Р Е
Ш Е Н
И Е №…
гр.К., ……...2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и осми
май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря..........................Х. К...........................................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №3130 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 20.12.2008г. по ч.гр.д.№2176/2008г. по описа
на Районен съд-К., образувано по заявление на „О.б.“ АД била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист срещу него за сумите: *** лева главница, *** лева договорна лихва от
20.04.2009г. до 21.10.2009г., *** лева лихва за забава от 21.08.20017г. до
19.12.2008г., по договор за кредит и законна лихва върху главницата от
19.12.2008г. до изплащане на вземането, както и *** лева разноски по делото.
Въз основа на издадения по ч.гр.д.№2176/2008г. по описа на КРС изпълнителен
лист, на 19.01.2009г. „О.б.“ АД образувала при Ч.Р.М. *** действие - района на
ОС - С.против него изп.д.№2009***0400005 за принудителното събиране на сумите
по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. В производството по
принудителното изпълнение били извършвани справки и имуществено проучване и предприети
следните изпълнителни действия: на 05.02.2009г. бил наложен запор на трудовото
му възнаграждение; на 11.05.2009г. бил
насрочен опис на движими вещи; на 15.05.2009 по сметка
на ЧСИ Р.М. била платена сумата от *** лева; на 14.10.2009г. било депозирано искане от взискателя за опис на движими вещи; на 28.10.2009г. бил извършен опис на движими вещи; на 14.02.2011г. било депозирано искане от взискателя за насрочване на
опис; за 14.03.2011 г. бил насрочен опис; на 10.03.2011г. взискателят депозирал при Ч.Р.М. молба за отлагане на изпълнителните действия. На 14.08.2019г. Ч.Р.М. с нарочен акт
констатирала настъпилата перемпция на производството и неговото прекратяване.
Въпреки горното на 13.09.2019г. ответникът въз основа на същия изпълнителен
лист образувал ново изп.д.№2019***0400412 по описа на Ч.Р.М. *** действие
района на ОС С., по което новообразувано ИД му била изпратена като длъжник
призовка за доброволно изпълнение и съобщение за насрочен опис на движими вещи
на 25.11.2019г. от 10 часа. Счита вземанията по издадения по
ч.гр.д.№2176/2008г. по описа на РС-К. изпълнителен лист за
погасени по давност. Заявява, че давностният срок за вземанията изтекъл още преди образуване на
изп.д.№2019***0400412 по описа на Ч.Р.М. тъй като последното изпълнително
действие по предходно образуваното изп.д.№2009***0400005 по описа на същия ЧСИ
било извършено на 14.02.2011г., след която дата не били предприемани никакви
изпълнителни действия. Погасителната давност по отношение на вземането за
главница в размер на *** лева била изтекла в периода 14.02.2011г. -
14.02.2016г., погасителната давност за вземането в размер на *** лева договорна
лихва и за вземането в размер на *** лева лихва за забава изтекла в периода от
14.02.2011г. - 14.02.2014г., а погасителната давност за вземането в размер на ***
лева, представляващи разноски изтекла в периода 14.02.2011г. - 14.02.2016г.
Позовава се на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, че с погасяването на главното
вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Вземането за обезщетение за забавено плащане
/законна лихва/ съставлявало именно такова допълнително вземане, акцесорно по характера си, което се визирало в чл.119 ЗЗД.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Д.С.М.,
с ЕГН-********** *** не дължи на „О.Б.“
АД, с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори А.
К. Г. и П. Г. Д., сумите: *** лв. представляваща главница, *** лв. представляваща договорна лихва за периода от 21.08.2007г. до 19.12.2008г., ***
лв. представляваща лихва
за забава за периода от 21.08.2007г. до 19.12.2008г., *** лв. представляваща разноски, както и законната лихва върху главницата от
19.12.2008г. до изплащане на вземането, за които суми е образувано изпълнително
дело №2019***0400412 по описа на Ч.Р.М. рег.№*** на КЧСИ на основание
изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на Районен съд - К..
Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявеният иск като недопустим, поради липса на правен интерес, който представлявал положителна процесуална предпоставка, от категорията на
абсолютните, за допустимостта на търсената правна защита. Отрицателен
установителен иск, основаващ се на твърдения за изтекла погасителна давност,
бил недопустим, тъй като изтеклата давност се релевирала с възражение, а не с
иск. На практика ищецът целял да установи, че има едно „естествено“ задължение.
Материалното право на кредитора да получи изпълнението продължавало да
съществува дори и след изтичането на давностния срок, като длъжникът
продължавал да дължи и ако плати доброволно, то нямало да се счита за недължимо
платено. В полза на длъжника
се създавало едно правоунищожаващо възражение, което било недопустимо, да се
реализира чрез иск, какъвто е предявил ищецът. В
случай, че съдът приемел исковете за допустими, заявява, че са неоснователни и
ги оспорва. Твърди, че По силата на Договор за банков кредит №КП***/05.12.2006
г. „О.б.“ АД предоставила на кредитополучателя Станимир Димитров Кутев, с ЕГН-**********
кредит в размер на *** лева, предназначен за потребителски нужди. Поръчители по
договора за кредит били ищеца Д.С.М., с ЕГН-********** и С.. Б. Ч., с ЕГН-**********. Поради
неизпълнение на задълженията за плащане по договора за кредит, Б.та се снабдила
със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и двамата поръчители. На 20.12.2008 г. била издадена Заповед
№104/20.12.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на РС-К.
за дължимите по договора за кредит суми. Въз основа на издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „О.б.“ АД, било образувано
изп.д.№2009***0400005 по описа на Ч.Р.М. рег.№*** на КЧСИ срещу тримата
длъжници. Неоснователно било твърдението на ищеца, че
вземанията на Б.та били погасени по давност. По изпълнителният лист от 20.12.2008 г.,
издаден по ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа РС-К. Д.С.М. бил осъден да заплати
солидарно с останалите длъжници С.Д. К. и С.Б. Ч. сумата от ***
лв. главница; ***
лв. договорна лихва за периода
от 21.08.2007 г. до 19.12.2008 г.; *** лв. лихва за забава за периода от 21.08.2007 г. до
19.12.2008 г., законната лихва върху главницата от 19.12.2008 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от *** лв. разноски по делото. По молба вх.№0130/19.01.2009
г. на „О.б.“ АД било образувано изп.д.№2009***0400005
по описа на Ч.Р.М. рег.№***
на КЧСИ срещу солидарните длъжници С. Д. К., Д.С.М. и С. Б. Ч.. Като взискател
поискал да се пристъпи към принудително събиране на сумите и съдебният
изпълнител определил изпълнителния способ. По това изпълнителното дело били
извършени множество изпълнителни действия, както следва: - на 03.02.2009
г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение
на Д.М.; - на 04.02.2009 г. бил наложен запор на
МПС „Ф. М.“, с рег.№*** - собственост на длъжника С.К.; на 16.02.2009
г. бил насрочен опис на движимите вещи в жилищата
на длъжниците Д.С.М., С. Д. К. и С.Б.Ч.; - с разпореждане от 21.04.2009
г. бил насрочен опис на
движимите вещи в жилищата на тримата длъжници, насрочен за 11.05.2009 г.; - с
молба от 13.10.2010 г. взискателят поискал
да бъде насрочен опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците, който бил
насрочен за 28.10.2010г.; - с молба от 14.02.2011 г. взискателят поискал да бъде насрочен опис на движимите вещи в жилищата на
длъжниците, който бил насрочен за 14.03.2011г.; - с молба вх.№751/10.03.2011
г. Б.та уведомила съдебния изпълнител, че е подписано споразумение между
страните и поискала отлагане на описа, насрочен за 14.03.2011 г. за всички длъжници по изпълнителното
дело. С постановление от 14.08.2019 г. производството по изпълнително дело
№2009***0400005 по описа на Ч.Р.М. рег.№*** на КЧСИ било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 13.09.2019 г. по молба на „О.б.“ АД било
образувано ново изп.д.№2019***0400413 по описа на Ч.Р.М. рег.№*** на КЧСИ с искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжниците Д.С.М., С. Д. К. и С.Б. Ч. и възбрана върху
притежаваното от тях недвижимо имущество. На основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ било
възложено на съдебния изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжниците, да прави справки, да набавя документа, книжа и други,
с цел предприемането и на други принудителни действия за събиране вземанията на
Б.та. Твърди, че вземанията не са погасени по давност. Позовава се на приетото
в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
че при изпълнителния процес давността се прекъсвала
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В т.10 от Тълкувателното решение на ВКС било
прието, че когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
в продължение на 2 години и изпълнителното производство прекратено по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започвала да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, което се поддържало и от ищеца. Посоченото тълкувателно решение,
обаче, не можело да бъде приложено с обратна сила и
започвало да действа от момента, в който е постановено и обявено по съответния
ред. При постановяването на нов тълкувателен акт за
приложение на правна норма била налице промяна в начина, по който ще бъде
прилагана нормата, който бил различен от този по предшестващия тълкувателен
акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма били
задължителни за съответните органи и същите следвало да я прилагат в смисъла
посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпадало едва с отмяната им.
Затова не можело да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията
си с тълкувателен акт, който все още не бил действащ. До приемането на
Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, действало
ППВС №3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. В Постановлението били изложени съображения, че изпълнителният процес също
бил съдебен процес, след образуването на който не било необходимо да се
предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на
погасителната давност, защото такава не тече, че след образуването на
изпълнителното производство, след като изпълнителният процес е висящ,
прекъсната вече погасителна давност се спира. Действието
на спиране на погасителната давност при образувано и висящо изпълнително производство
се преустановявала с прекратяването на изпълнителното дело. С Тълкувателно решение №2/2013 г., ВКС променил
тълкуването на на чл.116, б.“в“ от ЗЗД и изоставил тълкуването, дадено с
Постановление №3 от 18.11.1980 г. на Пленум на ВС. Счита, че ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, на което се позовавал ищецът, било неприложимо по отношение на
действията по изпълнително дело №2009***0400005 на Ч.Р.М. предприети
преди приемането му на 26.06.2015 г. и твърдението, че давността за вземанията на Б.та била изтекла в периода от
14.02.2011 г. до 14.02.2016 г. било изцяло неоснователни. Давността за
вземанията, чиято недължимост ищецът искал да установи в настоящото съдебно
производство започнала да тече не считано от 14.02.2011 г., както твърдял, а от
26.06.2015 г., когато е загубило действието си ППВС №3/1980 г.. Следователно,
към 13.09.2019 г., на която дата било образувано изп.д.№2019***0400412 по описа
на Ч.Р.М. рег. №*** на КЧСИ не била изтекла погасителната давност за вземането
на банката за дължимите главница, лихви и разноски, присъдени с изпълнителния
лист от 20.12.2008 г., издаден по ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на РС-К.. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира съдебни
разноски.
От събраните по доказателства съдът
приема за установено следното:
Не е спорно, а и от приетите по делото
заверени копия на удостоверение изх.№1122/23.01.2020 г. на Ч.Р.М. на изп.дело №2009***0400005
по описа на Ч.Р.М. рег.№*** на КЧСИ, на изп.д.№413/2019 г. по описа на Ч.Р.М.
рег.№***, на Договор за банков кредит №КП***/05.12.2006 г., ведно с Приложение
№1-разходи по кредита, погасителен план, Анекс №1 от 20.07.2007 г. към договора
за кредит №КП***/05.12.2006 г., Заповед №104/20.12.2008 г. за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК се установява, че Заповед
№104/20.12.2008 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.12.2008 г. са издадени по
ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на РС-К. в полза на заявителя „О.б.“ АД срещу
солидарните длъжници С. Д. К. като
кредитополучател, с ЕГН-********** ***, които и солидарните длъжници Д.С.М.
като поръчител, с ЕГН:-********** *** и С. Б. Ч. като поръчител, с ЕГН-**********
***, за сумите: 14 464.11 лв. главница, 1 492.74 лв. договорна лихва
за периода от 21.08.2007г. до 19.12.2008г., *** лв. лихва за забава за периода
от 21.08.2007г. до 19.12.2008г., по Договор за банков кредит
№КП***/05.12.2006 г. и законната лихва върху главницата от 19.12.2008 г. до изплащане на вземането, както
и за *** лв. разноски по делото.
По молба вх.№0130/19.01.2009
г. на „О.Б.“ АД и приложения към нея изпълнителен лист от 20.12.2008 г., издаден
по ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на РС-К. е образувано изп.дело №2009***0400005
по описа на Ч.Р.М. *** действие Окръжен съд-С., с взискател „О.Б.“ АД и длъжници С. Д.К., Д.С.М.
и С. Б. Ч., с искане ЧСИ
„сам да определи изпълнителния способ“.
На 19.01.2009 г. ЧСИ извършил справка по лице на Д.С.М.
***, изискал за длъжниците Д.М., С. Ч. и
С.К., справки от РЗ „ГРАО“ К. за гражданско състояние, справки от Община К.,
Отдел “МДТ“ за декларирано имущество и справки от ТД на НАП гр.С.за
регистрирани трудови договори на
длъжниците Д.М., С. Ч. и С. К..
