Решение по дело №1253/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 658
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Руси Викторов Алексиев
Дело: 20191100601253
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …………….

гр. София, 19.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

                                                                                мл. с. ИВА НЕШЕВА

 

            при секретаря Мариела Миланова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВЧНД  № 1253 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на глава XXI от НПК.

 

            С разпореждане  № 518196 от 27.10.2018 г. по НЧХД  14357/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 105-ти състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на К.С.К..

            Недоволен от така постановения съдебен акт е останал служебно назначения повереник – адв. Е.Й., САК, на частния тъжител (ЧТ) К.Б., който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна частна жалба. В същата се твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Описва се хронологията по снабдяване от страна на служебно назначения повереник на тъжителя с данните на лицето, срещу което е депозирана тъжбата, съгласно дадените от съда указания в тази насока и издаденото от последния удостоверение за тази цел. Желае се отмяна на обжалваното разпореждане. Към частната жалба се прилагат в незаверени електрофотографски (ксерографски) копия писмо от адв. Й. до управителя на в-к „Телеграф“, известие за доставяне, системен бон от 04.07.2018 г., кодове на изпращащия прикачен файл и част от договор, съдържащ страните по него.

            С подадената въззивна частна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

            В разпоредително заседание на 03.04.2019 г., въззивният съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане и с приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че в конкретния случай липсва конституирано подсъдимо лице, поради което извършването на преценка за необходимостта от разпит на такова, вменено като задължение на въззивния съд по реда на чл. 327, ал. 2 от НПК, е безпредметно. Намери, също така, че с оглед предмета на делото, процесуално недопустимо е провеждането на въззивно съдебно следствие, за правилното му решаване и обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК. Настоящият въззивен контрол е ограничен единствено и само до изложените в тъжбата обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия съд, направена на плоскостта на разпоредбите на чл. 250, ал. 1 от НПК.   

            СГС намери, че доколкото, както вече се посочи, по делото липсва лице, конституирано в процесуалното качество на подсъдим, то обсъждането на необходимостта от присъствието му в съдебно заседание, въз основа на преценката, дължима от въззивния съд по реда на чл. 329, ал. 2 от НПК, също е безпредметно.

            В съдебното заседание пред въззивната инстанция, служебно назначеният повереник на тъжителя К.С.К. – адв. Е.Й., САК, поддържа депозираната въззивна частна жалба, по съображенията, изложени в нея. Пледира, че от страна на частното обвинение е направено всичко, за да бъде издирано лицето, чиито данни е следвало да бъдат представени пред съда, за да бъде възбудено наказателно производство срещу него и не е по вина на обвинението забавата, довела до прекратяване на съдебното производство по делото. Предлага разпореждането на СРС да бъде отменено и да бъде указано съдебното производство, образувано по тъжба на тъжителя К., да продължи.

            Тъжителят К.С.К. поддържа становището на служебно назначения си повереник.

            Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт и изложените във въззивната частна жалба доводи, както и доводите, наведени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

            Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

            След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

            Производството пред СРС НО, 105-ти състав, е образувано въз основа на разпореждане  № 4918 от 04.08.2017 г. на съдията – докладчик при Районен съд – гр. Стара Загора (РС – гр. Стара Загора), постановено по НЧХД  № 2034/2017 г. по описа на РС – гр. Стара Загора. Същият е бил сезиран и производството там е образувано по депозирана тъжба от К.С.К.. С визираното разпореждане на РС – гр. Стара Загора от 04.08.2017 г. е прекратено съдебното производство по НЧХД  № 2034/2017 г. по описа на РС – Стара Загора и делото е изпратено по подсъдност на СРС. Изложените за това съображения са, че в тъжбата са наведени оплаквания за извършено престъпление посредством печатно произведение – вестник „Телеграф“, брой от 15.04.2017 г., чието седалище е на територията на гр. София. Въз основа на така изпратените по компетентност материали по НЧХД  № 2034/2017 г. по описа на РС – Стара Загора, е образувано НЧХД  № 14357/2017 г. по описа на СРС – НО, 105-ти състав.

            С разпореждане  № 208668 от 07.09.2017 г., постановено по НЧХД  № 14357/2017 г. по описа на СРС - НО, 105-ти състав, съдията - докладчик по делото не е дал ход на тъжбата, като е преценил, че същата не отговаря на изискванията по чл. 81 от НПК. Приел е, че в нея липсват данни за лицето, срещу което е подадена, липсва посочване на факти и обстоятелства, които да мотивират извод, че е извършено престъпление, респективно кое лице следва да бъде привлечено да отговаря за него, както и не е представен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса за разглеждане на делото.

            На 04.10.2017 г. тъжителят К. е депозирал уточнение към тъжбата си с вх.  № 1072608 от 04.10.2017 г. по входящия регистър на СРС, в което е посочил, че престъплението е извършено от редакцията на вестник „Телеграф“, а деянието, което е определил като квалифицирана клевета, е извършено, като му е поставен прякор „изверг“. Тъжителят е отправил искане до съда да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от редакцията на вестник „Телеграф“, от което да са видни трите имена и ЕГН на редактора на вестник „Телеграф“. С нарочни молби тъжителят е отправил искания до съда да му бъде предоставена правна помощ, както и да бъде освободен от държавна такса по делото.

            С разпореждане  № 260263 от 06.11.2017 г., съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД  № 14357/2017 г., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, като е приел, че констатираните с предходен съдебен акт нередовности в тъжбата не са били отстранени и същата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК.

            Срещу разпореждането на СРС – НО, 105-ти състав от 06.11.2017 г. е депозирана въззивна частна жалба от тъжителя К., за разглеждането на която е образувано ВНЧД  № 6071/2017 г. по описа на СГС – НО, 4-ти въззивен състав.

            Със свое решение  № 384 от 20.03.2018 г., въззивният съд е отменил разпореждането на съдията – докладчик при СРС – НО, 105-ти състав от 06.11.2017 г., за прекратяване на наказателното производство по НЧХД  № 14357/2017 г. по описа на същия съд, и е върнал делото на районния съд за изпълнение на дадените в мотивната част на въззивния съдебен акт указания. Същите са били в насока снабдяване на тъжителя с исканото удостоверение, за да индивидуализира лицето, срещу което е депозирало тъжбата, да се произнесе по искането на тъжителя за освобождаване от държавна такса и по искането му за назначаване на процесуален представител.

            С разпореждане  № 432018 от 18.06.2018 г., постановено по НЧХД  № 14357/2017 г. по описа на СРС – НО, 105-ти състав, съдията – докладчик по делото отново не е дал ход на тъжбата, като е допуснал правна помощ по отношение на тъжителя К., на основание чл. 100, ал. 2 от НПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗПП. Оставил е без уважение искането на тъжителя за освобождаването му от държавна такса и е указал да му бъде издадено исканото съдебно удостоверение, по силата на което тъжителят лично или чрез неговия процесуален представител да се снабди от редакцията на вестник „Телеграф“ с трите имена, ЕГН и адрес на лице с имена Х.Х.– журналист във вестника. Съдията – докладчик е определил на тъжителя 7-дневен срок от получаване на разпореждането да представи доказателства за внесена държавна такса и да поправи тъжбата досежно обстоятелството срещу кого е насочена същата.

            Разпореждането на съдията – докладчик от 18.06.2018 г. е връчено на служебно назначения повереник на тъжителя – адв. Е.Й., от САК, на 26.06.2018 г., видно от отбелязване в призовка за страна  № 2084738 (л. 26 от съдебното производство пред СРС), а на тъжителя – на 28.06.2018 г., видно от отбелязване в призовка за страна  № 2082361 (л. 30 от съдебното производство пред СРС).

            В изпълнение на дадените указания, на 26.06.2018 г. служебно назначеният повереник на тъжителя е депозирал в СРС – НО, 105-ти състав документ, удостоверяващ внесена държавна такса за разглеждане на делото в размер на 12.00 лева (л. 27 от съдебното производство пред СРС). На същата дата повереникът е получил издаденото от СРС – НО, 105-ти състав съдебно удостоверение.

            До 27.10.2018 г., по делото не е постъпило уточнение към тъжбата в посочения от съдията – докладчик при смисъл с разпореждането от 07.09.2017 г., поради което и с разпореждане  № 518196 от 27.10.2018 г., постановено по НЧХД  № 14357/2017 г. по описа на СРС – НО, 105-ти състав, съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Това той е направил, като е приел, че констатираните с предходен съдебен акт нередовности в тъжбата не са били отстранени и същата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК. За да мотивира изводите си в посочения по-горе смисъл, съдията – докладчик е приел, че от дадените указания е било изпълнено единствено това да бъде внесена държавна такса в срока, даден от съда, като в останалата си част, досежно лицето или лицата, срещу които е подадена частната тъжба, указанията не са били изпълнени и същата продължава да не съдържа необходимите реквизити, съгласно изискванията на чл. 81 от НПК, изтекъл е даденият срок както за частния тъжител, така и за неговия процесуален представител, породи което е преценил, че наказателното производство следва да бъде прекратено.

            Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивната частна жалба от служебно назначения повереник на тъжителя К.. Въз основа на нея е образувано настоящото ВНЧД  № 1253/2019 г. по описа на СГС – НО, 10-ти въззивен състав, за проверка на атакувания съдебен акт.

            Тази инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 и 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.

            Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува : 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е процесуален способ за възбуждане на наказателно преследване срещу определено лице за осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

            Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Според посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към нея да се приложи и документ за внесена държавна такса.

            В конкретния по делото случай, депозираната на 06.07.2017 г. тъжба от К.С.К. действително не отговаря на императивните изисквания, които законът поставя, за да бъде допусната до разглеждане. В същата не се съдържат индивидуализиращи данни за лицето/лицата, срещу което/които се подава и за обстоятелствата на престъпленията. По-точно, в тъжбата тъжителят К. е посочил, че на 17.04.2017 г. разбрал от лицето Д.Х.– негов съпроцесник, че във вестник „Телеграф“, в броя му от 15.04.2017 г. е имало публикувана статия за тях двамата със заглавие „Изверг иска предсрочна свобода“, която е намерил за много обидна. В тъжбата, обаче, не се съдържат данни нито за лицето, което, според тъжителя, е употребило обидни думи по негов адрес, нито конкретно отправените, отново според тъжителя, такива.

            Въпреки дадените ясни и недвусмислени указания на съда в разпореждането му от 07.09.2017 г. за отстраняване на констатираните нередовности, същите са отстранени с уточняващата молба само отчасти, като са представени доказателства за внесена държавна такса – на 26.06.2018 г., и е направено уточнение, че тъжителят се е почувствал обиден от употребената в заглавието на статията дума „изверг“.

            Останала е неотстранена, обаче, нередовността в тъжбата, касателно лицето, срещу което е подадена същата, въпреки че служебно назначеният повереник на тъжителя се е снабдил своевременно – на 26.06.2018 г., с издаденото му от СРС – НО, 105-ти състав съдебно удостоверение. По силата на последното тъжителят лично или чрез неговия процесуален представител е трябвало да се снабди от редакцията на вестник „Телеграф“ с трите имена, ЕГН и адрес на лице с имена Х.Х.– журналист във вестника.

            Действително, пред настоящата инстанция повереникът представя доказателства, че на 04.07.2018 г. е депозирал издаденото му съдебно удостоверение до управителя на вестник „Телеграф“, с копие до изпълнителния директор на „Б.М.К.“ („Нова българска медийна група“), с искане да му бъдат предоставени трите имена, ЕГН и адрес на лицето Х.Х.– журналист. Искането до вестник „Телеграф“, обаче, е изпратено дори след изтичане на 7-дневния срок, указан от съда за уточняване на обстоятелствата в тъжбата.

            Не се установява повереникът да е уведомил надлежно съда за евентуално забавяне при предоставяне на информация или за евентуално неизпълнение на задължението на вестник „Телеграф“ да предостави исканата информация, с оглед удължаване срока за отстраняване нередовностите в тъжбата. Частния тъжител и най-вече служебния му повереник, не са се възползвали от изрично предвидения в НПК за целта процесуален инструментариум. Служебно назначеният повереник, установявайки, че обективно не е в състояние да изпълни указанията на съда по привеждане на тъжбата в съответствие със законоустановените изисквания, е могъл/следвало е да поиска удължаване на дадения от СРС срок, по реда на чл. 185, ал. 1 от НПК. Алтернативно, могъл е да поиска и даване на нов срок, по реда на чл. 185, ал. 2 от НПК, изтъквайки наведените с въззивната частна жалба доводи, действително сочещи на уважителни причини. Непроцедирайки по очертания в НПК процесуален ред, частният тъжител, респективно служебно назначеният му повереник, са предопределили атакуваното произнасяне на първия съд. Това е така, тъй като съдията - докладчик по никакъв начин не е бил уведомен, още по – малко по законоустановения за това способ – с молба по чл. 185, ал. 1 от НПК, за продължаващите усилия на процесуалния представител на частния тъжител да изпълни указанията му. Както вече се посочи, могло е също така да се поиска, преди издаване на разглежданото разпореждане на първия съд, даването на нов срок, с молба, в която да бъдат изложени причините за пропускане на срока.

            Посочените процесуални пропуски, респективно процесуалното бездействие в очертаната насока на частния тъжител и на неговия процесуален представител, са довели до неотстраняване на визираните нередовности в тъжбата, поради което и законосъобразно и правилно последната е възприета от първия съд като процесуално негодна за възбуждане на наказателно преследване срещу конкретно лице, поради липса на посочване на такова, както и при липса на очертани факти и обстоятелствата, очертаващи фактологичната рамка на предмета на доказване.

            Обоснован, при това, се явява изводът на съдията – докладчик при първия съд, че така депозираната тъжба, независимо от депозираните уточняващи молби към нея, не отговаря на законовите изисквания на чл. 80 и чл. 81, ал. 1 от НПК за точно описание на обстоятелствата на престъплението и за посочване на индивидуализиращи данни на подсъдимото лице, съответно и не е годна да послужи за повдигане на обвинение от частен характер.

            Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че приложения към настоящата въззивна частна жалба отговор от вестник „Телеграф“ с индивидуализиращи данни на лицето, за което е издадено съдебното удостоверение от СРС, в процесуален аспект не може да замести обстоятелството, че не само в указания от първия съд срок, а и до момента на обжалването на първоинстанционното разпореждане, не е направено уточнение срещу автора ли се повдига обвинение от тъжителя, срещу редакцията на вестника ли или срещу главния редактор.

            При така установеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи на СРС – НО, 105-ти състав, че наказателното производство по НЧХД  № 14357/2017 г. следва да бъде прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 80 и чл. 81, ал. 1 от НПК, за законосъобразни и правилни, а подадената въззивна частна жалба срещу разпореждането на съдията – докладчик при СРС - НО, 105-ти състав – за неоснователна.

            Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд не констатира допуснати нарушения, още по-малко съществени, на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота, които да налагат отмяната или изменението му, счете, че същият следва да бъде потвърден.

 

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 518196 от 27.10.2018 г. по НЧХД  № 14357/2017 г. на СРС - НО, 105-ти състав, с което, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на К.С.К..

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.