Р Е Ш Е
Н И Е
№**
гр. Несебър, 30.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 387 по описа на Районен съд Несебър
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От
ищеца „Е.Б.Е.” ЕАД са предявени искове срещу И.И.И.
за установяване дължимостта на сумата от 935,94 лева, представляваща незаплатена
стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 06.07.2016г.
– 07.10.2016г. по партидата на И.И.И. с клиентски
номер **********, за обект на потребление в гр. О., ул. „***” № **, с ИТН ****,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21,58 лв., представляваща
лихва за
забава за периода от 22.09.2018г. до 13.12.2018г. Изложено е, че с
ответника са били страни по валидно възникнало облигационно отношение, по
силата на което ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия
обект на ответника с ИТН
****, находящ се в гр. О., ул. „***” № **.
Сочи се, че за И.И. е открит клиентски номер **********,
а ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяване с електрическа енергия. Навежда се, че на 07.10.2016г. била
извършена проверка на обекта на ответника, за което е съставен констативен
протокол № 268486 от 07.10.2016г., подписан лично от ответника. Твърди се, че е
съставен и протокол за оглед на средство за измерване с № **********, а
електромер № 63934670 е демонтиран и изпратен за проверка на БИМ. Развиват се
съображения в насока, че електромерът е отчел с 6639,97 kWh по-малко от реално консумираната енергия. Сочи се, че
датата на манипулация може да бъде точно определена – 06.07.2016г., а периодът
на корекция е от тази дата до 07.10.2016г. Навежда се, че на основание чл. 50
ПИКЕЕ за този период е начислена допълнителна енергия на клиента, за което са
издадени справка за коригиране на сметката за електроенергия от 16.08.2018г. и
фактура № ********** от 11.09.2018г. Твърди се, че допълнително начислената
енергия е остойностена по реда на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ
– за 93 дни, в размер на 935,94 лв. Излага се, че корекцията е извършена при
стриктно спазване на приложимите разпоредби. Сочи се, че поради забава в
плащането е начислена и лихва за забава за периода 22.09.2018г. – 13.12.2018г.
С тези доводи от съда се иска да уважи предявените искове. В хода на процеса
ищецът заема становище, че претендираните от него суми са заплатени след
завеждане на делото, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени, но в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските, направени в
хода на заповедното производство, както и присъждането на тези от съдебното.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника И.И.И. е депозиран отговор, с който
предявените искове се оспорват. Твърди се, че при огледа от служители на ищеца,
извършен на 07.10.2016г., се установява, че изискванията за монтаж са спазени,
състоянието на връзките е нормално, липсва наличие на следи от нерегламентирана
намеса, налични са знаци от метрологичен контрол, липсват други констатации.
Развиват се подробни съображения в насока, че след месец ноември 2016г.
ответникът вече не е клиент на дружеството ищец. Излага се, че задължението за
поддържане в изправност на измервателните уреди е на дружеството ищец, тъй като
ответникът няма достъп до тях. Излага се, че ответното дружество не е имало
законово основание да коригира едностранно сметката на ответника. В тази връзка
се сочи, че текстовете на чл. 48, ал. 1 и чл. 51 от ПИКЕЕ не могат да дерогират чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Навежда се, че не е ясно по какъв начин е начислена сумата за корекция и по
какъв начин е определен периодът на корекция. Обръща се внимание, че раздел VIII „Отговорност за неизпълнение на клаузи и срокове по
Общите условия”, точка 4 „Коригиране на сметки”, чл. 54, ал. 2 от Общите
условия на дружеството е прогласен за нищожен с решение на Окръжен съд Пловдив.
Сочи се, че протоколът от проверката не е подписан от полицейски служители.
