Решение по дело №3898/2018 на Районен съд - Велико Търново

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  

гр. Велико Търново, 18.11.2019   година

                            

            Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,  в публично заседание на 18.10.2019 година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Д.Бабекова,  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3898  по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:

 

         Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,    чл.86 от ЗЗД.

           Ищецът "Хаглайтнер Хигиене България" ЕООД, гр.София чрез пълномощника си адв.М. от САК твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3075/2018  г. на ВТРС.  В законоустановения срок длъжникът възразил  срещу заповедта за изпълнение, поради което депозира иск по реда на      чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите, описани в исковата молба. Претендира сумата от 2645,06 лева, обективирана в данъчна фактура     №0049200/28.12.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 456,27 лева законна лихва за периода от 25.01.2017 г. до 7.10.2018 г., произтичащи от "Споразумение за заем на дозатори и снабдяване с консумативи № ДГ-00418/4.09.2014 г.". Сочи, че поради неизпълнение условията по това споразумение от ответника ищецът е  прекратил договора едностранно, за което е уведомил ответника с нотариална покана , както и го е поканил да заплати дължимите по договора суми. Претендира да се установи дължимост и на сумата от 3588 лева, обективирана в данъчна фактура № **********/28.12.2016 г.,  произтичаща от "Сервизно споразумение перални за предоставяне зареждане на дозиращи системи за професионални перални машини № ДГ-00815/31.07.2015 г.", ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 618,94 лева законна лихва за периода 25.01.2017 г. - 7.10.2018 г. Навежда, че  поради неизпълнение условията по това споразумение от ответника ищецът е  прекратил договора едностранно, за което е уведомил ответника с нотариална покана,  както и го е поканил да заплати дължимите по договора суми . В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа изцяло исковите претенции. Претендира разноски.   

        Ответникът "Царевец 56" ЕООД, гр.В.Търново, чрез пълномощника си адв.П.-Д. от ВТАК  в отговора на исковата молба заявява, че иска е неоснователен и недоказан.  Твърди, че между страните липсват надлежно подписани договори, описани в исковата претенция. Заявява, че нито управителят на ответното дружество, нито упълномощено от него лице са подписвали приложените към исковата молба листи, именувани от ищеца "договори". В тази връзка оспорва относимостта и на приложените фактури. Сочи , че ответникът е получил на 17.01.2017 г. нотариална покана съдържаща покана за плащане на сума от 6401,66 лева с ДДС за неизпълнени задължения , но в предоставения срок ищецът е бил уведомен, че ответното дружество не е страна по тези договори. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан и претендира разноски. В съдебно заседание поддържа изложеното становище за неоснователност на иска. 

Съдът, като обсъди становищата  на  страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

След подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 3075/2018 г.  на ВТРС и е издадена заповед №1500/10.10.2018 г. в полза на ищцовото дружество, по силата на която ответникът да заплати сумата от 6233,06 лева главница, представляваща задължения по фактура № **********/28.12.2016 г., произтичащи от споразумение № ДГ-00418/4.09.2014 г. и по фактура № 10000049202/28.12.2016 г., произтичащи от споразумение № ДГ-00815/31.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 8.10.2018 г. до окончателното изплащане и лихва за забава в общ размер от 1075,21 лева за периода 25.01.2017 г.- 7.10.2018 г.  Длъжникът е възразил по реда на чл.414 от ГПК, в резултат на което е депозиран иска по настоящото производство. Представени са "Споразумение за заем на дозатори и снабдяване с консумативи серия ХIBU/ LUNA,   ДГ-00418/4.09.2014 г." със  страни ищцовото дружество, наречено "доставчик" и ответното дружество,  наречено "клиент" . В същото са описани предоставени дозатори в заем за послужване 9 броя на обща стойност 1852,17 лева , както и цена на монтажа на обща стойност 352,05 лева. Споразумението третира  задълженията на клиента за зареждане на дозаторите само с оригинални консумативи , които да заплаща на доставчика и за достигане на минимален годишен оборот от 1320,18 лева. Уговорен е срокът на действие, както и правата на доставчика за едностранно прекратяване на договора при наличие на неизпълнение на определени задължения на клиента.  Споразумението има положени подписи и за двете страни и носи печатите на дружествата.  От същата дата е издадена фактура 60000006516 за доставка на консумативи на ответното дружество на стойност 304,72 лева. Приети са също фактури № 600000006936/15.10.2014 г. на стойност 127,60 лева ; фактура № 60000007866/11.02.2015 г. на стойност 168,96 лева; фактура № 60000008697/20.05.2015 г. на стойност 103,01 лева; фактура № 60000009251/7.07.2015 г. на стойност 127,60 лева, всички с описания за извършени доставки с получател ответното дружество , хотел "Царевец".  Прието е "Сервизно споразумение перални за предоставяне и зареждане на дозиращи системи за професионални перални машини  ДГ -00815/31.07.2015 г.", видно от което ищецът е предоставил на клиента-ответник дозираща техника за перални машини в заем за послужване, един брой, на стойност 2350 лева, при уговорени задължения на клиента да се снабдява три години с течни препарати от доставчика   на нетна стойност минимум 4300 лева годишно. Предвидено е още предсрочно прекратяване на договора при  настъпване на определени условия.  Споразумението носи подписи и е подпечатано с печатите на двете дружества.  Издадена е фактура № **********/23.07.2015 г.  на стойност 927,53 лева за доставка на 5 туби хавон , фактура № 60000009515/31.07.2015 г. на стойност 257,94 лева; фактура № **********/30.09.2015 г. на стойност 213,85 лева; фактура № 60000010008/15.10.2015 г. на стойност 38,69 лева- такса манипулация. Приети са като доказателства още  сервизно съобщение от 9.08.2016 г.  на стойност 336 лева ,  фактура № 10000049200/28.12.2016 г.  на стойност 2645,06 лева и фактура № ********** /28.12.2016 г. на стойност 3756 лева. Изпратена е нотариална покана от ищеца до ответника , получена  на 19.01.2017 г. от Цветомира Червенкова-служител на рецепция. С нея ответникът е поканен да заплати сумите по описаните по-горе фактури на обща стойност 6401,66 лева в седмодневен срок от получаването . Със същата покана ответникът е уведомен, че ищецът счита  договорите от 4.09.2014 г. и от 31.07.2015 г. за прекратени, считано от датата на получаване на поканата.  Подписано е споразумение за разсрочено плащане , също носещо печатите на двете страни, което не е датирано.  В приетия протокол за прихващане на вземанията  няма подпис или печат на ответника.  На 23.01.2017 г.  ответникът е изпратил по куриерска  фирма "Еконт експрес" отговор на нотариалната покана, без по делото да има данни, че същата е връчена на ищеца преди датата на първото по делото съдебно заседание. Събрани са и гласни доказателства.  Св.С. е търговски директор в ищцовото дружество. Според нея през 2014 година тогавашния търговски представител  Илиева влязла в търговски отношения с ответното дружество, но след неплащане от тяхна страна на издадени фактури се наложило свидетелката да се срещне с управителя. Заявява, че е спала няколко пъти в хотела по настояване на Илиева, а при срещата с г-нС. през 2015 година същият се държал изключително агресивно. Излага, че в хотела са монтирани дозатори и перално стопанство, които е следвало да бъдат зареждани само с техни продукти при достигане на определен брой годишен оборот. При нощувките си в хотела е виждала монтираните дозатори. Заявява, че по издадените фактури за доставки на препарати нямало никакво плащане, въпреки подписано между страните споразумение за разсрочване. Имало коментари и за извършване на прихващания за нощувки на техни служители срещу задълженията на дружеството. При едно от посещенията на техник било установено, че в дозаторите има фалшиви консумативи, което ведно с неплатените фактури довело до вземане на решение за осъждане на клиента. Твърди, че при последното посещение техните техници не били допуснати да извършат  профилактика. Заявява, че не са искали да си вземат дозаторите, тъй като в тях имало фалшиви консумативи, което ги поврежда.  Св.Й.работи при ищеца на длъжност търговски представител за регион София. През 2016 година посетил хотел "Царевец",  за да помогне на колегата си, която отговаряла  за региона по повод  проблеми с липса на заплащане от страна на клиента и поставяне на фалшиви консумативи в дозаторите. Той лично установил, че в дозаторите има консумативи, които не са техни. Не успели да осъществят връзка с управителя.  Св.Н.е техник на дозиращи системи в ищцовото дружество от края на        м. октомври 2017 г. Смята, че около седем-осем месеца след като започнал работа бил изпратен да установи дали има дозираща техника и да направи профилактика на системата, но не бил допуснат, тъй като управителят не бил там. Св.К.работи при ищеца и лично е монтирал ароматизаторите по коридорите и оборудването на тоалетните на хотела в присъствие на управителя и две камериерки. Той им обяснил как се използват.  Впоследствие оказвал да посещава хотела, тъй като управителят се държал много лошо. Не е ходил да демонтира уредите.  По делото е изготвена съдебно -счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че счетоводството на ищеца е водено редовно. До счетоводството на ответника вещото лице не е имало достъп. Описаните в заключението фактури, приети като доказателства по делото са осчетоводени в счетоводните регистри на ищеца, включени са в дневниците за продажби по ДДС и в  подадените СД по ДДС текущо в месеца на издаването им.  По фактура № **********/28.12.2016 т. дължимата сума е 6401,06 лева. По фактура № **********/28.12.2016 г. дължимата сума е 3756 / в исковата молба се претендира 3588 лева , без месечната такса пътни разходи от 168 лева с ДДС. От представена от ТД на НАП извадка от дневниците за покупки на ответника от м.декември 2014 г. до м. декември 2017 г. се установява, че при ответника са осчетоводени общо седем фактури. Фактурите от 28.12.2016 г. не са описани в дневниците за покупки и не са в отнесени в задължение към ищеца, не е използван  данъчен кредит по тях. По представените фактури достигнатият оборот от ответника по споразумението за заем на дозатори и снабдяване с консумативи е 799,14 лева в брутен размер. По второто споразумение са закупени консумативи в брутен размер от 1141, 38 лева. Размерът на законната лихва върху сумата от 2645,06 лева е 456,27 лева, а върху сумата от  3588 лева е 618,94 лева за 621 лихводни.  В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Исковата претенция е процесуално допустима, депозирана в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника. Разгледана по същество иска се явява частично основателна.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и неговия размер.  Доколкото предметът на делото се очертава от ищеца в исковата молба, същият следваше да установи пълно и главно фактическите твърдения, на които основава претенциите си. В случая, сключени между страните споразумения , по които ответникът е поел определени задължения , които не е изпълнил, в резултат на което за ищеца се е породило правото едностранно да прекрати договорните отношения с произтичащите от това правни последици. От своя страна ответникът оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между двете страни, заявявайки, че процесните споразумения не са подписани  от лице с представителна власт в ответното дружество , следователно не пораждат правни последици. Признава, че е получил нотариална покана на 17.01.2017 г., на която е изпратен отговор за недължимост на сумите на горното основание. В писмени бележки след приключване на устните състезания навежда доводи за  липса на воля за сключването им от страна на ответника, липса на знание за последиците от доставката на консумативи, неизгодни условия, липса на искания за демонтиране на дозаторите. Обсъждайки твърденията на страните и приобщените по делото писмени доказателства съдът намира, че между тях са възникнали облигационни правоотношения въз основа на  приложените споразумения. Това е така поради обстоятелството, че и двете споразумения носят  печати на ищеца и ответника и върху тях са положени подписи.   Не се спори , че от страна на ответното дружество споразуменията не са подписани от  управителя Стефко Тодоров, но същите все пак имат подписа на лице, разполагащо с печата на дружеството. Житейската и правната логика сочи, че това сигурно е служител  имащ качеството на  търговски помощник по смисъла на чл.30 от ТЗ ,  доколкото не се твърди от ответника, че някой злонамерено и след извършване на престъпно деяние е боравил с печата му. Нотариалната  покана  връчена на ответника на 17.01.2017 г. е приета също от негов служител  и ответникът е узнал за нея, след като е изпратил  отговор. Това води  до извода за съществуваща практика в дружеството тази насока.  При направеното оспорване от ответника за приемане на крайния резултат и позоваване от страна на ищеца на презумпцията на  чл.301 от ТЗ  следва да се установи потвърждаване действията на този служител  след сключването на договорите. Когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен  в гражданските правоотношения тя е висящо недействителна до потвърждаването ѝ  от ненадлежно представлявания. При сделки между търговци, какъвто е и процесния случай, потвърждаването  се счита извършено, ако търговецът не се е противопоставил  веднага след узнаването, тоест то се счита извършено, чрез бездействие. Този начин на потвърждаване  е приложим, както когато сделката е сключена чрез изрично волеизявление на мнимия представител, така и при фактическо потвърждаване  на действия, извършено от лице без представителна власт. /в този смисъл  Решение № 36 от 30.03.2011 г.  по гр.д.№ 384/2009 г. на четвърто г.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК /. Съгласно ТР №5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК в хипотезата на чл.301 от ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им.  В този аспект релевираното възражение за узнаването на сделките от търговеца едва след получаване на нотариалната  покана на 17.01.2017 г., при което е направено изрично противопоставяне чрез изпратения отговор, съдът намира за неоснователно. Не поради причина, че няма доказателства, приложени от ответника за получаване от страна на ищеца на отговора от 23.01.2017 г., а защото няма как управителя на ответното дружество да не е забелязал в течение на годините от 2014 г. , 2015 г., 2016 г., до 17.01.2017 г., наличие на монтирани  уреди в неговия хотел, произходът на които за него е неизвестен.  Свидетелските показания, кредитирани от съда като логични и непротиворечиви категорично доказват, че уредите описани в двете споразумения са монтирани в хотела на ответника. Освен, че са монтирани , за същите са поръчвани  консумативи, за което свидетелстват и осчетоводените и в двете дружества фактури , подробно описани в заключението на вещото лице. Следователно налице е хипотезата на чл.301 от ТЗ, при която дори сключени от лице без представителна власт, процесните споразумения са потвърдени от търговеца , който не се е противопоставил веднага след узнаването. По отношение доводите за осъзнаване последиците от сделката едва с получаване на нотариалната покана , както и неизгодните ѝ условия същите не следва да се обсъждат, доколкото са направени от процесуалния представител едва в писмените бележки след приключване на устните състезания. Ищецът основава претенцията си на неизпълнение на задълженията по процесните споразумения довели до едностранно прекратяване на договорите от негова страна и претендиране на последиците от упражненото потестативно право. Съгласно чл. 6 от Споразумение за заем на дозатори и снабдяване с консумативи № ДГ -00418/4.09.2014 г., доставчикът си запазва правото да прекрати договора едностранно без предизвестие в случай, че клиентът обслужва дадените му в заем дозатори с консуматив, получен не от доставчика, или уговореният в т.4 минимален годишен оборот не е бил изпълнен с повече от 50%. В този случай клиентът е длъжен да заплати дозаторите, екстрите /опциите/ и  монтажа по цените посочени в договора. С нотариална покана от 16.01.2017 г., връчена на 17.01.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че от получаване на поканата счита договора за едностранно прекратен на основание чл. 6 от договора, поради неизпълнение на описаните по-горе задължения и е предявил претенция за заплащане на сумата от 2645,06 лева с ДДС, представляваща стойността на дадените в заем дозатори и стойността на техническия монтаж. За сумата е издадена данъчна фактура № **********/28.12.2016 г.  От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и обосновано по безспорен начин се установява, че брутният размер на направения оборот от закупуване на консумативи по горното споразумение възлиза общо на 799,14 лева / съгласно фактури издавани в периода 2014 г. -2015 г./, което представлява 60,53% в брутен размер неизпълнение спрямо заложения годишен оборот от 1320,18 лева. Св.С. и св.Й. излагат в показанията си, че ответникът е зареждал дозаторите с консумативи, които не са закупени от доставчика, за което св.Й. лично се е убедил. Съдът кредитира техните показания, като логични и непротиворечиви , макар същите да са служители на  ищцовото дружество. Основанието за упражняване правото на ищеца за едностранно прекратяване на договора се доказва и от  неизпълнение задължението на ответника за постигане на годишен оборот от   1320, 80 лева, заложен в т.4 от споразумението. При наличието на тази хипотеза съгласно уговорките на страните клиентът дължи на доставчика  заплащане на цената на дозаторите и монтажа по цени посочени в договора, за което е издадена данъчна фактура № **********/28.12.2016 г. на стойност 2645,06 лева с ДДС. Със същата нотариална покана ищецът е прекратил едностранно и "Сервизно споразумение Перални за предоставяне и зареждане на дозиращи системи за професионални перални машини № ДГ -00815/31.07.2015 г." , позовавайки се на неизпълнение задължението на клиента да зарежда дозаторите само с оригинални консумативи на "Хайглайтнер", да извършва поръчка на консумативи  в минимален годишен размер от 4300 лева и да съдейства за демонтажа на дозиращата техника. От основанията за едностранно прекратяване на договора безспорно се доказва неизпълнение на задължението за достигане на годишен оборот от 4300 лева, чрез заключението на съдебно-счетоводната  експертиза. Според него видно от издадените фактури е постигнат общ оборот от 1141,38 лева в брутен размер. Горното е достатъчно за упражняване правото на ищеца за едностранно прекратяване на договора. В тази хипотеза съгласно б. "д" от споразумението доставчикът има право да получи като обезщетение за възникналите за разходи за материали и монтаж фиксираната сума от 500 лева нето на монтирана помпена станция/перална машина и да демонтира предоставената в заем за послужване дозираща техника. В случай, че клиентът не съдейства за демонтажа, или дозиращата техника липсва доставчикът има право да му фактурира техниката и монтажа. Видно от данъчна фактура № **********/28.12.2016 г. ищецът е фактурирал, както стойността на пералната машина от 2350 лева, така и фиксираната такса инсталация  от 500 лева, месечна такса сервиз от 140 лева и месечна такса за пътни разходи от 140 лева, или общата стойност на данъчната фактура е 3756 лева , от които се претендират 3588 лева / без месечната такса пътни разходи/.  Тази претенция на ищеца съдът намира частично основателна относно обезщетението за възникнали разходи за материали и монтаж в нетен размер от 500 лева, уговорена предварително в случай на едностранно прекратяване на договора от страна на доставчика при определите  хипотези. Сумата от 2350 лева, представляваща стойността на техниката монтирана в обекта на ответника би била дължима, ако ищецът докаже, че ответникът не съдейства за демонтажа, или техниката липсва. По делото няма събрани писмени доказателства, които да установят, че ищецът е поискал от ответника да му осигури достъп с цел да демонтира техниката след прекратяването на договора, а последния е отказал.  Св.С. заявява, че клиентът не е правил опит да връща дозаторите и уредите, а колегите не били допуснати в хотела , когато се представили и казали, че искат да извършат  профилактика на дозиращата система. Не става ясно кога въпросните колеги са посетили обекта, дали това е било след като волеизявлението за едностранно прекратяване на договора е достигнало до клиента, или преди това. Отделно от горното няма данни, че същите са искали да демонтират, напротив, не са били допуснати за извършване на  профилактика. Св.К.не е ходил да демонтира уредите.             Св.Н.е бил изпратен да извърши профилактика на дозиращата система няколко месеца след като е започнал работа в края на м.октомври 2017 г., тоест, след едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца. Тъй като лисват доказателства за основанието, на което се претендира сумата от 2350 лева, представляваща стойността на монтираната техника в тази част претенцията следва да се отхвърли.  Що се отнася до сумата от 140 лева, представляваща  фиксирана такса за сервизна намеса по т."в" от споразумението  същата се дължи, доколкото съгласно т."в" , разходи и вреди, причинени от неправилно боравене с предоставената дозираща техника се понасят от клиентите, в които случаи се начислява фиксирана такса от 140 лева плюс действителните разходи за материали. От показанията на св.Славчева се установи, че техен техник е констатирал наличието на чужда химия в пералното стопанство.Тези показания кореспондират с приетото като доказателство сервизно съобщение от 9.08.2016 г., и се кредитират от съда.  С оглед изложеното съдът счита, че  предявената претенция от 3588 лева, обективирана в данъчна  фактура № **********/28.12.2016 г. следва да се уважи като основателна и доказана до размер от 768 лева / 500 лева +140 лева +20% ДДС/ , като за разликата от 2820 лева следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. При този изход на делото акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава върху главницата от 2645,06 лева в размер на 456,27 лева за периода 25.01.2017 г.- 7.10.2018 г. е основателна и следва да се уважи. Акцесорната претенция за лихва за забава в размер на 618,94 лева върху главницата от 3588 лева е основателна до размер от  132,47 лева, като за разликата от 486,47 лева, като неоснователна следва да се отхвърли.  Следва да се присъди законна лихва върху главницата от подаване на заявлението - 8.10.2018 г. до окончателното изплащане.  Воден от горните съображения съдът счита, че следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2645,06 лева главница , обективирана в данъчна фактура № 10000049200/28.12.2016 г., дължима във връзка с едностранното прекратяване на "Споразумение за заем на дозатори и снабдяване с консумативи № ДГ-00418/4.09.2014 г." , ведно със законната лихва върху главницата от 8.10.2018 г. до  окончателното изплащане и сумата от 456,27 лева лихва за забава за периода 25.01.2017 г.- 7.10.2018 г. Следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 768 лева , обективирана в данъчна фактура № **********/28.12.2016 г., дължима в резултат на едностранно прекратяване на "Сервизно споразумение за предоставяне  и зареждане на дозиращи системи за професионални перални машини № ДГ- 00815/31.07.2015 г." ,ведно със законна лихва от 8.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 132,47 лева  лихва за забава за периода 25.01.2017 г.- 7.10.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 3588 лева главница, именно за 2645 лева и за разликата до пълния предявен размер лихва за забава от 618,94 лева, именно за 486,47 лева, исковете като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. 

По разноските :

При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски съобразно уважената част от предявените искове. Съгласно списък по чл.80 от ГПК ищецът претендира разноки в исковото производство в ощ размер от 1703,15 лева , от които съдът счита, че дължимите разноски следва да определи върху сумата от 1503,15 лева.  Претенциите за заплащане на сумите от по 100 лева за явяване в трето и четвърто съдебно засдание са неоснователни, тъй като ищецът е станал причина за отлагане на две съдебни заседания- първото, поради неявяване на допуснатите му свидетели и второто- поради невнесен в срок депозит за вещо лице. По правилото на чл.78,ал.1 от ГПК дължимата от ответника сума възлиза на 823,08 лева за ДТ, адв.възнаграждение и депозит за вещо лице.   С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание     чл.78, ал.1  от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 342,87 лева разноски направени в заповедното производство за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.  На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената  част на претенциите възлизащи на 316,70 лева.

Водим от гореизложеното, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че "ЦАРЕВЕЦ 56" ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул." Читалищна" № 23 ДЪЛЖИ на  " ХАГЛАЙТНЕР ХИГИЕНЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК  *********, седалище и адес на управление гр.София, район Искър, бул. "Хр.Колумб" № 70 сумата от 2645,06 / две хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и 6 ст./  главница , обективирана в данъчна фактура № 10000049200/28.12.2016 г., дължима във връзка с едностранното прекратяване на "Споразумение за заем на дозатори и снабдяване с консумативи № ДГ-00418/4.09.2014 г.", ведно със законната лихва върху главницата от 8.10.2018 г.-подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3075/2018 г. на ВТРС  до окончателното изплащане и сумата от 456,27 / четиристотин петдесет и шест лева и 27 ст./  лихва за забава за периода 25.01.2017 г.- 7.10.2018 г. ; сумата от 768 / седемстотин шестдесет и осем/лева, обективирана в данъчна фактура № **********/28.12.2016 г., дължима в резултат на едностранно прекратяване на "Сервизно споразумение за предоставяне  и зареждане на дозиращи системи за професионални перални машини № ДГ- 00815/31.07.2015 г." , ведно със законна лихва от 8.10.2018 г. - подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 3075/2018 г. на ВТРС до окончателното изплащане, както и сумата от 132,47 / сто тридесет и два лева и 47 ст./   лихва за забава за  периода 25.01.2017 г.- 7.10.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 3588 /три хиляди петстотин осемдесет и осем/ лева главница, именно за 2645 / две хиляди шестстотин четиридесет и пет/  лева и за разликата до пълния предявен размер лихва за забава от 618,94  /шестстотин и осемнадесет лева и 94 ст./ , именно за 486,47  /четиристотин осемдесет и шест лева и 47 ст./ , ОТХВЪРЛЯ  исковете, като неоснователни и недоказани.   

  ОСЪЖДА "ЦАРЕВЕЦ 56" ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул." Читалищна" № 23 да заплати на   " ХАГЛАЙТНЕР ХИГИЕНЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК  *********, седалище и адес на управление гр.София, район Искър, бул."Хр.Колумб" № 70 сумата  от 823,08 /осемстотин двадесет и три лева и 8 ст./   разноски направени в исковото производство и сумата от 342,87  /триста четиридесет и два лева и 87 ст./  разноски, направени в заповедното производство.  

 

ОСЪЖДА " ХАГЛАЙТНЕР ХИГИЕНЕ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК  *********, седалище и адес на управление гр.София, район Искър, бул."Хр.Колумб" № 70 да заплати на "ЦАРЕВЕЦ 56" ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул." Читалищна" № 23 сумата от 316,70 /триста и шестнадесет лева и 70 ст./  разноски съобразно отхвърлената част от исковете. 

 

        Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                           

       След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №3075/2018 г.   на ВТРС.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: