Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 09.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
12.09.2018година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 2241 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от “К.”
АД, със седалище и адрес на управление *** против М.М.И. ***, в която се
твърди, че на 31.10.2014г. между ищеца и ответника е сключен договор за кредит
№ 370576 във формата на електронен документ, по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответника сума в размер на 400 лева, с уговорена
възнаградителна лихва от 94.88лв. Ищецът твърди, че ответникът е избрал да
обезпечи задължението си с поръчителство, за което да заплаща по 29.30лв. на месец
на поръчителя. Ищецът твърди, че е предоставило кредита от 400лв. на ответника
чрез Изипей АД, но кредитополучателя не изпълнил задължението си да върне
кредита, а е заплатил само три вноски, като с настъпване на последната вноска
на 31.10.2015г. задълженията му са станали изискуеми в пълен размер. Твърди, че
е извършил разноски по събиране на вземането в размер на 56.34лв. Твърди, че е подадено заявление за издаване
на заповед по чл. 410 от ГПК, че е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съдът е му е указал да предяви
настоящия иск. Твърди, че междувременно между него и ответника е сключено
споразумение за доброволно погасяване на задължението, с което длъжникът е
признал съществуването на вземането. Моли съда да признае за установено, че
ответника му дължи сумата от 314, 64 лв., представляваща главница, сумата от
56, 34 лв., представляваща административни разноски, сумата от 56, 52 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01. 02. 2015 год. до 31. 10. 2015
год., сумата от 143, 91 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 01.
03. 2015 год. до 16. 10. 2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23. 10. 2017 год. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 5373/24.10.2017г. по ч.гр.д. 8220/2017г. на ПлРС. Претендира
разноски..
Ответникът не взема становище по делото, нито чрез
писмен отговор, нито в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 8220/2017г.
по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Вземането на ищеца
произтича от сключен договор за потребителски кредит № 370576 /31.10.2014г., с
който му е предоставен кредит в размер на 400лв., и по който ищецът е
заемодател, а ответникът – заемополучател. Начина на сключване, получаването на
сумата и неизправността на длъжника не са оспорени в хода на съдебното дирене,
те се потвърждават изцяло от представените по делото заявление за отпускане на
кредит от разстояние, ОУ за предоставяне на кредити на ищеца, договор за
потребителски кредит от 31.10.2014г., приложение № 1, СЕФ, разписка за
получаване на 400лв., издадена от Изи пей АД, протокол за извършени услуги по
извънсъдебно събиране на просрочени вземания. Налице е и извънсъдебно признание
от страна на длъжника по договора и ответника по делото – споразумение между
страните от 22.03.2018г., с което изцяло е признато задължението на ответника
по ч.гр.д. 8220/2017г., уговорено е разсрочено заплащане на дължимите суми,
начинът им на заплащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
заемател, и ищеца, в качеството на заемодател по сключен между тях договор за
кредит от 31.10.2014г. От доказателствата, приети по делото и извънсъдебното
признание на ответника се установява изправността на ищеца и неизпълнението на
задълженията на ответника по този договор. Поради горното, съдът намира, че
исковата молба следва да бъде уважена изцяло, в следните размери: главница в
размер на 314, 64 лв., сумата от 56, 34 лв., представляваща административни
разноски, сумата от 56, 52 лв., представляваща договорна лихва за периода от
01. 02. 2015 год. до 31. 10. 2015 год., сумата от 143, 91 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 01. 03. 2015 год. до 16. 10. 2017 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23. 10. 2017 год. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
5373/24.10.2017г. по ч.гр.д. 8220/2017г. на ПлРС.
При този изход на делото, съдът следва да се
произнесе по исканията на страните за присъждане на разноски на ищеца. Съдът
намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност
на двете производства, както и ниския размер на претенцията, размерът на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи на 100.00
лв. - за исковото производство, а за заповедното следва да остане 50.00 лв. – както
е присъдено в самата заповед за изпълнение, а не както се претендира от ищеца –
в размер на 150.00лв. При това положение, претенциите за разноски на ищеца в
исковото производство, се явяват основателни до размер от 175.00лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съобразно
положителното установително решение, разноски в заповедното производство се
дължат на заявителя – ищец в размер на 75.00лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ М.М.И., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на кредитора „К.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Р.Я. и Г.Х.К., по Договор за потребителски кредит № 370576/31.10.2014г.,
следните суми: главница в размер на 314, 64 лв., сумата от 56, 34 лв.,
представляваща административни разноски, сумата от 56, 52 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 01. 02. 2015 год. до 31. 10. 2015 год., сумата от
143, 91 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 01. 03. 2015 год.
до 16. 10. 2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23. 10. 2017 год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 5373/24.10.2017г. по
ч.гр.д. 8220/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА
М.М.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„К.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С.Р.Я. и Г.Х.К., разноски в исковото производство размер от 175.00лв., и в производството по ч.гр.д.
№ 8220/2017г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: