Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №6 от 12.01.2024г., постановено по АНД №20231620200450/2023г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно постановление №12-2300124/25.08.2023г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана, с което на „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ОХРАНА И ПРОУЧВАНЕ-ЩИТ“ ЕООД гр.Русе на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекс на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Б., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В съдебно заседание, касатора не се явява, като доводи в подкрепа на жалбата си развива в постъпило по делото писмено становище.

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт К*** , оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.261 от КТ във вр. с чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи, че при налагане на административното наказание е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като сочените от него мотиви се споделят във връзка с представените пред касационната инстанция писмени доказателства свързани с изплащане на дължимото трудово възнаграждение. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Настоящият съдебен състав отбелязва, че свидетелските показания на свидетеля Ш*** , която е актосъставител и свидетеля Р*** , който е свидетел по АУАН правилно са кредитирани от въззивният съд, тъй като те са безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото доказателства. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на въззивният съд и счита за необходимо да отбележи, че те са ясни, последователни и обосновани на събраните по делото доказателства. От своя страна доводите на касатора не почиват на конкретни доказателства, респективно следва да бъде приет за правилен извода на въззивният съд, че разпоредбата на чл.415в от КТ не е следвало да се приложи.

Настоящият съдебен състав не установява при постановяване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е положил процесуална активност при събирането на писмени и гласни доказателства, които са релевантни за спора, извършил е надлежно обсъждане на същите в мотивите на обжалваното решение и е извел обосновани изводи.

На последно място следва да се посочи, че изцяло следва да бъде споделен извода на въззивният съд, че липсата на подпис на свидетеля по АУАН не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като касатора е имал възможност надлежно да защити правата си в хода на съдебното производство, а и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №6 от 12.01.2024г., постановено по АНД №20231620200450/2023г. по описа на Районен съд Лом.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ОХРАНА И ПРОУЧВАНЕ-ЩИТ“ ЕООД гр.Русе, ЕИК * да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.