Решение по дело №248/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 209
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20197280700248
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 209/30.9.2019г.

Гр. Ямбол

 

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на шестнадесети септември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 248 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по жалба на Д.З.Д. *** против  Акт за установяване на задължения по декларации № АУЗД00000403/21.12.2018 г., издаден на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК  във вр. с чл. 4, ал. 1,  2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ от Д.А.И.– старши инспектор – орган по приходите в Дирекция „Местни приходи” при Община Ямбол,  в частта, с която е установен дължим от  жалбоподателя данък върху превозните средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за товарен автомобил „Баркас” с рег. № У **** Т и товарен автомобил „Жук” с рег. № У **** АА.     Твърди се, че оспореният акт  не е съобразен с материалния закон. Иска се неговата отмяна, като се сочи, че данъкът изобщо не се дължи, предвид обстоятелството, че единият от автомобилите е бил бракуван, а за другият - продаден.      

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, участва лично.   Поддържа изцяло депозираната жалба.    Счита оспорения акт за незаконосъобразен.  

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.  

 

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:   

С Акт за установяване на задължение по декларации № АУЗД00000403/21.12.2018 г., издаден от Д.И.– старши инспектор – орган по приходите в  Дирекция „Местни приходи” при Община Ямбол,  на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 1, 2 и 3  и чл. 9б от ЗМДТ, на жалбоподателя   били определени задължения за данък върху превозните средства за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 г.  и 2018 г.  за горните два товарни автомобила общо в размер на 154.68 лева (120.00 лева главница и 34.68 лева лихва върху нея, изчислена към 21.12.2018 г.) , както следва:

1. За товарен автомобил „Баркас” с рег. №  У **** Т:  задължение в размер на общо 77.59 лева, от които главница в размер на 60.00 лева и лихви върху нея в размер на 17.59 лева;

2. За товарен автомобил „Жук” с рег. № У ****  АА: задължение в размер на общо 77.09 лева, от които 60.00 лева главница и 17.09 лева, съставляващи лихва върху нея.

Актът е бил оспорен пред Директора на Дирекция  „Местни приходи” при  Община Ямбол (жалба вх. № 2801-03966/05.03.2019 г.), който с Решение № 2801-07675/23.04.2019 г. го потвърдил.  

  

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, тя  се преценя и като  ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Актът, предмет на съдебен контрол е издаден в законовата писмена форма, от надлежния компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.  Същият обаче е незаконосъобразен от материалноправна гледна точка. Става въпрос за следното:

Като основание за издаване на оспореният административен акт е  посочен  чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК. Съгласно  ал. 1 от същия, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителна вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съобразно ал. 3 пък, размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30 – дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

В конкретния случай, от оспорения акт не става ясно всъщност въз основа на какви данни е издаден – въз основа на подадени декларации или въз основа на служебно установени данни, но от наименованието му може да се направи изводът, че това е направено въз основа на декларации. Така е посочено и в т. 2 от същия. Както обаче вече бе посочено по-горе,  декларации, подадени от жалбоподателя относно процесните два автомобила не са представени. Действително, придобиването им е извършено по време, когато не е било необходимо изрично писмено деклариране. Липсата на декларации обаче е пречка за издаването на акт за установяване на задължение по декларации. Евентуалното задължение следва да бъде установено с акт за установяване на публично общинско вземане, но не и с акт за установяване на задължение по декларация.  Без представяне на подадена от жалбоподателя декларация, въз основа на която са установени публичните задължения, не е възможно осъществяването на съдебния контрол за законосъобразно определяне на задълженията по нея. В този смисъл е и Решение № 7964/22.06.2017 г. на ВАС на РБ по адм.д. № 7525/2016 г. на ВАС.

Що се отнася до посочените в оспорения АУЗД  декларации с вх. № 12994/01.01.2000/2801-21036 и вх. № СЛДК540101АУЗ/10.12.2018 г., същите са служебно съставени.    А като се има предвид обстоятелството, че декларацията всъщност представлява частен документ, с който данъчният субект предоставя информация относно факти и обстоятелства, които са от значение за определянето на данъчно задължение  и като такъв задължително следва да бъде подписана, то очевидно е, че тя не може да бъде съставена служебно.  

 

Предвид изложеното съдът намира, че  Акт за установяване на задължения по декларации № АУЗД00000403/21.12.2018 г., издаден на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК  във вр. с чл. 4, ал. 1,  2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ от Д.А.И.– старши инспектор – орган по приходите в Дирекция „Местни приходи” при Община Ямбол,  в частта, с която е установен дължим от  жалбоподателя данък върху превозните средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за товарен автомобил „Баркас” с рег. № У **** Т и товарен автомобил „Жук” с рег. № У **** АА  общо в размер на 154.68 лева, от които 120.00 лева главница и 34.68 лева лихва върху нея, изчислена към 21.12.2018 г.,  е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.   

Предвид гореизложеното,  Я А С, първи състав

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.З.Д.,***  Акт за установяване на задължения по декларации № АУЗД00000403/21.12.2018 г., издаден на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК  във вр. с чл. 4, ал. 1,  2 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ от Д.А.И.– старши инспектор – орган по приходите в Дирекция „Местни приходи” при Община Ямбол,  в частта, с която е установен дължим от  жалбоподателя данък върху превозните средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за товарен автомобил „Баркас” с рег. № У **** Т и товарен автомобил „Жук” с рег. № У **** АА  общо в размер на 154.68 лева, от които 120.00 лева главница и 34.68 лева лихва върху нея, изчислена към 21.12.2018 г.   

На осн. чл. 160, ал. 6, изр. 2 от ДОПК, решението  е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

 

 

 

 

                              СЪДИЯ:/п/ не се чете