – подател на
жалбата на 06.09.2021г. преподписала договора си с мобилния оператор и е
закупила нов телефонен апарат. Около час по-късно решила да премести СИМ
картата в новото устройство. При отстраняването на предпазния гръб от старото
устройство е установила, че корпусът му е отворен и батерията му е издута. Г-жа
К. предявила рекламация пред търговеца, съгласно сервизна поръчка №
**********/06.09.2021г. със забележка за външен вид: „Има следи от употреба,
чуквания по дисплея; описание на повредата: разлепен заден панел, надута
батерия“. На 10.09.2021г. устройството било върнато на клиента с протокол за отказано
гаранционно обслужване, в който било констатирано: „Счупен дисплей, който е
окомплектован с нова батерия! Цена за ремонт – 245лв. с ДДС! При желание на
клиента може да се смени само батерията, цена – 65лв. с ДДС. Но апаратът ще
продължи да не отговаря на гаранционните условия!“ Дружеството било поканено да представи
становище по случая, като му било предоставено копие от жалбата. В отговор
дружеството е представило становище, в което сочило, че е била открита
механична повреда- счупен дисплей, която не можело да бъде отстранена в рамките
на гаранционните условия. На 08.10.2021г. било представено обяснение от г-жа К.,
в което е декларирала, че при предявяване на мобилния апарат в офис на Виваком,
същият, не е бил със счупен дисплей, нямало е липсващи пиксели по дисплея и
проблем с тъча, нито тъмни петна, бил е с нормални следи от употреба и е
работил функционално. Предаден бил с протектор, отстранен от служителя на
мобилния оператор, за да бъде сниман. От дружеството са изискани обяснения
относно противоречията в представения сервизен протокол, твърденията на
жалбоподателката и описанието на телефона при приемането му в търговския обект.
Да посочи дали раздуването на батерията се дължи на неправилна употреба и в
какво се изразява това. От дружеството е представено обяснение на 20.10.2021г.,
видно от което, БТК потвърждава становището си, че апарата е влизал в сервиз
един път и е с отнета гаранция, поради установен от техническо лице счупен
дисплей. Представен е снимков материал. Относно проблемите с батерията на
апарата е посочено, че не подлежат на гаранционно обслужване, поради надвишен
6-месечен срок от закупуване на устройството. Батерията е консуматив към
апарата и нормална характеристика е нейното износване след определен период от
време и/ или брой зареждания. Предвид описанието в рекламацията, причината за
предявяването й не са проблеми с дисплея, а раздутата батерия.
При
горните факти контролния орган приел, че БТК не е изпълнил задължението си, при
несъответствие на потребителска стока с договора за продажба, да я приведе в
съответствие в срок от един месец, считано от датата на предявяване на
рекламацията, с което е извършено нарушение по чл.113, ал.1 вр. ал. 2 от
ЗЗПотр. За дата на нарушението е посочена – 07.10.2021г., от когато търговецът
е бил в забава.
Въз основа
на констатираното бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал
НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи при спазване на предвидените от чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания за форма.
Съдът е приел, че в обстоятелствената част на НП е посочено, че г-жа К. е
закупила устройството на 07.09.2019г., но не са представени доказателства за
това. Констатирано е от представените в административнонаказателната преписка
доказателства и от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели, че АНО е приел, че апаратът, чието гаранционно обслужване е отказано
от дружеството, е закупен от св.Колева, но не са представени доказателства за
това, не е представен договорът между г-жа К. и дружеството и при липсата на
този договор не може да се направи извод за клаузите в него и конкретно за
клаузите по поетото гаранционно обслужване на апарата, както и, че има разминаване между данните вписани
при приемането за гаранционно обслужване в състоянието на апарата – дисплей и
батерия, включително установени чрез снимков материал и твърденията в жалбата
до АНО от г-жа К. и дадените от нея обяснения пред съда. Направен е извод за
липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението в НП и е отменено НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Съдът
относно приложимият закон намира, че следва да направи следното уточнение: С
приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и
за продажбата на стоки (ЗПЦСЦУПС) обн. ДВ, бр.23 от 19.03.2021г., в сила от
01.01.2022г., както посочената като нарушена разпоредба на чл.113 от Закона за
защита на потребителите, така и приложената санкционна норма на чл. 222а от
последния са отменени. Като в чл.34 и чл.70 от ЗПЦСЦУПС са предвидени
разпоредби аналогични на отменените чл.113 и чл. 222а от ЗЗП. В §9 от ПЗР на ЗЗП е предвидено, че висящите съдебни
производства по дела образувани по реда на глава пета, раздел ІІ „Гаранция на
потребителската стока“ (включваща и чл.113 от ЗЗП и раздел ІІІ „Рекламации“ на ЗЗП се довършват
по реда на този закон. В §11 от ПЗР на ЗПЦСЦУПС е посочено, че този закон влиза
в сила на 1 януари 2022г. и се прилага за договори за продажба на стоки,
сключени след тази дата. Предвид посочените разпоредби настоящото производство
следва да приключи при приложението на ЗЗП, доколкото се твърди неизпълнение на
задължение за гаранционно обслужване на апарат по договор за продажба от 2019г.
Касационната инстанция преценява възражението в касационната жалба относно постановяването на въззивния акт в противоречие със събраните по делото доказателства като неоснователно. Не е спорно, че дружеството е отказало гаранционно обслужване на приетия за ремонт апарат. Спорът е бил за това доколко отказът за ремонт при гаранционните условия е бил свързан с констатираното при приемането от служител на дружеството на апарата негово състояние. АНО е възприел декларираното от св.Колева, в представеното от нея обяснение, че при приемането му за сервизно обслужване, апаратът „Не е бил със счупен дисплей, нямало е липсващи пиксели по дисплея, проблем с тъча, нито тъмни петна, бил е с нормални следи от употреба и е работил функционално. Предаден е с протектор, който е бил отстранен от служителя на мобилния оператор, за да бъде сниман.“ При установяването на фактите АНО не е посочил, защо кредитира декларацията на г-жа К. описана по-горе и не кредитира описанието на апарата в момента на приемането му в сервизна карта № **********/06.09.2021г. подписана от г-жа К. лично. В сервизната карта, в която е описано състоянието на апарата по следния начин: „има следи от употреба, чуквания по дисплея “ е вписано и, че г-жа К. декларира, че „няма неточности в извършеното по-горе описание на представеният уред“. Налага се извод, че в кратки периоди от време, веднъж при предаването на апарата за ремонт и втори път пред АНО г-жа К. декларира различни данни за състоянието на предаденият за ремонт апарат. Към преписката е представен и снимков материал, видно от една от снимките има нарушена цялост на устройството в областта на дисплея. В НП липсва анализ на двете различни по смисъл декларирания на г-жа К. и не е даден отговор защо АНО безкритично приема, че фактите относно състоянието на апарата са настъпили по начина деклариран от г-жа К. пред него. Този анализ е направен от въззивния съд. Съдът след изслушването на г-жа К. е посочил коя част от нейните показания кредитира и на какви съображения. Въззивният съд е посочил и на какви съображения и при преценката на кои налични в административно наказателната преписка доказателства приема, че устройството е предадено за ремонт при повреда и на дисплея.
Спорът относно фактите за състоянието на апарата е относим към гаранционните условия и респективно към отказа да бъде извършен ремонт на апарата и има значение за съставомерността на деянието. От друга страна в договора между дружеството и г-жа К. се съдържат условията, при които ремонтът на повредения апарат не може да бъде поет от търговеца, но този договор не е изискан в хода на административно наказателното производство и не е представен в хода на съдебното обжалване на НП. Съгласно чл.113 от ЗЗП „Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.“ Анализът на тази разпоредба налага извод, че потребителската стока следва да не съответства на договора за продажба не по причина действията на потребителя, а по независещи от употребата й от потребителя фактори, като напр. производствен дефект на част, който не може да бъде забелязан при оглеждането й и при началния етап на употреба, но се проявява след определен срок на използването й. В случая не се касае за такъв дефект. Отказът е свързан с констатираните при предаването за ремонт на устройството данни за начина на употреба на същото.
В този аспект правилни са изводите на въззивния съд, че АНО е издал НП при неизяснена фактическа обстановка и, че в НП липсва описание на всички съставомерни факти.
Неоснователни са доводите на касатора, че въззивното решение е издадено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми. При установените факти, съдът е направил извод за липса на съставомерност на деянието. Този извод е съответен на разписаното в чл.113, ал.1 от ЗПП правило. За реализирането на отговорността на търговеца по тази разпоредба е от значение установяването на факта, че стоката не съответства на договора за продажба по причини различни от начина на употребата й от потребителя. В конкретния случай такива факти не са установени.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че като е извел извод за незаконосъобразност на НП, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касационния жалбоподател, което с оглед изхода на спора е неоснователно.
Направено е искане от касационния ответник за присъждане на разноски. Съдът констатира, че във фазата на касационното производство ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което искането е основателно по арг. от чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид правната и фактическа сложност на спора по арг. от чл.143, ал.1 от АПК вр. §1, т.6 от ДР на АПК вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 165 от ЗЗП Комисията за защита на потребителите следва да бъде осъдена да заплати на касационния ответник юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1067/02.08.2022г. постановено по НАХД № 20223110200257/2022г. по описа на ВРС,
15 състав.
ОСЪЖДА
Комисията за защита на потребителите да заплати на „Българска
телекомуникационно компания“ ЕАД 80 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.