Не е спорно, че на длъжника Д.С.М. е изпратена от ЧСИ
по изп.д.№2009***0400005 покана за доброволно
изпълнение с приложени към нея документи, връчена му лично на 01.02.2009 г. На 03.02.2009 г. ЧСИ е
наложил запор на трудовото възнаграждение на Д.М.; на 04.02.2009 г. е наложен
запор на МПС „Ф.М.“, с рег.№*** - собственост на длъжника С. К.; на 16.02.2009 г. е насрочен
опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците Д.С.М., С. Д. К. и С. Б.Ч.; - с
разпореждане от 21.04.2009
г. е насрочен опис на движимите вещи в жилищата на
тримата длъжници на 11.05.2009 г.; с
молба от 13.10.2010
г. взискателят е поискал насрочване
на опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците, насрочен от ЧСИ за
28.10.2010г.; с молба от 14.02.2011 г. взискателят
е поискал опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците, насрочен от ЧСИ на
14.03.2011г.; с молба вх.№751/10.03.2011 г. взискателят
уведомил ЧСИ за подписано с длъжниците споразумение и поискал отлагане на
насрочения на 14.03.2011 г. опис.
С нарочно
постановление от 14.08.2019 г. производството по изпълнително дело №2009***0400005
по описа на Ч.Р.М. рег.№*** на КЧСИ е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
По молба вх.№13***/13.09.2019 г. на „О.Б.“ АД, ведно с приложения към
нея изпълнителен лист от 20.12.2008 г., издаден по ч.гр.д.№2176/2008 г. по
описа на РС-К. е образувано изп.д.№413/2019 г. по описа на Ч.Р.М.
***
действие Окръжен съд-С., срещу длъжниците Д.М., С. Ч. и С. К., като на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ
ответникът-взискател е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др. с цел
предприемането и на други принудителни действия за събиране вземанията на
банката и е направил искане за предприемане на изпълнителни действия- налагане
на запор върху банковите сметки на длъжниците, вкл. и върху трудовото им
възнаграждение и възбрана върху притежаваното от длъжниците имущество с
посочване на банкова сметка, ***ми.
С 6 бр. запорни съобщения по
изп.д.№413/2019 г., с изх.№15645/25.10.2019 г. на ЧСИ до „А.Б.“ АД, с изх.№15646/25.10.2019
г. до „О.б.“ АД, с изх.№15647/25.10.2019 г. до „Р.“ ЕАД, с
изх.№15648/25.10.2019 г. до „ЦКБ“ АД, с изх.№15650/25.10.2019 г. до „Р.“ ЕАД, с
изх.№15651/25.10.2019 г. до „ЦКБ“ АД и изх.№15652/25.10.2019 г. до „Е.“
ООД, Ч.Р.М. уведомява, че е наложен запор на всички вземания на длъжниците С.К., С. Ч.
и Д.М., получени от третите лица съгласно приложените известия за доставяне.
С оглед на така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК за
установяване недължимост на вземания на ответника “О.б.“ АД, предмет на
принудително изпълнение по изп.д.№413/2019 г. по описа на Ч.Р.М. рег.№*** на КЧСИ, предприето въз
основа на изпълнителен лист от 20.12.2008 г., издаден на основание Заповед №104/20.12.2008 г. за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на РС-К.. Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на установителния иск е наличие на правен интерес от завеждането
му.
Ищецът оспорва вземането, в качеството на солидарен
длъжник. Съгласно чл.439, ал.2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Това представлява положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът е длъжен да следи и служебно. Длъжникът в заповедното
производство, какъвто е ищецът, също разполага с правото да предяви иска по чл.439 от ГПК,
когато искът се основава на новонастъпили факти
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. При влязла в сила заповед за
изпълнение, обосноваващите факти на иск по чл.439 от ГПК могат да са
такива, които са настъпили само след приключване на съдебното дирене в исковото
производство по чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.422, ал.1 от ГПК с
предмет установяване на вземането, присъдено със заповедта за изпълнение при
подадено възражение по чл.414 от ГПК, а ако възражение по чл.414 от ГПК не е подадено-след влизане в сила на заповедта. Това е така, защото неподаването
на възражение по чл.414 от ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на
положително съдебно решение на иска по чл.422 от ГПК, имат за
последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение- арг. от
чл.416 от ГПК. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице
хипотезите на чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК. Съобразно
правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване
на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го
дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – арг. чл.118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената
с предявения отрицателен установителен иск съдебна защита, целяща установяване
погасената възможност за принудително изпълнение. Тъй
като ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта
за изпълнение т.е. след стабилизиране на изпълнителното основание, а именно – изтекла в хода на изпълнителното производство
погасителна давност, предявеният от него иск по чл.439, ал.1 ГПК се
явява процесуално допустим. Релевантният за обстоятелствата
период, за който се твърди изтекла погасителна давност, е периодът след влизане
в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на РС-К.. Съдът приема, че издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист са връчени на ищеца на 01.02.2009 г. от Ч.Р.М.
