Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, …...12.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6 500
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците – С.Г.Г.
и Т.Г.Г. твърдят, че са собственици на недвижим имот,
представляващ: жилище с идентификатор 68134.1005.186.1.72, с адрес на имота:
гр. София, район Триадица, ж. к. **********, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в имот с идентификатор 68134.1005.186 съгласно
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед
№РД -18- 108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с брой нива на
обекта - едно, с площ от 136, 30 кв. м., с прилежащи части: мазе №6 с площ от
6, 60 кв. м. и 6, 280% идеални части от общите части на сградата, при съседи на
жилището: на същия етаж: имот с идентификатор 68134.1005.186.1.64, под обекта:
имот с идентификатор 68134.1005.186.1.71, над обекта - имот с идентификатор
68134.1005.186.1.65, имот с идентификатор 68134.1005.186.1.67 и имот с
идентификатор 68134.1005.186.1.73, представляващ апартамент №72, със застроена
площ от 129, 25 кв. м., състоящ се от: четири стаи, кухня, баня - клозет, мокро
помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно
с мазе №6, със застроена площ от 6, 60 кв. м., заедно с 6, 280% ид. части от общите части на сградата и 0, 682% ид. части от правото на строеж върху УПИ I, с площ от 8 500
кв. м., стар парцел I, от квартал 133д по плана на гр. София, местност „Красно
село - плавателен канал“, при съседи на апартамента: отгоре - апартамент №73,
отдолу - апартамент №71, от север - двор и вход „Ж“, от юг - апартамент №64, от
изток - двор и от запад - асфалтиран двор, и съседи на мазето: от запад -
улица, на юг - мазе №4, на север - мазе №5 и на изток - коридор, на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода
28.12.2009г. до датата на подаване на исковата молба - 07.07.2020г.
Твърдят, че владеят като собственици процесния
недвижим имот явно, неоспорвано и необезпокоявано повече от 10 години след
посочената дата и в тяхна полза е изтекла придобивна
давност. Посочват още, че за същия имот на ответниците
е издаден констативен акт за собственост по реда на чл. 35 от ЗЖСК, а именно:
нотариален акт, вписан в служба по вписванията под № 76, в том 112, дело №
19378/2010 г., издаден от нотариус В.М.на 01.10.2010 г. и с № 171, том II, регистър
№ 9463 от 2010 г., дело 275 от 2009 г. Молят да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че процесният
имот е собственост на ищците. Претендират направените по делото разноски. В
допълнително депозираното становище се призвана фактът, че за периода 11.11.2009г. – 19.12.2019г. между същите страни и относно
същия имот е проведено съдебно производство с предмет – установяване на правото
на собственост на първия ищец. С оглед на това се поддържа, че доколкото искът
не е бил предявен от ответниците, то не може да
намери приложение чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. На л. 320 от делото е представен
списък на претендираните разноски от ищците, като е
направено и възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответниците. В
определения от съда срок са депозирани писмени бележки и защита от
процесуалните представители на ищците.
Ответниците
– Б.Й.Ф. и К.С.Ф. в законоустановения
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК са депозирали писмен отговор.
Оспорват твърдението, че за ищцата е започнала да тече нова придобивна
давност и към настоящия момент същата е изтекла. Посочват, че между страните е
бил налице идентичен съдебен спор, относно който е образувано гр. д.
№10 990/2009г. по описа на СГС, Г. О., 13 състав, приключило с решение №
180 от 19.12.2019г. на ВКС I
ГО
относно периода м. 12.1995г. – м. 12.2005г. В тази връзка заявяват, че няма как
в хода на висящ процес да е изтекла нова давност – чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД.
Допълнително посочват, че не може да се приеме като начална дата, от която
започва да тече придобивната давност – датата на
издаване на констативен нотариален акт в полза на единия ищец на основание
осъществено давностно владение. Аргумент за това е,
че не е задължение на собственик на имот да проверява постоянно в Агенция по
вписванията дали някое трето лице се е снабдило с нотариален акт за собственост
на имота. Подържат, е за целия период, в
който е протекло съдебното производство те – отново в качеството на ответници са предприели всички законови мерки, за да
защитят правото си на собственост. Посочват, че в предходното развило се
съдебно производство между страните има изрично признание на втория ищец, че
имота му е предаден в качеството на държател.
Молят да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения
иск. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
С определение постановено на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните
по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
- между същите
страни и
относно същия имот за периода 11.11.2009г. –
19.12.2019г. е проведено съдебно производство с предмет – установяване на
правото на собственост на първия ищец върху имота на основание осъществена придобивна давност за период, различен от предявения в
настоящото производство и
- постановяване на влязло в сила съдебно
решение, с което е отхвърлен този иск.
Съгласно
представеното удостоверение за сключен граждански брак – л. 181 от делото,
ищците са в брак от 14.06.1996г.
По
делото на л. 5 - 8 е представен нотариален акт за собственост на жилище,
построено от ЖСК „***********, том 2, рег. №9462, дело №275/2009г. от
01.10.2010г. по описа на нотариус с рег. №053 на НК, с който първият ответник е
признат за собственик на процесния недвижим имот. Този
нотариален акт е оспорен от ищците в частта, относно направения извод от
нотариуса, че са налице предпоставките за неговото издаване.
По
делото на л. 9 - 10 са представени: нотариален акт за придобиване на недвижим
имот по давност №77, том 9, рег. №14056, дело №1507/2009г. от 28.12.2009г. по
описа на нотариус с рег. №040 на НК, с който първият ищец е признат за
собственик на основание давност изтекла на 15.12.2005г. /съгласно нотариален ат
за поправка на нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност акт
№23, том 1, рег. №711, дело №18/22.01.2010г./ на 8500/20 595 идеални части от
следните недвижими имоти: процесния недвижим имот и
подземни гаражи №9 и №10.
На
л. 176 от делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит на основание давност акт №140, том 6, рег. №39303, дело №1011/2016г.
по описа на нотариус с рег. №274 на НК, с който ищците са признати за
собственици на основание давност в режим на СИО върху 12 095/20595 идеални
части от процесния недвижим имот.
На
л. 260 от делото е представена молба от втория ищец депозирана по гр. д.
№18345/2006г. по описа на СРС, ГК, 43 състав от 17.05.2007г., в която същият
признава, че е държател на имота, а собственик е С.П.,който го е допуснал да
живее там на основание сключен между тях договор за послужване.
На
л. 322 от делото е представено удостоверение издадено от Столична община –
район Триадица, в което е посочено, че относно процесния
имот не се откриват данни за съставен акт за общинска или акт за държавна
собственост след 1996г.
На
л. 333 – 336 е представен договор от 10.01.2017г., сключен между С.Г., в
качеството на представител на етажната собственост, в която се намира процесния имот и „Ш.ЕООД с предмет – извършване на монтаж
на тръби за студена вода и други в сградата на етажната собственост.
На
л. 338 – 342 са представени документи във връзка с извършвани плащания на:
12.07.2010г., 12.11.2013г. и 12.10.2018г. към „Чез
електро България“ ЕАД относно консумирана ел. енергия на входа, в който се
намира процесния имот.
На
л. 343 – 344 е представен протокол от общото събрание на собствениците на
етажната собственост, в която се намира процесния
имот, на което С.Г. е избрана за законен представител на тези лица.
На
л. 345 – 347 е представен договор сключен на 30.10.2019г. между етажната
собственост, в която се намира процесния имот,
представлявана от С.Г. и „В.П.06“ ЕООД с предмет – изработка, доставка и монтаж
на 7 броя прозорци.
От
представените документи от двете страни в производството се установява, че
относно процесния имот са водени множество съдебни
производства, които са в следния хронологичен ред:
- гр. д. №10990/2009г. по описа на СГС, Г.
О., 13 състав с ищец – С.Г. и Т.Г. и ответник – Б.Ф. с предмет –
положителен установителен иск за собственост на процесния имот на основание осъществено давностно
владение. С решение №2077 от 07.11.2013г. постановено по в. гр. д. №3606/2012г.
по описа на САС, Г. ОV, 4 състав е уважен предявения иск. С определение №194 от
15.05.2014г. постановено по гр. д. №1008/2014г. по описа на ВКС, Второ Г. О.
описаното в предходното изречение решение на САС не е допуснато до касация. С
решение №104 от 13.09.2016г. постановено по гр. д. №5693/2015г. по описа на
ВКС, Четвърто Г. О. е отменено решението на САС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СГС, където е образувано гр. д. №11 270/2016г. по
описа на СГС, Г. О., 14 състав. Постановеното решение от СГС е обжалвано пред
САС, където е образувано в. гр. д. № 2413/2018г. на САС, по което постановеното
съдебно решение е обжалвано пред ВКС. С решение №180 от 19.12.2019г.
постановено по гр. д. №4801/2018г. по описа на ВКС, Първо отделение, Г. К. е
отхвърлен предявеният от ищците срещу ответниците иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК положителен установителен
иск за собственост на процесния имот на основание придобивна давност изтекла в периода от м. 12.1995г. –
м.12.2005г. В това съдебно решение е прието, че процесния
имот е завършен в груб строеж през 1994г. и оттогава същият е годен обект, по
отношение на който може да бъде осъществявано давностно
владение. Ищците са установили фактическа власт върху процесния
имот от 1995г. С протокол от 06.10.1995г. този имот е предаден от строителя „Б.“
ЕООД на С.П.,който е предоставил по заем за послужване на втория ищец процесния имот за периода 1995г. – 2007г., през който той и
семейството му са осъществявали фактическа власт върху жилището като държатели.
Въз основа на така приетите факти за установени е прието, че ищците не са
установили осъществяване на владение върху процесния
имот за претендирания период. С решение
№111/12.01.2021г. постановено по гр. д. №2270/2020г. по описа на ВКС, Второ Г.
О. е оставена без уважение молбата на настоящите ищци за отмяна на решение №180
от 19.12.2019г. постановено по гр. д. №4801/2018г. по описа на ВКС, Първо
отделение, Г. К.
- изп. д. №2009848000327, което изпълнително
дело е спряно за периода от 2010г. – 28.05.2021г. /л. 170/ по предявения от
ищците срещу ответниците иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК относно процесния имот /предмет на
описаното по-горе в предходния абзац/. Не се спори от ищците, че това
изпълнително дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по
уважения иск по чл. 38а от ЗЖСК на първия ответник срещу С.П..,
- с
определение от 08.07.2021г. по настоящото дело относно е допуснато обезпечение
на предявения иск чрез същата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. №2009848000327 /л. 215 – 216/. От представената на
л. 214 от делото призовка за принудително изпълнение по това изпълнително дело
се установява, че същата е адресирана до С.П.,а взискател
по изпълнителното дело е първия ответник като предмет на изпълнението е
извършване на въвод във владение по отношение на процесния имот. На л. 269 от делото е представено съобщение
от 02.10.2014г. до първия ищец, с което същата е уведомена, че това
изпълнително дело е прекратено по отношение на ищците, в качеството им на трети
лица.,
- гр. д.
№13 786/2013г. по описа на СРС, 124 състав, образувано въз основа на
предявен от първия ответник срещу С.П. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД относно ползването без основание на процесния
имот. Първоинстанционното решение е обжалвано пред
СГС, в който съд е образувано гр. д. №4830/2015г. по описа на СГС, Г. О., II В състав. С решение №209 от 08.01.2016г. е
потвърдено решението на СРС, с което предявения иск е отхвърлен.
- гр.д. №18 345/2006г. по описа на СРС, 43
състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК предявен от
първия ответник срещу С.П. относно процесния имот.
Съдебното дирене по това производство е приключило най – късно на 19.03.2009г.,
когато е постановено въззивното решение.,
- гр. д. №20603/2014г. по описа на СГС, Г. О.,
с което е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС относно процесния имот от ЖСК „Български художник“ срещу ищците. С
решение от 03.07.2019г. постановено по гр. д. №20 603/2014г. по описа на СГС,
Г. О., 13 състав е отхвърлен предявения иск. Това съдебно решение с акт на въззивната инстанция е обезсилено и производството по
делото прекратено /л. 518 – 528/.
Пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: С.А.Г. и С.П.С.. Първият
свидетел посочва, че живее от м. май 1994г. на адрес: гр. София, ж. к. ***********и
са били първото семейство, което се е нанесло в този голям комплекс, като по
този начин са се запознавали с последващите живущи. През
1995г. свидетелят се е запознал с първия ищец, а през 1996г. с втория, като от
тогава те живеят в процесния имот и до сега. Посочва,
че са особено близки и се виждат всеки ден, като през целия този период не е
видяла някой друг да идва в имота или да претендира, че е негов собственик.
Описва, че за процесния период от 1995г. до сега са
правили два или три ремонта на жилището. На вратата на апартамента има табела с
двете имена на ищците и имената на техните две деца. Свидетелят посочва, че от
ищците знае, че апартамента е техен, като парите е дал бащата на С.. Свидетелят
посочва, че е била и друг път свидетел относно този имот по молба на ищците, не
познава лицето П.,но знае, че е приятел на ищците.
Вторият
свидетел посочва, че също има имот в същия блок на седми етаж. Посочва, че
познава ищците от 2003г. като съседи. От 2003г. до сега се виждат всеки месец
със С., защото той отчита тока и пресмята, а С. внася парите в банката.
Посочва, че от 2003г. до сега ищците живеят в процесния
имот. Свидетелят посочва, че е присъствал на всички събрания на етажната
собственост, но никога на тях не се е явявало лице, което да претендира за процесния имот. Сумите за апартамента, събирани от етажната
собственост, са заплащани от ищците.
Другите
представени от страните доказателства съдът не обсъжда, тъй като счита, е
същите са неотносими към предмета на правния спор.
При така установените факти съдът прави
следните изводи:
Относно
предявения иск
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск. В
направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на
ищците, че в тяхна доказателствена тежест е да
установят настъпването на следните факти:
-
издаване в полза на ответниците на нотариален акт за
собственост относно процесиня имот,
-
издаване в полза на ищците на нотариален акт за собственост относно процесния имот,
-
на коя дата ищците са сключили брак,
-
осъществяване на владение върху имота от 28.12.2009г. до датата на подаване на
исковата молба – явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано и
-
фактът, че имотът не е държавна или общинска собственост.
От събраните по делото документи,
описани по-горе в мотивите на настоящото решение се установяват първите три
факта и петия факт.
Спорен
между страните е четвъртия факт – осъществявано ли е от ищците за посочения
период владение на процесния имот – спокойно, явно,
необезпокоявано и непрекъснато.
В периода от 2009г. – 2019г. се е
развило съдебно производство с идентичен предмет и страни, като периода, за
който ищците са твърдяли, че са осъществили владение
е м.12.1995г. – м. 12.2005г. Настоящият съдебен състав приема, че предвид
обстоятелството, че страните в настоящото производство и в развилото се преди
това предходно съдебно производство са имали идентични процесуални качества, по
отношение на тези лица важи силата на присъдено нещо на постановеното съдебно
решение. В чл. 298, ал. 1 от ГПК са
очертани обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо – между
страните, относно предявения иск, с конкретното основание. С оглед на
изложеното следва, че с постановеното описано по-горе съдебно решение на ВКС по
гр. д. №4801/2018г. е установено между страните в настоящото производство, че ищците
не са владелци на имота за периода до 2007г., а са негови държатели, на
основание сключен между тях и С.П. заем за послужване, поради което и е
отхвърлен иска на ищците. От събраните свидетелски показания се установява, че
ищците са държатели на имота и през целия период, за който се твърди от тях, че
са осъществявали владение. Последното се характеризира с два елемента – анимус и корпус, първият представлява изразено намерение да
се придобие вещта в собственост от лицето, което я държи /втория елемент/.
Разпитаните свидетели описват поведението на ищците в периода от 1995г. /първия
свидетел/, съответно от 2003г. /втория свидетел/ до настоящия момент на ищците
по отношение на процесния имот. Няма разграничение в
свидетелските показания за промяна на отношението на ищците относно процесния имот и манифестираната от тях воля преди и след
2007г. Както вече е посочено по-горе именно до тази година – 2007г. в решението
на ВКС е прието за установено между същите страни, че ищците са държатели на
имота. Следователно с оглед на събраните свидетелски показания и съответно
писмени доказателства не се установява промяна в намерението на ищците,
съответно не се установява кога този договор за заем за послужване е
преустановил своето действие, по каква причина и по какъв начин това се е
отразило в поведението на ищците. Въз основа на така установеното съдът приема,
че от събраните по делото доказателства не се установява първият елемент на
владението, който да е осъществен от ищците, а именно – изразяване на намерение
да се свои имота.
Съгласно чл. 69 от Закона за
собствеността „ Предполага
се, че владелецът
държи вещта като своя, докато
не се докаже,
че я държи за другиго“. В случай, че не бъде
приет направения по-горе извод относно липсата на анимус
в поведението на ищците и се приложи цитираната правна норма, следва да бъдат
разгледани направените от ответниците възражения.
Първото възражение на ответниците
е, че в периода, в който се е развивало съдебното производство по гр. д.
№10 990/2009г. по описа на СРС – 2009г. – 19.12.2019г. на основание чл.
115, б. „ж“ от ЗЗД е прекъсната придобивната давност
на ищците. Нормите на чл. 115 от ЗЗД и чл. 116 от ЗЗД са императивни и при
положителен установителен иск за собственост на
основание давностно владение съдът е длъжен служебно
да провери дали придобивната давност е спирана или
прекъсвана / в този смисъл определение №240 от 14.05.2020г. по гр. д.
№565/2020г. на Г. К., I Г. О. на ВКС/. Практиката на ВКС относно тълкуването на нормата на чл.
115, б. „ж“ от ЗЗД е единна и непротиворечива, като се приема, че тя е
приложима единствено в хипотезата на предявен от собственика срещу владелеца ревандикационен или положителен установителен
иск и същият бъде уважен, това води до прекъсване на давността. Ищецът не може
да прекъсне собствената си придобивна давност, а тази
давност може да бъде прекъсната с насрещен иск на собственика. / в този смисъл
Решение №116 от 24.11.2014г. постановено по гр. д. №2592/2014г., Г. К., II Г. О. на ВКС, Решение №150 от
16.01.2019г. постановено по гр.д. №3906/2017г., Г. К., II Г. О. на ВКС, Решение №109 от
25.05.2015г. постановено по гр. д. №7420/2014г. на Г. К., I Г. О. на ВКС и др./. Предвид така посоченото
и като взе предвид, че ищците в гр. д. №10 990/2009г. по описа на СРС са
същите ищци, както в настоящото производство и ответниците
/и в настоящото и в предходното производство/ не са предявили насрещен иск за
собственост на процесния имот, съдът приема, че
направеното възражение за прекъсване на придобивната
давност от ответниците на основание чл. 115, б. „ж“
от ЗЗД е неоснователно.
От събраните по делото доказателства се
установява, че през периода, в който ищците твърдят, че са владели имота, е
образувано изп. д. №2009848000327 с взискател – първия ответник, предмет – въвод
във владение на процесния имот и длъжник – С.П.,лицето,
с което те са сключили договор за заем за послужване до 2007г. относно този
имот. Това изпълнително производство е
спряно по искане на ищците в периода 2010г. – 28.05.2021г. като обезпечителна
мярка на съдебното производство по гр.д. №10 990/2009г. по описа на СРС и
е спряно от 08.07.2021г. – от настоящия съд отново като обезпечителна мярка на
настоящото дело. С оглед на чл. 115, б.
„ж“ от ЗЗД и описаното изпълнително дело, настоящият съдебен състав приема, че
давността е прекъсната и не е текла придобивна
давност спрямо процесния имот, предвид наличието на
изпълнителен процес относно принудителното предаване владението върху процесния имот, който също е част от съдебния процес, част
от гражданския процес / в този смисъл Решение по т.д. №1055/2009г. по описа на
ВКС, Т. К., II Т. О., определение №400 от 12.07.2018г. по гр. д. №4645/2017г. по описа на
ВКС, Г. К., II Г. О., /. Когато има изпълнително производство с предмет – предаване на
владението на процесния имот и същото е инициирано от
ответника, тогава това изпълнително производство може да засегне правата на
ищеца, който претендира, че е собственик на имота и евентуалните изпълнителни
действия могат да засегнат неговото владение и това е основанието, поради което
е спряно изпълнителното производство като обезпечителна мярка по настоящото
дело. Да се приеме, че докато е спряно по искане на ищеца изпълнителното
производство с предмет – въвод във владение на процесния имот, в негова полза тече придобивна
давност, това би било в противоречие на както беше посочено по-горе
императивните норми на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД и чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Предвид
изложеното следва, че за периода от 2010г. – 07.07.2020г.
/крайната дата, за която ищците твърдят, че са владели имота/ придобивната давност на ищците е прекъсната предвид
посоченото по-горе изпълнително производство. Това представлява допълнително
основание за отхвърляне на предявения иск, тъй като периода за който се
установява владение от ищците на процесния период 28.12.2009г.
– 01.01.2010г. е под изискуемия от закона минимален
срок от 10 години, за да придобият на това основание правото на собственост
върху процесния имот.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че доколкото от събраните по делото доказателства не се
установи единия от елементите на владението – изразено намерение за своене на имота от ищците и на следващо място – изтичане на
определения от закона срок на осъществено давностно
владение от 10 години от ищците, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно
направените по делото разноски
Ищците са направили претенция в тежест на ответниците да бъдат присъдени направените от тях в
настоящото производство разноски. Предвид изхода на делото това им искане
следва да бъде оставено без уважение.
Ответниците не са претендирали присъждане на разноски в настоящото производство и не са представили списък съгласно ч. 80 от ГПК.
С
тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Г., ЕГН –
********** и Т.Г.Г., ЕГН – **********,***, офис 1 –
чрез адвокат Н.Б. срещу Б.Й.Ф., ЕГН – ********** и К.С.Ф., ЕГН - ********** *** – чрез адвокат Н.П.П.
и адвокат О.С.Ш.иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, С.Г.Г.,
ЕГН – ********** и Т.Г.Г., ЕГН – ********** са
придобили правото на собственост на следния недвижим имот: жилище с идентификатор 68134.1005.186.1.72, с адрес на имота: гр.
София, район Триадица, ж. к. **********, който самостоятелен обект се намира в
сграда №1, разположена в имот с идентификатор 68134.1005.186 съгласно
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед
№РД -18- 108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с брой нива на
обекта - едно, с площ от 136, 30 кв. м., с прилежащи части: мазе №6 с площ от
6, 60 кв. м. и 6, 280% идеални части от общите части на сградата, при съседи на
жилището: на същия етаж: имот с идентификатор 68134.1005.186.1.64, под обекта:
имот с идентификатор 68134.1005.186.1.71, над обекта - имот с идентификатор
68134.1005.186.1.65, имот с идентификатор 68134.1005.186.1.67 и имот с
идентификатор 68134.1005.186.1.73, представляващ апартамент №72, със застроена
площ от 129, 25 кв. м., състоящ се от: четири стаи, кухня, баня - клозет, мокро
помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно
с мазе №6, със застроена площ от 6, 60 кв. м., заедно с 6, 280% ид. части от общите части на сградата и 0, 682% ид. части от правото на строеж върху УПИ I, с площ от 8 500
кв. м., стар парцел I, от квартал 133д по плана на гр. София, местност „Красно
село - плавателен канал“, при съседи на апартамента: отгоре - апартамент №73,
отдолу - апартамент №71, от север - двор и вход „Ж“, от юг - апартамент №64, от
изток - двор и от запад - асфалтиран двор, и съседи на мазето: от запад -
улица, на юг - мазе №4, на север - мазе №5 и на изток - коридор на основание
осъществено от тях давностно владение за периода
28.12.2009г. – 07.07.2020г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от
същото от страните по делото.
СЪДИЯ: