№ 44044
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110115892 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод на молба вх. № 282461/05.09.2024 г. на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело
Решение № 16418/02.09.2024 г. в частта за разноските, чрез отмяна на същото в частта, в
която в полза на процесуалния представител на ответната страна е присъдено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, и чрез намаляване на размера на присъденото
в полза на процесуалния представител на ответната страна адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в исковото производство, при подробно изложени
доводи за изначална недължимост на разноски на длъжника за заповедното производство и
за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар в исковото производство.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от насрещната страна,
с доводи за неоснователност на искането на ответната страна по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. № 300244/25.09.2024 г. от адвокат Н. И.,
процесуален представител на ответницата, с искане за изменение на постановеното по
настоящото дело Решение № 16418/02.09.2024 г. в частта за разноските, чрез увеличение на
размера на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата до размера на сумата от 1 030,40 лева, при изложени доводи за
дължимост на адвокатски хонорар по всеки един от предявените искове и крайно нисък
размер на конкретно присъдения му такъв от съда с крайния акт.
По делото е постъпила молба вх. № 300244/25.09.2024 г. от адвокат К. Б.,
процесуален представител на ответницата, с искане за изменение на постановеното по
настоящото дело Решение № 16418/02.09.2024 г. в частта за разноските, чрез увеличение на
размера на присъденото в нейна полза адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата до размера на сумата от 244,59 лева, при изложени доводи за
дължимост на адвокатски хонорар в посочения размер.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с доводи за неоснователност на исканията на процесуалните
представители на насрещната страна по чл. 248 ГПК.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, въз основа на изложените в
исканията по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира
следното:
Молба вх. № 282461/05.09.2024 г. на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да
1
иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Молба вх. № 300244/25.09.2024 г. на адвокат Н. И. е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното
съдебно решение в частта за разноските.
Молба вх. № 300244/25.09.2024 г. на адвокат К. Б. е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното
съдебно решение в частта за разноските.
Разгледани по същество и трите молби са неоснователни.
По същество доводите на молителите касаят дължимостта на разноски на длъжника за
заповедното производство и размера на присъдените в полза на процесуалните
представители на длъжника-ответник адвокатски хонорари по реда на чл. чл. 38 от Закона за
адвокатурата за заповедното и исковото производство.
С постановения по делото краен акт съдът е признал за установено по предявения от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. Н. А. положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, че В. Н. А. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на
208,00 лева – неизплатената част от чистата стойност на предоставения кредит по договор
за паричен заем № 359289/25.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.08.2022 г., до
окончателното плащане – част от сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 41587/2022 по описа на СРС, 29 състав, като е отхвърлил
иска за разликата над сумата от 208,00 лева до пълния предявен размер от 400,00 лева. С
решението съдът е отхвърлил изцяло предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу В. Н. А. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за
сумата от 54,30 лева – договорна лихва, начислена върху главницата по договор за паричен
заем № 359289/25.09.2019 г., за периода 25.10.2019 г. – 25.03.2020 г., и сумата от 194,48 лева
– законна лихва за забава, начислена върху главницата по договор за паричен заем №
359289/25.09.2019 г., за периода 26.10.2019 г. – 31.07.2022 г.
При този изход на делото съдът е приел, че право на разноски по делото имат и двете
страни.
По молба вх. № 282461/05.09.2024 г. на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, съдът намира следното:
На първо място, ищецът възразява срещу присъждането на адвокатски хонорар в
полза на процесуалния представител на В. Н. А. за заповедното производство, като отрича
правото на длъжника на разноски за производството по Глава XXXVII от ГПК. Съдът
намира наведените в тази насока доводи за неоснователни поради следното:
Целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да
установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Характерно за заповедното
производство е и това, че при подаване на възражението от длъжника в срока по чл. 414
ГПК делото не се трансформира служебно в исково производство. Същевременно
заповедното производство е изключително формализирано – то се развива изцяло в писмена
форма, като се използват стандартни, предварително установени типови образци за
волеизявленията на съда и страните – всичко това осигурява достъпност и позволява бързо
произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е
облекчен в реализацията на правото му оспорване, тъй като този образец е посочен като
задължително приложение към заповедта.
Съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително
заседание – чл. 411, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК, не се изисква
обосноваване на възражението, като ако същото е подадено в срок съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса – произнасянето в тази насока се осъществява в закрито
2
заседание.
Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е поставено
наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в заповедното
производство може да се изрази в подаването на възражение по чл. 414 ГПК, подаването на
възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК, обжалване на разпореждането за незабавно
изпълнение – чл. 419 ГПК, отправяне на искане за спиране на изпълнението – чл. 420 ГПК,
обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските – чл. 413, ал. 1 ГПК. По
отношение на разноските на длъжника, направени в хипотези на обжалване на актовете на
съда, приложение следва да намери нормата на чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Попълването и подаването на
възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква
учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по
смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. И това е така, тъй като по възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Възражението няма самостоятелен характер и е само формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
е израз на материалноправна защита на длъжника /в този смисъл Определение №
45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО, и Определение № 140/19.03.2020 г. по
ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II ТО/. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, което води до извод, че законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. В този смисъл изходът на спора за
материалното право на кредитора не е обусловен от преценка за обоснованост или
основателност на подаденото от длъжника възражение. По тези съображения се налага
извод, че за осъщественото процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство не намира приложение нормата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото предоставената правна
защита и съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред
изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи, настоящият съдебен състав счита, че на
основание §1 от ДР на цитираната Наредба, възнаграждението следва да се определи по
аналогия. За да се определи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на
самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № Н-2 от
18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от
министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.2020 г. образец. Според утвърдените
образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение,
която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, включително за
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.
Ирелевантно в случая е дали длъжникът чрез процесуалния си представител е подал
мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е
относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение. Длъжникът
има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на
адвокатските възнаграждение. Правилата по чл. 7, ал. 2 от същата Наредба са неприложими.
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
3
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия.
С оглед горното и като съобрази правната и фактическа сложност на делото и
конкретно извършените от процесуалния представител на длъжника действия, съдът намира,
че справедливият размер на адвокатското възнаграждение на адвокат К. Б. за предоставената
безплатна правна защита в заповедното производство възлиза на сумата от 50,00 лева. При
това положение и с оглед на изхода на делото, в полза на последната се дължи
възнаграждение в размер, съответен на отхвърлената част от исковете, или сумата от 33,97
лева. С крайния акт по делото съдът е присъдил именно тази сума, поради което не намира
основания за ревизиране на становището си в този смисъл. При тези мотиви, съдът намира,
че неоснователни са както доводите на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, така и
изцяло молба вх. № 300244/25.09.2024 г. на адвокат К. Б., в която по същество се навеждат
единствено възражения относно дължимостта и размера на следващия й се адвокатски
хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА за заповедното производство.
На второ място, в молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, се възразява
за прекомерност на определения от съда адвокатски хонорар на адвокат Н. И. - процесуален
представител на ответницата в исковото производство. Аналогични доводи, но в
протИ.положния смисъл – за заниженост на хонорара, се навеждат в молба вх. №
300244/25.09.2024 г. на адвокат Н. И., или по същество в тези молби се възразява по
размера на следващото се на адвоката адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на В. Н. А. в исковото производство.
Като е отчел конкретиката на разглеждания казус и е съобразил практиката на СЕС,
обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът е присъдил в полза
на адвокат Н. И. едно адвокатско възнаграждение за защита по трите разгледани иска в общ
размер на 300,00 лева, за което са изложени съображения в мотивите на съдебния акт, които
е ненужно да бъдат преповтаряни. Съразмерно на отхвурлената част от исковете, съдът е
присъдил на адвоката сумата в размер на 203,82 лева. Настоящият състав не намира
основания за ревизиране на становището, изразено в крайния акт по делото. Само за пълнота
и във връзка с доводите на молителите следва да бъде отбелязано следното:
В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедлИ.ст. В § 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, които разноски трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са
пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които
спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия
режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В процесния случай, при
определяне на броя и размера на следващото се на адвоката адвокатско възнаграждение
съдът съобрази горепосочените принципни тълкувания и разяснения относно приложението
на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС и конкретиката на
4
настоящия казус, при което намери, че за осъществената защита по делото на пълномощника
на ищеца се следва едно общо възнаграждение в размер от 300,00 лева, който намира за
справедлив и не счита, че са налице основания за ревизиране становището по този въпрос,
обективирано в крайния съдебен акт по делото.
При горните мотиви, съдът намира, че молбите по чл. 248 ГПК са неоснователни и
като такива следва да се оставят без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 282461/05.09.2024 г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, за изменение на Решение № 16418/02.09.2024 г. по гр. д. №
15892/2023 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 300244/25.09.2024 г. на адвокат Н. И. И. –
процесуален представител на В. Н. А., за изменение на Решение № 16418/02.09.2024 г. по гр.
д. № 15892/2023 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 300244/25.09.2024 г. от адвокат К. И. Б. –
процесуален представител на В. Н. А., за изменение на Решение № 16418/02.09.2024 г. по гр.
д. № 15892/2023 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5