Развиват се подробни съображения в насока, че в общите условия не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка. С тези доводи
от съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
По делото не се спори, че към месец октомври 2016г. ответникът бил
потребител на електрическа енергия на адрес в гр. О., ул. „***” № **, с клиентски номер **********, ИТН: ****. Този факт се установява и от
приложената към исковата молба фактура № ********** от 11.09.2018г. (на л. 10
от делото). Не се спрои, че имотът, в който е монтирано процесното СТИ, е
присъединен към електропреносната мрежа. От представените по
делото общи условия на договорите за продажба не електрическа енергия, одобрени
с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008г. на ДКЕВР и общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, одобрени с
Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г., ведно с извадки от местен и национален
всекидневник (на л. 6 – л. 9 от делото) се установява, че за процесния
период между страните са действали цитираните общи условия.
От служители на ищеца е извършена проверка на
използваното от ответника СТИ фабр. № 63934670 (за имота находящ се в гр. О., ул. „***” № **, ИТН - ****), за което бил съставен констативен протокол
№ 268486 от
07.10.2016г. (на л. 11 от делото). Видно от протокола СТИ било с вграден модем, настроен за две тарифи и без пломба на кл. блок. При проверката се констатирала
грешка на измервателната система в допустимите норми (-0,43 %). При тези данни
служителите на ищеца пристъпили към демонтаж на СТИ, за което бил
съставен отделен протокол (на гърба на л. 11 от
делото). При демонтажа се констатирало, че изискванията за монтаж били спазени,
състоянието на връзките било нормално, липсвали следи от нерегламентирана
намеса. Електромерът бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с №
450350 за предаване за експертиза в ГД „МИУ” РО. На негово място бил монтиран
друг електромер. Посочените действия били отразени в цитираните протоколи,
подписани от ответника.
На СТИ била направена метрологична експертиза № 386 от 03.04.2018г. от БИМ,
ГД „МИУ”, РО Пловдив (на л. 13 от делото). При експертизата се констатирало
отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на
електромера. Налични били необходимите обозначения на табелката му. Било
установено наличието на пломби отляво и отдясно против неправомерен достъп до
вътрешността на конструкцията – с фирмен знак „ISKRA”. При направен
вътрешен оглед не били констатирани следи от нерегламентирана намеса.
Констатирана била променена тарифна таблица по часови зони. При тази промяна
електромерът отчитал от 09:00 до 17:30 часа дневна тарифа T2, след 17:30 часа отчитал електроенергия на нощна тарифа Т1. Между
сумарната тарифа от една страна и първа и втора тарифа от друга страна била
констатирана разлика от 6639,97 kWh. Направен бил извод, че електромерът е отчел 6639,97 kWh по-малко от реално консумирана енергия, поради което не съответства на
метрологичните и технически изисквания.
От приложената справка за коригиране на сметката за електроенергия на
адреса с. Равда, ул. „Македония” (на л. 14
от делото) е видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на ответника за периода 06.07.2016г.
– 07.10.2016г. В резултат на това му била начислена сума за доплащане от 935,94
лв., фактурирана с фактура № ********** от 11.09.2018г. В тази връзка до И.
било изпратено и писмо от страна на ищеца, с което същият бил уведомен за
допълнително начислената сума (на л. 15 от делото).
Писмото било получено на 18.09.2018г. (видно от обратна разписка на л. 16 от
делото).
За установяване на
релевантни за спора факти по делото е изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза (на л. 98 – л. 104 от делото). От заключението се установява, че на
процесния електромер е осъществена високотехнологична софтуерна манипулация,
като е променена тарифната таблица по часови зони. По време на проверката
електромерът отчитал дневна тарифа от 09:00 до 17:30 часа и нощна тарифа след
17:30 часа. Направен е извод, че е създадена една скрита тарифа Т3, която
действала от 17:30 до 24:00 часа, като видно от самоотчета
на електромера в нея е отчетена констатираната разлика от 6639,97 кВтч. Според вещото лице началният момент на неточно
отчитане на СТИ е определен от самоотчета му, като
съгласно тези записи манипулацията е извършена на 07.06.2016г. в 19:44:52 часа.
Вещото лице установило, че процесният електромер е трифазен и в списъка за
определяне периодичността на последващи проверки на СТИ, които подлежат на
метрологичен контрол е с периодичност на проверките от 4 години. Направен е
извод, че е произведен през 2014г., има допълнителна метрологична маркировка и
идентификационен номер на нотифициран орган и е
монтиран на през 2015г. с последваща метрологична проверка през 2018г. От
експертизата се установява, че неотчетеното количество енергия е изчислено
съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г.), като е взета предвид
разликата от 6639,97 кВтч, които са употребени, но не
са отчетени и заплатени. Направен е извод, че допълнителната енергия е
начислена за период от 93 дни и това е енергията, отчетена в регистъра на
допълнително създадената тарифа. Според вещото лице неизмереното количество
енергия е остойностено правилно съгласно чл. 51, ал.
1 ПИКЕЕ – в размер на 935,94 лв. с ДДС.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (на л.
92 – л. 97) се установява, че задълженията на ответника са начислени правилно,
съобразно действащите цени и са фактурирани правилно за всеки отчетен период.
Установява се, че обезщетението за забава за периода 22.09.2018г. –
13.12.2018г. е в размер на 21,58 лв.
От показанията на св. И. се установява, че таблото с електромерите се
намирало през процесния период на отсрещната страна на улицата, срещу
търговския обект, за който се отнасяло – „Бистро Таня”. Установява се, че
ответникът имал достъп само до предпазните ключове, а оттам нататък бил наличен
патрон с ключ, до който нямал достъп.
С решение № Ж-520/27.09.2019г. на КЕВР (на л. 59 – л. 62 от делото) било
прието, че „Електроразпределение Юг” не е спазило процедурата по чл. 47, ал. 5
от ПИКЕЕ в процесния случай, като не е изпратило демонтираното СТИ на
компетентния орган в срок до седем дни от датата на проверката. При тези данни
на доставчика е указано да анулира количествата енергия, начислени на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
другата страна, основанието и размера на вземането си.
Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно (при
спазване на Правила за измерване на количество енергия, приети от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от
14.10.2013г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, публикувани в ДВ бр. 98/2013г. от
12.11.2013г.) е коригирал сметката на абоната, начислявайки фактурираните суми. Ищецът следва да
докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
По предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период
– от 22.09.2018г. – 13.12.2018г.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и за процесния период е бил в договорни отношения с
ответното дружество. Безспорно е, че електромерът на ответника е бил присъединен към електропреносната мрежа. Както се установява от фактическа страна в отношенията между страните действат ОУ на ДПЕЕЕМ, включително и с измененията им от 2009г. Съдържанието на същите е публикувано в един държавен и
един местен всекиднвеник, поради което влизането им в сила се доказа в хода на
настоящото производство.
Спорен по делото е въпросът
дали „Е.Б.Е.” ЕАД е начислило правилно сумата от общо 935,94 лв. като корекция на сметката на ответника по реда на чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от Правила за измерване на количество енергия, приети от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от
14.10.2013г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
публикувани в ДВ бр. 98/2013г. от 12.11.2013г. За процесния
период тези правила са действали. В задължителната практика на ВКС, е прието, че с изменението в Закона за
енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия. Т.е. с приемането на цитираните
Правила, обнародвани на 12.11.2013г., крайният снабдител се е сдобил с
правомощието да коригира сметката на клиентите, но при съблюдаването им. В този
смисъл напр. Решение № 111 от 17.07.2015г., постановено по т.д. № 1650/2014г.
по описа на ВКС, I т.о. В същото
време за процесния период (от 06.07.2016г. до 07.10.2016г.) тези правила са
действали в отношенията между страните, тъй като отмяната им с решение на ВАС е
настъпила с обнародването му – т.е. след 14.02.2017г. и тази отмяна няма
обратно действие. В такава насока е и постоянната практика на ВКС – Определение
№ 350 от 29.06.2018г. по т.д. № 941/2018г. на I търг. отделение, Решение № 115 от 20.09.2017г. по търг.
дело № 1156/2016г. на II търг. отделение и др. В цитираното Решение № 115 от 20.09.2017г. по търг.
дело № 1156/2016г. на II търг. отделение е прието, че крайният
снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и след влизане в сила на ПИКЕЕ,
обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г.
При това положение от съществено значение по
делото е въпросът дали цитираните правила са спазени при извършената корекция
по чл. 50 вр. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година. В практиката си върховната инстанция е имала повод да се произнесе в
насока, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките
за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително
доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък
размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите
параметри на средството за търговско измерване (в този смисъл напр. Решение №
21 от 01.03.2017г. по т.д. № 50417/2016г. по описа на I гр. о. на ВКС и Определение № 467 от 28.07.2017. по т.д.
№ 609/2017г. по описа на I търг. отделение на ВКС). В Определение № 436 от 16.05.2018г. по гр.д. №
902/2018г. на IV гр. о., Определение № 393 от
25.05.2018г. по гр.д. № 4280/2017г. по описа на III гр. о. и Определение № 540 от 12.06.2018г. по гр.д. №
1338/2018г. по описа на IV гр. о. е прието, че корекция по реда на чл. 50 ПИКЕЕ принципно е
допустима, но по делото следва да се установят факти, които да попадат в
обхвата на цитираната норма.
При установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че наличието
на трета тарифа, инсталирана в СТИ (т. нар. „скрита тарифа”), установено при
изготвената метрологична експертиза на СТИ, не е обстоятелство по смисъла на
чл. 50 ПИКЕЕ. За да се приложи тази хипотеза следва да е налице несъответствие
на параметрите на измервателната група и данните за нея, въведени в
информационната база на доставчика. В случая изобщо не се твърди, а и не се
доказа при доставчика да има неточно въведени данни за типа и характеристиките
на измервателното устройство, които да водят до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия. Доказа се, че
измерването на потребената от ищеца електрическа енергия се е извършвала
директно чрез монтирания в обекта му електромер. Хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ
позволява корекция на сметките за потребена ел. енергия, когато е налице грешка
на доставчика в отчитането на доставеното количество. Настоящият случай не е
такъв, поради което неправомерно, извън уредените в ПИКЕЕ хипотези, на сметката
на абоната за периода от 93 дни са начислени процесните количества електрическа
енергия.
Впрочем установените по делото факти не попадат и в другите хипотези по
смисъла на чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ за извършване на корекции. В чл. 48, ал. 1
ПИКЕЕ е предвидена възможност за корекция при липса на средство за търговско
измерване, когато средството за търговско измерване не измерва, или измерва с
грешка извън допустимата. В случая е налично СТИ, което измерва, като при
измерванията му не е констатирана грешка, а единствено наличието на трета
тарифа. Не се установяват и цитираните в чл. 48, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ
промяна в схемата на СТИ и повреда или неточна работа на тарифния
превключвател.
Въпреки липсата на възможност за извършване на корекция по ПИКЕЕ,
настоящият случай следва да бъде разгледан и през призмата на възможността
преминалата през третата тарифа електрическа енергия да е реално потребена от
ищеца. Този извод произтича и от цитираното вече Решение № 21 от 01.03.2017г.
по т.д. № 50417/2016г. по описа на I гр. о., в което е прието, че отношенията между доставчика на електрическа
енергия и потребителя се уреждат от договор за продажба и на основание чл. 183 ЗЗД когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. В
случаите на неправомерна намеса в СТИ (каквато се твърди от ответника)
доставчикът следва да докаже реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото. В подобна насока е и Решение № 150
от 26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на III гр. о. на ВКС (с което е разгледан аналогичен на
настоящия казус). Според последното решение при неправомерно въздействие върху
СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от
потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество
част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица
ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на
специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура
по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители. По делото безспорно се установи,
че процесният електромер е метрологично годен и измерва в класа си на точност,
с грешка под допустимата. При проверката, както и при метрологичното му
изследване в БИМ, не е установена неправомерна намеса в измервателна му схема
или схемата на свързване, които да водят до неточно измерване на доставяната
електрическа енергия. В протокола от експертизата на БИМ е констатирано, че е
променена тарифната таблица по часови зони, като електромерът отчита енергия по
дневна тарифа Т2 от 09:00 часа до 17:30 часа, а след 17:30 часа – нощна тарифа
Т1. При сравняване на стойностите между двете тарифи (от една страна) и
сумарната тарифа (от друга) е отчетена разлика от 6639,97 kWh повече в сумарната тарифа от
отразените в първа и втора. Именно при тези данни е направен извод, че
електромерът е отчел с 6639,97 kWh по-малко от реално консумираната енергия. Този извод е
направен и от вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
което при справка със самоотчета на електромера е
констатирало създадена трета тарифа, която действа за периода 17:30 часа –
24:00 часа, с начална дата на манипулацията – 07.06.2016г. – 19:44:52 часа, по
която са начислени въпросните 6639,97 kWh. Т.е. в хода на настоящото
производство, със събраните допустими доказателствени средства е установено количеството
на реално потребената, но останала незаплатена поради неправомерното софтуерно
въздействие върху СТИ електрическа енергия по процесния договор за продажба -
6639,97 kWh. Установен е по категоричен начин и периодът
на това отчитане. Както е прието в цитираното вече Решение № 150 от
26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на III гр. о. на ВКС виновното поведение на купувача е
единствено възможната причина за установеното софтуерно въздействие върху съответното
СТИ, доколкото то може да е само човешко дело, изключено е ответникът да го е
извършил (в случая и от експертизата се установява, че електромерът е монтиран
през 2015г. след преминала надлежна метрологична проверка през 2014г. и
необходимост от последваща такава през 2018г.) и доколкото реализираната цел (скриване
и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия на
обекта) ползва само купувача (за процесния период – ответника).
Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития
регистър на процесното СТИ, е правилно извършено според вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза. По отношение на продължителността на софтуерното
въздействие, същата е установена от самоотчета на
електромера. Приложими са общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба
за дължимост на цялото установено количество реално потребена, но неотчетена и
незаплатена от купувача електрическа енергия. С оглед изложеното съдът достигна
до извод, че потребеното от ответника, но неотчетено количество енергия за
процесния период, е на стойност от 935,94 лв., поради което тази сума е дължима
от него. С оглед дължимостта на сумата за главница, основателна и претенцията
за дължимата лихва от 21,58 лв. за периода 22.09.2018г. – 13.12.2018г.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и с оглед изричното признание на факти,
направено от ищеца в хода на процеса с молба вх. № 8726/23.10.2019г. по описа
на Районен съд Несебър, съдът приема, че дължимите суми за главница и лихва са
погасени на каса. Т.е. по делото е доказано погасяването на дълга, поради което
предявените искове на това основание (при констатирана дължимост на сумите)
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърденията на ответника, че в
случая задължението е изпълнено от трето лице нямат отношение към горния извод,
тъй като кредиторът (ищецът) е длъжен да приеме и плащане от трето лице – арг.
от чл. 73 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изложеното по-горе съдът достигна до извод, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото (поради дължимостта на сумите), но искът следва да
бъде отхвърлен поради настъпило плащане по време на процеса. В правилата за разноските по чл. 78 ГПК не е предвидено как следва да се
процедира ако ответникът е дал повод за завеждане на делото, но в хода на процеса е заплатено задължението към ищеца. При такава
ситуация и по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е
длъжен да съобрази факта на плащането и да отхвърли иска. Общите правила на чл.
78, ал. 3 и ал. 4 ГПК са, че при отхвърляне на иска
(прекратяване на делото) разноски се дължат на ответника. Същевременно в чл.
78, ал. 2 ГПК е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което
въпреки отхвърлянето на иска разноските би следвало да
се възложат в негова тежест. С постановеното Определение № 380 от 6.02.2014 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3186/2014 г., III г. о., ГК върховната инстанция е възприела подобно становище. С
определението е прието, че „По разума на закона би
могло да се приеме, че и ищецът може да бъде освободен от заплащане на разноски
при отхвърляне на иска, но само в случаите, когато ответникът с поведението си
е станал причина за завеждане на иска, но е изпълнил задължението си след като
делото е било заведено. Поведението на ответника, довело до образуване на
делото е виновно и затова той следва да понесе разноските по делото - р. №
2541/59 г. на първо г. о., р. № 998/65 г. на второ г.
о. на ВС”. В такава насока е и Определение № 149 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3/2012 г., I г. о., ГК. Налице са и
други определения на върховната инстанция, постановени по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК, които са в същата насока - определение № 277 от 14.05.2014г.
на ВКС по ч. гр. д. № 24**/2014г., I г. о., ГК, както и цитираните в него - определение №
98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г. на ВКС, IV ГО; определение № 518 от
15.06.12г. по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от
28.12.12г. по ч. т. д. № 560/2012г. на II ТО; определение № 767/05.09.12г. по
ч. т. д. № 251/12г. на II ТО.
Така постановената
задължителната практика напълно съответства на същността на отговорността за
разноски. Фактическият състав за реализиране отговорността за разноски е
следният: 1. противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно
предизвикан правен спор; 2. вреди за страната, в чиято полза е решен правният
спор, които са законово определени и представляват
осъществените по делото разноски; 3. причинна връзка – т.е. тези вреди да са
причинени във връзка с водене на делото. В случая е налице неоснователно
предизвикан правен спор от ответника, в резултат на което ищецът е претърпял
вреди, представляващи осъществените по делото разноски. Следва да се има предвид,
че макар искът да се отхвърля, на практика правният спор, който е съществувал
преди завеждане на делото, е решен в полза на ищеца. Това е така, тъй като
ответникът е оспорвал обстоятелството, че дължи определена сума на ищеца, но изводите
на съда са, че дължи тази сума. Следователно правният спор е решен в полза на
ищеца, а отхвърлянето на иска е последица от плащане в
хода на процеса на дължимите суми в полза на ищеца и задължението на съда да
съобразява новонастъпилите факти на всеки етап от процеса. Може да се направи
извод, че всички елементи от фактическия състав на отговорността за разноски са
налице, поради което е оправдано именно ответникът да бъде осъден да заплати
такива на ищеца.
С оглед всичко изложено до тук
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. По отношение
на разноските от заповедното производство в настоящото производство съдът дължи
изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР
4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 75 лв., от които 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Посочените суми следва му се присъдят. Следва
му се присъдят и разноските от исковото производство, от които 75 лв. – платена
държавна такса и 550 лв., заплатени депозити за експертизи. Наред с това, съдът
намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на
присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед обстоятелството,
че в съдебните заседания ищецът е бил представляван от адвокат, а
представителството на юрисконсулта се свежда до подаване на исковата молба и
писмени молби по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се
определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Следователно за исковото производство на ищеца следва
да се определи дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените
от ищеца разноски в исковото производство е 725 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу И.И.И., ЕГН **********,***, искове както следва:
- с правно основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 935,94 лева,
представляваща незаплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени
за периода 06.07.2016г. – 07.10.2016г. по партидата на И.И.И. с клиентски номер **********, за обект
на потребление в гр. О., ул. „***” № **, с ИТН ****, ведно
със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 17.12.2018г. до окончателното
изплащане на вземането;
- с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 21,58 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 22.09.2018г. до 13.12.2018г.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 лева, представляващи направените в
заповедното производство разноски, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 725 лв., представляваща
направените в настоящото производство разноски, от които 75 лв. държавна
такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 550 лв. – депозити за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: