Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
при участието на секретаря Рени Атанасова и в присъствието на прокурора Наков, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 3812 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 07.06.2018 г., постановена по НОХД №12840/2017 г., Софийски районен съд - НО, 108 с-в е признал подсъдимите Д.Р.В. и Б. Б.Я. за невиновни в извършване на престъпленията, за които са били обвинени с ОА, както следва:
Подсъдимия Д.Р.В. е признат за невиновен, да е извършил престъпление по чл. 195,ал.1,т.4,пр.2 и т.7, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.63,ал.1,т.3,вр. с чл.20,ал.2,вр. с ал.1,вр. с чл.28,ал.1 от НК.
Подсъдимия Б. Б.Я. е признат за невиновен, да е извършил престъпление по чл. 195,ал.1,т.4,пр.2 и т.7, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.63,ал.1,т.3,вр. с чл.20,ал.2,вр. с ал.1,вр. с чл.28,ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, в който се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимите. Сочи се, че от показанията на свидетелите И.И.и Т.се доказвало по несъмнен начин обвиненията срещу подсъдимите. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подсъдимите бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, в които са обвинени.
В разпоредително заседание на 19.09.2018г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и моли той да бъде уважен като основателен.
Адв.Х. –служебен защитник на двамата подсъдими моли протеста да бъде оставен без уважение. Счита, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са събрани доказателства установяващи, че подсъдимите са съпричастни към престъплението, за което са предадени на съд.
Подсъдимият Д.Р.В. моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Подсъдимият Б. Б.Я. моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
В периода 2014 - 2016 г. „Г.” АД извършвало строителни дейности на обект “Рехабилитация на гаров комплекс” - Централна ж.п. гара - гр. София” в гр. София, бул.’’Княгиня Мария Луиза”. Било изградено временно селище, което било оградено с ламаринена ограда. В него имало фургони, обитавани от работниците и се съхранявали и различни строителни материали, сред които и кабели, намотани на макари. Отговорник на обекта бил св. В.И.. Охраната на обекта се извършвала от „В.Г.” ЕООД с управител св. Т.. Имало изградено видеонаблюдение.
В периода от 23:00 часа на 22.07.2015 г. до 01:00 часа на 23.07.2015г. неизвестни лица проникнали в обекта, като използвайки неустановено техническо средство, срязали навити на макари кабели - кабел тип FG /07/ R - “ШКПТ” - 5х16кв.мм. с дължина 100 м., стойност за линеен метър - 34 лева, обща стойност 3 400 лева; кабел тип “ШКПТ” - 5х6кв. мм., с дължина 110 м., стойност за линеен метър - 11 лева, обща стойност 1 210 лева; кабел тип “ШКПТ” - 5x6 кв.мм., с дължина 40 м., стойност за линеен метър - 11 лева, обща стойност 440 лева - всички на обща стойност от 5 050 лева. Срязаните кабели неустановените лица взели и ги изнесли от обекта. Към 01:00 ч. св. А.- охранител в обекта установил, че липсвали кабели, а някои от камерите за видеонаблюдение били обърнати, така че да не гледат към района на кабелите. Последният уведомил прекия си ръководител и двамата направили обход, като установили, че порталът бил отворен, а катинарът счупен. Пред портала св. А.видял следи от автомобил. На 23.07.2015 г. св. В.И. подал заявление до 2 РУ-СДВР.
На 28.07.2015 г. от същия обект била извършена от неустановени лица кражба на преносими компютри и електрически проводници.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните в протеста доводи за неправилност на присъдата на районния съд.
Настоящият състав счита за правилен извода на първостепенния съд, че събраната доказателствена маса е недостатъчна да се приеме от фактическа страна, че подсъдимите Д.Р.В. и Б. Б.Я. в инкриминирания период, от територията на строителен обект “Рехабилитация на гаров комплекс” - Централна ж.п. гара - гр. София”, находящ се в гр. София, бул.’’Княгиня Мария Луиза, са отнели инкриминираните вещи.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие са разпитани свидетелите В.И., И.И., З.Т., А.А.и Г.Г..
Свидетелят И.И., който е оперативен работник при 02 РУ-СДВР, твърди в показанията си, че е прегледал видеозапис, на който се виждало как двамата подсъдими извършили кражбата.
Въпросният запис е бил обект на изследване от експерти, назначени по видеотехническа експертиза, като от заключението на същата се установява, че изследваните изображения били направени от три заснемащи устройства, като на едно от заснемащо устройство се наблюдавало да преминават две лица от мъжки пол, едното с качулка на горната дреха върху главата, което било облечено с тъмни дрехи, а другото-с тъмна дълга коса, обуто в тъмни панталони и червена горна дреха с дълги ръкави и бели черти по нея. Виждало се на изображението, че лицата размотали и взели проводник от дървена макара посредством ножица за рязане.
За останалите заснемащи устройства вещите лица в експертизата посочват, че съдържали изображение на други две лица от мъжки пол - едното с тъмна дълга коса, с къси панталони на райета и горнище с дълги ръкави, а другото - с фланела с къс ръкав и къси панталони, като се виждало, че въпросните лица се опитвали да преместят записващите устройства.
В заключението вещите лица са отбелязали, че поради ниската резолюция, отдалечеността на камерите, липсата на индивидуални белези, не могли да се установяват елементите на лицата-чела, очи,ушни миди, носове и др., както и частни белези, поради което и изображенията били негодни за фотосъпоставително изследване с цел лицева им идентификация, но са били годни за разпознаване по общи белези. В заключението се сочи също, че експертите не можели да отговорят дали заснетите на изображенията лица са подсъдимите.
