Р Е Ш Е
Н И Е
№
35 03.01.2020
г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви граждански състав
В публичното заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря Жасмина Славова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.д.№3346/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на Ж.К.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.И.К.,
против И.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за
установяване по отношение на ответника съществуването на претендирани
от ищцата вземания за наем, разходи за консумирана вода и мораторна лихва, за
които има издадена по ч.гр.д.№1397/2019 г. по описа на РС-Бургас
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
с №886/22.02.2019 г., а именно за сумата от 2500 лева, представляваща неплатени
месечни наеми за периода м.юли – м.ноември 2018 г., сумата от 316,49 лева,
представляваща неплатени задължения за консумирана вода за периода 14.06.2018
г. – 13.11.2018 г. и сумата от 121,67 лева, представляваща лихва за забава
върху главниците, от която 111,39 лева е сборната мораторна лихва за забавено
плащане на наемната цена за периода от 08.07.2018 г. до 14.02.2019 г. и 10,28
лева е сборната мораторна лихва за забавено плащане на неплатените разходи за
консумирана вода за периода от 25.08.2018 г. до 14.02.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че считано от
01.06.2016 г., между страните съществува наемно правоотношение, по силата на
което ищецът отдал на ответника за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот, находящ се в ............................ и
представляващо кафе-аператив, срещу ежемесечна наемна цена от 500,00 лева.
Според твърденията в исковата молба, договорът е бил сключен за срок от три
години, като преди изтичането му, през м.ноември 2018 г., ответникът напуснал
обекта без да заплати дължимия за периода м.юли – м.ноември 2018 г. наем, както
и задълженията за вода в този период.
Ангажирани са доказателства, претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява и се
представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.К., който поддържа иска и моли за уважаването му.
В срока по чл.131 от е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
който оспорва пасивната си процесуална легитимация с твърдението, че страна по
договора е представляваното от него дружество „Брейв-Д“
ЕООД, ЕИК ......................
При условията на алтернативност,
в случай, че съдът приеме, че договорът е сключен между страните по делото,
твърди, че за ищцата липсва правен интерес от водене на процеса, тъй като
договорът е прекратен на 07.08.2018 г.
На следващо място, твърди се, че ищцата е
неизправна страна по договора, тъй като е възпрепятствала ответника да ползва
наетия обект чрез настаняване на друг наемател в обекта.
Наред с това се оспорва от ответника
твърдението на ищцата за неплащане на наемни вноски,
като се признава дължимостта на една наемна вноска от
700,00 лева. Сочи се още, че в имота са били извършени от ответника и редица подобрения,
които оценява на 7000 лева, от които 2500 лева са за труд, а 4500 лева са за
материали и във връзка с които прави възражение за прихващане.
На подробно изложени в отговора аргументи се
претендира за отхвърляне на исковете изцяло или до размера на вземането му.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се явява лично
и с упълномощения си процесуален представител – адв.Т.,
поддържат отговора на исковата молба и молят за отхвърляне на исковете.
Правното основание на предявения иск е по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.232, ал.2, вр.чл.228, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Правното основание на депозираното възражение
за прихващане е по чл.59, ал.1 от
ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на
страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено следното от фактическа страна:
Приет като доказателство по делото е договор
за наем от 01.06.2016 г., л.67, от съдържанието на
който става ясно, че е сключен между страните в настоящето производство, като
ищцата има качеството на наемодател, а ответника на наемател. Договорът има за
предмет ползването на недвижим имот, представляващ кафе-аператив, находящ се в .............................. срещу заплащане на месечен
наем в размер на 500 лева. Същият е сключен за срок от три години и предвижда,
че всички консумативни разходи по стопанисването му са за сметка на наемателя.
В чл.11 от договора е предвидено и това, че договорът се прекратява едностранно
от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие до другата страна.
Приет като доказателство по делото е и договор
за наем от същата дата, л.49, от съдържанието на който
е видно, че е сключен между същия наемодател – ищцата в настоящето производство
и трето за спора лице в качеството на наемател – „Брейв-Д“
ЕООД, има за предмет ползването на същия недвижим мот,
а именно кафе-аператив, находящ се в ........................... срещу
заплащане на месечен наем в размер на 500,00 лева.
Между страните по делото не се спори, че
ответникът Д. е едноличен собственик на капитала и представляващ „Дрейв-Д” ЕООД, ЕИК ...................., който факт се установява и при
служебно извършената от съда справка в ТР, както и че
за исковия период обектът е бил експлоатиран именно от търговеца, за което
свидетелстват приетите писмени доказателства - писмо, изх.№94-К-389/1 от
08.11.2019 г. на ТД на НАП
Бургас, Удостоверение за категория №2644, издадено от Община Бургас и
Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене №1721/13.09.2016
г., издадено от МЗХ, БА по ЗХ. В същия смисъл са и показанията на свидетелите К. и Н..
По делото са разпитани две групи свидетели,
като от показанията на свидетеля Д., воден от ищцовата страна става ясно, че е
посетил обекта, след като е бил напуснат от ответника, като е бил в
изключително лошо състояние, докато от показанията на свидетелите П.К.К. и Г.С.Н. става ясно, че за периода, през който
обектът е бил заземен, наемодателят го преотдал на
трето лице, различно от „Дрейв-Д“ ЕООД. И двамата
свидетели са категорични, че след наемането на обекта в същият са били
извършени множество подобрения за привеждането му в годност като заведение за
хранене.
По делото е извършена и графологическа
експертиза, от заключението на която става ясно, че и двата договора са
подписани от ищцата, като при договора, сключен с „Брейв-Д“
ООД този извод е направен в степен на вероятност.
По делото е приложено ч.гр.д.№1397/2019
г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което
става ясно, че е образувано по заявление на Ж.К.Б., по
което има издадена срещу ответника в настоящето производство Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от № 886/22.02.2019 г., с която е разпоредено ответникът
да заплати на заявителя сумата от общо 2938,16 лева, представляваща сбор от
неплатени задължнеия по сключен между страните
договор за наем от 01.06.2018 г. за обект кафе-аператив, находящ се в .....................
за периода м.юли-ноември 2018 г. и неплатени разходи
за консумирана вода в обекта за периода от 14.06.2018 г. до 13.11.2018 г.,
както и мораторната лихва върху главниците.
При така приетото за установено от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод
на която е образувано производството по гражданско дело №3346 по описа на
Бургаски районен съд за 2019 г., против длъжника в заповедното производство по
ч.гр.д.№1397/2019 г. по описа на РС-Бургас,
е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от и указанията, дадени с разпореждане от 25.03.2019 г.,
от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
Съгласно нормата на чл.228
от ЗЗД, с договора
за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползуване, а наемателят - да му плати
определена цена. В съответствие с чл.232, ал.2 от ЗЗД, освен наемната цена, наемателят е длъжен да заплаща
и разходите, свързани с ползването на вещта. Такива разходи се явяват и
ползваната в имота вода. В същия смисъл са и чл.3 и чл.7 от сключения между
страните договор за наем.
В съответствие с разпределението на доказателствена
тежест ищецът следва да докаже валидно сключен договор за наем между страните,
изпълнение на задълженията си по него, както и размера на дължимите плащания за
наемна цена и консумативи. Ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт по отношение на задължението си за плащане.
Установи се в настоящето производство, че
между страните Ж.К.Б. и И.Р.Д.
е възникнало валидно наемно правоотношение по сила на сключен помежду им на
01.06.2016 г. договор за наем на недвижим имот, представляващ кафе-аператив,
находящ се зад ..................... По делото няма
данни този договор да е бил прекратен на 07.08.2018 г., както твърди ответника,
поради което и възраженията му, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
иска, не се споделят от съда за основателни. Нещо повече, без значение е и
установеното в хода на настоящето производство обстоятелство, че трето за спора
лице – „Дрейв-Д“ ЕООД фактически е ползвало обекта,
тъй като задължението за плащане на наемната
цена и другите суми за консумативи възниква по силата на договора, за това, че
е предоставено ползването,
а не за това дали фактически е ползвана вещта.
При
така установеното облигационно правоотношение между страните в тежест на
ответника като наемател бе да установи наличието на плащане. С отговора на
исковата молба ответникът признава, че не е заплатил само един наем, но
доказателства за извършено плащане на наемните вноски за периода м.юли –
м.ноември 2018 г., не са ангажирани по делото, поради което и съдът приема, че
в тази й част претенцията е основателна и доказана в размера от 2500 лева.
Доколкото
е налице определен между страните падеж за плащане на наемната вноска, чл.5, то съдът приема, че ответникът е в забава от момента
на неговото настъпване без да е необходима покана, поради което и претенцията
на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателна за
периода 08.08.2018 г. – 13.02.2019 г. и доказана в размера от 89,41 лева, за
изчисляването на който съдът ползва изчислителни системи.
За
разликата до предявения размер от 111,39 лева и за периода от 08.07.2018 г. до
07.08.2018 г. и за 14.02.2019 г., искът следва да се отхвърли като неоснователесн.
Безспорно
се установи и задължението на ответника да заплати консумативните разходи за
вода в периода 14.06.2018 г. – 13.11.2018 г., но доколкото ищецът не ангажира
каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението си, че същата не е
заплатена от ответника и е в размер на претендираната от него стойност от
316,49 лева за посочения по-горе период, то претенцията му следва да се
отхвърли като неоснователна.
Що се
отнася до претенцията на ищеца за заплащане на консумативи за вода в периода 14.06.2018 г. –
13.11.2018 г., то доказателства в подкрепа на основателността й, включително и
по размер, не бяха ангажирани от ищеца, поради което и в тази й част
претенцията следва да се отхвърли като недоказана.
Предвид изхода на спора по тази главна
претенция следва да се отхвърли и акцесорната такава
по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а
именно за заплащане на мораторна лихва в размер на 10,28 лева за периода 25.08.2018
г. – 14.02.2019 г.
Възражението за прихващане на дължимите от
ответника суми със сумата на извършени подобрения в имота е изцяло неоснователно доколкото по делото не се събраха
доказателства за извършването им от страна на ответника. Действително, събрани
са писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, че подобрения са
били извършени в наетия обект, но от приложените на л.29-39
писмени доказателства, съдът прави извод, че са били направени от за сметка на
„Брейв-Д“ ЕООД.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски,
съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 793,18 лева.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените от същия разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно в размер на 17,80 лева.
Съдът съобрази и тълкувателната практика на ВКС и присъди в полза на ищцата направените от нея разноски
в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска, а именно в
размер на 317,27 лева.
Воден от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по реда
на чл.422 от , че в полза
на ищцата Ж.К.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.И.К., съществува парично вземане срещу ответника И.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, в размер на сумата от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева),
представляваща неплатени месечни наеми за периода м.юли – м.ноември 2018 г. и
сумата от 89,41 лева (осемдесет и
девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща лихва за забава върху
всяка от главниците за неплатена наемна цена от по 500 лева за периода от 08.08.2018
г. до 13.02.2019 г., за които суми има издадена по ч.гр.д.№1397/2019 г. по
описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от , като за сумата от 316,49
лева, представляваща неплатени задължения за консумирана вода за периода
14.06.2018 г. – 13.11.2018 г., както и за разликата до предявения размер от
111,39 лева, представляващ сборна мораторна лихва за забавено плащане на
наемната цена за перода от 08.07.2018 г. до
07.08.2018 г. и за дата 14.02.2019 г., както и за сумата от 10,28 лева,
представляваща сборната мораторна лихва за забавено плащане на неплатените
разходи за консумирана вода за периода от 25.08.2018 г. до 14.02.2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на ответника за прихващане.
ОСЪЖДА И.Р.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.И.К., сумата от 793,18 лева
(седемстотин деветдесет и три лева и осемнадесет стотинки), представляваща
направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от иска и сумата от 317,27 лева (триста и седемнадесет лева и
двадесет и седем стотинки), представляваща направените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ж.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез
адв.И.К., да заплати на И.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 17,80 лева (седемнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Банковата сметка, по която може да се плати: IBAN:***ежи на въззивно обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.