Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д. Шулева, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 11281 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от А.М.Т., действащ лично и със съгласието на
своята майка М.В.Т., иск
с правно основание чл. 519, ал.1, т. 1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 03.01.2018 г., около 18.30 часа, в гр.
София, лек автомобил, с неизвестна марка и неизвестен регистрационен номер,
управляван от неизвестен водач, се движел по ул.„Околовръстен път“, с посока на
движение от бул. „Европа“ към Автомагистрала „Люлин“ и в района на № 667 ударил
неговата баба С.С.Т., която пресичала пътното платно.
Вследствие на телесните повреди, получени при катастрофата, С.Т. починала.
Ищецът претърпял неимуществени вреди от нейната смърт. Твърди, че баба му
участвала активно в неговото отглеждане, още повече, че живеели в едно
домакинство. В забързаното ежедневие на неговите работещи родители именно баба
му полагала основите на нравственото и емоционалното му развитие. След смъртта й
ищецът плачел непрекъснато, загубил съня си, питал постоянно къде е отишла баба
му и защо не се прибира. Първоначално майка му обяснила, че баба му е отишла на
гости, но впоследствие се наложило да му каже, че баба му е на небето и оттам
ще бди над него. Крехкият емоционален свят на ищеца бил разклатен, той започнал
да възприема света като страшно и опасно място. Твърди, че мъката и скръбта от
загубата на баба му ще го съпътстват и в бъдеще. Ответникът предложил на ищеца да
му изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3500 лв,
но ищецът не се съгласил, тъй като размерът не отговарял на принципа за
справедливост и не можел да компенсира претърпените от него вреди. Поради
изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
26 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 30.09.2020 г. - датата, на
която ответникът е определил обезщетение по предявената извънсъдебна претенция,
до окончателното изплращане.
Ответникът Г. Ф оспорва
иска по основание и размер, като прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на ПТП; оспорва да е била налице трайна и дълбока емоционална връзка
между ищеца и починалата; оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата
молба вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, която е пресичала пътното
платно на необозначено място, в нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП; оспорва
размера на иска. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1 от КЗ:
За да бъде уважен
предявеният иск, ищецът следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства:
1/деяние (действие или бездействие), извършено на територията на Република
България, причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство; 2/
противоправност на деянието; 3/реално претърпяна вреда; по отношение на вредата
ищецът следва да докаже родствена връзка с починалата при катастрофата и да
докаже, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с нея, както и че търпи
от нейната смърт интензивни и продължителни болки и страдания, които надхвърлят
обичайните болки и страдания, които търпят роднини от същата степен на родство;
4/причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието.; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред
съда, само ако Гаранционният Ф не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното обезщетение.
В настоящия
случай по делото са представени доказателства,
установяващи предявяване на щетата пред
ответника. Видно от претенция вх.№ 24-01-458/16.09.2020 г. ищецът е предявил
извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
С писмо от 30.09.2020 г. ответникът е
определил обезщетение в размер на 3 500 лв. по така заявената претенция, но
ищецът е оспорил този размер на обезщетение с писмо от 14.10.2020 г./ л.15-16/.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На
03.01.2018 г., около 18:30 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, с посока
на движение от бул. „Европа“ към Автомагистрала „Люлин“, се е движел неизвестен
автомобил със скорост от около 100 км/ч, при ограничение на скоростта за пътния
участък от 90 км/ч. В района на № 766 пешеходката С.Т. е предприела пресичане
на пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил. Улица “Околовръстен път“ се е състояла от две платна за движение,
отделени със затревен остров и мантинела, и е била предназначена за двупосочно
движение на автомобилите, като за всяка посока е имало по три ленти. ПТП е
настъпило около 18.30 часа, в тъмната част на денонощието, при добра
метеорологична видимост. Пътната настилка е била суха. На място не е имало
пешеходни пътеки или светофарна уредба. Водачът на неизвестния автомобил е забелязал
пешеходката и е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това е настъпил удар. Автомобилът
с предната си лява част, в зоната на левия фар, е ударил пешеходката от лявата
й страна. Вследствие на удара, пешеходката е била отхвърлена нагоре, паднала е
върху предния капак на колата, като е достигнала с главата си до предното
стъкло и го е счупила. След удара пешеходката е била отхвърлена напред и вляво от автомобила. След удара водачът на автомобила
е спрял в лявата пътна лента, престоял е няколко секунди и е напуснал мястото
на катастрофата. Водачът на моторното превозно средство при движение със
скорост от 100 км/час, както и при
движение с 90 км/час, е имал възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати катастрофата. Според вещото лице, от техническа гледна точка, причина
за настъпване на катастрофата е както поведението на водача на автомобила,
който не е задействал своевременно спирачната система при навлизане на
пешеходката на платното за движение, така и поведението на пешеходката, която е
предприела пресичане на платното на ул.“Околовръстен път“ на неопределено за
това място, в момент, когато това не е било безопасно за нея и за останалите
участници в движението.
От заключението на
медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, се установява, че ищцата вследствие на катастрофата е получила тежка
съчетана травма на тялото с несъвместими с живота увреждания на сърцето. Вещото
лице е посочило, че при аутопсията на трупа е установено наличие на етилов
алкохол в проба кръв от 3.85 промила и в проба вътреочна течност от 3.90
промила.
От представеното
удостоверение за наследници от 19.01.2018 г. и удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 440/24.06.2004 г., се установява, че
ищецът е внук на починалата С.С.Т..
Събраните по селото
доказателства установяват, че при катастрофа на 13.01.2018 г. е починала бабата
на ищеца по вина на неизвестен водач на неидентифицирано МПС, който е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като не е задействал своевременно
спирачната система на автомобила при навлизането на пешеходката върху платното
за движение. Според заключението на автотехническата експертиза, причина за
настъпване на катастрофата е и поведението на
пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение, на
място, което не е предвидено за тази цел, по време, когато пресичането на
пътното платно не е било безопасно за
нея и за останалите участници в движението.
По въпроса дали ищецът е
сред кръга от лица, които
имат право на обезщетение
по чл. 519, ал.1, т.1 от КЗ. Кръгът на лицата,
които са материалноправно легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт
на техен близък, не е изрично
уреден в закона. Задължителни за съдилищата,
съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, са тълкуванията
и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24. ХІ.1969 и г. и
Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, последното постановено, с оглед задълженията
на българската държава по чл.16 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти
за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления. В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед на тези указания внука на починало лице е включен в кръга от правоимащи да
получат обезщетение за неимуществени вреди, но само
по
изключение, ако бъде доказано, че между него и пострадалия е имало „особено близка връзка“ – толкова силна,
че преживените от него болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене
обичайно търпените болки и страдания от роднини със същата степен на родство.
Не е достатъчно да бъде установена само формална връзка на родство и преживени
болки и страдания, а да бъдат ангажирани доказателства, които да дадат
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановление №
4/61 и № 5/69г. на Пленума на ВС, според което, в случай на смърт, право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
В конкретния случай по
делото се установи, че ищецът е внук на починалата С.С.Т.,
която към датата на смъртта си е била на 50 години, а нейнитя внук е бил на 13
години.
Не ищеца бе предоставена
възможност да ангажира доказателства за създадената емоцианална връзка с баба
му и претърпените от него неимуществени вреди, но същият на два пъти не доведе
допуснатия му свидетел в открито съдебно заседание, поради което определението
за допускане на гласни доказателствени средства бе отменено.
Така по делото липсват
доказателства какви са били отношенията между ищеца и неговата баба, дали
действително същата е полагала грижи за него. От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, се установи, че към датата на смъртта си С.Т. е
била употребила значително количество аклкохол – установено е наличие на
алкохол в кръвта й от 3.85 промила и 3.90 промила в проба вътреочна течност.
Наличието на такова голямо количество алкохол в кръвта на пострадалата буди
съмнение дали същата е била зависима от алкохола и в ежедневието си и дали
действително ищецът, който е бил малолетен
към датата на смъртта й /на 13 г./, действително е бил оставян на нейните грижи.
По делото липсват
доказателства какви са били отношенията на ищеца с неговата баба, общували ли
са, дали е преживял емоционална болка и страдание от нейната смърт. В случай,
че ищецът действително е преживял болки и страдания от смъртта на баба си, не са
ангажирани доказателства същите да се отличават по интензитет и продължителност
от болките и страданията, които обичайно изпитват роднини от същата степен на
родство. Не са доказани конкретни
житейски обстоятелства, които да са създали особена връзка между ищеца и
неговата баба, която да е различна от обичайната близост между баба и внук.
Поради изложените
мотиви, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора,
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има ответникът. На осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 300 лв., както и 125 лв. – разноски за автотехническа
експертиза.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.Т., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** - за адв. Я.Д., срещу „Г. Ф“,
БУЛСТАТ *****, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*****иск с правно
основание чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта
на неговата баба С.С.Т., настъпила на 03.01.2018 г., вследствие
на пътно-транспортно произшествие, по вина неизвестен водач на неидентифицирано
моторно превозно средство, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020 г.
до оконочателното изплащане.
ОСЪЖДА А.М.Т. да заплати на „Г. Ф“, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 425
лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: