№ 6456
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф. Гражданско дело №
20221110137405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано по искова молба от „ПКБ“ ЕООД против Б. Б. В. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 2816,99 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № **********/09.05.2018 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.11.2021 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на 994,73 лева, представляваща възнаградителна
лихва по съглашението за периода от 05.10.2018 г. до 28.08.2019г., сумата в размер на 865,63
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.08.2019 г. до 25.11.2021г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
6933/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 67831/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Наред с
установителния иск по реда на чл. 422 ГПК за съвместно разглеждане е предявен и
осъдителен иск за сумата в размер на 3273,91 лева, представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги по договора, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, и за сумата в размер на 743,49 лева, представляваща
законна лихва върху възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги. Направено е
искане сторените от дружеството съдебни разноски в заповедното и исковото производство
да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
**********/09.05.2018 г., по силата на което дружеството отпуснало на ответника заем в
размер на 3000 лева, от която сумата в размер на 1966,83 лева е преведена по банкова сметка
на кредитополучателя в деня на сключване на сделката, а със сумата в размер на 1033,17
лева е извършено рефинансиране на друго задължение на Б. В.. Представителят на ищеца
поддържа, че годишният процент на разходите по съглашението възлиза на 49,90 %, а
годишният лихвен процент на 41,17. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата
1
на процесния договор кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата му в заем
сума ведно с възнаградителна лихва на 34 месечни вноски в размер на 146,39 лева всяка.
Представителят на ищеца поддържа, че съгласно чл. 15 от приложимите към сделката Общи
условия на търговеца кредитополучателя разполага с възможност да избере допълнителни
услуги към договора, като в случая Б. В. е избрал услуги срещу възнаграждение в размер на
3801,96 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че общо дължимата от
кредитополучателя сума по сделката възлиза общо на 9072 лева, а месечната погасителна
вноска на 252 лева, включваща отпуснатата в заем сума, дължимата възнаградителна лихва и
дължимите възнаграждения по избраните от потребителя допълнителни услуги по кредита.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът заплатил в полза на дружеството
сумата в размер на 1134,74 лева, която била отнесена в погашение на лихвите за забава по
кредита, а сумата в размер на 40 лева била отнесена за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането. Изложени са твърдения, че длъжникът заплатил в
полза на ищеца сумата в размер на 528,05 лева в погашение на задължението за пакет
допълнителни услуги. По изложените доводи е направено искане предявените обективно
кумулативно съединени искове да бъдат уважени.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по исковата претенция.
С депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, доводите в което следва да
бъдат разгледани от съда съгласно задължителните указания, дадени с т. 11а от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по
някои спорни въпроси на заповедното производство, ответникът е оспорил вземанията,
произтичащи от процесния договор за кредит. Развити са доводи за недействителност на
клаузата, предвиждаща размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва
доколкото същата надхвърля трикратния размер на законната лихва. Изложени са
съображения за нищожност на клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги, което по същество представлява допълнителна възнаградителна
лихва, която обаче не е включена в годишния процент на разходите по кредита, което от своя
страна води до недействителност на сделката, респ. кредитополучателят дължи единствено
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи.
По редовността на исковата молба:
При съобразяване на поддържаните в исковата молба твърдения съдът намира, че
следва да предостави възможност на ищеца да уточни за рефинансиране на какво
задължение на ответника към „ПКБ“ ЕООД е отнесена сумата в размер на 1033,17 лева,
представляваща част от отпуснатата по процесния договор за кредит главница. На ищеца
следва да бъде предоставена възможност да посочи общата погасена от ответника сума по
кредита, като уточни в погашение на какви произтичащи от договора вземания е отнесена.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на
2
страните, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит
между него и ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно
задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила
изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният
начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да
заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.
Представените ведно с исковата молба документи следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до първото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба да уточни за рефинансиране на какво задължение на ответника
към „ПКБ“ ЕООД е отнесена сумата в размер на 1033,17 лева, представляваща част от
отпуснатата по процесния договор за кредит главница, като посочи номер и датата на
договора, и в погашение на какви задължения по него е отнесена посочената сума, както и
да посочи общата погасена от ответника сума по кредита, като уточни в погашение на какви
произтичащи от процесния договор вземания е отнесена. УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение в срок на дадените указания съдът ще приеме, че сумата в размер на 1033,17
лева е отнесена за рефинансиране на задължения, произтичащи от договор, съдържащ
неравноправни клаузи, и съдът ще приеме, че общо заплатената от ответника сума по
процесния договор за кредит е в размер на 1662,72 лева – сбор от посочените в исковата
молба суми.
3
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 67831/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.04.2025 г. от 13.55
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от възражението на длъжника депозирано в заповедното
производство.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4