Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 03.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 335 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на П.Д.И. ***, депозирана чрез адвокат К.К.
от Адвокатска колегия – Добрич, срещу Решение № 13/22.02.2019г. на Районен съд
– Нови пазар, постановено по ВНАХД № 345/2018г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 16-0307-000970/17.01.2017г.,
началник РУП към ОД на МВР, Шумен, РУ Нови пазар, с което на П.Д.И., на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 350 /триста и петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение в атакуваната му част
поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Сочи, че съдът е допуснал съществено процесуалните правила,
неуважавайки депозираната от процесуалния представител на санкционираното лице
молба за отлагане на делото и за допускане до разпит на свидетел, за
присъствието на който ангажимент е поел жалбоподателят. Вместо да отложи
делото, съдът е дал ход и го е обявил за решаване, което поведение според
касатора се възприема на нарушаващо принципа за всестранно разкриване на
обективната истина и е ограничило правото му на защита. По тези съображения се
отправя искане за отмяна на съдебното решение и за връщането му за разглеждане
от друг състав на съда. В условията на евентуалност се поддържа становището за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като се поддържа претенция
за отмяна на решението и на наказателното постановление. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР, Шумен, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационното оспорване за допустимо, но
неоснователно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № Г591653/08.12.2016г. на П.Д.И. е вменено, че
на 06.09.2016г., в 16.06 часа, в гр. Нови пазар, на ул. „Пирин“, при
кръстовикето с ул. „Христо Смирненски“, в посока тр. Варна, при GPS координати EL 27.11.4753 и NL 43.20.0762, като водач на лек автомобил „М.Ц
180“ с рег. № **********, собственост на В.С., управлява превозното средство в
населено място при максимална допустима скорост от 50 км/ч със 104 км/ч,,
намалена с 3% поради възможна грешка, установена със система за видеоконтрол TFR1-M № 591/12 клип № 2488, което поведение
е възприето за нарушаващо чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в
отсъствие на соченото за нарушител лице по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Преди да се пристъпи към
издаване на АУАН, контролните органи са съобразили Декларация за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, попълнена от
собственика на превозното средство и Декларация,
попълнена от ползвателя на автомобила, а именно П.Д., който е декларирал, че
именно той е управлявал превозното средство на процесната дата.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на водача.
Районният съд заключил,
че в хода на протеклото санкционно производство не са допуснати съществени
процесулни нарушения, които да имат решаващо значение спрямо
законосъобразността на НП. В тази връзка, съдът е приел, че законосъобразно
както актосъставителят, така и наказващият орган са описали съставомерните
признаци на поведението на водача и са издирили нарушената от него норма.
Съдът, след анализ на приобщените доказателства е приел, че авторството на
деянието е установено по категоричен начин, като за несъмнено доказано е възприет
и субективния признак на простъпката. Въззивният съд е посочил още, че
превишението е установено с годно техническо средство, което подкрепя
обвинителната теза на наказващия орган. За да достигне до извод относно
законосъобразността на правораздавателния акт и по същество, предходният
съдебен състав е съобразил показанията на разпитаните служители на МВР, чиито
показания са кредитирани като обективен и безпристрастен източник на
правнозначима информация. Воден от тези съображения съдът приел, че с поведението
си водачът е нарушил изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е допуснал
нарушение по смисъла на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С мотивите си съдът
обсъдил и настъпилата след издаване на НП законодателна промяна в текста `и,
достигайки до извод, че по-благоприятна за дееца по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН се явява редакцията, която е била в сила към момента на издаване на
постановлението. Поради това съдът потвърдил санкционния акт, отхвърляйки
сочените от жалбоподателя отменителни основания.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната
инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като
решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на
надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно
са преценени от решаващия съд. Шуменският административен съд намира за
неоснователен доводът на касатора за допуснати съществени процесуални опущения
при издаването на процесния съдебен акт. Фактите по делото установяват с
категоричност, че съдът, в изпълнение на принципа на служебното начало и
възложеното му задължение по установяване на обективната истина неколкократно е
отлагал даването на ход на делото с оглед депозирани молби от процесуалния
представител на жалбоподателя, в които освен извинителни причини за отсъствието
му е отразяван и поетия ангажимент от страна на санкционираното лице да осигури
присъствието на свидетел, който да бъде разпитан. Последната такава мобла,
представена по електронен път от страна на процесуалния представител на
касатора е изпратена в 10.50 часа на деня на насроченото за 22.01.2019г.
съдебно заседание. С тази молба за пореден път е отправено искане за отлагане
на делото, както и за допускане до разпит на П. Колев Петров. В изпълнение на
възложените му задължения, произтичащи от правилото на чл. 327, ал.1 от НПК, приложимо съгласно чл.
84 от ЗАНН, съдът със свое определение от 22.01.2019г. се е произнесъл по
направените доказателствени искания на жалбоподателя, съблюдавайки и
възложеното му от разпоредбата на чл. 13 от НПК задължение по вземане на мерки
за осигуряване разкриването на обективната истина по реда и със средствата,
предвидени в НПК, като е приел, че поведението на жалбоподателя и
неколкократните искания за отлагане на делото разкриват белезите на злоупотреба
с процесуално право. Този извод на съда намира своята логическа обосновка,
съобразен е с фактите по делото и се възприема и от касационната инстанция.
Поради това правилно съдът е дал ход на делото и го е обявил за решаване, без
да са допуснати твърдените от касатора процесуални опущения.
Не са налице допуснати и
нарушения на материалния закон. Законосъобразно съдът е извел извод за липса на
допуснати съществени процесуални опущения при издаването на АУАН и на НП,
приемайки, че те разполагат с изискуемото съдържание и че са изготвени от
надлежно оправомощени лица. На следващо място, по категоричен начин са
установени съставомерните признаци от обективна и субективна страна на
поведението на водача. Превишението на максимално допустимата скорост с 54 км/ч
е констатирано с годно техническо средство при съобразяване на 3-процентов
толеранс за неточност поради възможна грешка. Издирена е и съответната
санкционна разпоредба, въз основа на която АНО е определил следващите се на
водача наказания. Последващото `и изменение, както законосъобразно е отбелязал
и районният съд, предвижда завишаване на размера на наказанието „глоба“, поради
което за по-благоприятна за дееца се счита редакцията, действаща към момента на
издаване на наказателното постановление.
В обобщение на изложеното, Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила и не са налице
основанията за отмяна, сочени от касатора. Служебната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира депозираната касационна жалба за неоснователна, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 13/22.02.2019г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 345/2018г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 03.02.2020 г.