рег.№*** на КЧСИ с поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№2009***0400005
– арг. чл.418, ал.5 от ГПК /Обн. ДВ, бр.59/2007 г., в
сила от 1.03.2008 г./, и е влязла в законна сила на 16.02.2009 г. в хипотезата на
чл.416, предл.1 от ГПК, доколкото няма наведени за противното доводи
и възражения, а и доказателства за подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК
/редакция 13.02.2009 г./. Също така няма доводи и данни ищецът да е обжалвал и
разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Тъй като съдът приема
искът за допустим, то следва да се пристъпи към преценяване на неговата
основателност при съобразяване с разпоредбите на чл.114 и чл.117 от ЗЗД.
Общото правило е, че давностния срок започва да тече от влизане в сила на
съдебното решение, когато вземането е установено със съдебно решение. В случая
не е постановено такова, тъй като не е бил предявен от ищеца иск по чл.422,
ал.1 от ГПК, а е налице вземане, установено със заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът не е подал възражение в срока
по чл. 414 ГПК.
Вземанията на
ответника- главница, договорна лихва и лихва за забава, за които е издадена
заповедта за незабавно изпълнение в заповедно производство по ч.гр.д.№2176/2008
г. на РС-К., са основани на договор №КП***/05.12.2006 г. за банков кредит, обявен за
предсрочно изискуем и извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор. По настоящото
делото няма наведени твърдения, данни и доказателства длъжниците в т.ч. ищецът
да са възразили относно ненадлежно обявена предсрочна изискуемост. Ето защо
следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението и издаване на
заповедта за незабавно изпълнение вземанията на банката са били изискуеми.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземането за главница по договора за банков кредит законодателят не е предвидил друг специален давностен срок поради което същото се погасява по давност с изтичането на общия петгодишен срок /в т.см. Решение №103/16.09. 2013 г. по гр. д.№1200/ 2011 г. на ВКС, II т.о., Решение №28/05.04.2012 г. по гр.д.№523/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение №261/12.07.2011 г. по гр.д.№795/2010 г., ВКС, IV г.о./. Според чл.111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за наем, лихва и други периодични плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД сочи, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно чл.125, ал.1 от ЗЗД, прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите длъжници. В настоящия случай към датата на образуване на първото изпълнително дело №2009***0400005 по описа на Ч.Р.М. рег.№*** на КЧСИ, са действали постановките на Постановление №3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС относно прекъсването и спирането на погасителната давност при образуван изпълнителен процес. В постановлението е прието че след образуването на изпълнителното производство давностният срок спира да тече. В т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е направено ново тълкуване по този въпрос, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, независимо от датата на прекратяването, и ППВС №3/80 г. е обявено за изгубило сила. Тъй като ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е последващ тълкувателен акт спрямо Постановление №3/1980 г. на ПВС следва да се приеме, че възприето в него тълкуване е приложимо спрямо материалните правоотношения от момента на обявяването му. В този смисъл са Определение №735/06.11.2019 г. по гр.д.№3982/2019 г. на ВКС, III г.о., Решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., Решение №51/21.02.2019 г. по гр.д.№2917/2018 г. на ВКС, IVг.о., в които е възприето, че „последващи тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на съответното постановление на Пленума на ВС или тълкувателно решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците“. По тези съображения в цитираната по-горе практика на ВКС е прието, че извършената с т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК отмяна на ППВС №3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото разрешение с т.10 се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
В настоящия случай първото изп.д.№2009***0400005 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано на 19.01.2009 г. по молба
на ответника срещу С.Д.К., Д.С.М. и
С. Б. Ч. като солидарни длъжници и доколкото това е станало преди
обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се налага извода, че следва да
бъде съобразено тълкуването, дадено с ППВС №3/1980 г., според което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на
изпълнителния процес давност не тече. След образуването на това изпълнително дело, са
извършени следните изпълнителни действия: на 03.02.2009 г. запор на трудовото
възнаграждение на ищеца Д.М.; на 04.02.2009 г. запор на МПС, собственик на длъжника С. К.; на 16.02.2009
г. насрочен опис на движимите вещи в жилищата на
длъжниците Д.С.М., С. Д. К. и С. Б. Ч.; на 21.04.2009
г. насрочен опис на движимите
вещи в жилищата на тримата длъжници; на 13.10.2010 г. е поискано насрочване на опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците,
насрочен от ЧСИ за 28.10.2010г.; на 14.02.2011 г. взискателят е поискал опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците; на 10.03.2011
г. е поискано отлагане на насрочения опис. След 14.02.2011 г. до образуване на второто изп.д.№413/2019 г. по
описа на Ч.Р.М. на 13.09.2019 г. не
са поискани извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя. Считано от 10.03.2011 г. за период
повече от две години ответникът-взискател не е поискал извършването на
изпълнителни действия, а това има
за последица прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона,
съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, независимо, че постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство е от 14.08.2019 г.
В теория и съдебната практика е прието, че прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона и не е предпоставено от издаване на постановление за прекратяване, поради това постановлението на съдебния изпълнител за прекратяването му, в случай че е постановено такова, има декларативно, а не конститутивно действие и не е условие за прекратяване на изпълнението /в т.см. Решение №76/07.06.2011 г. по т.д.№634/2010 г. на ВКС, І т.о.; Решение №223/12.07.2011 г. по т.д.№124/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №31/09.09.2010 г. по т.д.№400/2009 г., на ВКС, ІІ т.о./. Тъй като принудително изпълнение е перемирано на 14.02.2013 г., т.е. преди постановяване на ТР№2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГК, то следва да се приеме, че след прекратяването на изпълнителния процес ex lege на 14.02.2013 г. по арг. на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за главницата и нов три годишен давностен срок за лихвите.
Изпълнително дело №413/2019 г. по
описа на Ч.Р.М. *** действие Окръжен съд-С., с взискател „О.б.“ АД и
длъжници
Д.М., С. Ч. и С.К.е образувано на 13.09.2019 г. Съдът счита, че
доколкото второто изпълнително производство е образувано на 13.09.2019 г. т.е.
след 26.06.2015 г., то спрямо него са приложими разясненията дадени в т.10 на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В него е прието, че давността се прекъсва „с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др...При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение..“. Предвид това под „предприемане
действия по принудително изпълнение“, следва да се приеме момента на подаване
на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемане
на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е дали
действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране
на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание давността да бъде
прекъсната, вкл. и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат
извършени. Това е така, защото валидността на поисканото изпълнително действие,
не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а зависи от
това дали действието извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията
му посочени в чл.431 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/.
В
контекста на даденото тълкуване, тъй като от съдържанието на молбата за
образуване на процесното второ изпълнителното дело е видно, че със същата е
поискано извършване на конкретни изпълнителни действия - налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците,
налагане на запори на трудовото възнаграждение и възбрана върху притежаваното
от длъжниците имущество, съд счита, че подаването на тази молба е прекъснало давността
относно процесните вземания. Предвид гореизложеното съдът приема, че считано от
14.02.2013
г. е започнала да тече нова петгодишна давност за
главницата и тригодишна- за лихвите, която е изтекла съответно на
14.02.2018г. и на 14.02.2015г. Предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът
претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК. Ответникът е направил
своевременно в писмено становище
вх.№5281/27.05.2020 г. възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /редакция 22.01.2019 г./, минималното адвокатско възнаграждение при
интерес до ***. до ***. лв. е *** лв. + 3% за горницата над ***. лв.
Предявеният иск е с материален интерес- ***лв.,
а заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е *** лв. при предвиден в
наредбата минимален размер
***лв. Съдът намира възражението по чл.78, ал.5
от ГПК за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в предвидения в
наредбата минимален размер. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Д.С.М., с ЕГН-********** *** не дължи на „О.Б.“ АД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление ***, сумите: *** лв. главница,
*** лв. договорна
лихва за периода от 21.08.2007г. до 19.12.2008г., *** лв. лихва
за забава за периода от 21.08.2007г. до 19.12.2008г. по договор за банков
кредит №КП***/05.12.2006 г., законната
лихва върху главницата от 19.12.2008г. до изплащане на вземането, както и *** лв. разноски,
за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на
Районен съд – К., въз основа на който е образувано изпълнително дело №2019***0400412
по описа на Ч.Р.М. *** действие ОС-С..
ОСЪЖДА „О.Банка“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление *** да
заплати на Д.С.М., с
ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: