РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Сандански, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100943 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 500, т. 1, пр. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и е образувано, въз основа иск, предявен пълномощник на
законните представители на “Застрахователно дружество “Бул Инс” АД, със седалище и
адрес на управление в гр. ****против ЕЛ. Г. С. с постоянен адрес в гр. ****.
Ищецът сочи, че на 17.05.2019 г. в гр. ****на автомагистрала ****е настъпило пътно-
транспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „****“ с водач ответницата
и лек автомобил модел и марка „****ст на „****. Твърди, че виновна за произшествието е
ответницата, която при управление на лекия автомобил е предприела маневра изпреварване
при наличие на насрещно движение, след което се е блъснала в насрещно движещия се лек
автомобил м. „****“, който в резултат на удара се завъртял, навлязъл в насрещната пътна
лента и се блъснал последователно в друг лек автомобил, еластична ограда и в още един лек
автомобил. Твърди, че в резултат на произшествието на лекия автомобил м. „****“ били
причинени имуществени щети. Твърди, че към онзи момент увреденият автомобил е имал
валидно сключена застраховка „***“ в ЗК „*****“. Сочи, че след уведомяване за
настъпилата щета, това дружество на 01.07.2019 год. е заплатило на собственика на
автомобила м.„****“ застрахователно обезщетение в размер на ***** лева. Твърди, че ЗК
„*****“ е предявила срещу тях претенция за заплащане на това обезщетение, тъй като
отговорността на ответницата била застрахована при тях със застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди, че по образуваната щета са заплатили на ЗК „*****“ сумата от ****
1
лева. Твърди, че по време на ПТП ответницата е управлявала МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над нормата по закон, а именно 0,98 промила, поради което твърди, че за
него по силата на КЗ е налице правото да иска връщане на платеното на увредения
собственик, поради което твърди, че предявява настоящия иск за заплащане на тази сума,
както и направените ликвидационни разходи в размер на 25.00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ответницата подава отговор на исковата молба, с който признава иска в частта за
главницата. Оспорва иска в частта за заплащане на натрупаната законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до изплащането й. Твърди, че не била уведомена за регресната
претенция на ищцовото дружество, а това било станало с получаване на преписа от исковата
молба. Оспорва претенцията за разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответницата поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства намира за установени
следните факти:
“Застрахователно дружество “*****” АД, със седалище и адрес на управление в гр.
****е вписано в търговския регистър. Дружеството се представлява от ********* и
**************.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1046-336, съставен на
22.05.2019 год. от ****** дежурен ПТП при ОД на МВР- ****, Сектор „ПП“ –****се
установява, че на 17.05.2019 год., около 13,50 часа, на ПП -1 Е-79 396 т200 км, е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което на сух асфалтов път, при ясно време, лек
автомобил с рег. № *****, марка и модел „****“, управляван от ЕЛ. Г. С., предприел
маневра изпреварване при насрещно движение, след което с предна лява част се блъснал в
насрещно движещ се в посока към гр. ****лек автомобил с рег. № ****, марка и модел
„****“, собственост на „****, управляван от С****. Вследствие на удара, този автомобил се
завъртял, навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал последователно в лек автомобил с
рег. № ****, марка и модел „Ф*****“, в еластична ограда от ляво и в лек автомобил с рег.
№ ****, марка „****“, който се движел в посока към гр. ***. В резултат на настъпилото
ПТП на лек автомобил м. „****“ били причинени имуществени щети – счупена предна
броня, два броя предни фарове, деформиран преден капак, деформиран преден ляв и десен
калник, счупено предно ляво огледало, охлузена предна лява врата, свита задна лява врата,
деформиран заден багажник, счупена задна броня и задно стъкло, счупени два броя стопове
и други щети – видно от констативния протокол. От протокола се установява още, че
водачът на лек автомобил „****“ С. е управлявала лекия автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта от 0,98 промила, установено с протокол за химическа експертиза от
22.05.2019г. От констативния протокол за ПТП се установява още, че спрямо С. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 184580/17.05.2019 год.
2
От свидетелство за регистрация на МПС № **** се установява, че собственик на
увредения лек автомобил „***“ е „***, със седалище и адрес на управление в гр. ****.
Установява се от комбинирана застрахователна полица № ****, че към момента на
произшествието увреденият автомобил е бил застрахован в „ДЗИ *****“ ЕАД по
автомобилна застраховка „***+“ с покрити рискове – пълно каско.
От застрахователна полица № BG/ **** се установява, че към датата на настъпване на
произшествието за лекия автомобил с рег. № Е *****КТ, управляван от Е.С. е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС със ЗД „****“ АД. Полицата е била
със срок на валидност от 25.05.2018 год. до 24.05.2019 год. Същото е било отбелязано и в
констативния протокол за ПТП.
На 21.05.2019 год. „****“ ЕООД е подало до „ДЗИ ****“ ЕООД уведомление за щета в
резултат на гореописаното ПТП настъпило на 17.05.2019 година. След уведомлението
щетите по увредения автомобил са били описани и оценени, като видно от калкулация по
претенцията била призната тотална щета. На 27.06.2019 година с ликвидационен акт по
преписката е било определено застрахователно обезщетение в размер на 4 732, 93 лева. На
01.07.2019 година сумата е била преведена по сметка на „****“ ЕООД.
От „ДЗИ ****“ била изпратена регресна покана до ЗД „****“ АД, за заплащане на
основание чл. 411 от КЗ на платената от тях на увредения собственик сума по застраховка
„****“ в размер на **** лева, представляваща стойността на щетата и заплащане на
направените ликвидационни разходи в размер на 15 лева или общо за сумата от ***** лева.
По регресната покана на 09.07.2019 година в ЗД „****“ АД е била образувана преписка по
щета № ****. След извършено едностранно прихващане на вземания на 26.07.2019 год. ЗД
„****“ АД е платило на „ДЗИ *“ ЕАД сумата от ************* лева.
На 20.11.2019 год. от ЗД „Бул Инс“ АД до ответницата на адрес в гр. Благоевград,
ул.“Илинден“ № 31, чрез „Бул Пост“ е била изпратена регресна покана, с която й е бил
даден срок от 5 работни дни от получаването й, да плати на дружеството сумата от 4 772, 93
лева, представляваща заплатеното застрахователно обезщетение заедно с разноските. На
31.12.2019 год. пратката с писмото е била върната на подателя като непотърсена.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, т. 1, предложение първо от Кодекса за застраховането
(КЗ - обн. ДВ, бр. 102/ 2015г., в сила от 01.01.2016 год.), застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение на Закона за
движението по пътищата като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол и с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В настоящия случай, от неоспорения протокол за ПТП, представляващ официален
свидетелстващ документ се установи, че на 17.05.2019 г. ответницата С. виновно е
нарушила правилата за изпреварване предвидени в чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от с.т. от
3
ЗДвП и е причинила ПТП. Съгласно цитираните разпоредби водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен
път на разстояние достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента
пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта
или да изменя посоката на движение – ал. 1, т. 2 и водач, който изпреварва е длъжен: -
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение,
да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея - ал. 2, т. 2 от
ЗДвП. Установи се, че С. е предприела маневра изпреварване при наличието на насрещно
движещ се лек автомобил, в резултат на което го е ударила и му е причинила щети. По
делото е безспорна причинната връзка връзка между деянието на ответницата и
причинените щети. Т.е установи се фактическият състав на непозволено увреждане по чл.
45 от ЗЗД: деяние на ответника, противоправност, щети, причинна връзка между деянието и
щетите, както и вината на ответника. За да се уважи регресният иск на застрахователя обаче,
освен фактическият състав на непозволеното увреждане, следва да са налице и още две
предпоставки: - заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
собственика на увредения автомобил и виновният водач при настъпване на ПТП да е
управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма.
В казуса се установи, че Е.С. е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръв от 0,
98 промила, което от своя страна представлява нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Следователно, съдът приема, че за ищеца е налице право на регрес срещу ответницата за
платеното на собственика на увредения автомобил обезщетение и разходите за това.
Предявеният иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи.
Спорно по делото е дали ответницата дължи на ищеца законните лихви върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба. Съдът намира възраженията на ответницата, че
не дължи законни лихви за неоснователни. Правната теория и съдебната практика
разглеждат правото на лихви поради забава, в която ответникът изпада от деня на
предявяване на иска, като правни последици от предяване на иска. На основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като при
липса на определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от
кредитора. Предявяването на исковата молба за парично притезание е покана за изпълнение
на същото, поради което от момента на подаването й се поражда задължение за ответника да
заплати законната лихва върху спорното парично вземане за бъдещ период от предявяване
на иска до окончателното изплащане на главницата.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата дължи на ищеца и законните лихви
върху уважения размер на главницата, считано от датата на предявяване на иска 30.06.2021
год. до окончателното й изплащане.
4
Относно разноските:
Възражението на ответницата по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК, че не дължи разноски, тъй
като признава иска и не е дала повод за завеждане на делото, съдът намира за
неоснователно. На първо място, ответницата не призна изцяло иска. Тя оспори акцесорната
претенция за законни лихви. На второ място, по делото се установи, че ответницата не се е
явила пред куриера за да получи писмото с изпратената от ищеца регресна покана. Писмото
е било върнато от куриера на ищеца, тъй като пратката не е била потърсена, а е била
изпратена на посочения от самата Е.С. адрес в застрахователния договор и поради което за
да събере вземането си ищецът е предявил настоящия иск. Предвид изложеното и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в тежест на ответницата направените от
ищеца разноски по настоящото дело в размер на 290, 92 лева, от които сумата от 190, 92
лева за разноски за платена държавна такса и сумата от 100 лева за възнаграждение за
юрисконсулт, определено по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, към която препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36 от ЗА.
Водим от изложеното и на основание чл. 500, т. 1, пр. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. С. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. ****, ул.“***“ № ***да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.****,
бул.“****“ № ***, представлявано от *****и *** сумата от ***** лева (ч**************),
от която сумата от ***** лева, представляваща платено застрахователно обезщетение и
сумата от 25 лева, ликвидационни разходи по щета № ****, ведно със законната лихва върху
главницата от *лева,**** считано от 30.06.2021 год. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 290, 92 лева (двеста и деветдесет лева и 92 ст.) за направените по
настоящото дело разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на ищеца: BIC:
STSABGSF IBAN : *.********
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5