Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 28.11.2019 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, .....………......... в публично заседание …...
на
двадесет и девети октомври ……..…..…….………………………………………....….………….
през
2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ………………………..………………..
Мариана Кадиева, ..…......………....……….....
като разгледа докладваното от
............................ съдията Виктор Атанасов
...........................
административно дело №314 ...... по описа за
…........................ 2019 година ..........................
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно,
по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/чл.145 и следв./
от АПК, във вр. с чл.215 от Закона за устройство на
територията/ЗУТ/ и §16 от ПР на ЗУТ.
Образувано е по жалба от М.Н.А., с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник - адв.Д.Ш. от АК-***, със съдебен
адрес ***, ***, против
Отказ с Изх.№246 от 20.08.2019 год. на главния архитект на община Ардино, за
издаване на удостоверение по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Жалбодателят заявява в жалбата, че е собственик на недвижим имот - двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ 97 кв.м., построена през 1982 год. по
силата на отстъпено право на строеж, върху парцел - УПИ ***, в квартал №*** по
ПУП на ***, с площ 860 кв.м., като впоследствие извършил допълнително
застрояване в посочения поземлен имот, както следва: масивна пристройка към
основната жилищна сграда, с площ 69 кв.м., построена през 1982 год. и два
масивни гаража, с площ 43 кв.м., построени през 1988 година. Твърди, че
описаните строежи били изпълнени съгласно действащия подробен устройствен план на селото, по правилата и нормите,
действали по време на извършването им и след издаване на строителна виза, но че
притежаваните от него други строителни книжа, свързани с изграждането на тези
строежи, били унищожени при възникнало форсмажорно събитие - преминал смерч/торнадо/ през селото на 15.05.1997 година. Твърди също, че
въпреки направените от негова страна усилия да се снабди с копия от тези
документи, това се оказало невъзможно, тъй като в кметство - ***, липсвал архив
от това време, както и не открил копия от документите и в самата община -
Ардино. Сочи, че поради описаните обстоятелства и невъзможността да узакони
построените от него строежи, със Заявление Вх.№***/*** год. за пореден път
поискал от община Ардино да му бъде издадено удостоверение, на основание
параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ или на основание параграф §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, за търпимост на описаните строежи, като към заявлението си приложил
всички необходими документи, в това число и нотариално заверена декларация за
годината на изграждането им. Сочи също, че с писмо Изх.№***
от *** год. бил уведомен писмено от главния архитект на община -
Ардино, че му се отказва издаването на исканото удостоверение, като този отказ
бил мотивиран от административния орган по следния начин: „Не можем да Ви
издадем исканото удостоверение, тъй като има съставен Констативен протокол №***
от *** год. за незаконно строителство от служители на „АБОБС” при Община Ардино
и Констативен протокол от *** год. от РДНСК -
Кърджали, също така част от построените сгради попадат в уличната регулация на
***, съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед №***
от *** год.”. Жалбодателят
заявява, че в
законоустановения срок оспорва пред АдмС - Кърджали отказа на гл.архитект на община Ардино,
като счита този акт за незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния
закон и на административнопроизводствените правила.
Излага доводи в жалбата, като сочи, че съгласно §16, ал.1, предл.І/първо/
от ПР на ЗУТ, строежите, изградени до 7 април 1987 год. без строителни книжа,
но допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване и че съгласно
предл.ІІ/второ/ от същия текст, те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение, че са търпими строежи, т.е. че в производството по искане за
издаване на такова удостоверение за търпимост, общинската администрация трябва
и е длъжна да изследва въпроса, налице ли са предпоставките на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ и може ли на процесния обект да се признае
качеството на търпим строеж. Сочи също, че за да се отговори положително на
този въпрос, следва да са налице следните дадени кумулативно предпоставки:
строежът да е изграден до 7 април 1987 год.; за него да няма строителни книжа,
т.е. да е незаконен; да е допустим по действащите подробни устройствени
планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му или
съгласно този закон и че това именно са фактите и обстоятелствата, за които
административният орган следва задължително да събере данни при издаване или
отказ от издаване на удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Жалбодателят счита, че в конкретния случай, тези императиви
не са били изпълнени от страна на административният орган и че поради това, в случая
съвсем прибързано и немотивирано е бил издаден един незаконосъобразен
административен акт. Излага довод, че безспорно отказът на главния архитект на
община Ардино, инкорпориран в приложеното към жалбата уведомително писмо, по
своята същност представлява индивидуален административен акт и че всеки такъв
акт следва да бъде надлежно мотивиран, а в съдържанието на обжалвания ИАА се
откриват изложени някакви оскъдни фактически основания за издаването му, без
обаче, да са посочени конкретните правни основания, послужили на
административния орган да се произнесе, отказвайки да признае статута на
посочените строежи в депозираното заявление от страна на жалбодателя,
за търпими по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Предвид това намира, че в
случая е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК за отмяна на оспорения акт -
поради неспазване на установената от закона форма, като сочи, че липсата на
ясни мотиви, а в случая липсата и на посочени точни и ясни правни основания,
винаги представлява такова основание за отмяна, тъй като възпрепятства
осъществяването на съдебен контрол върху акта. От друга страна, според жалбодателя, посочените в обжалвания административен акт
съображения за издаването му, а именно: „тъй като има съставен Констативен
протокол №*** от *** год. за незаконно строителство от служители на „АБОБС” при
община Ардино и Констативен протокол от *** год. от РДНСК -
Кърджали, също така част от построените сгради попадат в уличната регулация на ***,съгласно
действащия регулационен план, одобрен със Заповед №***
от *** год.” не представляват съставомерни
основания за отказ и че така формулирани, тези съображения не могат да заместят
липсващите на практика мотиви на органа, относно това, кога са били изградени процесните строежи, налице ли са строителни книжа за
тяхното изграждане, както и дали са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон. На следващо място жалбодателят сочи, че освен осъществяването на материалноправните предпоставки при издаване на
удостоверение или отказ за издаването му, трябва да са спазени и административнопроцесуалните правила, установени в
разпоредбите на чл.35 - чл.46 от АПК, т.е. да се издирят и съберат всички
доказателства, необходими за пълното изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като становището на административния орган следва да бъде
изложено в мотивите към крайния акт, при съблюдаване и изпълнение на посочените
норми от АПК, като счита, че в случая, обжалваният индивидуален административен
акт е бил издаден в абсолютно нарушение и игнориране на тези задължения от
страна на административния орган. Жалбодателят
заявява, че други допълнителни аргументи по отношение на посочените
съображения, ще изложи и в съдебно заседание, след запознаване с
административната преписка. Предвид изложеното, моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени Отказ за издаване на Удостоверение по §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ, с Изх.№***/*** год. на главния архитект на община - Ардино, относно
масивна пристройка към основна жилищна сграда, с площ 69 кв.м., построена през
1982 год. и два масивни гаража, с площ 43 кв.м., построени през 1988 год.,
изградени в УПИ ***, в квартал №*** по ПУП на ***, с площ 860 кв.м. и да върне
преписката на община - Ардино за ново произнасяне, със съответните
указания.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбодателят М.Н.А. от
***, се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв. Д.Ш. от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло
жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че издаденият отказ за издаване на
удостоверение по §16, относно търпимостта на процесните
строежи, подробно индивидуализирани в жалбата, е незаконосъобразен, поради
което моли да съда да постанови съдебен акт, с който да го отмени като такъв.
На първо място счита, че този отказ е издаден изключително прибързано и без
необходимата проверка от страна на административния орган, който го е издал,
като сочи, че жалбодателят е депозирал няколко
поредни заявления до община Ардино, с които е молил компетентния орган, в
случая - главния архитект на общината, да извърши проверка и да му бъде
издадено удостоверение за търпимост на тези имоти или пък да му бъде постановен
мотивиран отказ, защо не му се издава такова удостоверение, но твърди, че
въпреки това, до настоящия момент, такава проверка не е извършена и
административният орган е издал обжалвания отказ, без да провери наличието на
предпоставките за това. Излага довод, че е известно, че в разпоредбата на §16
са визирани три кумулативни предпоставки, които трябва да бъдат налице или
съответно да липсват, за издаване на отказ за изготвяне на такова
удостоверение, като твърди, че тези предпоставки не са проверени от страна на
административния орган и същият е издал един незаконосъобразен акт и че от
самото съдържание на т.нар. „отказ” е видно, че действително не е извършена
проверка, относно наличието на тези предпоставки. Счита също, че съдържанието,
така, както е описано в писмото, което се обжалва, няма отношение нито към
отказа за издаване на удостоверение, нито към издаване на такова удостоверение,
а са посочени факти, които са неотносими към
съдържанието на този административен акт. Твърди, че отказът не е мотивиран по
никакъв начин, поради което същият е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен. Моли за решение в този смисъл, както и моли да бъдат присъдени на жалбодателя направените по делото разноски.
Жалбодателят М.Н.А. заявява,
че поддържа
изложеното от процесуалния си представител, като пояснява, че на мястото има
положен асфалт, а когато слагали колчетата, по кадастралния план имало някакво
разминаване и тогава техникът казал, че това разминаване ще мине по служебен
път и ще бъде коригирано, както и казал на жалбодателя,
да направи подпорна стена наравно с асфалтовото платно, което платно е не
по-малко от 6 м., тъй като мястото е на скат и едновременно с това ще помогне
на общината. Пояснява ,че това се случило през 1988 год. или 1989 год., а през
1992-1993 год. направих кота терен на асфалт, както
постройката била изградена с бетонни колони и отстрани с дъски, като навес.
Заявява, че дори не знаел, че е незаконна постройката, докато не била подадена
жалба, а улицата не я изместили, дори колчетата стояли до скоро, а и сега имало
един железен кол, набит от техника, като имало стълб до мястото и му казали, че
трябва да се направи корекция. Жалбодателят твърди,
че подавал няколко пъти молба да дойдат на място и да разгледат ситуацията, но
постоянно му отказвали от общината, като и твърди, че не е стеснявал пътното
платното, нито пък е спряно движението по него и няма пречки за никой, като
автомобилите си минават, дори се разминават.
Ответникът
по жалбата – главен архитект на община Ардино, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.4, предл.І/първо/ от ЗУТ, жалбите или протестите по този закон
се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в
14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването на акта. В същия смисъл е и
общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която административните
актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им.
Оспореният Отказ
на главния архитект на община Ардино, за издаване на удостоверение по §16, ал.1
от ПР на ЗУТ, е издаден с Изх.№246 на датата 20.08.2019 год., а жалбата против
него е подадена на датата 27.08.2019 год., естествено, не по законоустановения ред, а направо в Административен съд –
Кърджали. От горното следва, че жалбата против отказа на главния архитект на
община Ардино е подадена на 7-ия/седмия/ ден след издаването му, от което пък следва,
че при всички случаи е спазен предвидения в чл.215, ал.4
от ЗУТ, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за
оспорването, считано от съобщаването на акта. Жалбата е подадена от лице, което
е подало заявление, съдържащо искане за издаване на удостоверение за търпимост
на описаните строежи и което е собственик на същите, т.е. от лице, което при всички
случаи има правен интерес от оспорването, тъй като
с този отказ се засягат пряко негови права и законни интереси. Ето защо съдът
намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок и по
предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Административният съд, след като взе предвид
представените и събрани по делото писмени доказателства и съобрази становищата
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По
административната преписка е приложена и е приета като доказателство Молба с
Вх.№*** от *** год. на община Ардино, подадена от жалбодателя
А./л.15/, в
която същият е посочил, че във връзка с депозирано заявление до община Ардино
за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, касаещ
изградени от него строежи в парцел – УПИ **, кв.** по ПУП на ***,
представляващи два масивни гаража, разположени на уличната
регулация, построени през 1988, съгласно строителна виза Изх.№***/*** год. и
масивна пристройка към жилищна сграда, построена през 1982 год., с
административен адрес – ***, по което заявление все още нямало становище от
общината, моли да се разпореди извършването на проверка по преписката, като в
молбата е заявил също, че за посочените строежи е разполагал с всички
строителни книжа, които били унищожени по време на форсмажорно събитие – преминал
смерч през селото на 15.95.1997 година. С молбата жалбодателят
е поискал, след като бъде извършена проверка и стане ясно, че искането му е
основателно, на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТГ или на основание §127, ал.1
от ПЗР на ЗИД ЗУТ, да му бъде издадено удостоверение за търпимост на посочените
строежи.
По
повод тази молба/искане/ е издаден от главния архитект на община Ардино и
оспорения Отказ с Изх.№246 от 20.08.2019 год. на община Ардино, за
издаване на удостоверение по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ/л.12/. Със същия, жалбодателят М.А. е
уведомен, по
повод постъпилото негово искане с Вх.№***/*** год., относно издаване на удостоверение, на основание
параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и параграф 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, че исканото удостоверение не може да му бъде
издадено,
тъй като има съставен Констативен акт №*** oт *** год. за
незаконно строителство от служители на отдел „АБОБС” при Община Ардино и
Констативен протокол от
10.07.2019 год. от РДНСК – Кърджали, а
също така, част от посочените
сгради попадали в уличната регулация на ***, съгласно
действащия регулационен план, одобрен със Заповед №*** от *** год./неясно
от кого издадена/, като с това цялото съдържание на отказа се изчерпва.
По административната преписка е
приложен и е приет като доказателство цитирания в отказа Констативен
акт №** oт *** год., съставен от работна група от трима служители на
отдел „АБОБС” при Община Ардино/л.53-л.55/, в
който е описано, че строежът е изпълнен като: 1. Двуетажна масивна пристройка
към жилищна сграда, представляваща складово помещение със застроена площ от
78.00 кв.м. и разгъната застроена площ – 156.00 кв.м., изградена в груб строеж,
със стени, изпълнени с каменна и тухлена зидария, с монолитна междуетажна конструкция и с дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди и 2. Двуетажна масивна сграда на уличната регулация, от
която първи етаж със застроена площ от 42.00 кв.м. – обор и втори етаж, със
застроена площ от 42.00 кв.м. – две гаражни клетки, изградена в груб строеж,
със стени, изпълнени с каменна и тухлена зидария, с монолитна междуетажна конструкция и с дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди. В констативния акт е посочено, че строежът е собственост на
М.Н.А., както и че същият е негов възложител и строител, а освен това е
посочено, че за този строеж няма представени строителни книжа и документи –
няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна
площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга,
както и че няма строителен надзор и съгласуване с контролни органи. В
констативния акт е посочено също, че са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 и
чл.137, ал.3 от ЗУТ, като видно от попълнената и подписана разписка към акта/л.56/, екземпляр от
същия е връчен на жалбодателя М.А. на 27.10.2017
година.
По административната преписка е приложен и е приет като доказателство и
цитирания в отказа Констативен протокол oт *** год.,
съставен от *** в РДНСК – Кърджали и от един служител – старши специалист в
общинска администрация – Ардино/л.16-л.18/,
като в същия е посочено, че е извършена проверка на място по преписка
№А-304/2019 год., по жалба от Наско Емилов А. ***. В този констативен протокол
е описано, че при проверката е установено, че на място, в УПИ **, кв. ** по плана
на ***, има изградена двуетажна жилищна сграда, с размери в план 9.15 м./10.50
м., а към нея има изградена полумасивна стопанска
постройка, представляваща складово помещение със застроена площ - 78 кв.м. и
разгъната застроена площ – 156 кв. м., изпълнена на етап – груб строеж. Описано
е също, че в имота има изградена двуетажна масивна сграда на улична регулация,
от която, първият етаж е със застроена площ – 42 кв.м., с предназначение „обор
за животни”, а вторият етаж е със застроена площ 42 кв.м. и представлява
обособени 2/две/ гаражни клетки. В протокола е отразено, че сградата е на етап
– груб строеж, с тухлени зидове и стоманобетонови
колони и плоча, покрита с двускатен покрив, с
керемиди и че за описаните по-горе строежи не се представят строителни книжа,
както и че проверката е извършена в присъствието на дъщерята на лицето М.Н.А. –
С. М. А.
По преписката е
представена и е приета като доказателство и цветна скица-извадка с Изх.№***/***
год., М 1:1000, на УПИ ** от квартал **, с кадастрален номер №*** по действащия
регулационен план на ***/л.13/, като в същата е отбелязано, че
кадастралният и регулационният план са утвърден със Заповед №*** от *** година.
В тази скица-извадка са нанесени съществуващите в УПИ **, кв.**, постройки,
като е вписана забележка, че незаконните строежи представляват: 1. Двуетажна
масивна пристройка към жилищна сграда, представляваща складово помещение,
изградена в груб строеж, със стени, изпълнени с каменна и тухлена зидария, с
монолитна междуетажна конструкция и с дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди и 2. Двуетажна масивна сграда на уличната
регулация, от която, първи етаж - обор и втори етаж – две гаражни клетки,
изградена в груб строеж, със стени, изпълнени с каменна и тухлена зидария, с
монолитна междуетажна конструкция и с дървена
покривна конструкция, покрита с керемиди.
Тук следва да бъде
отбелязано, че независимо от наличието на посочените по-горе Констативен акт
№** oт *** год. и Констативен протокол oт
*** год., касаещи
описаните незаконни строежи, по преписката няма представена заповед за
премахването на който и да е от двата строежа, нито пък заповед за забрана за
ползване на същите, като няма въобще и твърдения такива заповеди да са били
издавани.
В съдебно заседание, от жалбодателя
А. е представена и е приета като доказателство/в оригинал и в заверено копие/,
виза за проектиране на едноетажна еднофамилна жилищна сграда с висок призем, в УПИ **, кв.** по плана на ***, издадена на ***
год. от началник служба „АБ” при ОНС-СС ***/л.71,
л.72/, както и е представено и прието
като доказателство и заверено копие от Удостоверение №13 от 12.01.1084 год.,
издадено от отдел „АБ” при ОбНС на селищна система –
***/л.68/, издадено на жалбодателя
М.Н.А. /М.Н.А./, жител ***, в уверение на това, че същият е построил законно
жилищна сграда по регулационния план на селото. В същото съдебно заседание, от жалбодателя М.А.
е представена и е приета като доказателство/в оригинал и
в заверено копие/, и виза №*** от *** год. на ОбщНС –
Ардино/л.69, л.70/, с която е разрешено проектирането на две гаражни
клетки по означеното петно, в УПИ **, кв.** по плана на ***, одобрен със
Заповед №*** от *** год. Представено е и Удостоверение с Изх.№*** от *** год.
на община Ардино, за идентичност на лице с различни имена/л.67/, от което е видно, че името М.Н.А., ЕГН **********, и
името М.Н.А. са имена на едно и също лице.
В настоящото производство, съгласно чл.168 АПК, съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Така, при така установеното от фактическа страна и при
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав, от правна страна
приема следното:
Съдът намира най-напред, че обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган – главния архитект на община
Ардино. Съгласно разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, изречение последно, удостоверенията за
търпимост се издават от органите, които
са овластени да одобряват съответните инвестиционни
проекти, като същото предвижда и разпоредбата на §127, ал.1, изречение последно
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(Обн., ДВ,
бр.82/2012 г.).
В чл.144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват
или се отказва одобряването им от органа по чл.145 от ЗУТ, съгласно който,
техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от
главния архитект на общината. Така, посочените императивни правни норми
определят главния архитект на общината като органът, компетентен да издаде или
да откаже издаването на удостоверение за търпимост
по §16 и §127, ал.1 от ЗУТ.
Безспорно е, на следващо място, че
удостоверението за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, който се издава в
административно производство, развиващо се само между лицето, респ. лицата,
поискали издаването му и административния орган и съответно, като всеки
индивидуален административен акт, то следва да бъде надлежно мотивирано, като
съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му. Няма спор,
също така, че въпросът, дали строежът е търпим по смисъла на цитираната
законова разпоредба, е от правно естество и подлежи на преценка във всеки
отделен случай. В случая, оспореният отказ за
издаване на удостоверение за търпимост
е издаден в установената от закона писмена форма, обективиран
в писмото с Изх.№***/*** год., като в същото е посочен и адресата му, поискал
издаването на такова удостоверение за търпимост.
В
съдържанието на индивидуалния административен акт се откриват изложени някакви
съвсем оскъдни фактически основания за
издаването му, без, обаче, да са посочени конкретните правни основания,
послужили на административния орган да се произнесе в такъв смисъл, отказвайки
да признае процесните два строежа – масивна
пристройка към основната жилищна сграда, с площ 69 кв.м., построена през 1982
год. и два масивни гаража, с площ 43 кв.м., построени през 1988 год., т.е.
налице е основанието по чл.146, т.2 от АПК, за
отмяна на оспорения акт - неспазване на установената от закона форма. Липсата
на ясни мотиви, т.е. на ясни и конкретни фактически основания, а в случая
липсата и на посочени точни и ясни правни основания, винаги представлява такова
основание за отмяна, тъй като възпрепятства
осъществяването на съдебен контрол върху акта, а събраните в хода на настоящото
съдебно производство писмени доказателства не могат да заместят липсващите
мотиви на компетентния орган, както е невъзможно липсата им да бъде преодоляна
и посредством мотивите към настоящия съдебен акт.
Съгласно §16, ал.1, предл.І/първо/
от ПР на ЗУТ, строежите, изградени до 7 април 1987 год. без строителни книжа,
но допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и
забрана за ползване. Съгласно предл. второ от същия текст, те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение, че са търпими строежи, т.е. в производството по искане за издаване на такова удостоверение за търпимост, общинската администрация следва да
изследва въпроса, налице ли са предпоставките на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и може
ли на процесния обект да се признае качеството на търпим строеж, а за
да се отговори положително на този въпрос, следва да са налице следните дадени
кумулативно предпоставки: строежът да е изграден до 7 април 1987 год.; за него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен;
да е допустим по действащите подробни устройствени
планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му или
съгласно този закон. Това именно са фактите и обстоятелствата, за които административният орган следва
задължително да събере данни при издаване или отказ от издаване на удостоверение за
търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Следва да се посочи, че в конкретния случай, това категорично не е сторено от
страна на органа, издал оспорения отказ, а от друга страна, посочените в
обжалвания административен акт фактически основания за издаването му, а именно:
„ … тъй като има съставен Констативен протокол №*** от *** год. за незаконно
строителство от служители на „АБОБС” при Община Ардино и Констативен протокол
от *** год. от РДНСК Кърджали, също така част от построените сгради попадат в
уличната регулация на ***, съгласно действащия регулационен план,
одобрен със Заповед №*** от *** год.” не представляват съставомерни
основания за отказ и така формулирани, тези съображения не могат да заместят
липсващите на практика мотиви на органа, относно това, кога са били изградени процесните строежи, налице ли са строителни книжа за
тяхното изграждане, както и дали са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, т.е. съгласно ЗУТ. Тук
задължително следва да се отбележи, че от страна на жалбодателя
М.А. е било поискано издаването на удостоверение за търпимост за два отделни
строежа, а именно – за масивна пристройка към основната жилищна сграда, с площ
на пристройката 69.00 кв.м., построена през 1982 год., според заявеното от самия жалбодател, а
според Констативния акт №*** от *** год. – с площ от 78.00 кв.м. и РЗП – 156.00
кв.м. и за два масивни гаража, с площ 43.00 кв.м., построени през 1988 год., а
според Констативния акт №*** от *** год. – с площ от 42.00 кв.м. При това
положение и при безспорно установяване на годините/периода/ на извършване на
тези два отделни строежа и ако се установи, че тези периоди са такива, каквито
са декларирани от заявителя, то е ясно, че за тях ще са приложими различни
хипотези на §16 от ПР на ЗУТ. Така, за масивната двуетажна пристройка,
построена през 1982 год., към основната жилищна сграда, следва да е приложима
хипотезата, т.е. разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, като незаконен строеж,
изграден до 7 април 1987 год. и съответно, за да се признае качеството й на търпим строеж, следва да се изследва и прецени,
налице ли са другите, дадени кумулативно, предпоставки в тази норма, докато за
другия незаконен строеж - два масивни гаража, с обща площ 43.00 кв.м.,
построени през 1988 год., следва да е приложима хипотезата, т.е. разпоредбата
на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, като незаконен строеж, започнат в периода 8 април 1987
год. - 30 юни 1998 год. и неузаконен до влизането в сила на този закон, т.е. до
влизането в сила на ЗУТ и съответно, за да се признае качеството му на търпим строеж, следва да се изследва и прецени,
налице ли са другите, дадени кумулативно, предпоставки в нормата на §16, ал.2
от ПР на ЗУТ.
На следващо място, освен осъществяването на материалноправните
предпоставки при издаване на удостоверение
за търпимост или отказ за издаването му,
обаче, трябва да са спазени и административнопроцесуалните
правила, установени в разпоредбите на чл.35 – чл.46 от АПК, т.е. да се издирят
и съберат всички доказателства, необходими за
пълното изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като становището на административния
орган следва да бъде изложено в мотивите към крайния акт, при съблюдаване и
изпълнение на посочените норми от АПК. Съдът в настоящия състав намира, че
освен посоченото по-горе основание за
отмяна по чл.146, т.2 от АПК, налице е и друго такова – това по чл.146, т.3 от АПК, а именно - съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, тъй като административният орган, в пълно противоречие с изискванията
на разпоредбата на чл.35 от АПК, не е изяснил всички релевантни за приложимата норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ
факти и обстоятелства, а административната преписка и не съдържа данни за събирани от органа в тази посока
доказателства, наличието на които се установява в хода на настоящото съдебно
производство. Нормата на чл.35 от АПК регламентира изрично, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени, а нормата на чл.36, ал.1 от АПК, от своя
страна, регламентира, че доказателствата се събират служебно от
административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален
закон случаи. Според настоящия съдебен състав, оспореният отказ е издаден, без
да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на случая, а е повече от ясно, че
административният орган не е събрал служебно каквито и да е доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая. Дори нещо повече – административният орган не е указал на заявителя да
представи допълнително такива доказателства, ако разполага с тях, с които да се
установи или изясни правнозначимите факти и
обстоятелства или поне да изиска допълнителни обяснения от него. За пълнота на изложението следва да се упомене,
че разпоредбата на чл.39, ал.1 от АПК регламентира, че фактите и
обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на
техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със
закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и
обстоятелства да се извърши и с други средства, а чл.40, ал.1 от АПК
регламентира, че писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството, като съгласно ал.2, предл. първо на същия текст, силата на писмените
доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и
мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на
българското право.
Според настоящия съдебен състав, всичко
изложено по-горе води до извода за
незаконосъобразност на оспорения отказ за
издаване на удостоверение за търпимост
за процесния
строеж, поради наличие на отменителните основания по
чл.146, т.2 и т.3 от АПК. След отмяната на отказа, съгласно чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган, който при
новото си произнасяне следва да мотивира своя акт при пълно съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл.59 от АПК, ако този акт представлява отново
отказ, защото мотивиране не е необходимо само при позитивен акт, тъй като
тогава директно се пристъпва към издаване на удостоверение
за търпимост.
Що се касае до правилното приложение на административно-производствените
правила, необходимо е органът първо да събере, при съблюдаване и спазване на
посочените по-горе норми от АПК, необходимите доказателства по същество, с
оглед установяване наличието или отсъствието на предпоставките на приложимия
материален закон по нормата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
При този изход на делото, основателна, съгласно
чл.143, ал.1 от АПК, се явява претенцията на жалбодателя А., изразена чрез процесуалния му представител
в хода по същество, за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи
общо в размер 610.00/шестстотин и десет/
лева,
представляващи внесена държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно
представеното и приложено по делото платежно нареждане за плащане към бюджета
от 26.08.2019 год. на „Райфайзенбанк” АД/л.5/, както и изплатеното в
брой адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие от 26.08.2019 год./л.4/ и подписано пълномощно към него от
същата дата, който размер на платеното адвокатско възнаграждение е съобразен с
разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 (Нова - ДВ, бр.84 от 25.10.2016 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която регламентира, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, по Закона за
устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър,
възнаграждението е 600 лева. В случая, заплатеното по настоящото дело
адвокатско възнаграждение, е в минималния предвиден размер в тази разпоредба,
като за дължимите на жалбодателя М.Н.А., деловодни разноски,
сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в
случая община Ардино, към което принадлежи административния орган – главният
архитект на община Ардино, издал оспорения незаконосъобразен административен
акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІІ/второ/ от АПК, във връзка с чл.173,
ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ с
Изх.№246 от 20.08.2019 год. на главния архитект на община Ардино, за издаване
на удостоверение по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, по молба с Вх.№*** от
*** год. на община Ардино, подадена от М.Н.А., с
постоянен адрес ***.
ВРЪЩА преписката
на главния архитект община Ардино, за
ново разглеждане и произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА община Ардино, с адрес: ***, с ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Н.А.,
с постоянен адрес ***, направените деловодни разноски,
възлизащи в размер общо на 610.00/шестстотин и десет/ лева.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпрати или връчи на страните по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, чрез Административен съд- Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок
от съобщаването или връчването му на страните.
С
Ъ Д И Я :