Решение по к. адм. дело №1568/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор в РУ Средец при ОДМВР - Бургас, против Решение №8/03.07.2025 г., постановено по АНД № 7/2025 г. по описа на Районен съд – Средец, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 269зз-5/12.01.2025 г., издадена от касационния жалбоподател, с която е наредено задържането на М. К. С., [ЕГН], за срок от 24 часа.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че отменената заповед за задържане е мотивирана, тъй като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Счита, че не е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. По подробно изложени доводи се претендира отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата срещу издадената заповед за задържане.

Ответникът по касация - М. К. С., [ЕГН], редовно призован, се представлява от адв. Я., който моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Представителят на ОП - Бургас изразява становище, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Бургас като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По делото е установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за задържане на лице рег. № 269зз-5/12.01.2025 г., издадена от полицейски инспектор РУ Средец при ОДМВР - Бургас, жалбоподателят М. К. С. е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа. Като основание за задържането му е посочено, че това е сторено във вр. с чл. 325, ал. 1 от НК, затова че на 12.01.2025 г. около 4:00 ч. в [населено място], в игрална зала „Средец“ извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото като участва в сбиване с лицето М. С. П., [ЕГН], като му нанася удар с юмрук в областта на лицето.

За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изложил е мотиви, че в заповедта не са изложени фактическите основания за издаването й, а единствено е възпроизведено цифровото и словестно съдържание на нормата на чл. 325, ал. 1 от НК, което не дава никаква яснота относно причините за задържането и дали е била налице необходимост от същото. Съдът е приел, че е нарушен чл. 5, пар. 1 от КЗПЧОС, тъй като процесната заповед не съдържа факти или информация, че съществува обосновано предположение за извършване на престъпление от страна на М. С.. Обосновал е извод, че наложената ПАМ не оправдава целите на чл. 5, пар. 1, б.“с“ КЗПЧОС, съгласно който ограничаването на правото на свобода по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване на лицето. В конкретния случай самоличността на лицето била установено и той се явил доброволно в РУ [населено място], поради което със задържането не било предотвратено или преустановено извършването на престъпление. По изложените съображения, РС – Средец е отменил оспорената ПАМ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване му не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до правилен извод за основателност на жалбата.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл. 30, ал. 3, изр. първо от КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).
В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от КЗПЧОС, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992 г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.), всеки има право на свобода и сигурност. Задържането по чл. 72 от ЗМВР е крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване, което е дотолкова сериозно по степен и интензитет, че по същността си съставлява лишаване от свобода по чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно принципа за пропорционалност и минимална намеса в правната сфера на гражданите, следва да бъде извършена преценка дали е било неотложно и крайно необходимо процесното задържане с оглед постигане на визираната в закона цел. В случаи като процесния се засягат едни от основните права и свободи на гражданите, неслучайно уредени в КЗПЧОС непосредствено след правото на живот и забраната на изтезания, робството и принудителния труд. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да създаде пречки за разследването. Затова, за постигането й законодателят предвижда ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което са налице данни за извършено престъпление и такива, обосноваващи предположение, че същото може да се укрие или ще създаде други пречки за разследването.

В конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна поради несъответствието й с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 2 АПК административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Задържането за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по см. на чл. 22 ЗАНН, според която норма принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Всяка принудителна административна мярка налага неблагоприятни последици за адресата с цел постигане на правноопределен резултат. Във връзка с горното при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане, е преустановителна и предотвратяваща. Съдът приема, че не се установява съответствието на оспорената заповед за задържане с посочените цели, т. е., приложената принудителна административна мярка се явява несъответна на целта на закона. Нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, съобразно който прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа. По делото липсват данни, въз основа на които да може да се направи извод, че е съществувала опасност С. да се укрие, да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. Правилни са изводите на съда, че в случая самоличността на задържаното лице е била установена като същият доброволно се е явил в полицейското управление на следващия ден, поради което фактическото задържане не е било необходимо за да бъде предотвратено или преустановено извършването на престъпление. В конкретния случай, евентуалната съпричастност на лицето към извършеното престъпление е могла да бъде установена единствено от извършения разпит в качеството му на свидетел по образуваното ДП, без да бъда налагана ПАМ по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото е очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Предвид на изложеното обжалваното решение е правилно и не страда от пороците изложени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната инстанция, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Процесуалният представител на ответника по касация претендира разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, но в случая не е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който да е договорено процесуално представителство по адм.д. № 1568/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Представения договор за правна защита и съдействие по АНД № 7/2025 г. по описа на Районен съд – Средец е с предмет единствено процесуално представителство пред РС – Средец, поради което не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, XIV състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/03.07.2025 г., постановено по АНД № 7/2025 г. по описа на Районен съд – Средец, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 269зз-5/12.01.2025 г., издадена от полицейски инспектор в РУ Средец при ОДМВР - Бургас, с която е наредено задържането на М. К. С., [ЕГН], за срок от 24 часа

Решението е окончателно.