Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14307
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14307/19 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „О.б.“ АД *** срещу решение №112984
от 13.05.2019 г постановено
по гр.д.№7548/16 г на СРС , 46 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.439 ГПК на Д.С.Г.
ЕГН ********** от гр.София срещу въззивника , че С. не дължи като погасени по
давност следните суми по изп.лист от 30.10.2009 г по гр. д. № 48473/2009 г. на
Софийски районен съд, въз основа на който е било образувано изп. д. №
20097800400641 на ЧСИ В.Л.: главница в размер на 3742,52 лв ; законна
лихва в размер на 2270,05 лв. за периода от 27.10.2009 г. до 22.09.2015
г.; неолихвяеми вземания (мораторни
лихви, обезщетения и др.) в размер на 372,21 лв , присъдени разноски в размер на 82,30 лв
и такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 1058,84 лв ; както
и въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на Д.С.Г. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1641,42
лв., недължимо получена на отпаднало основание (погасяване на
вземането по давност), след като е била събрана принудително по изп. дело №
20097800400641 на ЧСИ В.Л., ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба на 11.02.2016 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като за извършвани изпълнителни действия
срещу длъжника по изпълнителното дело до 26.11.2009 г , а на 09.11.2010 г и на
08.09.2015 г са наложени запори . От 09.11.2010 г до 08.09.2015 г не е изтекла
5 годишна погасителна давност , след което са постъпвали плащани по запора за
периода 11.12.2015 г – 31.05.2017 г .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . След 08.11.2010 г не са били
извършвани изпълнителни действия и изпълнителното дело се е прекратило по право
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК . Извършените по прекратено изпълнително дело
действия от ЧСИ на 28.08.2015 г не са възобновили висящността му .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.05.2019 г и е обжалвано
в срок на 03.06.2019 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
От фактическа страна по делото е
установено следното :
На 30.10.2009 г. срещу ищцата е бил
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 48473 / 2009 г. на Софийски районен съд
за следните вземания на ответника:
- главница от 3742,52 лв.;
- мораторни лихви и неустойки в общ
размер на 372,21 лв.;
- законна лихва върху главницата от
28.10.2009 г. до изплащането й;
- разноски от 82,30 лв.
На 23.11.2009 г е било е образувано
изп. д. № 641 / 2009 г. на ЧСИ В.Л.и взискателят е поискал извършване на
изпълнителни действия – запори върху дружествени дялове . Няма данни за постъпили суми . Налице е възлагане от взискателя по
реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ .
На 08.11.2010 г ЧСИ е наложила запор
върху банкови сметки на ищцата в множество банки , без данни за постъпили суми.
На 28.08.2015 г ЧСИ е извършила
справки , а на 08.09.2015 г е наложила запор върху трудово възнаграждение .
На 02.11.2015 г е постъпила сума по
запора от работодател , а впоследствие са постъпвали .
На 26.11.2015 г взискателят е поискал
налагане на запор върху трудово възнаграждение .
Не се спори между страните и е видно
от приложените писмени доказателства (удостоверение за събрана сума издадено от
ЧСИ; извлечение от счетоводните книги на ответника; нареждания за извършени
банкови преводи) , че след наложения запор върху трудовото възнаграждение, от ищцата
са били събрани общо 2100 лв., от които 1641,42 лв. са били преведени на
взискателя, а 458,58 лв. са били удържани от ЧСИ като такси по Тарифата към
ЗЧСИ .
При наличните доказателства съдът
приема от правна страна следното :
Според СРС в продължение на повече от две години след 08.11.2010 г
не са били извършвани никакви действия по делото. Налице са предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК и към 09.11.2012 г делото се е прекратило ех lеgе. Служебно
извършените от ЧСИ действия едва на 28.08.2015 г и искането на взискателя от
26.11.2015 г не са възобновили висящността на изпълнителния процес . От 08.11.2010
г е започнала да тече погасителна давност, която е петгодишна за главното
вземане и тригодишна за лихвите и разноските (тъй като изпълнителният лист е
бил издаден на извънсъдебно изпълнително основание, а не въз основа на съдебно
решение). Не се установява след посочената дата и до изтичането на 5-годишния
давностен срок по чл.110 ЗЗД на 08.11.2015 да е настъпило ново основание за
спирането или прекъсването на давността. Изпълнителните действия след 28.08.2015 г. са били извършени по
прекратено изпълнително дело , не са били валидни и не са годни да
прекъснат давността. На 02.11.2015 г по
делото е постъпила сумата от 71 лв. по силата на наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата. Тази сума обаче е била събрана като такса и не е била
приведена на взискателя. Освен това таксата е била събрана принудително по вече
прекратено изпълнително дело.
Според СРС
съгласно т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС считано от
09.11.2015 г., всички вземания на взискателя по изпълнителния лист са били
погасени по давност, вкл. и допълнително начислените лихви, такси и разноски по
изпълнителното дело. Сумата, която е била реално получена от ответника след
изтичането на погасителната давност, възлиза на 1641,42 лв. В този
размер е и обогатяването му. За разглеждания спор е неприложимо правилото на
чл.118 ЗЗД , тъй като ищцата не е платила доброволно, а задълженията й са били
събрани принудително, и то по прекратено изпълнително производство.
Принудително събраните парични суми не представляват доброволно изпълнение по
смисъла на чл.118 от ЗЗД, поради което може да се иска тяхното връщане (Решение
№ 1483 от 1967 г. по гр. д. № 977/1967 г. на ВС, I г. о.; Решение № 112 от
11.02.2010 г. по гр. д. № 179/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 139 от
28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г. на ВКС, II т.о., и др.) Отрицателният
установителен иск е основателен , а осъдителният – до сумата от 1641,42 лв. За
разликата до 2100 лв. осъдителният иск
по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД подлежи на отхвърляне. Неоснователни са доводите
на ответника за погасяване по давност на иска. По давност се погасяват
вземанията, пресп. правото на принудително изпълнение, но е правото на иск. Не
са погасени по давност и вземанията на
ищцата с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД , тъй като от първото
постъпване на събрани суми по сметката на взискателя та 11.12.2015 г. до
подаването на исковата молба на 11.02.2016 г. не е бил изтекъл 5-годишният
давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Решението на СРС е частично неправилно . Настоящият съд споделя водещите мотиви на
първоинстанционния съд , че в продължение на повече от две години след 08.11.2010 г не са били извършвани
никакви действия по делото. Налице са предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
към 09.11.2015 г делото се е прекратило ех lеgе. Служебно извършените от ЧСИ
действия едва на 28.08.2015 г и искането на взискателя от 26.11.2015 г не
следва да се вземат предвид , защото са извършени по прекратено
изпълнително дело . Безспорно процесните вземания са се погасили в 5-годишен
давностен срок и правилно СРС е уважил отрицателния установителен иск за
недължимост на сумите .
Що се отнася до осъдителния иск според
настоящия съд СРС е дал неправилна правна
квалификация осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД . Както е посочено в решение
№317 от
27.06.2012 г по
гр.д.№117/12 г на ВКС , IV ГО неправилната правна квалификация е нарушение на материалния
закон, поради което
съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване
на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а
не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване.
Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно
основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във
връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност
или неоснователност на иска . Според Постановление
№1 от 28.05.1979 г, Пленум на ВС , за да има „отпаднало основание“ основанието трябва да съществува при
получаването на престацията , но след това да е отпаднало с обратна сила.
Примери за отпаднало основание са унищожаване на договорите поради пороци
на волята , разваляне на договорите поради неизпълнение, настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие и пр.
Видно от мотивите на решението на СРС
съдът е КОНСТАТИРАЛ , че вземанията са погасени
по давност още на 08.11.2015 г т.е. преди събирането им в края на
2015 г и през 2016 г – 2017 г. Следователно , след погасяване правото на
принудително изпълнение сумите са получени от взискателя-ответник при начална липса на основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД /не имало основание
, което впоследствие да е отпаднало/ . В този смисъл и при правна квалификация
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е постановено и решение №93 от 24.09.2019 г по
гр.д.№3221/18 г на ВКС , III ГО , което изцяло се споделя и от настоящия състав на СГС
.
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта по осъдителния иск и
искът да се уважи в обжалваната част , но при правилната правна квалификация . В останалата обжалвана част и в частта за
разноските решението на СРС трябва да се потвърди .
С оглед изхода
на делото в тежест на въззивника са разноски в размер на 500 лева на
въззиваемата страна /адвокатско възнаграждение/.
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 20 000 лева по търговско дело
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №112984 от 13.05.2019 г постановено
по гр.д.№7548/16 г на СРС , 46 състав ; в частта , в която „О.б.“ АД *** е осъдена да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на Д.С.Г. ЕГН **********
от гр.София сумата от 1641,42 лв., недължимо получена на отпаднало
основание (погасяване на вземането по давност), след като е била събрана
принудително по изп. дело № 20097800400641 на ЧСИ В.Л., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба на 11.02.2016 г. до окончателното изплащане
; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „О.б.“ АД ***
да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на Д.С.Г. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 1641,42 лв., недължимо получена при начална липса
на основание , след като е била събрана принудително по изп. дело №
20097800400641 на ЧСИ В.Л., ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба на 11.02.2016 г. до окончателното изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение в частта , с която е признато
за установено по искове с правно основание чл.439 ГПК на Д.С.Г. ЕГН **********
от гр.София срещу „О.б.“ АД *** , че С. не
дължи като погасени по давност следните суми по изп.лист от 30.10.2009 г по
гр. д. № 48473/2009 г. на Софийски районен съд, въз основа на който е било
образувано изп. д. № 20097800400641 на ЧСИ В.Л.: главница в размер на 3742,52
лв ; законна лихва в размер на 2270,05 лв. за периода от 27.10.2009
г. до 22.09.2015 г.; неолихвяеми
вземания (мораторни лихви, обезщетения и др.) в размер на 372,21 лв , присъдени разноски в размер на 82,30 лв
и такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 1058,84 лв ; както
и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „О.б.“ АД ***
да заплати на Д.С.Г. ЕГН ********** от гр.София сумата от 500 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.