Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      ... /30.7.2019 г.

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  14 състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на втори юли  две хиляди и деветнадесета  година  в състав:

 

 

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

     при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13481 по опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против  Л.Б.И., ЕГН **********,*** за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9939/18 г. на ВРС за заплащане на  сумата от 486.11лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем с номер ********* от 12.08.2015г. и Договор за цесия от 28.07.2016г., сумата от 72.99лв. (седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., сумата от 30.21лв. (тридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 17.09.2015г. до 31.05.2018г., сумата от 238.53лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща такси за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.

         Ищецът моли за заплащане на разноски  за заповедното и  за исковото производство.

         Твърденията в молбата са, че  вземането  произтича от задължения договор за потребителски кредит №  ********** от 12.8.2005 год., сключен между  „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК *** и Л.Б.И. с ЕГН **********, като вземането е прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземания от 28.7.2016 год. С договора за продажба на вземания,  вземането на кредитора е прехвърлено на ищеца,  който се явява нов кредитор. Длъжникът е уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД. Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 02.10.2015 г. първата неплатена вноска е с падеж 17.9.2015 г. Към датата на подаване на заявлението е налице  неизпълнение на част от задължението за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и неизплатената част от дължимите такси съгласно условията на договора.  Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.6 ГПК, поради което съдът е дал указания на кредитора да предяви иск в едномесечен срок. 

         В срока за отговор  е постъпил такъв от ответника, чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Същият оспорва предявеният иск като  неоснователен. Възразява срещу иска  и прави следните оспорвания: договорът за кредит е нечетлив, оспорва истинността на същия относно подписа на кредитополучателя, както и ръкописния текст в договора за който се твърди, че е изпълнен от кредитополучателя, оспорва съдържанието на документа като твърди, че  в  клаузите, изискващи съгласие чрез задраскване /отбелязване/ на празно квадратче е извършено такова действие от трето лице, а не от кредитополучателя, което рефлектира върху правата на кредитополучателя и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Клиентът е информиран за условията на друг договор, а не на посочения в исковата молба договор, сумата не му е предадена от кредитора. Не  е ясно как е формирана таксата от 238.53 лева и основанието на което е начислена. Оспорва същата като начислена на основание неравноправна клауза на осн.чл.143 ЗЗП. Не  е налице уведомяване на кредитополучателя за извършената цесия и същият не е породил действие по отношение на него. Оспорва съдържанието и истинността на приложение № 1 към договора, тъй като същият е представен със заличени клаузи. Прави възражение за изтекла погасителна давностна вземанията по договора за потребителски кредит. Твърденията са, че е налице неизпълнение на задълженита за плащане към 19.8.2015 г., а исковата молба е подадена на 04.9.2018 г. и към тази дата е изтекъл 3-годишният давностен срок за периодичните платежи.  Моли за отхвърляне на иска.

       Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

      Предвид характера на предявения иск  за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

               От представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за потребителски кредит от 12.08.2015 г.  в размер на 500 лева  и договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. се установяват твърденията в молбата за наличието на договор за цесия по силата на който са прехвърлени вземанията на кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД  – цедент към Ф.и. ЕАД  – цесионер за вземанията, описани в  описани в приложение № 1. Представено е и приложение № 1 „списък на длъжниците и вземанията по чл.2 към конкретен договор за цесия за прехвърляне на вземания“ в което не са посочени имената на длъжниците. 

              До ответника Л.Б.И.  е изготвено уведомление от Провидент Файненшъл България ООД  чрез пълномощника му  Ф.и. ЕАД за замяна на кредитора. Доказателства за получаването му от ответника не са представени в производството.

              От изисканото и приобщено по делото  ч.гр.д.№ 9939/2018 г.  по описа на ВРС, 9-ти  състав  се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените  суми, както следва:  

              Длъжникът Л.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. 9000, ж.к. „Владислав Варненчик“ 402, вх.16, ет.2, ап.300 да заплати на Кредитора „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Александер Грилихес – Изпълнителен директор, чрез пълномощник Капка Паланова – юрисконсулт сумата от 486.11лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем с номер ********* от 12.08.2015г. и Договор за цесия от 28.07.2016г.,

сумата от 72.99лв. (седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., сумата от 30.21лв. (тридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 17.09.2015г. до 31.05.2018г., сумата от 238.53лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща такси за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски, от които: 25.00 лв. (двадесет и пет лева), заплатена държавна такса и 50.00 лв. (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.

                От заключението на проведената ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, което не е оспорено от страните се установява, че ответникът Л.Б.И.  е извършил последно плащане по договора на 05.10.2016 г. като разерът и датите на вноските по погасителен план са описани в таблица 1 на раздел II на заключението. На база на изчисленията в таблица 1 размерът на дължимите суми е както следва: главница 452.04 лева,  лихва 78.16 лева, такса оценка на досие 22.13 лева, такса „кредит у дома“ 345.78 лева. Задължението е в общ размер на 898.11 лева. Размрът на изплатените суми към кредитора е 117.00 лева. 

                Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В  чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето  има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Доказателства за връчване на уведомление на длъжника не са налице по делото. Заповедта за изпълнение и исковата молба са връчени по реда на чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК, което води до извод, че не е налице уведомяване на длъжника  за извършената цесия.

               Както се посочи по-горе,  прехвърлени са вземания, които не са индивидуализирани, доколкото липсват посочени имена на длъжници и от посочените данни в Приложение 1 на лист 21 от делото не  следва извод, че е прехвърлено вземане от длъжник Л.Б.И.. Самият договор за прехвърляне на вземания е представен със заличени текстове на стр. 9, стр.10 и стр. 11, поради което съдът не е в състояние да установи волята на страните и да извърши проверка за противоречие на договора или на отделни негови клаузи със закона по възражението на ответника. Установено е от доказателствата по делото, че  ответникът не е  уведомен  за извършената цесия по никакъв начин, следователно цесията няма действие по отношение на него. 

              При така установеното от фактическа страна от събраните в производството доказателсва съдът намира, че с оглед вида на предявеният иск  и тежестта на доказване, която носи ищецът,  същият не е установил  по пътя на главно и пълно доказване, че има  вземане  от  ответника по иска към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на посоченото основание и че същото е изискуемо. Предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

      На процесуалния представител на ответника адвокат А.И.А., вписан под № 4772 в НРПрП, служ.адрес гр.Варна, ул.“Алеко Константинов“  № 2, който е  назначен по реда на 47, ал.6 ГПК следва да се определи  възнаграждение в размер на 300 лева и същото следва  да му се изплати от  внесения депозит.

 

      Мотивиран от изложеното, съдът,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

       ОТХВЪРЛЯ предявен иск  от  „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Александър Викторов Грилихес – изп.директор против Л.Б.И., ЕГН **********,*** за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9939/18 г. на ВРС за заплащане на  сумата от 486.11лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем с номер ********* от 12.08.2015г. и Договор за цесия от 28.07.2016г., сумата от 72.99лв. (седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., сумата от 30.21лв. (тридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 17.09.2015г. до 31.05.2018г., сумата от 238.53лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща такси за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, на осн.чл.422 ГПК.

      ОПРЕДЕЛЯ на адвокат А.И.А., вписан под № 4772 в НРПрП, служ.адрес гр.Варна, ул.“Алеко Константинов“  № 2, назначен по реда на 47, ал.6 ГПК   възнаграждение за процесуално представителство на ответника Л.Б.И. ***  в размер на 300 /триста/ лева, което да се изплати от  внесения депозит.

 

 

       Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от  съобщаването му на  страните.

 

 

                                              Районен съдия: