№ 239
гр. ****, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100829 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. **** с правно основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 2 ЗЗДт- за
прекратяване определена мярка за закрила чрез настаняване на детето С. З. Ю. в ЦКСУДР-
Варна за срок до 30.06.2023г., постановена с решение № 1863/26.05.2023г. по гр.д. №
4895/2023г. по описа на ВРС.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-172/30.06.2023г. на директора на ДСП
– гр. **** предприетата мярка за закрила спрямо детето С. - настаняване в ЦКСУДР- Варна
е прекратена и същото е реинтегрирано в семейството на неговата майка З. И..
Твърди се, че причина за така предприетата мярка е бил фактът, че е констатиран риск
за малолетното тогава дете, тъй като е установено да съжителства с пълнолетен мъж с
разрешението на майка си.
Понастоящем се сочи, че детето живее в гр. **** в дома на своята майка и баба по
майчина линия. Има завършен четвърти клас. В рамките на социалното проучване майката е
заявила нагласа и готовност да поеме грижите за него в своето семейство. Твърдяла е, че ще
има по- строг контрол над поведението и желанията на дъщеря си.
Сочи се, че в дома на майката детето се чувства добре. Констатирана е силна
привързаност между двете. Детето имало изграден приятелски кръг, с който общува през
свободното си време. Майка и бабата по майчина линия живеят заедно в къща в гр. ****.
Вместо наем по уговорка със собствениците, стопанисвали къщата състояща се от един етаж
с две стаи и кухня, обзаведена с вещи от първа необходимост. Понастоящем едната от
стаите не ставала за обитаване, но къщата била водо- и електроснабдена. Санитарните
1
помещения били външни.
Твърди се сега, че майката е безработна, без регистрация в Бюро по труда. Споделила
е, че работи без трудов договор и реализира доход от 45лева на ден.
След реинтеграция на детето в семейството на майката е констатирано, че тя се
грижи за него и осигурява всичко нужно за правилното му израстване.
Предвид изложеното молителят счита, че е в интерес на детето предприетата мярка за
закрила да бъде прекратена, а работата по случая да бъде продължена в семейството на
неговата майка.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. **** не
изпраща представител.
Заинтересованата страна детето С., чрез назначения му особен представител адв. Р.,
изразява становище за основателност на молбата.
Заинтересованата страна- З. И. редовно уведомена се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда, от биологичните му родители (чл. 25, ал. 2). Настаняване извън
семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини
налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт,
дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без
основателна причина, трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
Детето С. З. Ю. е родено от майка З. Ю. И. и е с неустановен произход от баща.
Със заповед № ЗД/Д-В-П-008/15.03.2023г. на директора на ДСП- **** спрямо него е
била предприета мярка за закрила настаняване в ЦКСУДР. Мярката е потвърдена с решение
по гр.д. № 4895/2023г. по описа на ВРС за срок до 30.06.2023г.
Със заповед № ЗД/Д-В-172/30.06.2023г. на директора на ДСП – гр. **** предприетата
спрямо детето С. мярка за закрила- настаняване в ЦКСУДР е прекратена и същото е
реинтегрирано в семейството на неговата майка З. И..
Изслушано от съда по реда на чл. 15 ЗЗДет, детето С. сподели, че живее при майка си
от 30.06 и при нея й харесва. Преди това е живяла в център и там също й е харесвало, имала
приятели. Наясно е защо е била в центъра. С майка си си говорели. Казвала й, че повече не
трябва да се жени, а може само да си има приятел. В момента не живеела с момчето, за което
се е омъжила, но не били и разделени. Излизали заедно, разхождали се с разрешение на
майка й, но не живеели в една къща. Завършила 4-ти клас и искала да продължи да учи.
В о.с.з. майката потвърди желанието и готовността си да поеме цялостно грижите за
дъщеря си. В момента двете живеели в къща в гр. **** на ******. Наем не плащала, защото
с хазяйката се разбрали да почиства къщата. В момента не работела. Ходела на частно,
2
където има работа за по 40-50лева на ден по нивите. Успявала да се справи с отглеждането
на детето. Детето предстояло да бъде ученичка в пети клас в училище И.В. в ****. По
принцип тя се грижела за детето, но за известно време била в чужбина и тогава детето
заминало при баща си. Тогава се и оженила на 12г. Като се прибрала и разбрала за това
отишла да си я вземе. Тогава знаела за връзката й с този мъж, но нищо не направила. Сега не
се виждала с този мъж. Докато била в кризисния център я посещавала. Ако отново се случи
нещо такова с дъщеря й, казва че ще обади в полицията.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЗдет, настаняването се прекратява от районния съд, освен в
случаите на чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11. Предвид приетата законодателна техника по изрично
изброяване хипотезите, при които съдебната намеса не е необходима, следва че
прекратителното основание на чл. 29, т. 2 ЗЗДт налага съдебно произнасяне, макар и в
рамките на същото реално съдът да е заставен единствено да направи констатация на
изтеклия срок на постановената мярка за закрила, а прекратяването да се счита за настъпило
по силата на закона- с факта на изтичане на срока, в случая изтекъл на 30.06.2023г.
Молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА предприетата мярка за закрила НАСТАНЯВАНЕ на детето С. З. Ю.,
ЕГН ********** в ЦКСУДР- Варна, постановена с решение № 1863/26.05.2023г. по гр.д. №
4895/2023г. по описа на ВРС, поради изтичане срока й и реинтеграция на детето в
семейството на неговата биологична майка, на основание чл.30, ал.1 вр. чл.29, т.2 от Закона
за закрила на детето.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира
изпълнението, на основание чл. 30 ал. 3 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
3