№ 442
гр. Сливен, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230105700 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника М. И. М. от с. Б., общ. Т. да
заплати на ищеца А. Г., гражданин на Република Турция, с адрес в гр. Бурса
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2021 г. в с. Градско, общ.
Сливен, ответникът причинил на ищеца две средни телесни повреди,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма и сътресение на мозъка, протекли в
началото със загуба на съзнание и гърч и счупване на тилната кост в дясната
половина на тилната област, достигащо надолу и напред до ръба на големия
тилен отвор на черепната основа с наличие на сравнително малък епидурален
кръвоизлив и малки субарахноидални кръвоизливи, довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Ищецът бил приет на лечение в
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр. Сливен в периода от 01.07.2021 г. до
12.07.2021 г. За извършеното престъпление ответникът бил признат за
виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 187/2022 г. по описа на СлРС. В
резултат на престъплението ищецът претърпял неимуществени вреди в
продължителен период от време, изразяващи се в болки и страдания,
изпитани не само в момента на деянието, но и продължаващи понастоящем.
Ищецът описва, че в резултат на нанесените му от ответника травми,
здравословното му състояние се е влошило, съдържа и риск за живота му, тъй
1
като е съпроводено от загуба на обоняние, умора, физическа и психическа
отпадналост. Наред с това ищецът претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в редица разходи за изследвания и лечение. На изложените
основания ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие на причинената му от
ответника на 30.06.2021 г. средна телесна повреда, изразяваща се в „Черепно-
мозъчна травма и сътресение на мозъка, протекли в началото със загуба на
съзнание и гърч, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота“, за което ответникът е признат за виновен и му е наложено наказание
с Присъда по НОХД № 187/2022 г. по описа на СлРС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 30.06.2021 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищеца болки и
страдания, в следствие на причинената му от ответника на 30.06.2021 г.
средна телесна повреда, изразяваща се в „Счупване на тилната кост в дясната
половина на тилната област, достигащо надолу и напред до ръба на големия
тилен отвор на черепната основа с наличие на сравнително малък епидурален
кръвоизлив и малки субарахноидални кръвоизливи, довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота“, за което ответникът е признат за
виновен и му е наложено наказание с Присъда по НОХД № 187/2022 г. по
описа на СлРС , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата
от 2030,43 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени от ищеца парични разходи за изследвания,
проведени в болнично/лечебно заведение, формирана от сумата в размер на
1552,00 лв. за оказано лечение по Фактура № **********, издадена на
12.07.2021 г. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр. Сливен, сумата в
размер на 262,41 лв., съставляваща левовата равностойност на 2591,10 турски
лири, съгласно Фактура № BUA2022000036793/04.02.2022 г., издадена от
„Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция,
сумата в размер на 40,51 лв., съставляваща левова равностойност на 400,00
турски лири, съгласно Фактура № BUA2022000036764/04.02.2022 г., издадена
от „Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция,
сумата в размер на 40,51 лв., съставляваща левова равностойност на 400,00
2
турски лири, съгласно Фактура № BUA2022000036764/04.02.2022 г., издадена
от „Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция
и сумата в размер на 135,00 лв., представляваща заплатена стойност на
преводи на документи от турски на български език, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането 12.07.2021 г. до
окончателното й изплащане. Ищецът претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез своя пълномощник - адвокат, в който изразява
становище за допустимост на предявените искове, но оспорва тяхната
основателност с твърдения, че спорът на 30.06.2021 г. е възникнал изцяло по
вина на ищеца, който изпращал на майката на ответника чрез своя Фейсбук
профил неприлични интимни предложения. Ответникът не искал да нарани
ищеца, като травмите му били причинени в следствие на случайно събитие -
падането на ищеца назад и удрянето на главата му в асфалта. Ответникът
оспорва медицинските документи, представени от ищеца от Република
Турция с твърдения, че изследванията не са извършени във връзка с
инцидента. Изтъква още, че здравословното състояние на ищеца поначало не
е било много добро, тъй като същият е с трансплантиран черен дроб, поради
което следва да приема медикаменти, оказващи различни странични ефекти
като проблеми с възприятията, главоболие и други. Ответникът релевира и
възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца в размер на поне
90 % с твърдения, че престъплението е било провокирано от действия на
ищеца, а самите травми са в резултат на случайно събитие. На изложените
основания моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява
становище за основателност и доказаност на исковете и моли да бъдат
уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от своя
пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за неоснователност и
недоказаност на исковете и моли да бъдат изцяло или частично отхвърлени,
предвид наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия. Претендира
3
присъждане на направените по делото разноски. Представена е и подробна
писмена защита по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното НОХД № 187/2022 г. по описа на СлРС , с
влязла в сила на 18.10.2022 г. Присъда № 122 от 30.09.2022 г. по делото,
подсъдимият М. И. М. е признат за виновен в това, че на 30.06.2021 г. в с.
Градско, общ. Сливен, причинил на А. Г. - гражданин на Република Турция,
средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма и
сътресение на мозъка, протекли в началото със загуба на съзнание и гърч,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалия, както и счупване на тилната кост в дясната половина на тилната
област, достигащо надолу и напред до ръба на големия тилен отвор на
черепната основа с наличие на сравнително малък епидурален кръвоизлив и
малки субарахноидални кръвоизливи, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалия, поради което и на основание чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено съответно наказание.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че от
01.07.2021 г. до 12.07.2021 г. ищецът е лекуван в МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД - гр. Сливен. За лечението ищецът заплатил сума в размер
на 1552,00 лв. по Фактура № **********, издадена на 12.07.2021 г. от МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен. Видно от представените в превод на
български език писмени документи, на 04.02.2022 г. ищецът заплатил за
извършени медицински изследвания - ЯМР на мозък и цветна доплерова
сонография сумата от 2591,10 турски лири, съгласно Фактура №
BUA2022000036793/04.02.2022 г., издадена от „Медикана Хастане
ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция, за неврологичен
преглед на същата дата ищецът заплатил сумата от 400,00 турски лири,
съгласно Фактура № BUA2022000036764/04.02.2022 г., издадена от
„Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция, а
на 16.02.2022 г. отново за неврологичен преглед ищецът заплатил сумата от
400,00 турски лири, съгласно Фактура № BUA2022000036764/04.02.2022 г.,
издадена от „Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса,
4
Република Турция. Видно от представените фискални бонове за превод на
документи от турски на български език ищецът е заплатил на 14.11.2022 г.
сумите от 135,00 лв. и 60,00 лв.
Ищецът е представил и писмени доказателства, от които се установява,
че същият е с извършена чернодробна трансплантация на 25.05.2019 г. поради
заболяване от вирусен хепатит Б, а имената на ищеца в турския му документ
за самоличност А. Г. са идентични с А. С. К., ЕГН: **********, роден в гр.
Сливен, вписани в Акт за раждане № 21/1962 г.
По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
От него се установява, че в резултат на осъществената спрямо ищеца
физическа агресия на 30.06.2021 г. в центъра на с. Градско, пострадалият А. Г.
е получил черепно - мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно - контузна
рана с дължина 3 - 4 см в лявата челно-теменна област на главата;
Екстракраниални (между черепните кости и меките черепни обвивки)
хематоми в лявата половина на челно - теменната и в дясната половина на
тилната области; счупване на тилната кост на черепа, в нейната дясна
половина, с фрактурна линия, продължаваща по основата на мозъчния череп и
достигаща но ръба на големия тилен отвор на черепната основа; сътресение
на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние; контузия на мозъка в
неговите челни дялове с наличие на контузионни зони в мозъчния паренхим с
размери до 10 мм и малки субарахноидални (между паяжиновидната и меката
мозъчни обвивки) кръвоизливи; епидурален (между твърдата мозъчна
обвивка и черепните кости) кръвоизлив в дясната тилна област, в зоната на
фрактурата на черепните кости с размери 18/10 мм. В резултат на тази
черепно-мозъчна травма в началния период след получаването й ищецът е
изпитвал значителни болки в областта на главата, както в местата на
травмите, така и дифузно главоболие, съчетано със световъртеж и гадене.
Постепенно с напредване на възстановителните процеси във времето тези
оплаквания са намалявали прогресивно. Към настоящия момент, при
извършения на 12.04.2023 г. преглед, ищецът е съобщил на вещото лице за
поява на моменти на леко до умерено изразено дифузно главоболие,
световъртеж и нестабилна походка. Освен това при извършения преглед
5
експертът е установил нарушения в координацията на ищеца, които най-
вероятно се дължат на преживяната сравнително тежка черепно-мозъчна
травма.
При извършения на 12.04.2023 г. личен преглед на ищеца А. Г. вещото
лице е установило много добро за възрастта общо състояние, при изключване
на периодичните оплаквания, свързани с черепно-мозъчната травма. При
прегледа вещото лице не е установило данни за непосредствена опасност и
риск за живота и здравето на ищеца.
Установено е значително възстановяване на здравословното състояние
на ищеца, но не напълно, с наличие на остатъчни прояви на този тип черепно-
мозъчни травми. Предвид времето, изминало от получаването на травмата до
момента, както и възрастта на ищеца може да се очаква стациониране на
сегашното състояние. По този повод след прегледа вещото лице е
препоръчало на ищеца да проведе консултация със специалист невролог или
неврохирург и по негова преценка да бъде извършено ново ядрено-магнитно
изследване.
Вещото лице е дало отговори и на въпросите на ответника като е
описало, че остеопорозата е заболяване, което се характеризира с понижаване
на костната маса и намалена здравина на костите. Костта е тъкан, която
непрекъснато се обновява. Нормално съществува равновесие между
процесите на изграждане и разрушаване на костта. Остеопорозата възниква,
когато изграждането на ново костно вещество е по-малко и по-бавно,
отколкото загубата на такова. Остеопорозата до голяма степен е естествен
процес и настъпва с различни темпове независимо от нашето желание. В
млада възраст образуването на костно вещество преобладава над процесите
на разграждането й, поради което до около тридесетата годишнина костната
маса се увеличава. След приблизително този период, като при различните
хора той настъпва по различно време, започват процеси на превалиране на
костното разграждане над изграждането на нова костна тъкан. Този процес е
естествен и настъпва винаги с времето, макар и в различна степен. Множество
са факторите, които могат да ускорят остеопоротичните процеси. Такива са
възраст, пол, хормонален статус, физическа активност, тегло, хранителни
навици, фамилна обремененост, прием на различни медикаменти за лечение
на множество заболявания. При трансплантиране на органи, не само на черен
6
дроб, на пациентите се прилагат медикаменти, които потискат имунната им
система, като по този начин се цели да бъде предотвратено отхвърлянето на
трансплантирания орган. Тези лекарствени препарати създават голям риск от
появата на медикаментозно индуцирана остеопороза. В конкретния случай
ищецът А. Г. е приемал, приема и към настоящия момент такива
медикаменти, видно от приложените в материалите по делото медицински
документи. Именно поради този страничен ефект от лечението с
имуносупресори и антиретровирусни препарати на такива пациенти се
предписва лечение с препарати, които да не позволят влошаването на
състоянието на костите. В медицинските документи по делото се откриват
такива медикаменти, предписани и приемани от ищеца. Остеопорозата и
нейната тежест следва да бъде доказана чрез редица специализирани
изследвания, данни за които не се откриват в приложените по делото
медицински документи. Наличието й и нейната тежест се доказват с
множество специализирани лабораторни и образни изследвания, както и
изследване на костната плътност. В материалите по делото не се откриват
резултати от такива изследвания. Освен това остеопорозата, особено в
напредналия си стадий се характеризира с редица симптоми, като един от
първите е болка в дългите кости и гръбначния стълб, които са и най-уязвими
от това състояние. При ищеца не са установени оплаквания от страна на
костната система. Освен това, видно от медицинските документи по делото,
всички увреждания са резултат от една високоенергийна травма, като само
едно от проявленията й е счупването на тилната кост на черепа. В случай, че
то се дължи на значително намалена здравина на черепните кости, не биха се
получили останалите увреждания или биха били в по-лека степен, а в мястото
на удара в тилната област костните поражения биха били по-изразени.
След получената от ищеца А. Г. черепно-мозъчна травма, му е било
назначено съответното консервативно лечение: Манитол - осмотичен
диуретик; Медаксон - антибиотик; Ефлоран - антимикробен медикамент;
Рингер - електролитен разтвор; Натриев хлорид - физиологичен серум;
Витамин С; Сомазина - препарат против мозъчен оток; Невротоп - препарат с
антиконвулсивен и антидепресантен ефект; Фамултран - хистаминов Н2
блокер, намалява секрецията на солна киселина в стомаха; Диазепам -
противогърчово, успокояващо, анксиолитично действие; Алмирал -
нестероидно противовъзпалително средство; Деган - антиеметик; Глицерол -
7
противовъзпалително и хигроскопично действие; Аналгин – аналгетик. Тази
терапия не е била несъвместима с медикаментите, приемани от ищеца по
повод на чернодробната му трансплантация (Тенофовир дизопроксил фумарат
- антиретровирусно средство или антивирусно лекарство, което се използва за
лечение на инфекция с ХИВ или ХБВ, или и двете; Такролимус - принадлежи
към група лекарствени продукти, наречени имуносупресори; Микофенолат
Мофетил -лекарства, наречени „имуносупресори”; Калциев карбонат +
Холекалциферол - поддържащо лечение на остеопороза, лечение на
хипопаратиреоидизъм и псевдохипопаратиреоидизъм; Ацетилсалицтова
киселина - обезболяващо, температуро-понижаващо противовъзпалително и
противосъсирващо действие; Абавир - принадлежи към групата на
нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза и е мощен инхибитор
на HIV-1 и HIV-2; Програф - Програф спада към група лекарствени средства,
наречени имуносупресори; Селсепт - CellCept съдържа микофенолат
мофетил; Калцимакс - Калцимакс е биоактивен комплекс, съдържащ
магнезий, калций и други йони, които участват във формирането на нервната,
съединителната и костната тъкан, както и в обмяната на веществата.
Продуктът запазва баланса на микроелементите в тялото, облекчава
протичането на хроничните възпалителни ставни заболявания и не допуска
развитието на остеопороза; Екопирин - аналог на Аспирин протект).
Описаните медикаменти са били предписани на ищеца Г. при престоя и
лечението му в болнично заведение. Те са били назначени от съответен
специалист неврохирург с цел консервативно лечение на последиците от
получената на 30.06.2021 г. черепно-мозъчна травма. Тези медикаменти не
предизвикват сами по себе си или в комбинация болки и страдания.
По време на извършения от вещото лице личен преглед на ищеца А. Г.
същият не е съобщил за търпене на допълнителни болки и страдания, освен
тези, свързани с претърпяната на 30.06.2021 г. черепно-мозъчна травма. При
този преглед експертът е установил възстановяване от последиците от
травмата в значителна степен, мака и ненапълно. Оплакванията и то не от
болки и страдания, ищецът свързва с процесното произшествие.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е разпитана свидетелката Й. Я. - позната на ищеца,
чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, логични и
незаинтересовани. От тях се установява, че ищецът е имал желание да получи
8
българско гражданство и свидетелката е обещала, да му помогне с
необходимите документи, а впоследствие му е отдала и свое жилище под
наем. Свид. Я. описва, че през една нощ в края на месец юни 2021 год., около
00.30 ч., получила обаждане от непознат номер. На телефона бил д-р Й. от
лицево - челюстна хирургия, където бил приет ищецът като пострадал и
търсели някой негов близък. Свидетелката отишла в болницата, където й
съобщили, че А. е пострадал от инцидент в с. Градско, докаран бил в спешна
помощ, направили му скенер. Състоянието му не било добро и можело да се
наложи операция, но лекарите щели да наблюдават хематома, който имал и
щели да решат в процеса на лечението. Когато ищецът дошъл в съзнание
споменал, че приема лекарства заради чернодробна трансплантация, които се
наложило свидетелката да отиде да вземе през същата нощ. На следващия
ден, свид. Я. също отишла да види ищеца в болницата, но той не си спомнял,
че тя го е посетила и вечерта. Лекарят обяснил на свидетелката, че ищецът е
бил дълго време в безсъзнание. Наред с това ищецът имал и гадене със силна
болка, молел да му дадат нещо обезболяващо и се допитвал до нея. Свид. Я.
излага, ищецът останал около 10-тина дни в болницата, а след изписването
останал около месец в България. Състоянието му не било никак добро.
Ищецът се оплаквал от силно главоболие, световъртеж, загубил обоняние.
След изписването той останал в наетото от свид. Я. жилище. Около 20 дни
ищецът не ставал от леглото, пиел лекарствата, които му били изписани,
почти не се хранел, заради силното главоболие и гаденето. След като се
възстановил до известна степен ищецът си тръгнал за Турция. Със свид. Я.
общували по телефона, като А. й споделил, че не се чувства никак добре и ще
потърси помощ от техните специалисти. Правил ЯМР при специалист в
тяхната болница, било му предписано лечение за оплакванията, свързани с
травмите от инцидента. Свид. Я. описва, че е имало видима разлика в
състоянието на ищеца преди и след инцидента. След травмата ищецът
започнал да забравя, изпитвал силно главоболие, чувал шум в ушите си,
който го притеснявал и не смеел да излиза навън. Преди инцидента ищецът не
се оплаквал от нищо, дори свид. Я. споделя, че му се възхищавала, тъй като
дори след чернодробна трансплантация ищецът бил жизнен, спортувал.
Свидетелката описва, че и до момента, когато се чуват с ищеца по телефона,
има дни, в които той не се чувства добре и почти не разговаря, изпада в
моментни състояния, в които не е съвсем контактен. Оплаквал се, че още се
9
появява главоболие, обонянието му все още не било възстановено, като при
прегледа в Турция му казали, че може и да не се възстанови.
По делото са разпитани и свидетелите Ю. М. - майка на ответника и Н.
Х. - приятелка на свид. М., чиито показания съдът също кредитира изцяло
като обективни и логични, непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства.
От показанията на свид. М. се установява, че тя не познава ищеца
лично. Той й писал два пъти във Фейсбук съобщения да се запознаят, да се
срещнат, да пият кафе и да поговорят. Свид. М. описва, че ищецът не й е
писал други съобщения, освен да се запознаят и да говорят. След това синът й
видял, че има съобщение във Фейсбук от някой. Свидетелката обяснила на
сина си, че не познава А. Г., но показала снимката му на сина си. Изтрили
съобщенията и блокирали подателя. Свид. М. описва, че не знае синът й да се
е свързал с А., но когато синът й отишъл с приятели да пие кафе в с. Градско,
се срещнали с ищеца. М. го попитал дали той пише на майка му, свидетелката
не разбрала какво отговорил А., но след това станал инцидентът, при който
М. бутнал А..
От показанията на свид. Н. Х. се установява, че същата живее в центъра
на с. Градско и си спомня за случая, при който след като чула някаква
разправия, възприела ищеца, седнал на земята с рана на главата и М., който
притеснен искал да му помогне. Пристигнала линейка и полиция, като според
свид. Х. ищецът е бил в съзнание и контактен. Свидетелката познала ищеца,
тъй като преди време я помолил да му помогне за подготовка на документи,
за да получи българско гражданство. Първоначално той й пишел във Фейсбук
относно документите, но след това започнал да й пише любовни неща,
изпращал й негови голи снимки и свидетелката го блокирала, за което обаче
не споделила на М. преди инцидента. Свид. Х. описва, че знае и за други
случаи, при които А. е изпращал свои снимки, включително и на нейната
дъщеря, като лично на свидетелката А. предлагал пари, казал й, че е богат, че
има маслинови плантации в Турция, може да я поддържа и да му стане
приятелка. Свидетелката разбрала от коментарите в селото, че А. и М. се
срещнали пред ресторанта, явно М. поискал сметка на А. защо пише на майка
му, А. започнал да псува М., след което М. не се сдържал и му посегнал като
го бутнал.
10
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие на причинената
му от ответника на 30.06.2021 г. средна телесна повреда, изразяваща се в
„Черепно-мозъчна травма и сътресение на мозъка, протекли в началото със
загуба на съзнание и гърч, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота“, за което ответникът е признат за виновен и му е наложено
наказание с Присъда по НОХД № 187/2022 г. по описа на СлРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
30.06.2021 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие на причинената
му от ответника на 30.06.2021 г. средна телесна повреда, изразяваща се в
„Счупване на тилната кост в дясната половина на тилната област, достигащо
надолу и напред до ръба на големия тилен отвор на черепната основа с
наличие на сравнително малък епидурален кръвоизлив и малки
субарахноидални кръвоизливи, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота“, за което ответникът е признат за виновен и му е наложено
наказание с Присъда по НОХД № 187/2022 г. по описа на СлРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
30.06.2021 г. до окончателното й изплащане и
- сумата от 2030,43 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени от ищеца парични разходи за изследвания,
проведени в болнично/лечебно заведение, формирана от сумата в размер на
1552,00 лв. за оказано лечение по Фактура № **********, издадена на
12.07.2021 г. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, сумата в
размер на 262,41 лв., съставляваща левовата равностойност на 2591,10 турски
лири, съгласно Фактура № BUA2022000036793/04.02.2022 г., издадена от
„Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция,
сумата в размер на 40,51 лв., съставляваща левова равностойност на 400,00
турски лири, съгласно Фактура № BUA2022000036764/04.02.2022 г., издадена
11
от „Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция,
сумата в размер на 40,51 лв., съставляваща левова равностойност на 400,00
турски лири, съгласно Фактура № BUA2022000036764/04.02.2022 г., издадена
от „Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция
и сумата в размер на 135,00 лв., представляваща заплатена стойност на
преводи на документи от турски на български език, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането 12.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане - а именно - извършеното от ответника виновно противоправно
деяние и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат и по -
конкретно телесните увреждания на ищеца, са обстоятелства, установени с
влязла в сила Присъда № 122 от 30.09.2022 г. по НОХД № 187/2022 г. по
описа на СлРС и съобразно чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието.
Неоснователно е възражението на ответника, че травмите на ищеца са в
резултат на случайно събитие. В мотивите към присъдата си наказателният
съд подробно е описал защо деянието е извършено от ответника с пряк
умисъл. Ето защо съдът е длъжен да приеме, че на 30.06.2021 г. в с. Градско,
общ. Сливен, ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в черепно-мозъчна травма и сътресение на мозъка, протекли в
началото със загуба на съзнание и гърч, както и счупване на тилната кост в
дясната половина на тилната област, достигащо надолу и напред до ръба на
големия тилен отвор на черепната основа с наличие на сравнително малък
епидурален кръвоизлив и малки субарахноидални кръвоизливи, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Деянието е
противоправно и е извършено виновно.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства -
приложеното НОХД № 187/2022 г. по описа на СлРС и събраните по делото
писмени доказателства се установяват всички елементи от фактическия
състав на претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди, а
12
именно наличие на противоправно деяние на ответника - причиняване на две
средни телесни повреди, в пряка и непосредствена причинна връзка с което са
настъпили за ищеца имуществени вреди в пълния претендиран размер от
2030,43 лв., изразяващи се в направени от ищеца парични разходи за
изследвания, проведени в болнично/лечебно заведение, формирана от сумата
в размер на 1552,00 лв. за оказано лечение по Фактура № **********,
издадена на 12.07.2021 г. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен,
сумата в размер на 2591,10 турски лири, съгласно Фактура №
BUA2022000036793/04.02.2022 г., издадена от „Медикана Хастане
ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция, сумата в размер на
400,00 турски лири, съгласно Фактура № BUA2022000036764/04.02.2022 г.,
издадена от „Медикана Хастане ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса,
Република Турция, сумата в размер на 400,00 турски лири, съгласно Фактура
№ BUA2022000036764/04.02.2022 г., издадена от „Медикана Хастане
ишлетмеджилиги“ А. Ш. гр. Бурса, Република Турция и сумата в размер на
135,00 лв., представляваща заплатена стойност на преводи на документи от
турски на български език.
Неоснователно е възражението на ответника, че медицинските
документи, представени от ищеца от Република Турция, са за изследвания,
които не са извършени във връзка с инцидента. От показанията на свид. Я.,
които съдът кредитира изцяло, се установи по безспорен начин, че
извършените изследвания и неврологични прегледи на ищеца в Република
Турция са именно по повод продължаващи след проведеното в Република
България лечение оплаквания на ищеца от главоболие, гадене и световъртеж
в резултат от претърпяната черепно-мозъчна травма.
На следващо място, общоизвестна е информацията от интернет сайта на
Българската народна банка, че към 12.07.2021 г. - датата на настъпване на
претърпените от ищеца имуществените вреди, курсът на турската лира към
българския лев е бил 10 лири за 1,91051 лева.
Ето защо сумата, представляваща левовата равностойност на 2591,10
турски лири към тази дата е била в размер на 495,03 лв., а левовата
равностойност на 400,00 турски лири е била в размер на 76,42 лв.
Тъй като ищецът претендира по-нисък размер на левовата
равностойност на доказаните извършени разходи в турски лири, то и
13
предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52
ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да
се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесна увреда, каквато е налице в настоящия случай, са
характера на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не
само болките и страданията, понесени от конкретното лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и
които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния
психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към
случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, вр. чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към
момента на възникването на правото, но и съобразявайки икономическата
конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
В настоящия случай от заключението на допуснатата съдебно-
медицинска експертиза и показанията на свид. Я. се установява, че в
причинна връзка с виновното и противоправно деяние на ответника,
установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд, ищецът е
14
претърпял сериозно увреждане на здравето, причинило му болки и страдания.
В резултат на получената сравнително тежка черепно-мозъчна травма в
началния период след получаването й ищецът е изпитвал значителни болки в
областта на главата, както в местата на травмите, така и дифузно главоболие,
съчетано със световъртеж и гадене. Постепенно с напредване на
възстановителните процеси във времето тези оплаквания са намалявали
прогресивно, но и към настоящия момент е установено, че ищецът има
моменти на леко до умерено изразено дифузно главоболие, световъртеж и
нестабилна походка. Наред с това при извършения преглед вещото лице е
установило и нарушения в координацията на ищеца, които най-вероятно се
дължат на преживяната травма. Според показанията на свид. Я. загубеното
обоняние на ищеца все още не е възстановено, а съществува и вероятност да
не се възстанови.
Безспорно травматичните увреждания на ищеца са му повлияли
негативно в чисто физически, а и в емоционален план, като според свид. Я., в
период от около 20 дни след изписването от болницата ищецът е бил на
легло, почти не се е хранел поради силно главоболие и гадене, а и до
настоящия момент - почти две години след инцидента ищецът не се е
възстановил напълно, като според вещото лице може да се очаква
стациониране на сегашното му състояние. Следва да се отбележи също, че
към датата на инцидента ищецът е бил човек на средна възраст от 59 години и
макар да е претърпял чернодробна трансплантация поради увреждане,
причинено от вирусно заболяване, не се е оплаквал от здравословни
проблеми, намирал се е в много добра физическа форма, бил е жизнен,
спортувал е.
Ето защо, установените по вид, обем, характер и продължителност
негативни емоционални преживявания, в своята съвкупност, обуславят като
справедлив според съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от
общо 20 000,00 лв. за двете средни телесни повреди, поради което и
предявените искове за неимуществени вреди следва да бъдат уважени в
пълните размери от по 10 000,00 лв. за всяка една от телесните повреди.
Относно възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че
спорът на 30.06.2021 г. е възникнал изцяло по вина на ищеца, който изпращал
15
на майката на ответника чрез своя Фейсбук профил неприлични интимни
предложения и е релевирал възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца в размер на поне 90 % с твърдения, че престъплението е било
провокирано от действия на ищеца.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си
практика, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика,
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат.
Предвид изложеното и събраните по делото доказателства съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно.
От показанията на разпитаната свидетелка Ю. М. - майка на ответника,
не се доказа по категоричен начин, че ищецът е предизвикал по някакъв начин
с поведението си процесния инцидент. Свидетелката описва, че ищецът й е
отправил съобщения с покана за среща на кафе, но не споделя да е получавала
неприлични интимни предложения, каквито се твърдят от ответника. Свид. Н.
Х. от друга страна описва, че ищецът е отправял любовни съобщения и
снимки на нея и на дъщеря й, но не е категорична по отношение на
съдържанието на съобщенията от ищеца до свид. М.. Наред с това и двете
свидетелки не са били преки очевидци на инцидента, като по слухове от
жителите на селото са разбрали, че е имало скарване между ищеца и
16
ответника. Дори и да се приеме обаче, че ищецът е обидил словесно
ответника, за което липсват категорични доказателства по делото, следва да
се отбележи, че словесната агресия нито мотивира, нито оправдава
употребата на насрещна физическа такава, още повече в степен, възможна да
доведе до две средни телесни повреди, изразяващи се в нанасяне на тежка
черепно-мозъчна травма.
Неоснователно е и възражението на ответника, че здравословното
състояние на ищеца поначало не е било добро, тъй като същият е с
трансплантиран черен дроб, поради което е приемал медикаменти, оказващи
различни странични ефекти като проблеми с възприятията, главоболие и
други. В заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза
вещото лице категорично е описало, че приеманите от ищеца медикаменти не
предизвикват сами по себе си или в комбинация болки и страдания, а
оплакванията на ищеца се дължат изцяло на претърпяната сравнително тежка
черепно-мозъчна травма.
По претенцията за законна лихва:
Предвид намерената основателност на предявените искове, на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена
законната лихва върху определените обезщетения за непозволено увреждане,
считано от датата на увреждането - 30.06.2021 г. до окончателното изплащане
на сумите. Макар и сумите, представляващи имуществени разходи да са
заплатени от ищеца в един по-късен момент, върху обезщетението за
имуществени вреди също се дължи лихва, считано от датата на увреждането.
Въпреки това ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от един по-късен момент - от датата на извършването на
паричните разходи, поради което съдът, следвайки диспозитивното начало в
процеса, следва да присъди законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от претендираната от ищеца по-късна дата, а
именно от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 1339,50 лв., представляваща направените
по делото разноски, от които 1200,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
17
04.11.2022 г. (л. 5 от делото) и 139,50 лв. - заплатен превод на документи от
турски на български език, които съдът е задължил ищеца да представи по
искане на ответника (л. 43 и 44 от делото).
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СлРС сумата от общо 1181,22 лв., от които 881,22 лв. - държавна
такса за производството по делото и 300,00 лв. възнаграждение на вещо лице,
заплатено от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А. Г., гражданин на Република Турция, роден на **********
г., с адрес *********, със съдебен адрес *********, на основание чл. 45 ЗЗД
сумата от общо 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищеца болки и
страдания, в следствие на причинените му от ответника на 30.06.2021 г. две
средни телесни повреди, изразяващи се в „Черепно-мозъчна травма и
сътресение на мозъка, протекли в началото със загуба на съзнание и гърч,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и в
„Счупване на тилната кост в дясната половина на тилната област, достигащо
надолу и напред до ръба на големия тилен отвор на черепната основа с
наличие на сравнително малък епидурален кръвоизлив и малки
субарахноидални кръвоизливи, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота“, за което ответникът е признат за виновен и му е наложено
наказание с Присъда № 122 от 30.09.2022 г. по НОХД № 187/2022 г. по описа
на СлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата от
2030,43 лв. /две хиляди и тридесет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени от ищеца парични разходи за изследвания, лечение и превод на
документи от турски на български език, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
18
ЗАПЛАТИ на А. Г., гражданин на Република Турция, роден на **********
г., с адрес *********, със съдебен адрес ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1339,50 лв. /хиляда триста тридесет и девет лева и петдесет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС -
Сливен, сумата от 1181,22 лв. /хиляда сто осемдесет и един лева и двадесет и
две стотинки/, представляваща държавна такса по делото и възнаграждение
на вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
19