Р Е Ш Е Н И Е № 209/30.9.2019г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 248 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Д.З.Д. *** против Акт за установяване на задължения по
декларации № АУЗД00000403/21.12.2018 г., издаден на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3
от ДОПК във вр.
с чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ от
Д.А.И.– старши инспектор – орган по приходите в Дирекция „Местни приходи” при Община
Ямбол, в частта, с която е установен
дължим от жалбоподателя данък върху превозните
средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за товарен
автомобил „Баркас” с рег. № У **** Т и товарен автомобил
„Жук” с рег. № У **** АА. Твърди се, че оспореният акт не е съобразен с материалния закон. Иска се
неговата отмяна, като се сочи, че данъкът изобщо не се дължи, предвид обстоятелството,
че единият от автомобилите е бил бракуван, а за другият - продаден.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, участва лично. Поддържа изцяло депозираната жалба. Счита оспорения акт за незаконосъобразен.
Ответната страна, редовно призована,
не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
С Акт за установяване на задължение
по декларации № АУЗД00000403/21.12.2018 г., издаден от Д.И.– старши инспектор –
орган по приходите в Дирекция „Местни
приходи” при Община Ямбол, на осн. чл.
107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ, на жалбоподателя били определени задължения за данък върху
превозните средства за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 г. и 2018 г.
за горните два товарни автомобила общо в размер на 154.68 лева (120.00
лева главница и 34.68 лева лихва върху нея, изчислена към 21.12.2018 г.) , както
следва:
1. За товарен автомобил „Баркас” с рег. № У ****
Т: задължение в размер на общо 77.59 лева, от
които главница в размер на 60.00 лева и лихви върху нея в размер на 17.59 лева;
2. За товарен автомобил „Жук” с рег. № У **** АА:
задължение в размер на общо 77.09 лева, от които 60.00 лева главница и 17.09
лева, съставляващи лихва върху нея.
Актът е бил оспорен пред Директора на
Дирекция „Местни приходи” при Община Ямбол (жалба вх. № 2801-03966/05.03.2019
г.), който с Решение № 2801-07675/23.04.2019 г. го потвърдил.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Актът, предмет на съдебен контрол е
издаден в законовата писмена форма, от надлежния компетентен орган, в рамките
на неговите правомощия. Същият обаче е
незаконосъобразен от материалноправна гледна точка. Става въпрос за следното:
Като основание за издаване на
оспореният административен акт е
посочен чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК. Съгласно ал. 1 от същия, когато органът
по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителна вноска въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне
в срока, предвиден в съответния закон. Съобразно ал. 3 пък, размерът на
задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото
лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30 –
дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по
закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия.
В конкретния случай, от оспорения акт
не става ясно всъщност въз основа на какви данни е издаден – въз основа на
подадени декларации или въз основа на служебно установени данни, но от
наименованието му може да се направи изводът, че това е направено въз основа на
декларации. Така е посочено и в т. 2 от същия. Както обаче вече бе посочено
по-горе, декларации, подадени от
жалбоподателя относно процесните два автомобила не са
представени. Действително, придобиването им е извършено по време, когато не е
било необходимо изрично писмено деклариране. Липсата на декларации обаче е
пречка за издаването на акт за установяване на задължение по декларации. Евентуалното
задължение следва да бъде установено с акт за установяване на публично общинско
вземане, но не и с акт за установяване на задължение по декларация. Без представяне на подадена от жалбоподателя
декларация, въз основа на която са установени публичните задължения, не е
възможно осъществяването на съдебния контрол за законосъобразно определяне на
задълженията по нея. В този смисъл е и Решение № 7964/22.06.2017 г. на ВАС на
РБ по адм.д. № 7525/2016 г. на ВАС.
Що се отнася до посочените в
оспорения АУЗД декларации с вх. № 12994/01.01.2000/2801-21036 и вх. № СЛДК540101АУЗ/10.12.2018 г.,
същите са служебно съставени. А като
се има предвид обстоятелството, че декларацията всъщност представлява частен
документ, с който данъчният субект предоставя информация относно факти и
обстоятелства, които са от значение за определянето на данъчно задължение и като такъв задължително следва да бъде
подписана, то очевидно е, че тя не може да бъде съставена служебно.
Предвид изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължения по
декларации № АУЗД00000403/21.12.2018 г., издаден на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3
от ДОПК във вр.
с чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ
от Д.А.И.– старши инспектор – орган по приходите в Дирекция „Местни приходи”
при Община Ямбол, в частта, с която е
установен дължим от жалбоподателя данък
върху превозните средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018
г. за товарен автомобил „Баркас” с рег. № У **** Т и товарен
автомобил „Жук” с рег. № У **** АА общо в размер на 154.68 лева, от които 120.00
лева главница и 34.68 лева лихва върху нея, изчислена към 21.12.2018 г., е незаконосъобразен и като такъв, следва да
бъде отменен.
Предвид гореизложеното, Я А С, първи състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.З.Д.,*** Акт за
установяване на задължения по декларации № АУЗД00000403/21.12.2018 г., издаден
на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК
във вр. с чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ от Д.А.И.– старши
инспектор – орган по приходите в Дирекция „Местни приходи” при Община
Ямбол, в частта, с която е установен
дължим от жалбоподателя данък върху
превозните средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за
товарен автомобил „Баркас” с рег. № У **** Т и
товарен автомобил „Жук” с рег. № У **** АА общо в размер на 154.68 лева, от които 120.00
лева главница и 34.68 лева лихва върху нея, изчислена към 21.12.2018 г.
На осн. чл. 160, ал. 6, изр. 2 от ДОПК, решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
СЪДИЯ:/п/ не се чете