Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс.
в публично съдебно заседание на 29.01.2018г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ МАЯ НЕДКОВА
Секретар
:ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА
Разгледа
докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№
1400/ 2017г.
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано
е по жалба от К.П.К., депозирана от пълномощник- адвокат М.И., срещу
решение №1805 /03.05.2017г.по гр.д.№
5739/ 2016г., постановено от Варненски районен съд, XL състав, с което:
- на основание чл. 127, ал.2 вр. чл. 59,
ал.2 от СК упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетния Х.Х.Х., е предоставено на бащата Х.Ж.Х., с
определено местоживеене на детето при него;
-на основание чл. 127, ал.2 вр. чл.59,
ал. 3 СК е определен режим
на лични отношения на майката К.П.К. с детето , както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 19.30ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване;
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск ; пет дни от
пролетната ваканция , на рождения ден на майката ; през почивните дни за
новогодишните празници и рождените дни на детето на нечетна година, през
почивните дни за Коледните и Великденски празници на четна година ; всяка втора
и четвърта седмица от месеца, в дните
сряда и петък да го взема и води до училището му. За период от една
година след влизане в сила на съдебното решение, режима на лични отношения
следва да се осъществява в дома на бащата или по взаимно съгласие на родителите
– в дома на майката, но в присъствието на бащата.
- на
основание чл. 143, ал. 2 вр. чл.127, ал. 2 вр. чл.59, ал. 2 СК в полза на
детето е присъдена месечна издръжка в размер на 130лв., дължима от влизане на
решението в сила до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, със законната лихва за всяка закъсняла вноска, и държавна такса в
размер на 187.20лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Изложени
са възражения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, постановяването му при нарушение на
материалния закон. Оспорва
преценката на съда за родителските качества на бащата и неговият капацитет да
се грижи за детето.Счита, че не е съобразена с установените по делото факти за
поведението на бащата, полаганите от майката грижи и обстоятелствата, при които
е била принудена да напусне семейното
жилище.
Поддържа
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което родителските
права по отношение на детето Х. Х.Х. да
бъдат предоставени на майката, да се определи режим на лични контакти с бащата Х.Ж. Х. : всяка първа и трета седмица от месеца от 19.30ч. в петък до
18.00ч. в неделя с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск ; пет дни от пролетната ваканция , на рождения ден на
бащата, пред почивните дни на Новогодишните празници и рождените дни на детето
на нечетна година, и през почивните дни за Коледните и Великденските
празници на четна година ; бащата да заплаща месечна издръжка в размер
на 130лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за
изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца , за който се отнася ,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска . Претендира направените по делото съдебно-деловодни
разноски.Представя писмени бележки.
Въззиваемата
страна- Х.Ж.Х., чрез адвокат Ж.К., изразява становище за неоснователност на
жалбата и конкретно по всички възражения срещу решението. По същество моли
решението да бъде потвърдено. Представя писмени бележки.
Контролиращата
страна-Дирекция„Социално подпомагане” - гр.Варна, не изразява становище по
жалбата.
Съставът на Варненския окръжен съд ,
съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, на основание чл.269
и чл.235, ал.1-3 ГПК, констатира :
Производството пред районен съд е инициирано по искова
молба на К.П.К., представлявана от адвокат К. А., срещу Х.Ж.Х., за съдебно произнасяне с предоставяне
на родителските права върху непълнолетното дете Х.Х., и определяне
местоживеенето на детето при майката, с производните на това решение
мерки- режим на лични отношения с
бащата, месечна издръжка.
Навежда твърдения за следните
факти и обстоятелства: в периода на съжителство от 2006г. до 2016г.,
отношенията в семейството се влошили , ответникът започнал да упражнява
физическо и психическо насилие по отношение на ищцата и детето, което ставало
свидетел на отправяните обидни думи и заплахи. Многократно, след намеса на
полицията, е подписвал предупредителни протоколи, но това не променило
поведението му. Детето започнало да употребява същите думи в присъствието на
баща си. След пореден скандал през м.февруари 2012г. е изгонена от апартамента
и заедно с детето са настанени в Кризисен център към Фондация“ , „SOS - семейства в риск“,гр.Варна. След
приключване на съдебно дело по ЗЗДН заминали за гр.Ловеч, където живели три
години и половина до 31.05.2015г. Отношенията не се подобрили, синът им чувал
грозни думи от баща си и започнал да му подражава с обидни жестове,
противопоставяйки се на казаното от майката. При подобен случай на 6.03.2016г.
синът й показал среден пръст и повторил заученото от баща си. Опитала се да го
спре като го ударила по ръката, при което Х. се развикал, че го бият .
Ответникът се нахвърлил върху нея, ударил я няколко пъти в главата и крещял
закани за саморазправа. В коридора продължил да я блъска и рита. Успяла да се
обади на тел.112. Когато пристигнали полицаите искали да се уверят, че детето е
добре , че не го е пребила или спукала тъпанчетата му, в каквото я обвинявал
ответника. След това патрона на входната
врата бил сменен и тя не била допусната до жилището.При опита й да остане
бащата заявил, че на детето не му е нужна вече майка. Настанена е отново в
Кризисния център, но продължава да посещава Х. в училище, той се държал добре и
се радвал на срещите им.
В срока за писмен отговор ответникът оспорва твърденията
в исковата молба. Посочва, че на 06.04.2016г. ищцата сама е напуснала семейното
жилище. Преместването й в гр.Ловеч определя като „самоцел и прищявка“ , защото
след две седмици е поискала отново да се върне в неговия апартамент. През този
период е изпращал по 90-100лв.месечно за детето,а след като заживяват отново
заедно му е помагал при усвояване на
учебния материал. Записал го да тренира „Айкидо“ в Полицейска академия, за да
се чувства спокоен и сигурен за бъдещето си. Твърди, че с поведението си
майката само го изнервя и му пречи.
На основание
чл. 323 ГПК, с определение от
23.01.2017г. районният съд е постановил като привременна мярка родителските
права да се упражняват от бащата, при когото да бъде местоживеенето на детето.
На майката е определен лежим на лични контакти : всяка първа и трета седмица от
месеца, от 9ч. до 18ч. в съботния ден, и за периода от 9.00ч. на 04.02.2017г.
до 18.00ч. на 05.02.2017г. с приспиване в дома на бащата; издръжка в размер на 130лв., с падеж-– първо
число на месеца, за който се дължи, считано от датата на определението.
I.По
релевантните факти и обстоятелства :
1.Страните по делото нямат сключен
граждански брак.Имат едно дете-Х.Х.Х., роден на ***г. в периода на съпружеско
съжителство на родителите.
При предявяване на иска по чл.127 СК се намират във
фактическа раздяла. Ответникът и детето остават в семейното жилище. Бащата
поема грижите за него и по силата на привременните мерки ги осъществява в хода
на процеса.
Със заповед № 8006 / 0040/ 7.04.2016г. на Дирекция“ Социално подпомагане“-Варна, К.П.К. е
настанена дългосрочно в Кризисен център „ SOS“ за лица претърпели домашно насилие към
Фондация „SOS -
семейства в риск“ , гр.Варна. Целта на
социалната услуга е да бъде осигурена защитена среда и оказана социална и
психологическа подкрепа за преодоляване на последствията от домашно насилие.
В производство по реда на чл.4, ал.1 от ЗЗДН , инициирано
по молба на К.П.К., с решение по гр.д.№1827/ 2012г. ВРС, в сила от
20.02.2013г., по отношение на майката и
детето са наложени мерки на защита по чл.5, ал.1 т.1 и т. 3 от ЗЗДН.
Приложената ограничителна мярка- забрана на Х.Ж.Х. , да приближава К.П.К. ,
както и дома на родителите й в гр.Ловеч, е за
срок от седем месеца. Решението е
постановено при безспорни констатации, че на 07.02.2012г. в присъствието на
детето Х. е отправил обидни думи към
молителката, насила я извел от общото жилище и не я допуснал да се прибере
отново.Действията на ответника са квалифицирани като агресивни, засягащи честта
и достойнството на пострадалата, с негативно въздействие върху емоционалната сфера и психика на детето.
Поради влошените отношения с ответника майката и детето
са настанени за няколко месеца в кризисния център към Фондация „„SOS - семейства в риск“, след което се
преместват в гр. Ловеч. Живеят в дома на
родителите на К., до 31.05.2015г. Детето посещава детска градина. С решение по
гр.д.№ 315/ 2014г.на РС-Ловеч, в сила от 10.05.2014г., в полза на детето е присъдена месечна
издръжка от 90лв., на основание чл.143 , ал.2 от СК. През този период бащата не
поддържа редовни контакти с детето.
Намерението на страните да заживеят заедно не променя техните
взаимоотношенията. Показателен е факта, че за по-малко от година К.К. е
принудена отново да напусне семейното жилище и да потърси закрила в Кризисния
център, а по-късно да се премести в град Ловеч. Не е спорно, че бащата е
ограничил достъпа до жилището и по този
начин и възможността майката да живее с
детето.
Устройването й с работа и самостоятелно жилище в града,
където живеят нейните близки, е провокирано от поведението на ответника и
изолацията в която е поставена от него спрямо детето. То е последица от
цялостното му негативно отношение, а не планирана промяна в живота.
Във връзка с изложеното преценява като непротиворечиви
показанията на свидетелката Р. Петкова, която е съсед по местоживеене в
гр.Ловеч, има преки наблюдения от поведението на майката и детето там, за периода от три години. Не е ставала
свидетел на агресия , детето било спокойно, развивало се нормално, държало се
много добре и слушало майка си .Преместили се в гр.Варна, защото трябвало да го
запишат в първи клас, а в квартала нямало училище, и Х. обещавал всичко да бъде
нормално.
Свидетелката Маринка Коева – сестра на ответника, твърди,
че с годините К. развила агресия към семейството им, обаждала се да тормози
възрастната им майка „ само звъни и затваря“, често викала полиция. Ищцата
много често самоволно заминавала в гр. Ловеч. Не е ставала свидетел на насилие,
но преди да замине / ищцата/ е виждала брат си целия издран . Според
свидетелката детето има страх и не иска да стои в присъствието на майка си, не
иска да отиде на гости в гр.Ловеч, споделил , че тя го бие постоянно. Била е
очевидец, когато детето се самонаранявало като си блъскало главата, и се опитвали да го спрат. Сега е много
спокойно, „ винаги с едното око в баща си, притеснява се, че ще бъде
отвлечено“.
Съдът преценява показанията на св.Коева при условията на
чл.172 ГПК, предвид родствената й връзка с ответника. В преобладаващата им част
не почиват на преки наблюдения, не са конкретни за прояви на агресия от страна
на ищцата, както и за причините, поради които е потърсила съдействие от
органите на полицията. Не кореспондират с данните за проведено производство по
ЗЗДН, настаняването на майката и детето в Кризисен център. Посочени са реакции
на детето като самонараняващи, които не могат да се свържат с конкретна
ситуации и поведението на родителите. В обобщение показанията на този
свидетел потвърждават конфликтните
отношения на страните, но не са достатъчни да обосноват становище, че причината
е агресивната нагласа на ищцата към ответника, неговите близки, липса на адекватното поведение спрямо детето
.
2.В производството
са представени доклади от Дирекция „Социално подпомагане“- Варна, конституирана
страна по иска, на основание чл.15 от Закона за закрила на детето, и социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-Ловеч, относно реално полаганите
грижи за детето в процеса на проучване и наблюдение, жилищни условия и среда,
възпитание, обучение и социална интеграция, трудова ангажираност на родителите,
роднински кръг, емоционална свързаност и стабилност. Всички посочени данни са
част от преценката на съда за родителските качества и възможности на страните
да осъществяват пълноценно задълженията си по отглеждане и възпитание на
детето.
С писмо вх.№ 29208/ 19.10.2017г. ДСП,Варна, е представила
в заверени копия документи от досието на детето Х.Х.Х. , за проведени
срещи в периода от 15.03.2016г. до
01.11.2016г.
На 25.03.2016г. е изготвен социален доклад за оценка на
риска по сигнал – жалба от Х.Ж.Х.. На този етап семейните взаимоотношения са
определени като нестабилни, поради траен и непреодолим междуличностен конфликт
между родителите, в които е въвлечено и детето. Липсата на уеднаквени модели на
възпитание и системните скандали поставят момчето в ситуация на риск, в
невъзможност да усвои подходящо поведение при отправените крайно противоречиви
послания. При създалата се ситуация родителите не са в състояние заедно да
осигурят сигурна и стабилна среда за детето си. Подчертана е необходимостта от
психологична подкрепа, чрез предприемане на мерки за закрила „ съдействие, подпомагане
и услуги в семейна среда“. Майката е изразила готовност да ползва услуга
към Центъра за обществена подкрепа и работа с психолог, за разлика от бащата, в
който липсва нагласа относно ефективността на мярката.
В съдържанието на изготвения плана за действие на
28.03.2016г., за срок от шест месеца /
04.2016г.-03.2017г./ са предвидени консултации на родителите за преодоляване на
трудностите с цел нормално протичане на контактите между детето и майката,
изграждане на отношения на уважение и зачитане на нейния авторитет, социално и
психологическо консултиране на детето по проблеми при общуването с майката, проследяване на
психоемоционалното му състояние.
На 08.04.2016г. е изготвен социален доклад във връзка с
предприемане на мерки на закрила и насочване на семейството към социални услуги
в общността, потвърждаващ становището, че родителите и детето следва да бъдат
насрочени за ползване на дългосрочна социална услуга към Центъра за обществена
подкрепа „ За по-добро бъдеще“, гр.Варна. Родителите са информирани за
необходимостта тези мерки да бъдат реализирани и в интерес на нормалното
психическо и емоционално развитие на тяхното дете да изградят взаимоотношения
на толерантност и взаимно уважение.
В хода на съдебното производство се установява, че
ответникът е възпрепятствал изпълнението на предоставената услуга, не е
участвал и осигурявал присъствието на
детето по предварителен график на срещите. На 03.05.2016г. ищцата е уведомила
Дирекция „ Социално подпомагане“-Варна, че той не полага усилия за преодоляване
на ситуацията , ограничава срещите й с детето и го настройва против нея. За
същите обстоятелства е съставен протокол на 12.05.2016г. от наблюдаващия
социален работник.
Издадено е направление изх.№ ЗД-ЗД-Вн15/ 0312/
14.05.2016г. за ползване на социални услуги „
Семейно консултиране и подкрепа за преодоляване на конфликтите между родителите
при раздяла. Превенция на СРП. Психосоциално и психологическо консултиране,
наблюдение в семейна среда“. На
07.06.2016г. е проведена среща между представители на ЦОП, Х.Х. и Х.Х., на
която бащата отказал да подпише договора за предоставяне на услуги, с който е
подробно запознат. Заявил е, че с детето ще отидат до РУ на МВР.
3.По съдебно
разпореждане е представена педагогическа характеристика на Х.Х.Х.-ученик от III Б клас на СУ „ Гео Милев“–Варна.
Посочени са проблеми, които покриват
изложеното в първия социален доклад по делото относно емоционалното състояние
на детето-прояви на необичайна нервност, напрегнатост, провокиране на
съучениците с поведение и реплики, които не
са присъщи за дете на тази възраст, демонстрира привързаност,увереност и
спокойствие в присъствието на бащата.
Извършено
е допълнително проучване за емоционалната нагласа, успех и поведение на детето
в училище. Резултатите са обобщени в социален доклад вх.№ 32304/ 17.11.2017г.,
след посещение в учебното заведение и проведена среща с класния ръководител и
педагогическия съветник. Подчертана е необходимостта да се работи над емоциите в посока на самоконтрол, съобразителност и
търпение, да излиза от конфликтни ситуации. Според педагога детето има желание,
но му липсва умение да създава приятелства, губи детската си идентичност като
подражава в маниери и стил на говорене на възрастните. В семеен аспект се наблюдава
дисбаланс на авторитетите.
Относно изпълняваните привременни мерки е изискан
допълнителен социален доклад, депозиран на 27.09.2017г., който потвърждава
полаганите от бащата основни грижи за детето- храна, облекло, лична хигиена и
условия на живот, и предоставената от него информация за трудова заетост, месторабота, упражняваният
надзор при придружаване на Х. до
училище, и в случаите, когато го взема със себе си на работа. По възприятия на
социалния работник между бащата и детето е налице стабилна емоционална и
доверителна връзка. При проведения разговор Х. демонстрира желание за близост и
привързаност към баща си. На въпроси за майката и срещите с нея детето заявява,
че се дразни когато тя рови в телефона и проверява с кого говори, за всяко нещо
го пита дали е правилно, споделя огорчението си, че не му е оставила таблета
при последното си посещение в град Варна.
4.На основание
чл.59, ал.6 от СК е проведено
изслушване на родителите във въззивното производство.
На въпроси, поставени от съда по реда на чл. 176 ГПК К.К.
заявява, че идва винаги в определеното време на контакти с детето / от 9ч. до
18.ч./, но не получава съдействие от бащата за по-пълноценно общуване.
Ответникът не иска да разговарят, при всяко обаждане прехвърля телефона на Х..
Обяснява, че е купила през 2014-2015г. таблет от град Ловеч, с две интернет
карти, да се ползва от детето за игра. Наблюдавала го, когато са били заедно.
След раздялата е установила, че има качени порнографски снимки, които детето е
гледало. Провела разговор с него,
като му обяснила защо няма да
върне таблета след ремонта. Детето обещало, че повече няма да гледа.
Опитала се да разговаря с ответника, но той отказал.
Майката присъства на всички съдебни заседания, които за
нея са възможност да се срещне и с детето, въпреки, че бащата не се съгласявал. Поискала е да го
вземе за празниците и през зимната ваканция, отново не получила одобрение.
Смята, че ответникът го манипулира като прехвърля разговорите за издръжката на
детето,вместо да ги обсъдят помежду си.
На въпроси, поставени от съда по реда на чл.176 ГПК Х.Х. заявява, че детето се чувства добре при
него. Като родител не изпитва потребност да разговаря с майката и да я
информира за детето. От отговорите
проличава, че разговорите се водят между майката и детето, без участието на
бащата. По негова преценка осигурява възможност да се срещнат в домашни
условия, не вижда друг начин да съдейства. Личното му убеждение е, че те не
могат да се понасят и за 10 минути се скарват. В описания случай през м.юни
2017г. се скарали в магазина, когато майката взела шоколад и казала, че ще го
раздели, после го прибрала в хладилника. Приема реакциите на детето за правилни
спрямо ищцата. Обяснението е, че докато е било с нея, е упражнявала насилие-
физически и психически тормоз / описани по различен начин/, защото е чул това
от сина си, тогава на три години и половина. Запитан дали познава заниманията
на детето с таблета, отговаря отрицателно- не го разбира, няма представа каква
информация се съдържа, която детето ползва, за първи път чува за порнографски
материали. Смята, че проблемът ще бъде разрешен с отнемане на вещта.
Категорично не приема нуждата от психологична помощ- „ на него не му трябва
психолог, той разсъждава като голям..“. При повторно зададен въпрос отговаря,че
след първото посещение детето отказало да ходят повече и бащата приел неговото
решение. Поводът бил сбиване в училище с друго дете и той можел да го напътства към разбирателство.
Обясненията на страните създават впечатление, че майката
се стреми към общуване с Х. в позната за него среда по един пълноценен начин,
за разлика от бащата който е дистанциран, не желае да разговарят и обсъждат
проблеми на детето, и очевидно не
разбира значението на диалогичното общуване с майката в негов интерес.
5.Влошените
отношения между родителите рефлектират върху емоционалното и психическо
състояние на малолетния им син.
Изводи в тази насока следват от констатациите по двете
заключения на съдебно-психологичната експертиза с вещо лице –клиничен психолог,
назначени пред районен и въззивен съд.
Със заключението от 10.01.2017г. вещото обобщава
резултатите проведеното психологично изследване на страните и детето, с които
аргументира становище, че родителският капацитет на майката е по-пълен, точен,
правилен и качествен. Възприема детето каквото е, одобрява неговите интереси и
планове, поощрява неговата инициативност и самостоятелност, желае да имат
повече време заедно. Умее да поставя рамки на поведение , да го запознава
с правилата и нормите, възприети от
обществото.
Бащата поставя на първо място физиологичните нужди, след
това образованието и спорта. По методиката за изследване родителските нагласи
дава алтернативни отговори / да или не/ , от които не могат да се правят изводи
за начина на възпитание и подход към детето, доколко приема неговата
индивидуалност, одобрява ли неговите планове и интереси. Детето изпитва респект
и готовност да се подчинява на бащата, но
формата на контрол клони към авторитаризъм.
Обследването на детето показва, че приема за достоверно
това, което бащата му казва, не подлага на съмнение неговите думи, ценности и
убеждения, идентифицира се с тях.По този начин формира негативна нагласа спрямо
майката и отричане. Детето вярва, че без нея ще се
чувства по-добре, но същевременно има потребност да бъдат заедно.Образно
майката присъства в рисунките като
неизменна част от семейството.
Отношенията между родителите се отразяват на детето в
усещането за самотност и тъга, липса на
достатъчно опора и сигурност, любов и закрила , правят го неуверен и влияят на
самочувствието му.
В заключение, наблюдава се синдром на родителско
отчуждение /СРО/ в лека форма , която се
дължи на поведението на родителя, при когото детето живее. В дългосрочен план
СРО би довел до потиснатост, чувство за малоценност, проблеми с доверието и
отношенията с противоположния пол , или психопатология.
Заключението от 17.01.2018г. се възприема от съда като
експертно становище по въпроси за актуалното психическо и емоционално състояние
на детето, отношението към родителите, развитие на синдрома на родителско
отчуждение.
За изминалия период не се наблюдава промяна в отношението
към бащата. В психологичен план детето е вътрешно неспокойно, чувства се изоставено
и самотно, на несъзнавано ниво формира чувство за вина към майката. Видимо я
отрича, изказва рационални причини защо не желае да бъде с нея / „ дразни се с
мен и тати „/, но има насъщна потребност
от нея. Към този момент синдрома на родителско отчуждение е вече в средна
степен, вследствие задълбочаването на негативната нагласа към майката. Според
вещото лице това състояние може да премине към психопатологични симптоми и
тежка степен на СРО.
В съдебно заседание пояснява, че в процеса на изследване
детето дава отговори, нетипични за възрастта и психичната му зрялост, под
влияние на разсъжденията , разбиранията и отношението на бащата към майката.
Проектира неувереност, вследствие на раздялата, дефицитите на другия родител и неговия контрол. За преодоляване на
симптоматиката е необходимо да се работи с двамата родители, които следва да
осъзнаят поведението си спрямо детето и последиците от отчуждаването за него,
да постигнат ниво на толерантност един към друг.
6. При проведено изслушване на Х.Х. в съдебно заседание на
03.04.2017г., детето споделя факти свързани с живота в училище, отношенията в
семейството и между родителите. В
момента играе футбол,а преди това народни танци и Айкидо. Не се притеснява да
живее с майка си в гр.Ловеч, както и при баща си, но предпочита да остане тук,
в същото училище и с неговите приятели. Определено не се страхува от майка си,
но заявява, че тя крещи и непрекъснато „ прави дразги“.
В отговор на въпрос, който не е протоколиран, детето
разказва за живота в семейството на майката в гр.Ловеч. Изказът не съответства
на дете, което твърди, че е преживяло насилие в една много ранна възраст- около
три години и половина, още по-малко в състояние да запомни чути тогава думи
като „простаци, малоумници… трепят се, не се карат..“.Подобно преживяване може
да бъде преработено и осъзнато на по-късен етап с оценъчен аспект, но за него
няма индикации в процеса на
психологическо изследване по двете заключения на СПЕ.
Убеждението на разглеждащият състав е, че детето има негативна нагласа към отсъстващия родител,
формирана под влияние на бащата. Изказаното, за отношения настъпили в един
ранен стадий на неговия живот, е знак за експонирано преживяване в неговото
съзнание под въздействието на възрастен член от семейството.
Обстоятелства дали спрямо детето е било упражнено
насилие, следва да бъде преценявано по същество съобразно всички данни по
делото, обсъдени поотделно и съпоставимо помежду си, за целите на това
производство.
II.По
основателността на предявения иск:
Съдът предоставяне упражняването на родителските права
и определя мерки на лични отношения за
другия родител, в условията на спорна съдебна администрация, като следи за
охраняване интересите на детето.
По въпроса кой от двамата родители е по-подходящ да
осъществява пълноценно функцията по отглеждане и възпитание на детето
съобразява указанията на Постановление
№1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС. Според т. II. Решението следва да се основава на
интересите на децата , преценени с оглед на следните обстоятелства: . родителски качества и
морален облик на родителите, полаганите грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на
знания , трудови навици и др.; привързаността на детето родителите, неговият
пол и възраст, помощ от трети лица,социално обкръжение, жилищни и битови
условия, други обстоятелства свързани с начина на живот. Според съдържанието на
т.II от Постановление №1/
1974г. под понятието „ интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на
детето по неговото отглеждане и възпитание, които са в контекста на цялостното
развитие на личността.
По данни от социалното и психологическо проучване бащата
е насочен към осигуряване на базови потребности на детето- храна, облекло,
хигиена, игри чрез спорт. Жилището е тристайно, но реално се ползват само хол и
кухня. Детето не разполага със собствена стая, обзаведена по подходящ начин за
учене, почивка и свободни занимания. Подготвя се за училище в стая, която
бащата ползва за почивка, гледане на телевизия и слушане на радио. Условията в
дома на бащата не са по-различни от тези, които майката може да предостави в
по-маломерно жилище.
Родителският капацитет е преди всичко качество на
родителя да възпитава, умението му да разбира потребностите на детето и
адекватно да го насочва в правилна посока за усвояване на знания, поведение и
отношение към околните, основано на общоприети ценности в живота, взаимно
уважение и толерантност, които ще подпомогнат неговото изграждане като цялостна
личност.
По делото има неоспорими данни, че бащата е допуснал
прояви на домашно насилие спрямо майката
в присъствието на детето , което е наложило да напуснат жилището, да
потърсят защита в Кризисен център, а след постановяване на мерките на закрила
по ЗЗДН да се преместят в друг град. По негова вина майката и детето са
принудително разделени. Непосредствено преди завеждане на иска К. е настанена
за втори път в Кризисен център. В морален аспект поведението на ответника е
недопустимо и показателно за това, че той няма нужните качества да възпитава
непълнолетния си син в семейните ценности, в уважение към отсъстващия родител.
След раздялата на страните детето еднопосочно общува с
баща си. В процеса на воденото дело се установяват проблеми в отношението към
майката и нейното присъствие в живота на Х., които се проектират от вещото лице
като синдром на родителско отчуждение, от лека в средна степен само за една
година. Вербално детето отхвърля майката като родител. На подсъзнателно ниво се
нуждае от нея.
Детето възприема безусловно баща си като авторитет,
копира го в отношението към околните, чрез използване на думи и жестове, които
не отговарят на възрастта му, не поставя под съмнение неговите реакции и
отношение към майката. Върху него се проектира
негативната нагласа на бащата към другия родител. Несъмнено, това състояние е
пагубно, доколкото води до пълно и
безвъзвратно отричане на майката като значима фигура от живота на Х..
Сезираната Дирекция„Социално подпомагане“ е провела срещи
с детето и двамата родители, които са консултирани за необходимостта да се
предприемат мерки за закрила „ съдействие, подпомагане и услуги в семейна
среда“, и издала направление за ползването им м.май 2016г.
Поради отказ на бащата
изготвеният план за действия, включващ консултации с психолог, не е изпълнен.
На този етап бащата не показва заинтересованост да
съдейства за подобряване на микроклимата в семейна среда и усвои необходимите
умения за преодоляване на конфликти с
майката. Пред съда се дистанцира ,
предоставяйки решението да посещават психолог на собствения си непълнолетен
син, който според него е достатъчно голям, с изграден характер, да преценява
сам. В действителност, не разбира проблема и последиците за психическото развитие на детето.
Установените факти разколебават тезата на защитата, че
ответникът е родителят с по-голям потенциал да възпитава и се грижи пълноценно
за сина си. Обстоятелството, че бащата има предимство по показателите за възраст
и пол на детето, а последното демонстрира привързаност, увереност и
спокойствие, възприети от районния съд, няма определящо значение. Преценява се
съпоставимо с останалите критерии за оценка – възпитателски качества и
отношение към живота на детето, който включва множество компоненти от
материално, интелектуално, емоционално и социално естество.
Съдът приема, че майката има силно желание да се грижи за
детето и добри възможности да осигури подходяща среда на живот, обучение
и развитие. Показва умение да поставя рамки на поведение , да го запознава с
правилата и нормите, възприети в обществото, склонна е да обсъжда с него
проблеми , да подпомага детето с обич и разбиране, без да бъде авторитарна.
Осъзнава нуждата от специализирана помощ на социалната институция, работа с
психолог в дългосрочен план, която да надгради отношенията и стабилизира детето
психически и емоционално.Споделянето на общи интереси и дейности е важна част
от развитието на детето, която отговаря на възрастта му.
Констатациите на вещото лице за възпитателските качества
на родителите, съпоставени с обсъдените данни по делото, дават приоритет на
майката. Няма безусловни доказателства, че нейното поведение поставя детето в
риск, травмира уврежда психиката му, за разлика от наличните за поведението на
бащата.
Последица от решението за родителските права е промяната
в начина на живот на детето- град, училище, приятели. Но тази промяна е
наложителна да бъде възстановен баланса на ценностите, които формират детето в
най-ранна възраст. За изминалото време от раздялата на страните, бащата ги е
пренебрегвал по собствената си преценка,
че то няма нужда от майка и нейното присъствие води до скандали и конфликти,
създал е предпоставки за отчуждение, които са пагубни за детето.
По изложените съображения
решението следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно,
и да се постанови друго, с което родителските права да се предоставят на
майката, на основание чл. 127 , ал. 2 от ГПК .
На бащата следва да се определи режим на лични отношения
с детето , както следва : Всяка първа и трета
седмица от месеца от 19.30ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване;
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск ; пет дни
от пролетната ваканция, на рождения ден на бащата, пред почивните дни на
Новогодишните празници и рождените дни на детето на нечетна година, и през
почивните дни за Коледните и Великденските празници на четна година.
При определяне на дължимата издръжка съобразява основно
потребностите на детето, съответни възрастта му, обучително ниво и извънкласни
занимания, така и доказателствата за доходите на страните. Определя обща
издръжка в размер на 260лв., от която бащата може и следва да заплаща по 130лв.
месечна, разликата следва да се осигурява от майката, заедно с непосредствените
грижи по възпитание.
Издръжката се дължи от
влизане на решението в сила, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска с падеж- 5-то число на месеца, за който се отнася , до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК върху размера на присъдената издръжка се дължи държавна такса в
размер на 187.20лв.
Съдът, на основание чл. 271 ГПК и чл. 280, ал. 3 ГПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1805/ 03.05.2017г. по гр.д.№ 5739/
2016г. на Варненски районен съд, XL
състав , и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Х.Х.Х. , ЕГН- **********,
на майката К.П.К., ЕГН-**********, и
определя местоживеене на детето при нея, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на бащата Х.Ж.Х., ЕГН- **********, с детето Х.Х.Х. , ЕГН- **********,
както следва:
Всяка първа и трета
седмица от месеца от 19.30ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване;
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск ; пет дни
от пролетната ваканция, на рождения ден на бащата, пред почивните дни на
Новогодишните празници и рождените дни на детето на нечетна година, и през
почивните дни за Коледните и Великденските празници на четна година.
ОСЪЖДА Х.Ж.Х., ЕГН- **********, да заплаща в полза на
детето Х.Х.Х. , ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен представител К.П.К.,
ЕГН-**********, издръжка в размер на 130лв. месечно, считано от влизане на
решението в сила, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж – 5 то число на месеца, за който се дължи издръжката ,
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 143 СК .
ОСЪЖДА Х.Ж.Х.,
ЕГН- **********, да заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер
на 187.20лв., на основание чл. 78,
ал.6 ГПК вр. чл.1 от ТДТССГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.