Първостепенният съд подробно е обсъдил показанията на И.И.и видеотехническата експертиза, като въззивният състав не намира за необходимо да ги преповтаря, като единствено намира за необходимо да посочи, че от анализа на въпросното експертно заключение, и по конкретно възпроизведените в същото изображения, с оглед лицата и дрехите с които същите са облечени, въззивният съдебен състав изцяло споделя извода на първата инстанция, че записите са от различни дни, като от същите не може да се установи за кои конкретно дати се отнасят. Поради това и съвкупната доказателствена оценка на показанията на свидетеля И.И.и видеотехническата експертиза, не е достатъчна за обосноваването на фактическия извод, че подсъдимите за времето от 23.00 часа на 22.07.2015 год., до 01.00 часа на 23.07.2015 г., от територията на строителен обект “Рехабилитация на гаров комплекс” - Централна ж.п. гара - гр. София”, са отнели инкриминираните вещи.
Показанията на св. Т.също не са достатъчни да се обоснове изводът, че подсъдимите са отнели инкримиираните вещи.
Първостепенният съд, съобразявайки се с правилата на доказателственото право, подробно е анализирал показанията на св. Т., като обосновано е приел, че от същите, преценени във връзка с изготвената видеотехническата експертиза и конкретно изследваните изображения, не се изяснява с необходимата доказателствена обоснованост, че свидетелят е възприел, че именно подсъдимите от 23:00 часа на 22.07.2015 г. до 01:00 часа на 23.07.2015г. са извършили кражбата.
Свидетелите В.И., А.А.и Г.Г., в показанията си също не възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи релевантните към предмета на доказване факти, че в инкриминирания период, подсъдимите противозаконно са отнели следните движими вещи: кабел тип FG /07/ R - “ШКПТ” - 5х16кв.мм. с дължина 100 м., кабел тип “ШКПТ” - 5х6кв.мм., с дължина 110 м., кабел тип “ШКПТ” - 5x6 кв. мм., с дължина 40 м.
Останалите събрани по делото доказателства, доказателствени средства и способи, включващи: оценителна експертиза, съдебно - психиатрични експертизи, протоколи за разпознаване на лица, фактури, характеристики и справки за съдимост на подсъдимите, въззивният съд не констатира от същите да се възпроизвеждат в процеса фактически данни, от които да се изяснява съпричасността на подсъдимите Д.Р.В. и Б. Б.Я. към инкриминираната деятелност, за която са обвинени и предадени на съд.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите, съобразявайки се изцяло с правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и правилата на формалната логика.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимите Д.Р.В. и Б. Б.Я. да са извършили престъплението по чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал.1,вр. вр. чл. 63, ал.1, т.З , вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
В конкретния случай обвинителната теза, както и изводите на прокуратурата по отношение авторството на деянието, са изградени въз основа на предположения, а не въз основа на доказани по несъмнен начин факти.
Описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически дадености, очертават рамката на предмета на доказване по делото. В настоящия случай представителят на прокуратурата в обвинителния акт е изложил фактически твърдения, че подсъдимите Д.Р.В. и Б. Б.Я., за времето от 23.00 часа на 22.07.2015 год., до 01.00 часа на 23.07.2015 год., в гр. София, бул.’’Княгиня Мария Луиза”, от територията на строителен обект “Рехабилитация на гаров комплекс” - Централна ж.п. гара - гр. София”, като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си като съизвършители, и чрез използване на неустановено техническо средство, са отнели чужди движими вещи - ел. кабели както следва: кабел тип FG /07/ R - “ШКПТ” - 5х16кв.мм. с дължина 100 м., стойност за линеен метър - 34,00 /тридесет и четири/ лева, обща стойност 3400,00 /три хиляди и четиристотин/ лева, кабел тип “ШКПТ” - 5х6кв.мм., с дължина 110 м., стойност за линеен метър - 11,00 /единадесет/ лева, обща стойност 1210,00 /хиляда двеста и десет/ лева, кабел тип “ШКПТ” - 5x6 кв. мм., с дължина 40 м., стойност за линеен метър - 11,00 /единадесет/ лева, обща стойност 440,00 /четиристотин и четиридесет/ лева, от владението на В.К.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е извършена от подсъдимите при условията на повторност.
От събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса се установи по несъмнен начин, че противозаконно е било проникнато в строителен обект “Рехабилитация на гаров комплекс” - Централна ж.п. гара - гр. София”, от където са били отнети инкриминираните вещи.
Независимо от това, по делото не се събрани категорични, годни и неоспорими доказателства и доказателствени средства, позволяващи на въззивният съд да направи несъмнения извод, че инкриминираните вещи, за времето от 23.00 часа на 22.07.2015 год., до 01.00 часа на 23.07.2015 год., са противозаконно отнети от подсъдимите Д.Р.В. и Б. Б.Я..
В настоящата казуистика сме изправени пред наличието на доказателствен дефицит по отношение на установяване на автора на инкриминираната деятелност.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимите в извършване на престъплението,за което им е повдигнато с обвинителния акт обвинение.
Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е признал за невиновни подсъдимите Д.Р.В. и Б. Б.Я. по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал.1,вр. вр. чл. 63, ал.1, т.З , вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.06.2018 г, постановена по НОХД №12840/2017 г. по описа на Софийски Районен съд – НО, 108 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.