Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр. София, 23,01,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №15517 по описа за 2016год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от К.Б.Б. срещу П. Й.К.
иск с правна квалификация чл.240, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от
121000.00евро, представляваща
дължима сума по сключен на 14,01,2011год. договор за заем, както и иск с
пр.кв.чл.92, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 44165,00евро –неустойка за забава,
за периода от 13,12,2013год. до 13,12,2016год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
Релевират се съображения, че между К.Б., в
качеството на заемодател и П.К., в
качеството на заемател е сключен договор за паричен заем от 14,01,2011год., с
който на ответника е предоставен паричен заем за сумата от 121000евро.
Договорен е падеж на задължението за връщане на 14,12,2011год. С т.5,1 от
договора е предвидено обезщетение за неизпълнение в срок в размер на 0,1% за
всеки просрочен ден. Релевират се доводи до датата на исковата молба процесната
сума да не е върната.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-П.Й.К. в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага съображения за неоснователност
на исковата претенция. Сочи, че между страните по делото не е сключен договор
за заем. Парична сума не е получавана. Действително от ответника са подписани
приложените документи, но във връзка с други отношения между страните като
освен това същите нямат достоверна дата. Документите са подписани на 26,08,2013год.,
а не на посочената дата 14,01,2011год., с цел избягване на забраната за
плащания в брой. Поддържа договора за заем да е подписан като обезпечение на
договор за посредничество между К.Б. и А.ООД. Излага твърдения съдружниците на „А.“ООД
да са се обърнали към ответника за
съдействие при продажба на техен недвижим имот на „Н.П.“ЕООД. От своя страна К. знаел, че Б.
може да съдейства за продажбата, като за целта последния изразил становище да
бъде подписан договор за посредничество
с А., но тъй като към датата на срещата с Б. липсвал представител на
дружеството ответникът подписал договор за заем. Предвид липсата на договорно
правоотношение по сключен договор за заем, поддържа и недължимост на
акцесорното задължение за неустойка за забава. Оспорва размера на неустойката
за забава.
С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Не претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
договор за заем от 14,01,2011год. е
видно, че К. Б.Б., в качеството на
заемодател, е предоставил на П. Й.К., в качеството на заемател парична сума в
размер на 121000евро. С чл.1,1 е поето
задължение за връщане на сумата в срок
до 14,12,2011год.
С
чл.5,1 от договора страните са договорили мораторна неустойка при забава на
заемателят да върне заема в размер на 0,1% за всеки просрочен ден.
Приложена
е разписка, с която П.К. потвърждава, че
на 14,01,2011год. получил от К.Б.Б. сума в размер на 121000евро-“личен
заем“. Подписн е и запис на заповед с дата 14,01,2011 год., за
сума в размер на 121000евро, на гърба на който е отбелязано предявяването му на 14,12,2011год.
От
удостоверение от 26,10,2018год. на МВР,
СДВР, Отдел Български документи за самоличност е видно на ответника да е
издадена лична карта на 01,12,2000год. и лична карта на
21,03,2011год.
Не
е спорно между страните, че представените по делото договор за заем, разписка и
запис на заповед са подписани от ответника К.. Не е спорно и обстоятелството,
че № на лична карта на заемателя посочен
в договора / *********/21,03,2011год. е дописван, тъй като към момента на подписването му на 14,01,2011год.
ответникът не е имал валидна лична карта, обстоятелство установено и от
удостоверение на МВР. /срокът на предходно издадената лична карта от
01,12,2000год. съгласно чл.30, ал.2 от ЗБЛД е 10години или същата е била
валидна до 01,12,2010год.
От ответната страна
са представени данни за електронна
кореспонденция между страните/ не е спорно към дата 24,08,2013год./, от която
не се установяват конкретни параметри за
„проекта“. Приложените проекти на
договор за посредничество , в чл.5а на който се сочи задължение на
изпълнителя да предложи на „Н.П.“ЕООД недвижим имот, находящ се в гр.София, бул.*******,
както и допълнително споразумение към договор за посредничество не
установяват нито между кои страни следва
сключването на договор, нито връзката на евентуални подобни преговори със
заемно правоотношение от 2011год.
Други относими към
предмета на делото писмени доказателства не са представени.
По иска с пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи наличието на предвидените законови предпоставки на чл.240 от ЗЗД, а именно наличие на валидно възникнало облигационно задължение по сключен между страните договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален, то необходимо е да се установи предаването в собственост от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума или друга заместима вещ. Едва тогава възниква и задължението на заемателя да върне заетата сума или вещ предмет на заемното правоотношение.
В конкретната хипотеза ответникът релевира възражение за привидност на заемното правоотношение, тъй като страните не са желаели възникването на правните последици на договор за заем, а същия е подписан с цел обезпечаване на договор за посредничество, както и доводи за липса на достоверна дата. Доказателствената тежест за установяване на релевираните възражения е за ответника.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с
правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е
да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда
действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В
процесния случай се твърди сключената сделка по договор за заем да е нищожна
като привидна /за да бъде обезпечено възнаграждение по договор за
посредничество във връзка с договор за покупко-продажба между трети лица/. Т.е.
релевираните доводи сочат на относителна симулация. С оглед разрешението дадено
с Решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о., съдът съобрази, че при
всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който
е написан, а привидността се състои именно в това- страните нямат воля да бъдат
обвързани по обективирания в договора начин. Симулативен е договорът, от който
страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани.
В конкретната хипотеза
съдът намира представените от ответника
проекти на договор за посредничество и допълнително споразумение /стр.91-95/
да не съставляват начало на писмено доказателство. Начало на писмено доказателство е този
документ, в който привидността макар и да не
е призната, са обективирани други изявления, които създават индиция, че е
възможно сделката да е симулативна, т.е. че е възможно страните по сделката да
не са желаели настъпването на последиците
й и да са направили волеизявленията привидно. В настоящия случай документите,
които според ответника имат характер на начало на писмено доказателство за
симулацията, са проект на
договор за посредничество и допълнително споразумение във връзка с продажбата
на имот на „Н.П.“. От същите обаче не може да се обоснове извод за вероятност
изразеното в договор за заем от 2011год. да не отразява волята на страните. От
една страна посочените документи са само проекти, без данни да са подписани, не
е ясно между кои страни. Дори да се приеме, че касаят правоотношение при което Б.
е имал качеството на изпълнител в отношенията с неустановено лице, то от
съдържанието на договора от една страна
не е видно договорено възнаграждение. В допълнителното споразумение е посочено,
възнаграждението да е в размер на „положителната разлика между тази цена и постигнатата от
изпълнителя такава при продажбата“, от
което по никакъв начин не се обосновава възнаграждение в размер на сума от
121000евро,/ заемната сума/, с оглед обосноваване на връзка с договора за заем.
Ето защо съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл.165, ал.2 от ГПК,
поради което установяването на
симулацията с гласни доказателства е недопустимо.
На следващо място дори да се приеме
допустимост на свидетелските показания,
то въпреки дадената на ответника възможност същия не е ангажирал допуснатите му
гласни доказателства, поради което възражението за привидност, респективно
нищожност на договора е неоснователно.
По възражението за липса на достоверна дата и доколкото не се оспорва, че
вписването на номера на личната карта на
ответника в договор за заем е вписано след издаването на лична карта от
21,03,2011год., то съдът приема на осн.чл.181, ал.1 от ГПК за достоверната дата
на същия дата на издаване на личната карта 21,03,2011год. Този извод
кореспондира и с уговореното в чл.4,1 от
договора, с който е посочено, че за обезпечаване на задължението на заемателя за връщане на заема служи
недвижимото имущество на
заемателя, по отношение на което се учредява договорна ипотека, при поискване
от заемодателя .. до края на месец септември
2011год. на ап.224 и ап.225 в комплекс Белите платна Поморие,
собственост на фирма „В.****“ООД. Към
датата на сключване на договора е видно П.К.
да е и представляващ посоченото дружество/ справка от ТР/.
От
представената разписка подписана
лично от ответника е видно същия да е
удостоверил получаването на сума в размер на 121000евро-личен заем. Ето защо
съдът приема между страните по делото да е възникнало валидно заемно
правоотношение по договор за заем за сума в размер на 121000евро.
Съобразно изложеното за заемателят –П. К. е възникнало задължение за връщане на
заемна сума общо 121000евро.
Договорен е
срок за връщане на сумата -14,12,2011година.
Ответникът не представя доказателства за
връщане на заетата сума в размер на 121000евро,
поради което исковата претенция е
основателна и подлежи на уважаване в пълен размер.
По иска с пр.кв.чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
Елементите
от фактическия състав на претенцията за неустойка включват наличие на валидно изискуемо облигационно правоотношение, изправност
на ищеца по него, валидно неустоечно
съглашение за плащане на парична сума,
просрочие на задължението на ответника
на падежа, размер на задължението. Същите са в тежест на ищеца.
Постигнатото
съглашение в т.5,1 съставлява договорна мораторна неустойка при забавено
изпълнение в размер на 0,1% върху забавената част за всеки ден забава. От
ответника не е релевирано възражение за прекомерност по смисъла на чл.92, ал.2
от ЗЗД. От друга страна относно преценка действителността на клауза за
неустойка, съдът изхожда от разясненията дадени с ТР 1 от 15.06.2010г.
по тълк. д. № 1/2009 г., на
ОСТК на ВКС. Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от функциите й като се извършва
преценка за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като се използват
различни критерии
относно естеството на задължението, размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, налице ли са други правни
способи
обезпечаващи задължението, вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част. Прекомерността на неустойката не я прави изначално нищожна поради накърняване на добрите нрави като принципно неустойка,
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява не
е нищожна, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора.
Установи се
по делото неизпълнение на задължението на
ответника за плащане на главница по договор за заем след
падежа-14,12,2011год., поради което е възникнало условието за заплащане на неустойка за забава в размер на
0,1% от падежа до датата на исковата молба. Т.е. за претендирания период от
13,12,2013год. до 13,12,2016год. претенцията за неустойка е основателна.
Размерът на задължението за неустойка за забава определено по реда на чл.162 от ГПК върху главница от 121000евро е 121,00евро –дневно или за релевирания период
/1097 дни/ сума в размер на
132737евро. Ето защо
исковата претенция от 44165,00евро подлежи на уважаване в пълен размер.
Като законна
последица от уважаване на исковата
претенция върху присъдените главници се дължи законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 20912,08лв. от които 12921,39лв.- д.т., 7990,69лв.-
адвокатски хонорар./съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за
основателно, с оглед фактическа и правна сложност на делото, вид извършени процесуални
действия и съобразно цената на иска
определя по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ
възнаграждение в размер на 7990,69лв., вместо 9691,00лв.
Мотивиран от горното СГС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Й. К.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на К.Б.Б., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, на
осн.чл.240, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 121000,00евро -главница по договор за заем с посочена дата от 14,01,2011год.,
както и 44165,00евро-мораторна
неустойка, за периода от 13,12,2013год. до 13,12,2016год., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба-13,12,2016год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.Й.
К., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на К.Б.Б., с ЕГН **********,
със съд. адрес ***, на осн.чл.78, ал.1
от ГПК сума в размер на 20912,08лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: